№ 1695
гр. София, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание
на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петър В. Боснешки
при участието на секретаря Славка Кр. Д.а
като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело №
20221100110301 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано въз основа на молба от „БАНКА ДСК“АД
срещу А.-М.М.М., гражданин на Великобритания, с идентификатор *******, с която са
предявени искове с правно основание чл.430 ТЗ, вр.чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.86 ЗЗД, с които се
иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми по Договор за целеви
потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от
28.11.2013г., както следва:
-сумата от 44873,10лв., представляваща изискуема главница
-сумата от 4323,99лв, представляваща възнаградителна лихва за периода
28.03.2021г.-14.07.2022г.
-сумата от 260,97лв., представляваща лихвена надбавка за забава за периода
28.03.2021г.-14.07.2022г.
-законната лихва върху главницата, считано от 15.07.2022г. до окончателното
изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че между страните е сключен Договор за целеви потребителски
кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 28.11.2013г., по силата
на който на ответника е отпуснат кредит в размер на 78 233,20лв. за заплащане на таксите за
обучение в МУ- Пловдив. Срокът на издължаване на кредита е 120 месеца, считано от
изтичане на гратисния период.
Първата падежна дата е 28.07.2020г., след която ответникът е следвало да погасява
кредита на 120 равни месечни вноски, всяка от които в размер на 546,33лв. Ответникът е
погасявал задълженията си, като след 28.03.2021г. ответникът е преустановил плащанията
по процесния договор за кредит, поради което и ищецът е обявил процесния договор за
1
предсрочно изискуем.
В законоустановения срок ответникът А.-М.М.М., чрез своя особен представител адв.
Г. Ч. е подал отговор, с който оспорва исковете по основание и размер, поради което иска
отхвърлянето им като неоснователни.
Ответникът възразява, че съгласно Закона за кредитиране на студенти и докторанти /
ЗКСД / ищецът Банка ДСК АД следва да докаже, че е подписала типов договор с
Министерството на образованието и науката, защото съгласно чл.16, ал.3 от ЗКСД, ако тя не
е подписала такъв типов договор към момента на сключване на настоящия договор, то
тогава кредитополучателят е длъжен да върне само чистата стойност на кредита без лихви,
такси и други разноски. Свен това ищецът следва да докаже, че процесния договор съдържа
всички реквизити на горепосочения типов договор.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, Софийски градски съд приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искове са допустими и следва да бъдат
разгледани.
Исковете са предявени на 18.07.2022г. срещу ответник, който е потребител и
гражданин на Великобритания. Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия
се оттегля от Европейския съюз, като преходният период за съдебни производства изтича на
31.12.2020г.
От систематичното тълкуване на чл.4 КМЧП, вр. Регламент /Е0/ № 1215/2012г. на ЕП
и Съвета е видно, че ищецът - българско юридическо лице винаги ще може да предяви иск
срещу чужденец физическо или юридическо лице пред национален съд, извън случаите на
приложимост на Регламент /Е0/ № 1215/2012г. на ЕП и Съвета.
Съгласно разпоредбата на чл.28, ал.2 КМЧП съдът намира, че е налице
международната компетентност да се произнесе по настоящия правен спор. Същата
произтича от разпоредбата на чл. 4, ал.1, т.2 от КМЧП, тъй като ищецът е българско
юридическо лице, а ответникът е потребител, който има обичайно местоживеене във
Великобритания. В същото време не съществува двустранен договор за правна помощ,
определящ компетентния съд, приложим за спора, като не са налице и други условия, които
да определят изключителна компетентност по правилата на Регламента. В този смисъл е и
Определение № 308 от 28.02.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4055/2022 г., IV г. о., ГК.
На основание чл.28, ал.2 КМЧП, съдът намира, че е компетентен да разгледа
настоящето дело
По основателността:
За да бъдат уважени процесните искове с правно основание чл.430 ТЗ, вр. чл.79, ал.1
2
от ЗЗД ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване
кумулативното наличие на следните предпоставки:
1.наличие на валидно облигационно правоотношение по Договор за целеви
потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от
28.11.2013г.
2.изпълнение на задълженията на ищеца по процесните договори
3.неизпълнение от ответника на задълженията по процесните договори
4.размера на неплатените вземания с настъпил падеж
Видно от Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и
докторанти по реда на ЗКСД от 28.11.2013г. ищецът „БАНКА ДСК“АД е предоставила на
ответника А.-М.М.М. банков кредит в размер на 78 233,20 лева за заплащане на такси за
обучение в Медицински университет –Пловдив.
Срокът на издължаване на кредита е 120 месеца, считано от изтичане на гратисния
период. Първата падежна дата е 28.07.2020г., след която ответникът е следвало да
погасява кредита на 120 равни месечни вноски, всяка от които в размер на 546,33лв.
Съгласно чл.7 от договора е уговорено кредитополучателят да заплаща фиксиран годишен
лихвен процент от 7,00%. Уговорено е кредитът да се усвоява на части от
Кредитополучателя, чрез преводи по банковата сметка на висшето училище в началото на
всеки семестър,
Видно от заключението по съдебно- счетоводната експертиза на в.л. Д. Г., неоспорено
от страните, по процесния договор ищецът е извършил по сметка на университета четири
превода по 7 823,32 лева или общо е усвоена сумата от 31 293,28 лева.
Съгласно чл. 10.2 от Общите условия: лихвата се начислява върху усвоената част от
кредита, включително по време на гратисния период, като в последния случай се
капитализира годишно. Капитализираната лихва по кредита е в размер на 15 760,78 лева.
Формирането на капитализираната лихва е представено в Таблица №3 от заключението.
Общият размер на кредита към 28.07.2020г. е сбор от усвоената част 31 293,28 лева и
капитализираната лихва 15 760,78 лева или 47 054,06 лева, каквато е и претендираната
главница по ИМ.
Съгласно уверенията, издадени от МУ Пловдив, първата дата за провеждане на
последния държавен изпит на специалност „Дентална медицина“ е юни 2019 г.. Това
обосновава гратисен период за погасяване на задължения по Договора до юни 2020 г. и
първа падежна дата 28.07.2020г.
В резултат на анализ на предоставените документи от „Банка ДСК“ АД се установява,
че кредитополучателят е извършвал погасявания по кредита след изтичане на гратисния
период по разплащателна сметка в лева с IBAN: BG******* с титуляр А. М.М. в общ размер
на 4 685,84 лева. Последното плащане по договора е от 07.12.2021г. в размер на 570,19 лева.
Със сумата от 4 685,84 са погасени следните суми:
3
-със сумата от 2 180,96 лева е погасена главница по 8 месечни вноски за периода от
28.07.2020г. до 28.02.2021г.;
-със сумата от 2 287,94 лева е погасена възнаградителна лихва по 8 месечни вноски за
периода от 28.07.2020г. до 28.02.2021г.;
-със сумата от 216,94 лева е погасена наказателна лихва по просрочена главница.
Видно от заключението по съдебно- счетоводната експертиза на в.л. Д. Г., неоспорено
от страните, към 15.07.2022 г. - дата на подаване исковата молба по процесния договор има
16 броя просрочени и непогасени падежирали вноски за главница и лихва за периода от
28.03.2021г. до 15.07.2022г.
Видно от заключението по съдебно- счетоводната експертиза на в.л. Д. Г., неоспорено
от страните, по процесния договор ответникът дължи на ищеца следните суми:
-сумата от 44873,10лв., представляваща изискуема главница, от които сумата от 15
760,78 лева е размерът на капитализираната лихва.
-сумата от 4323,99лв, представляваща възнаградителна лихва за периода
28.03.2021г.-14.07.2022г.
-сумата от 260,97лв., представляваща лихва за забава за периода 28.03.2021г.-
14.07.2022г.
Видно от заключението по допълнителната съдебно- счетоводната експертиза на в.л.
Д. Г., неоспорено от страните, по процесния договор ответникът дължи на ищеца следните
суми:
-сумата от 29 106,61 лева, представляваща непогасена главница
-сумата от 1993,87 лева - непогасена възнаградителна лихва за периода от 28.08.2021
г. до 14.07.2022 г.;
-сумата от 118.48 лева - дължима санкционираща лихва за периода от 28.10.2021г. до
14.07.2022г.
Допълнителното заключение е дадено без да се включва капитализацията на лихвата
по чл.10.2 от Общите условия.
В исковата молба е обективирано и изявление за предсрочна изискуемост на
вземанията по процесния кредит, което следва да се счита за връчено на ответника с
получаване на преписа от исковата молба, т.е . на 24.06.2024г.
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установено от права
страна следното:
Към момента на сключване на процесния Договор за целеви потребителски кредит за
финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 28.11.2013г. е действал Закона за
кредитиране на студенти и докторанти (ЗКСД), както и Закон за потребителски кредит, обн.
с ДВ бр. 18 от 5.03.2010г., в сила от 12.05.2010г. Съгласно чл. 17, ал. 5 ЗКСД по отношение
на процесното твърдяно от ищеца правоотношение намират приложение разпоредбите на чл.
4
143 - 148 ЗЗП
Съдът намира, че при сключването на договора ищецът е действал в качеството на
"търговец" по смисъла на легалната дефиниция, дадена в § 13, т. 2 ДР на ЗЗП, а ответникът
има качеството на "потребител" съобразно легалната дефиниция, дадена в § 13, т. 1 ДР на
ЗЗП. Ето защо, в настоящото производство е приложима разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК,
изискваща от настоящия съд служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в
процесния договор.
Съдът намира, че страните по делото са обвързани от валидно облигационно
правоотношение по процесния Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на
студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 28.11.2013г. Съдът намира, че процесният
договор е валиден и е породил желаното от страните правно действие, с изключение
единствено на т. н. капитализиране на лихвите към главницата в гратисния период от време,
тъй като съгласно чл. 17, ал. 5 ЗКДС за договора за кредит по този закон се прилагат
правилата, визирани в чл. 143-148 ЗЗП. Нищожността на една клауза от договора по правило
не влече нищожност на целия договор.
Процесният договор не противоречи на разпоредбата на чл. 17, ал. 6 ЗКДС, тъй като
последният съдържа всички реквизити, установени в разпоредбата на чл. 7 ЗКСД, като
следва да се вземе предвид и обстоятелството, че типовият договор се сключва между
банката - кредитодател и Министъра на образованието и науката, като последния урежда
правата и задълженията на държавата и на банките във връзка с участието в системата за
кредитиране на студентите и докторантите с държавна финансова подкрепа - арг. чл. 6, ал. 1
ЗКСД. Ето защо е валиден и е породил желаното от страните правно действие, с изключение
единствено на т. н. капитализиране на лихвите към главницата в гратисния период от време.
ЗКДС регламентира правилата на банковите заеми, отпускани с държавна финансова
подкрепа на студенти и докторанти. Специализацията на този вид целево кредитиране
отличава с държавната финансова гаранция, предоставяна на банките кредитодатели. В този
контекст понятието "лихва", въведено в чл. 20, ал. 1 ЗКДС следва да се тълкува по начин
съответстващ на целта на закона, определена в чл. 2. Ето защо приложимите банкови
правила за "капитализиране на лихвите", съответно за "анатоцизма на лихвите", не намират
приложение към тази група банкови заеми. Предоставяната от държавата финансова
подкрепа за стимулиране на банковото кредитиране за обучение на студентите и
докторантите следва да отговаря на принципите за предварително оповестяване, правна
сигурност и запазване конкурентността, като се избягва тълкуване, което води до
предоставяне на неоправдано икономическо предимство в отклонение на целите,
преследвани от държавната подкрепа. Разпоредите на чл. 20-24 ЗКДС са своеобразна
гаранция за това, че натоварването на държавните ресурси няма да бъде в повече от
допустимото, като надхвърля сбора от "отпуснатите средства" и "лихвата дължима за срока
от кредита". Понятието "сбор" не допуска банките да добавят начислените от тях лихви към
главницата, което по подразбиране води до прогресия на дълга и до нарушаване
законоустановения предел на лихвата не повече от 7% (чл. 20 ЗКДС), а това изправя пред
5
несигурност както държавата, така и студентите и докторантите. Принципът за правна
сигурност, подкрепен с разпоредбите на чл. 12, чл. 17 чл. 20 ЗКДС, определя ex lege за
недействително всяко изместване на определения в този закон режим на задълженията в
посока на тяхното нарастване. В този ред понятието за "сбора от отпуснатите средства и
лихвата за срока от кредита" (чл. 24 ЗКДС) не допуска приложение на правилата за
"капитализация на лихвата към размера на отпуснатия кредит", нито на правилата за
"анатоцизъм на лихвата". С други думи всяко разместване на стойности в полза на банката
кредитираща студенти и докторанти за сметка на последните и на държавната гаранция
противоречи на особените повелителни правила, въведени в обществен интерес със ЗКСД и
следва да бъде отказано като неоснователно.
Ищецът е изпълнил задълженията си по процесния договор, като към 15.07.202г. -
датата на подаване исковата молба, по процесния договор има 16 броя просрочени и
непогасени падежирали вноски за главница и лихва за периода от 28.03.2021г. до 15.07.2022г.
Съгласно чл.18, ал.1 от Общите условия банката има право да обяви предсрочна
изискуемост на кредита при неплащане на три последователни погасителни вноски.
Обявяване на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага
изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за
предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента
на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента
на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, че ще счита кредита за
предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи
настъпването й. Следователно предсрочната изискуемост представлява изменение на
договора, което настъпва с волеизявление само на едната страна при наличието на две
предпоставки: 1. обективна, изразяваща се в неплащане на една или няколко вноски, в
процесния случай - три последователни месечни анюитетни вноски (арг. чл. 6. 2 от
Договора) и 2. упражнено от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем,
като "обявяването" предполага изявление на кредитора и има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора.
В исковата молба е обективирано и изявление за предсрочна изискуемост на
вземанията по процесния кредит, което следва да се счита за връчено на ответника с
получаване на преписа от исковата молба, т.е . на 24.06.2024г.
Видно от заключението по съдебно- счетоводната експертиза на в.л. Д. Г., неоспорено
от страните, по процесния договор ответникът и усвоил сумата от 31 293,28лв., като от тях е
погасил сумата от 2180,96лв. или невърнатата главница е в размер на 29 112,32лв., за която
сума искът за главница е основателен и следва да бъде уважен.
Съдът намира, че следва да отхвърли като неоснователен иска за главница за
разликата му над 29 112,32лв. до пълния претендиран размер от 44 873,10лв., или за сумата
от 15 760,78 лева. Тази разлика представлява, капитализирана лихва, която по изложени по-
горе съображения не следва да бъде включвана в размера на дължимата главница, тъй като
6
се основава на нищожна клауза от договора.
Видно от заключението по допълнителната съдебно- счетоводната експертиза на в.л.
Д. Г., неоспорено от страните, по процесния договор ответникът дължи на ищеца сумата от
1993,87 лева - непогасена възнаградителна лихва за периода от 28.08.2021г. до 14.07.2022г.,
която следва да бъде присъдена.
Съдът намира, че следва да отхвърли като неоснователен иска за възнаградителна
лихва за разликата му над 1993,87 лева до пълния претендиран размер от 4323,99лв.
Видно от заключението по допълнителната съдебно- счетоводната експертиза на в.л.
Д. Г., неоспорено от страните, по процесния договор ответникът дължи на ищеца сумата от
118,48 лева - дължима санкционираща лихва за периода от 28.10.2021г. до 14.07.2022г., за
която сума искът следва да бъде уважен.
Съдът намира, че следва да отхвърли като неоснователен иска за санкционна лихва за
разликата му над 118.48 лева до пълния претендиран размер от 260,97лв.
На основание чл.86 ЗЗД следва да се присъди и законната лихва върху главницата,
считано от 15.07.2022г. до окончателното изплащане на сумата.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че банката- ищец не е
подписала типов договор с Министерство на образованието. Типовият договор за
кредитиране на студенти и докторанти е обнародван в неофициалния раздел на ДВ-
бр.33/30.04.2010г. и е наличен както във всички правно-информационни системи, така и в
интернет, включително електронната страница на Министерство на образованието.
По разноските:
Ищецът претендира разноски по списък по чл.80 ГПК.
Ищецът е представляван от юрисконсулт, като на основание чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25
от Наредба за заплащането на правната помощ, следва да се определи възнаграждение в
размер на 300 лв., което следва да бъде заплатено от ищеца.
Ищецът е доказал разноски в общ размер на 7492,11лв. за държавна такса,
експертиза, юрисконсултско възнаграждение и преводи, от които в съответствие с уважената
част от исковете следва да му бъде присъдена сумата от 4730,04лв.
Предвид гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А.-М.М.М., гражданин на Великобритания, с идентификатор *******,
адрес:*******, London W4 2PU,UK, да заплати на „БАНКА ДСК“АД, с ЕИК:********* и
със седалище и адрес на управление: гр. София , ул. „Московска” № 19, на основание чл.430
ТЗ, вр.чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.86 ЗЗД, следните суми по Договор за целеви потребителски
кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 28.11.2013г., както
следва:
7
-сумата от 29112,32лв., представляваща неплатена главница
-сумата от 1993,87лв., представляваща възнаградителна лихва за периода
28.03.2021г.-14.07.2023г.
-сумата от 118,48лв., представляваща лихвена надбавка за забава за периода
28.03.2021г.-14.07.2023г.
-законната лихва върху главницата, считано от 15.07.2022г. до окончателното
изплащане на сумата.
като ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете за главница за разликата до
пълния претендиран размер от 44 873,10лв., за възнаградителна лихва за разликата до
пълния претендиран размер от 4323,99лв. и за лихвена надбавка за забава за разликата до
пълния предявен размер от 260,97лв.
ОСЪЖДА А.-М.М.М., гражданин на Великобритания, с идентификатор *******,
адрес:*******, London W4 2PU,UK, да заплати на „БАНКА ДСК“АД, с ЕИК:********* и
със седалище и адрес на управление: гр. София , ул. „Московска” № 19, сумата от
4730,04лв., представляваща направени разноски за държавна такса, експертиза,
юрисконсултско възнаграждение и преводи, в съответствие с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.София в двуседмичен
срок от връчване на препис от решението на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8