РЕШЕНИЕ
№ 96
гр. Ямбол, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С.С.М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20232330100358 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 8 и сл. от Закона за защита от домашно насилие /ЗЗДН/.
Образувано е по молба от М. В. В. с ЕГН ********** от гр.Я., ул.“***, с искане за
защита от домашно насилие срещу лицето М. К. М. с ЕГН ********** с адрес: с.Д., ул.“***.
С молбата се твърди, че ответника по нея е съпруг на молителката, с който
последната е във фактическа раздяла от *** год., като ответника е отишъл да живее в с.Д..
През цялото време молителката била изнудвана да му дава имоти, защото той нямал.
Изтърпявала унижения и лъжи. На 09.02.2023 год. била заплашена чрез съобщение, че ще
дойде и ще вземе парното от вкъщи, защото му трябвало. Сочи че детето и ще стои на
студено. Чувствала живота и на двете в опасност. Моли за помощ, тъй като съпругът и от
началото на м.януари бил на *** изписани от ***, които ответника комбинирал с алкохол и
ставал опасен. Иска се издаване на ограничителна заповед.
Представя се декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, в която се сочи, че ответника е отправял
закана, че ще влезе в дома и ще изнесе парното, когато молителката не си е у дома.
Молителката М. В. В., редовно призована за съдебно заседание се явява за лично чрез
когото в хода на делото по същество се поддържа молбата.
В съдебно заседание ответника по молбата М. К. М. се явява лично като признава че
отправил в съобщение до молителката такава закана, но и че е нямал намерение да я
изпълни и да остави детето на студено. Твърди че той е закупил камината.
От фактическа страна:
Молителката е ангажирала по делото като писмени доказателства декларация по чл.9,
1
ал.3 по ЗЗДН относно твърдения акт на домашно насилие извършен от ответника на
09.02.2023 год.
В съдебно заседание представя и разпечатка от месендъжър съобщения разменени
между двамата.
Видно от извършената от съда служебна справка от ***“, страните по делото са
съпрузи и родители на детето В.М.М..
Съдът служебно е изискал справка за съдимост на ответника, видно от която същият е
неосъждан /реабилитиран по право/.
С оглед установените по делото факти и като взе предвид специалните правила в
производството по ЗЗДН, както и общите приложими такива, съдът приема от правна
страна следното:
Настоящият съд е родово и местно компетентен да се произнесе по подадената молба.
Молбата е допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона преклузивен
едномесечен срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН, от процесуално легитимирано лице, а разгледана по
същество искането на молителката е основателно.
Според нормата на чл.2, ал.1 ЗЗДН за домашно насилие се счита всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът
за такова насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. От своя страна в чл.3 ЗЗДН
лимитивно е очертан и кръгът на субектите, чиито действия се санкционират от този закон.
Така е несъмнено, че страните по делото попадат в обхвата на регулация по ЗЗДН при
условията на чл.3, т.1 ЗЗДН.
Съдът намира за доказани фактите и обстоятелствата изложени в молбата за защита
от домашно насилие. За да обоснове този си извод за осъществен акт на домашно насилие от
страна на ответника, съдът кредитира като годно доказателство, с предвидената в чл.13, ал.3
ЗЗДН формална доказателствена сила, представените по делото декларация по чл.9, ал.3
ЗЗДН, която се подкрепя от представената разпечатка от разпечатка от месендъжър
съобщения
По-нататък следва да се съпоставят посочените в молбата действия на ответника със
законовото определение, за да се прецени дали те представляват „домашно насилие“.
С оглед представените писмени доказателства, съдът намира за установено по делото,
че на 09.02.2023 год., ответникът е извършил спрямо молителката акт на психично и
емоционално насилие като в зимен период е отправил закана спрямо молителката, че ще
влезе в семейното жилище, когато молителката е на работа и отсъства и ще изнесе оттам
парното. Което освен друго представлява акт на емоционално и психично насилие и
предвид на обстоятелството, че молителката отглежда в това същото жилище роденото от
брака на страните дете и е изпитала страх, че същото трябва да стои на студено. Действията
2
на ответника изразяващи се в отправяне на закана съдържаща заплаха за извършване на
действия не по установения от закона ред и поради това противоправни, следва да се
тълкуват като форма на осъществен от него акт на психично и емоционално насилие по
отношение на молителката, с която към него момент са били във фактическа раздяла.
С оглед установеното, съдът счита, че са налице условията за налагане на мерките,
предвидени за защита от домашно насилие в чл.5, ал.1 ЗЗДН спрямо пострадалото лице – М.
В. В.. По отношение на извършителя М. К. М., следва да бъдат наложени следните мерки:
чл.5, ал.1, т.1 – задължаване на ответника да се въздържа от извършване на домашно
насилие и по т.3 - забрана за извършителя да приближава пострадалото лице, обитаваното от
молителката жилище, местоработата и местата за социални контакти и отдих на
молителката на разстояние по-малко от 100 метра, за срок от 3 месеца.
Съдът намира че така определените по вид и размер мерки за защита от домашно
насилие са нужни по обем да осъществят търсената закрила на пострадалите лица в пълен
обем.
На основание чл.5, ал.4 ЗЗДН и на горепосочените съображения на ответника по
молбата за домашно насилие следва да бъде наложена глоба в минималния предвиден в
закона размер, а именно глоба в размер на 200 лева.
На основание чл.15, ал.2 ЗЗДН на пострадалото лице следва да бъде издадена заповед
за защита въз основа на настоящото решение, която на основание чл.16, ал.2 ЗЗДН да
съдържа предупреждение за последиците за ответника от неизпълнението и.
При този изход на делото и на основание чл.11, ал.2 ЗЗДН ответника следва да бъде
осъден да заплати в полза бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Ямбол
дължимата държавна такса в размер на 25 лева.
На основание изложените мотиви, Районен съд Ямбол,
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА мерки за защита по реда на Закона за защита от домашно насилие
по молбата на М. В. В. с ЕГН ********** от гр.Я., ул.“*** за извършен спрямо нея от М. К.
М. с ЕГН ********** с адрес: с.Д., ул.“*** акт на психично и емоционално насилие,
изразяващо се в закана отправена на 09.02.2023 год., че ще влезе в обитаваното от
молителката жилище, когато тя отсъства и ще вземе парното, като:
ЗАДЪЛЖАВА М. К. М. с ЕГН ********** с адрес: с.Д., ул.“*** ДА СЕ
ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ спрямо М. В. В. с ЕГН
********** от гр.Я., ул.“***.
ЗАБРАНЯВА на М. К. М. с ЕГН ********** ДА ПРИБЛИЖАВА М. В. В.,
ОБИТАВАНОТО ОТ НЕЯ ЖИЛИЩЕ, находящо се в гр.Я., ул.“***,
МЕСТОРАБОТАТА, ПОСЕЩАВАНИТЕ ОТ НЕЯ МЕСТА ЗА СОЦИАЛНИ
КОНТАКТИ И ОТДИХ НА РАЗСТОЯНИЕ ПО-МАЛКО ОТ 100 МЕТРА за срок от
3
ТРИ месеца.
НАЛАГА, на основание чл.5, ал.4 ЗЗДН, на М. К. М. с ЕГН ********** ГЛОБА в
размер на 200 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл.11, ал.2 ЗЗДН, М. К. М. с ЕГН ********** да заплати в
полза бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Ямбол държавна такса в размер
на 25,00 лева.
Въз основа на решението, на основание чл.15, ал.2 и чл.16, ал.2 ЗЗДН да се издаде
заповед за защита на пострадалите лица, в която на основание чл.16, ал.2 ЗЗДН да се
предупреди за последиците по чл.21, ал.3 ЗЗДН – М. К. М. с ЕГН **********, в случай на
неизпълнението и.
Решението и Заповедта да се връчат на страните по делото и да се изпрати за
сведение и изпълнение на РУ МВР Я. и РУМВР Т.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ямбол в 7-дневен срок от
връчването му на страните.
Обжалването не спира изпълнението на заповедта.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
4