РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 18.10.2010 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на дeветнадесети
март април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7031 по описа за 2015 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 31, ал.2 от ЗЗД.
Ищецът Д.С. А. твърди, че е наследник
на Ц.А.Р., починала на 14.12.2014 г. в гр.
София. Поддържа, че през
последните десет години от живота си, Ц.А.Р. е страдала от болестта на Алцхаймер,
артериална хипертония II степен, захарен диабет и други, като състоянието й с
годините се влошавало. Сочи, че от
2007 г.
Ц. РА.а се е лекувала в
Университетска болница „Александровска“, Клиника по неврология. Съгласно експертно решение на
ТЕЛК № 0213 от заседание № 016, проведено на 28.01.2013 г., РА.а е преосвидетелствана със 100 % степен на
увреждане без чужда помощ с водеща диагноза „съдова деменция при болестта на
Алцхаймер с остро начало", като в мотивите на ТЕЛК е отразено,
че е установено необратимо увреждане на интелектуално - паметовите функции при
съдова деменция, с нужда от постоянен контрол, като увреждането е пожизнено.
Поддържа, че от 2011 г. Ц.
РА.а е била лекувана от болестта на Алцхаймер, като паметовите
й нарушения датират от 2007г.- 2008г., и с времето прогресират. Сочи, че към
момента на невропсихологичното изследване през 2011 г., е посочено, че
наследодателката му не може да организира самостоятелно по - сложна
ежедневна дейност и е дезорентирана за време и място,
паметовите й процеси са силно затруднени, като проявява тежък дефицит при
заучаване и приемане на нова информация.
Сочи, че до смъртта си Ц. РА.а е живяла в жилището си на
бул. ********като последните години е деляла домакинство с Г.Г., с когото живеела
на семейни начала. При посещенията при нея, е забелязвал прояви на отклонения в
психиката и поведението й, които са се изразявали в неадекватни реакции, кратки
епизоди на депресия или агресия при незначителни поводи. В годините преди
смъртта й, все по-често не е била адекватна, не
разпознавала нито ищеца и сестра му, често плачела и проявявала немотивиран страх с
повишено вътрешно напрежение. Човекът, с когото е живеела, е бил принуден да
заключва входната врата, защото на няколко пъти, излизайки сама, се е губела и
се налагало да я издирват с полиция, поради което са снимали личната й карта и да са я пришили навсякъде по
дрехите й. Майка му живеела в миналото,
не разпознала дори най-близките си хора, непрекъснато говорела за майка си и
баща си, търсела ги и изпитвала тревога за тях и за баща му, който е починал
още през 1966г. Приживе тя не е могла да разбира и ръководи действията си, правилно
да възприема и осмисля адекватно случващото. Твърди, че използвайки
неадекватността и болестното й състояние, М.П.И. на 25.11.2013г. я завела в нотариалната кантора на нотариус А.Н.,
където Ц.А.Р. е подписала три договора за дарение с ответницата, оформени с нотариален акт № 115,
том I, peг. № 1741, дело 103 от 25.06.2013 г. на
Нотариус А.Н., вписан в Агенцията по вписванията под вх. peг. № 29600 от 25.06.2013г. с Акт № 144, том LXXI, дело № 23444, партидна книга том № 274909, нотариален акт № 116,
том I, pег. № 1742, дело 104 от 25.06.2013 г. на
Нотариус А.Н., вписан в Агенцията по вписванията под вх. peг. № 29793 от 25.06.2013г. с Акт № 86, том LXXI, дело № 23335 партидна книга том № 274729 и нотариален акт № 117, том I, pгr. № 1743, дело 105 от 25.06.2013 г. на Нотариус А.Н.,
вписан в Агенцията по вписванията под вх. peг. № 29794 от 25.06.2013г. с Акт № 76,
том LXXI, дело № 23319, партидна книга том № 274748, като е дарила собствените си недвижими имоти, представляващи: апартамент № 1, находящ се в гр. Софи, бул. ********вход Б, на
първия етаж от жилищната сграда на ЖСК „МВР“ блок № 2, състоящ се от две стаи,
дневна, столова с кухненски бокс, сервизни помещения и балкон, с обща площ
101.05 кв. м., заедно със зимнично помещение № 3; гараж № 39, находящ се в гр. Софи, бул. ********вход А, в сутерена
на жилищната сграда на ЖСК „МВР“ блок № 2, с обща площ 17,88 кв. м.; гараж №
12, находящ се в гр. Софи, бул. ********вход Б, в сутерена на жилищната сграда
на ЖСК „МВР“ блок № 2, с обща площ 16,13 кв. м. За даренията, ищецът сочи че е
узнал, след смъртта на неговата майка Ц. РА.а. С оглед на горните твърдения
счита, че сключените договори за дарение на недвижими имоти са унищожаеми, като
сключени от лице, което не е могло да разбира и ръководи действията си.
Предвид изложеното, моля да бъде постановено
решение, с което да съдът да постанови, с което да обяви за унищожаеми сключените разпоредителни сделки,
предмет на нотариален акт № 115,
том I, per. № 1741, дело 103 от 25.06.2013г. на Нотариус А.Н., нотариален акт № 116,
том I, per. № 1742, дело 104 от 25.06.2013г. на Нотариус А.Н. и нотариален акт № 117, том I, per. № 1743, дело 105 от 25.06.2013г. на Нотариус А.Н.,
поради недееспособното състояние на Ц.А.Р., което не и е позволявало да развира
и ръководи действията си, не е могла да преценява обективната действителност и
да формира решения. Претендира сторените разноски по делото.
Ответницата М.П.И. оспорва изцяло исковете,
като сочи, че праводателката й не е имала описаното в
исковата молба поведение. Твърди, че на
датата на изповядване на договорите за дарение не е водила никого при нотариуса,
а по предварителна уговорка с баба й са се срещнали на 25.06.2013 г., пред
входа на сградата, където се намира нотариалната кантора на Нотариус Н., като
баба й е била придружена от Г.Г. -
човекът, с когото е съжителствала повече от 30 години. Твърдя също, че пред
Нотариус Н. праводателката й е изразила
волята си, действайки в пълно съзнание и разбирайки свойството и значението на
действията си. Претендира разноски, включително и за възнаграждение за адвокат.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и
след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите
на чл. 235 ГПК, намира следното:
Установява се по делото, от
представените съобщение за смърт и препис – извлечение от акт за смърт, че Ц.А.Р.,
родена на *** г., е починала на 14.12.2014г., в гр. София.
От представеното удостоверение за
наследници изх. № 21 от 06.01.2015 г. на СО, район „Лозенец“, се установява че
наследници по закон на Ц.А.Р. са Д.С.Р., син и А.С.РА.а – И., дъщеря.
С
договори за дарение, обективирани съответно в нотариален акт № 115,
том I, peг. № 1741, дело 103 от 25.06.2013 г.,
нотариален акт № 116,
том I, pгr. № 1742, дело 104 от 25.06.2013г. и нотариален акт
№ 117, том I, peг. № 1743, дело 105 от 25.06.2013 г. , всичките на Нотариус А.Н., Ц.А.Р. дарява на
своята внучка М.П.И. следните недвижими имоти: апартамент № 1, находящ се в гр. Софи, бул. ********вход Б, на
първия етаж от жилищната сграда на ЖСК „МВР“ блок № 2, състоящ се от две стаи,
дневна, столова с кухненски бокс, сервизни помещения и балкон, с обща площ
101.05 кв.м.; гараж № 39, находящ се в гр. Софи, бул. ********вход А, в сутерена на жилищната сграда
на ЖСК „МВР“ блок * с обща площ 17,88 кв. м; гараж № 12, находящ се в гр. Софи,
бул. ********вход Б, в сутерена на
жилищната сграда на ЖСК „МВР“ блок № 2, с обща площ 16,13 кв. м.
В заключение
на комплексната медицинска и психиатрична експертиза, вещото лице специалист по вътрешни болести, заявява че на базата на експертното решение на ТЕЛК №0213/28.01.2013
г., приема че Ц. РА.а е боледувала от дългогодишна артериална хипертония със
сърдечни увреждания-хипертонично сърце и застойна сърдечна недостатъчност II
ст. захарен диабет - инсулинозависим тип е късен дегенеративен синдром,
диабетна полиневропатия; походката самостоятелна,т.е същата е била в значително
увредено общо състояние, но е можела да се движи самостоятелно без чужда помощ.
Според вещото лице психиатър, през 2012 г. в е описано, че от година и
половина плачела, с прекъснат сън, нарушено качество и продължителност на съня,
немотивиран страх с повишено вътрешно напрежение. Отбелязани са кратки епизоди
на приповдигнато настроение, медикаментозно контролирано състояние с кратки
епизоди на депресия или агресия при незначителни поводи. В Експертното решение
на ТЕЛК от I-ва МБАЛ №0213 , заседание №016/28.01.2013 г. е
отразена водеща диагноза: Съдова деменция с остро начало. Сочи, че умерено
изразен дементен синдром е бил налице през 2011г., когато е проведено невропсихологичното
изследване. Тогава е била дезориентирана за време и място, не е можела да
организира самостоятелно по-сложни ежедневни дейности, паметовите и процеси са
били силно затруднени, като проявява тежък дефицит при заучаване и приемане на
нова информация, трудно актуализира факти и събития от дългосрочна памет, бедна
и стериотипна реч, т.е. дементните прояви са били налице от 2011г. Към дата
25.06.2013г. са били в достатъчна степен нарушени базисните психични годности
на освидетелстваната, и поради когнитивния упадък не е могла да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Свидетелят А. Щ. Н. сочи,
че е разяснила на Ц. РА.а, че става въпрос за дарение, като същата е написала
писмо на 25.06.2013 г. (на л. 148), в която изрично потвърждава това. Свидетелката
Ц.Й.Ч.сочи, че не е виждала Ц. през ден, съседи са, тя никога не е плакала,
заедно са бродирали, държанието и било нормално, не е забелязвала отклонения. Показанията й кореспондират с тези на
свидетелката В.Х.С., която заявява Ц.Г.е била в сравнително добро състояние, за
човек страдащ от диабет, била е изключително умен, организиран и оправен човек,
и не е имала никакви психични отклонения.
Съдът цени в тази насока и показанията Г. Ц. Г., който
е живял от 1980 г. до смъртта й с Ц. РА.а на семейни начала и е имал
непосредствени и трайни възприятия досежно състоянието й. Г. сочи, РА.а е била
винаги спретната, не е носила пришити копия на личната карта, никога не е
издирвана и не се е губила. Заявява също така, че никога не се е случвала, да
не може да разпознае сина си или дъщеря си. Свидетелят М.Д.Д. (лекар), сочи че Ц.Г.е страдала от
възрастова деменция, не е била неадекватна,
познавала го е и са си говорили на имена.
Въз основа на свидетелските показания, които са
последователни и непротиворечиви, съдът приема, че Ц. Г., е била в състояние да
разбира свойството и значението на поведението си и да ръководи постъпките си.
Гласните доказателства освен това са конкретни и свидетелствуват за състоянието
й на базата на непосредствени впечатления на свидетелите. Ето защо, съдът не кредитира заключението на комплексната експертиза, доколкото
вещите лица правят заключение основно на базата на еднократни изследвания и възпроизвеждат
съдържанието им, като не обсъждат обстоятелства (конкретни данни от поведението
на Ц. Разнегова), които да обосновават извод, че състоянието й не е позволявало
да възприема действителността и да взема решения.
Съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗЗД, унищожаем
е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло
да разбира или да ръководи действията си. Унищожението на такъв договор не може
да се иска след смъртта на лицето, освен ако преди смъртта е било поискано
поставянето му под запрещение или ако доказателството за недееспособността
произлиза от същия договор. (31, ал. 2 от ЗЗД).
Основанието за унищожаемост
по чл. 31 ЗЗД е налице тогава, когато
едната страна, макар и дееспособна към момента на сключване на атакуваната
сделка, не е могла да разбира или да ръководи действията си. Без значение е
продължителността на това състояние. Определящо е състоянието на лицето към
момента на извършване на сделката и по-специално, - дали това състояние е било
такова, че да позволи на сключилия сделката да действа съзнателно и разумно,
така че да може свободно, без външна намеса за формира и да изрази волята си.
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 2, пр. 2 ЗЗД унищожението на договор,
сключен от дееспособно лице, което при сключването му не е могло да разбира или
да ръководи действията си, не може да се иска след смъртта на лицето, освен ако
доказателството за недееспособността произлиза от същия договор. Тази законова
норма изисква недееспособността да произтича от съдържанието на самия договор
като сключването му да е лишено от всякаква житейска и правна логика и
съдържанието му да свидетелства за неспособността на страната да действа
разумно, напр. личат налудни мотиви, съдържат се безсмислени изисквания и др. (В
този смисъл решение № 73 от 05.07.2018 г. по гр.д. № 3228/2017 г. на ВКС, ІІІ
ГО, постановено в производство по чл. 290 ГПК).
Между
страните по делото не се спори, че приживе на праводателката не е имало висящо съдебно производство за
поставянето й под запрещение. В случая не е налице и втората хипотеза на този
законов текст. Разпоредбата на чл. 31, ал. 2,
пр. 2 ЗЗД изисква недееспособността да произтича от
съдържанието на самия договор, като съдът приема, че
доколкото е налице разпореждане на имуществото с близък родственик - внучката
на Ц. РА.а, което е житейски достоверно
и логично, не би могло да се приеме, че същият свидетелства за неспособността
на РА.а да разбира и ръководи действията си.
Следователно, по аргумент от чл. 31,
ал. 2 ЗЗД, предявените конститутивни искове за
унищожаване на процесните договори за дарение, следва да бъдат изцяло отхвърлени.
Относно
разноските
При този
изход на спора, в полза на ответницата М.И., следва да бъдат присъдени в размер
на 2000 лв., за адвокат, по представения договор за правна защита и съдействие
№ 526514 от 24.03.2016 г.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете с
правно основание чл. 32 ал. 1 от ЗЗД, предявени от Д.С.Р., ЕГН **********,***, чрез адвокат П.П.,***,
срещу
М.П.И., ЕГН **********,***,
чрез адвокат
И.Б. ***, за унищожаване на договори за дарения,
обективирани в нотариален акт № 115, том I, peг. № 1741, дело 103
от 25.06.2013г. на нотариус А.Н., нотариален акт № 116,
том I,
peг. № 1742, дело 104 от 25.06.2013г. на Нотариус А.Н. и нотариален акт
№ 117, том I, peг. № 1743, дело 105
от 25.06.2013г. на Нотариус А.Н., по силата на които Ц.А.Р., починала на 14.12.2014 г. , дарява на М.П.И., следните недвижими имоти:
апартамент
№ 1, находящ се в гр. София, бул. ********вход
Б, на първия етаж от жилищната сграда на ЖСК „МВР“ блок № 2, състоящ се от две
стаи, дневна, столова с кухненски бокс, сервизни помещения и балкон, с обща
площ 101.05 кв. м. при съседи: стълбищна
площадка, двор, апартамент № 2 собственост на П.Ж.Ш.,
заедно със зимнично помещение № 3, находящо се в сутерена на сградата с площ от 6 кв. м., при съседи: коридор,
мазе № 2 собственост
на Б.С. Н. и мазе № 4 собственост на
И.М.Т., заедно с принадлежащите 1.004 % идеални части от общите части на
сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху държавно място
съставляващо по нотариален акт имоти с планоснимачни номера № 19 и № 20 и части
от имоти № 23, № 24, № 22, № 21, № 28, УПИ XIV от квартал 239, по плана на гр.
София, местност Лозенец , при съседи на дворното място по нотариален акт: ул.
Бунтовник, ул. Г. ***, находящ се в гр. София, бул. ********вход
А, в сутерена на жилищната сграда на ЖСК „МВР“ блок № 2, с обща площ 17,88 кв.
м. при съседи: предгаражна площадка, преградна стена, гараж № 38 собственост на
В.К.Е.и гараж № 40 собственост на С.С.С., заедно с принадлежащите 0.206 %
идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на
строеж върху държавно място съставляващо по нотариален акт неурегулирани
поземлени имоти № 19, № 20 и части от имоти № 23, № 24, № 22, № 21, № 28, УПИ
XIV от квартал 239, по плана на гр. София, местност Лозенец , при съседи на
дворното място по нотариален акт: ул. Бунтовник, ул. Г. ***, находящ се в гр. София, бул. ********вход Б, в сутерена на
жилищната сграда на ЖСК „МВР“ блок № 2, с обща площ 16,13 кв. м. при съседи:
предгаражна площадка, преградна стена с гараж № 13 собственост на Б.С.В.и гараж
№11 собственост на Д.Р.И., заедно с принадлежащите 0.186 % идеални части от
общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху
държавно място съставляващо по нотариален акт неурегулирани поземлени имоти №
19, № 20 и части от имоти № 23, № 24, № 22, № 21, № 28, УПИ XIV от квартал 239,
по плана на гр. София, местност Лозенец, при съседи на дворното място по
нотариален акт: ул. Бунтовник, ул. Г. ***.
ОСЪЖДА Д.С.Р., ЕГН **********,***,
чрез адвокат П.П.,***, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на
М.П.И.,***,
чрез адвокат
И.Б. от САК; служебен адрес: ***, сумата от 2000 лв.,
представляваща разноски за адвокат.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: