Р Е Ш Е Н И Е
№260049
21.12.2022 г., гр. П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, на двадесет
и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година, в открито заседание, в
следния състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЕЛЕОНОРА СЕРАФИМОВА
и секретар: ВИОЛЕТА БОЕВА, като разгледа т.д.№ 199 по описа за 2020 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Настоящото дело е образувано по искова молба от Р.М.Д., ЕГН ********** ***, против „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., р-н „О.“, бул. „К. А. Д.“ № 68, с която е предявен иск по реда на чл.432 КЗ.
В обстоятелствената част на исковата молба са наведени
следните факти и обстоятелства :
Твърди се, че на ***г. около ***ч. в гр.П., на ул. „О.“, при управление
на товарен автомобил „М.“, модел „***“ с peг.
№ ****, водачът К.Д.
Т. извършва грубо нарушение на правилата за движение по пътищата, като без
обективна причина навлиза изцяло с управлявания товарен автомобил в пътната
лента за насрещно движение и предизвиква ПТП с правилно движещия се насрещно
лек автомобил „Ф. “, модел „Т.“ с peг. № ****, управляван от ищеца Р.М.Д..
В резултат на настъпилото произшествие и челния удар между превозните средства
пострадал ищецът, който получил множество ***, като били му причинени
неимуществени и имуществени вреди.
За инцидента бил съставен
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № ****г.
Образувано било ДП № *** г. по описа па РУП-П. при ОД
на МВР-П., пр.пр.№ *** г. по описа на РП-П., което към
този момент все още не било приключило с краен акт на прокуратурата.
Непосредствено след настъпване на
произшествието ищецът изпитал силни болки в областта на левия крак, бил
уплашен, проявявал симптоми *****. Бил прегледан от екип на ЦСМП и закаран за
прегледи и лечение в УМБАЛ „С.Г." -
П.. Твърди се, че при приемането му страдал от болка по хода на лява
ингвинална гънка, болки в лявата тазобедрена става, като чувствал невъзможност
за извършване на активни движения на същата. След преглед било установено
пострадалият е получил ***, изразяващи се в : **********************. Твърди се, че описаните увреждания довели до
трайно затруднение движенията на долен ляв крайник за период по-дълъг от 30
дни.
За периода от ***г. до *** г.
ищецът бил настанен за провеждане на болнично лечение в Клиниката по ортопедия
и травматология при УМБАЛ „С.Г.“-П.. Приложеното медикаментозно лечение
повлияло благоприятно на състоянието му. На *** г. се пристъпило към извършване
на оперативна интервенция, изразяваща се в открито наместване на фрактурата на
таза с вътрешна фиксация, при която ищецът бил поставен под обща анестезия.
Поставени му били две реконструктивни плаки. След извършената оперативна
интервенция, правилното възстановяване на ищеца наложило същият да продължи
болничното си лечение, като бил поставен на активна екстензия с оглед степента
на уврежданията и спецификите на възстановителния процес. Същевременно
продължил да приема предписаните му медикаменти. Наред с това фрактурата в
областта на дясната ръка налагало същата да бъде обездвижена с гипсова
имобилизация.
На ***** г. ищецът бил изписан за
продължаване на лечението в домашно-амбулаторни условия. Указано му било да
продължи приема на предписаните медикаменти за период от 35 дни след
извършената оперативна интервенция, да се явява при личен лекар ежедневно за
смяна на поставените стерилни превръзки на оперативната рана, както и да
проведе периодични контролни прегледи и рентгенографии. Указано му било още да
не натоварва увредените крайници до възстановяването им, както и да продължи да
носи поставената гипсова имобилизация на десния горен крайник за период от 25
дни.
Изложени са твърдения, че претърпяното произшествие и
получените телесни увреждания довели до изключително негативни последици за
ищеца. Той не можел да води нормален начин на живот поради обездвижването на
левия му долен крайник и постоянната нужда от помощта на близките си за
удовлетворяване на ************************************************
През първите месеци след ПТП
движението му било изключително затруднено дори невъзможно, като освен фактът,
че му се е наложило да се научи и приспособи към придвижване с помощни
средства, така и през продължителен период от време му се налага да се
раздвижва и да търпи болки. Изпадал в *****************************************************
Посочено, че с оглед възрастта си
ищецът страдал от намален обем на движения и функционалност на увредения долен
ляв крайник, като следвало да живее с поставените метални остеосинтези до края
на житейския си път, тъй като същите не могат да бъдат премахнати оперативно
без риск от увреждане на долния крайник. В резултат на получените фрактури при
него били налице и остатъчни последици в резултат на получените травми,
изразяващи се в груби оперативни белези. Чувствал болки при продължително
натоварване на увредения долен ляв крайник, както и при проявата на резки
климатични промени.
В исковата молба се твърди, че
освен неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, ищецът търпял и
имуществени вреди с оглед необходимостта от закупуване на скъпоструващи
медицински изделия за извършване на оперативни интервенции, а именно закупуване
на три броя стандартни реконструктивни плаки на обща стойност от 2 730 лева.
На *** г. ищецът предявил
извънсъдебна претенция по реда на чл.380 от КЗ. С писмо изх. № **** г.
ответникът изискал представянето на допълнителни документи от провежданото
наказателно производство които ищецът бил в обективна невъзможност да представи
поради отказ от разгласяване на материалите от страна на РП-П.. Така съгласно
уведомление изх. № *** г. застрахователят отказал определяне и изплащане на
обезщетение за претърпените неимуществени и имуществени вреди.
Твърди се, че към датата на
инцидента ***г., увреждащото МПС имало сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ съгласно с полица № *****, при ответното застрахователно
дружество, валидна от 03.01.2020 г. до 02.01.2021 г.
С оглед на изложеното е предявена настоящата претенция
по реда на чл. 498, ал.3 във вр. с чл.432, ал.1 от КЗ, съдържаща петитум да
бъде осъден ответника да заплати на ищеца следните суми, а именно: 80 000 лева,
представляващи застрахователно обезщетение за причинените на Р.М.Д. вследствие
на ПТП неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
изтичане на срока за произнасяне по предявената извънсъдебната претенция за
определяне и изплащане на застрахователно обезщетение пред ответното
дружество-13.10.2020 г. до окончателното изплащане; 2 730 лева,
представляващи застрахователно обезщетение за причинените на ищеца вследствие
на ПТП имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
изтичане на срока за произнасяне по предявената извънсъдебната претенция за
определяне и изплащане на застрахователно обезщетение пред ответното дружество
-13.10.2020 г. до окончателното изплащане.
В
законоустановения срок по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника „Дженерали Застраховане” АД, с която се оспорва както основанието, така и размера
на исковете.
Излагат се съображения, че по делото не са ангажирани
доказателства, установяващи по безспорен начин, че е било извършено противоправно деяние от посочения
водач и в пряка причинно-следствена връзка, от което ищеца да е претърпял
всички описани в исковата молба вреди. Твърди се, че в представения Протокол за
ПТП не фигурирали причините и обстоятелствата за твърдяното навлизане на
Участник 1 в насрещното движение, което хипотетично можело да бъде причинено и
от трето лице или да се дължи на случайно събитие. В исковата молба липсвала
конкретика относно поведението на пострадалия непосредствено преди ПТП –
относно обстоятелствата с каква скорост се е движил и т.н. Възразява се, че
представения от ищеца Констативен протокол на ПТП, не се ползвал с материална
доказателствена сила по отношение механизма на възникването му.
С оглед на изложеното се оспорват
твърдените причини, обстоятелства и механизма на настъпване на ПТП, както и че
за настъпването му отговорност следва да носи застрахован при ответника водач.
Оспорва се като силно завишен и
размера на претенциите, като се твърди, че претендираното обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законните лихви върху него сформирали крайна
сума, която нямала своята социална и икономическа обосновка и излизала извън
обезщетителния характер на плащането.
Констатираните средни телесни повреди били
лекувани успешно, в рамките на обичайният период за това и без необичайни
негативни остатъчни последици. Не били установени травми, годни да обусловят
болки и страдания за продължителен период от време, а ищецът приемал болкоуспокояващи,
без в исковата молба да се твърди, че същите да не са му действали. Изведен е
извод, че ищецът изпитвал физически болки и страдания за много по-кратък от
твърдения период, тъй като ползвал обезболяващи.
Сочи се, че процесното ПТП също
така не се характеризирало като тежко с травмиращи участниците в него
последици, поради което описаните в исковата молба твърдения за наличие на ***********,
били неоснователни.
В обобщение твърдените в исковата
молба неимуществени вреди са оценени като неоснователни и недоказани в сочените
обеми, както и че са описани за целите
на настоящото производство и с оглед оправдаване на претендирания висок размер на
застрахователно обезщетение.
Като неоснователен и недоказан се
оспорва и иска за имуществени вред, в т.ч. по отношение на пряката причинно
следствена връзка на претендираните разходи с процесното ПТП.
Евентуално се прави възражение за
съпричиняване от страна на ищеца с твърдения, че пострадалият също е нарушил
правилата за движение по пътищата, като е управлявал МПС с незаконосъобразна
скорост; без поставен задължителен обезопасителен колан (с който процесното МПС
е фабрично оборудвано); както и че при своевременна реакция (не е отдавал
нужното внимание при шофиране) е имал обективната възможност да предотврати
настъпването на процесното ПТП; като с това си поведение е допринесъл
съществено, както за по-тежкият характер на ПТП, така и за негативните последици,
които се сочат за налични. Излагат се съображения.
Оспорват се като неоснователни и
акцесорните претенции за лихви.
В
постъпилата в срока по чл.372 от ГПК
допълнителна искова молба от ищеца се оспорват възраженията на ответника,
направени с писмения отговор.
Неоснователно се спорело от
ответното дружество относно механизма и обстоятелствата, при които настъпил
процесния инцидент. Неоснователно се
спорело и че ищецът
не е получил описаните в исковата молба увреждания, както и че липсвала пряка
причинно-следствена връзка между събитието и всички, сочени с исковата молба
последици.
Неоснователно било оспорването и
на размера на претенцията. Противно
на изложеното в отговора на исковата молба, възстановителният процес на ищеца
не приключил с изписването му от медицинското заведение на ****
Изложени са твърдения, че въпреки
проведеното оперативно и медикаментозно лечение, обездвижването и ползването на
помощни средства за придвижване с патерици, болките в областта на фрактурата на
таза, наложили последваща хоспитализация на ищеца в Клиниката по ортопедия и
травматология към УМБАЛ „С.Г." - П., където ищецът постъпил от **** г. до *** г. Там бил приет със силна болка и
невъзможност за активни движения в лявата тазобедрена става. Било установено
„стопена глава на ляво бедро“, което наложило провеждане на последваща
оперативна интервенция на *** г. за тотална смяна на тазобедрената става. Била
извършена алопластика-синистра чрез поставяне на система за тотално тазобедрено
ендопротезиране от титаниева сплав. Назначено било провеждането на **************. За период от 90 дни, ищецът не следвало да
стъпва на оперирания крайник. Към момента все още не било настъпило пълно
възстановяване на увреждането, а пострадалият изпитвал силни болки и
невъзможност да стъпва нормално, като и до днес имал необходимост от ***********
Оспорени
като неоснователни и бланкетни са възраженията на ответника за съпричиняване,
изразяващо се в управление на МПС с незаконосъобразна скорост и без предпазен
колан. По делото нямало данни за скоростта на МПС, участващи в инцидента.
Твърди се, че ищецът бил с поставен предпазен колан. Контролните органи,
посетили местопроизшествието не констатирали извършени от ищеца нарушения,
които да са в причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП, а от друга страна
поставянето на обезопасителен колан не можело да ограничи свободното движение
на крайниците и главата, т.е. същите биха могли да настъпят и при поставен
предпазен колан, при механизъм на удара, какъвто е на процесното ПТП, при
съприкосновение с части в купето на автомобила.
Във връзка с ново представените доказателства на основание чл.214 ГПК, е направено искане съдът
да допусне изменение на предявения иск за имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за лечение, чрез неговото увеличение с 3955 лв., като
същият се счита предявен общо за сумата 6 685 лв.
В срока по
чл. 373 ГПК е постъпил отговор на ДИМ
от ответника, в който се поддържат изцяло съображения, изложени в първоначалния
отговор, както и всички оспорвания, възражения и доказателствени искания.
Възразява по отношение направеното искане за изменение
на иска, което било недопустимо и се развиват подробни съображения в този
смисъл.
С протоколно определение от 09.05.2022 г. по реда на
чл.214 ГПК и с оглед направеното уточнение, съдът е допуснал увеличение на
размера на предявения от ищеца иск за имуществени
вреди до размера от 6685 лв., а именно представляващи продължаване на възстановителния
процес - проведено оперативно лечение в периода от 19.04.2021 г. - 28.04.2021
г. за смяна на тазобедрена става.
Страните по делото са ангажирали доказателства за
установяване на твърдените от тях факти и обстоятелства и направени възражения.
Настоящият съдебен състав като съобрази събраните по
делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и при
спазване разпоредбите на чл.235 и чл.236 от ГПК прие следното от фактическа и
правна страна:
На ***.
в гр. П., обл. П. , на О. за складова база на фирма „Б.“АД -гр. П., в посока от
ж.к. „Л.“, за кръстовище с републикански път *** при
управление на МПС - товарен автомобил марка „М.“, модел „***“ с рег.№ *** АК, водачът
К.Д. Т., ЕГН **********, нарушил
правилата за движение, регламентирани в ЗДвП, а именно визирани в чл.5.ал.1, т.1;
чл. 16, ал. 1, т.1; чл. 20, ал.1 и по непредпазливост причинил средна телесна
повреда на Р.М.Д. ЕГН **********, изразяваща се в многофрагментно счупване на
левия ацетабулум с луксация на главичката на лявата бедрена кост, наложило
оперативно възстановяване и метална фиксация, причинили трайно затрудняване на
движението на левия долен крайник за около 11-12 месеца от датата на травмата -
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“,
предл. второ, във вр. с чл. 342, ал.1 НК.
Тези
обстоятелства се установяват от приложените и приети по делото писмени
доказателства, в т.ч. и заверено копие на Решение № *** г. по АНД № *** г. по
описа на РС-П., от което е видно, че в хода на образуваното именно по повод
процесното ПТП наказателно производство (ДП № *** г. по описа на РУ Полиция
– П., пр.пр.№ ***
г. по описа на РП-П.), водачът К.Д. Т. е признат за виновен в
описаното престъпление, поради което и на основание чл.78а НК, е освободен от
наказателна отговорност с наложено административно наказание глоба в размер на
1000 лв. В
тази част съдебният акт на наказателния съд е задължителен за настоящата
инстанция при условията на чл.300 от ГПК – относно извършване на деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. В този смисъл приетата по
делото САТЕ се явява безпредметна доколкото със същата се цели установяването
именно на тези обстоятелства.
Съдът приема за безспорно
установен и ненуждаещ се от доказване правопораждащия факт, от който ищецът
черпи правата си, а именно наличието на валидно застрахователно правоотношение
по отношение на л.а. „М. ***“, peг. № ***,
съгласно полица № № ***, при
ответното дружество „Дженерали
Застраховане" АД със срок на валидност
от 03.01.2020 г. до 02.01.2021 г.
Не се спори между страните
по делото и че на 13.07.2020 г. ищецът е отправил до ответното дружество
писмена застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди, във връзка с която не е последвало плащане.
Във
връзка с установяване характера и степента на получените увреждания от
пострадалия, по делото е приета СМЕ
по писмени данни, изготвена от вещото лице д-р П.М., която
като неоспорена от страните и кореспондираща изцяло с доказателствения материал
съдът изцяло кредитира.
От
същата се установява, че в непосредствено след настъпване на произшествието
ищецът е постъпил по спешност в Клиниката по ортопедия и травматология при УМБАЛ
„С.Г." – П., където е бил подложен на консултации и изследвания и са
установени следните увреждания: ******** Според заключението описаните *** в
областта на лявата тазобедрена става изцяло кореспондират със станалото ПТП
по механизма „травма в автомобила”. Посочено е, че в случая се касае за индиректно
счупване на ставната ямка на лявата тазобедрена става и луксация на бедрената
глава в резултат на пренасяне на травмиращата сила през трохантерния масив и по
оста на бедрената кост. Според експерта счупването на основата на
втората дланна кост на дясната ръка е огъвачно и също е резултат от
станалото ПТП.
Установено
е от експерта д-р М., че при ищеца е било проведено оперативно лечение,
кореспондиращо с тежестта на увреждането, извършено е било открито наместване с
вътрешна фиксация, последвано от екстензия, а счупването на дланната кост е
лекувано с гипсова имобилизация. Провеждано е медикаментозно лечение с
нискомолекулни хепарини, антибиотици и вливания. Според заключението по време
на пролежаванията в болницата и след медицинските интервенции, ищецът е търпял
интензивни болки и страдания, като болките се засилвали при опит за движение на
левия долен крайник, завъртане в леглото или опити за сядане и същите продължават
и към момента. В о.с.з. вещото лице е изяснил в тази връзка, че по време на болничния престой болката на
пострадалия е потискана по подходящ начин с болкоуспокояващи средства, но това
не са лекарства за системна употреба и затова и ефектът им е ограничен във
времето чрез постигане на значително редуциране на болката.
Обичайния
ход на оздравителния процес и проведено оперативно лечение е болните да остават
на легло, като се започва ранна дозирана физиотерапия, без да се причинява
болка за срок от 50 дни. След този срок на болния се разрешава са става и да се
придвижва с помощни средства, без да натоварва крайника да период от най-малко
6 месеца. При пострадалия обаче са били налице късни усложнения на тазовото
счупване. Една година след травмата същият не е възстановил движенията в лявата
тазобедрена става, по повод на което повторно е хоспитализиран в Клиниката по
ортопедия и травматология на УМБАЛ-„С.Г.” - П., където са установени данни за
некроза на бедрената глава, налагащи оперативното и премахване и замяна с
изкуствена става. Експертът е посочил,че оперативната рана от втората операция
не е зарастнала, отделя се гнойна секреция и движенията в ставата не са
възстановени в пълен обем. Зарастването
на тази оперативна рана обаче не може да се свърже с процесното ПТП и
представлява последица от самата оперативна интервенция. Според
становището на вещото лице прогнозата е за пълно възстановяване на ищеца, за
сбъдването на която обаче е необходимо овладяване на гнойния процес на
оперативната рана и провеждане на пълноценна физиотерапия на вече
трансплантираната става.
Според
експерта направените от пострадалия разходи за закупуване на медицинските
изделия са свързани с извършените медицински интервенции за проведено лечение
на получените увреждания.
Във
връзка отговора на поставената задача - дали при установения механизъм на ПТП и
получените от ищеца травми, същите да бъдат получени при удар с твърди и тъпи
предмети от деформациите на купето на автомобила и при наличието на правилно
поставен предпазен колан, медицинският експерт е изразил становище, че ролята
на обезопасителен колан при конкретния механизъм на ПТП не е голяма. Пояснено
е, че в случая се касае за удар в предната лява част на **** на пострадалия,
последван от завъртането му и страничен удар с деформация на предната лява
врата и проникване на деформирани части навътре в купето, водещи до удар в
трохантерния масив на левия крак на водача при сгъната тазобедрена става и приведен
крак, при които при ищеца липсват увреждания от кормилния кръг, травма в областта
на коляното, травма на главата и други обичайни следи от използван
обезопасителен колан - лентовидни натъртвания/охлузвания от колана по гърдите.
Обсъдено е по този повод също така и че физиологичното състояние на ищеца е
било пречка за поставянето на обезопасителен колан при шофиране, тъй като
дължината на колана не достига за закопчаването му, в какъвто смисъл е приложеното
по делото медицинско удостоверение от личния лекар на пострадалия, издадено му преди
процесното ПТП.
По
делото относно установяване претърпените от пострадалия болки и страдания в
резултат на уврежданията от ПТП, са събрани и гласни доказателства –
показанията на св. Н.Я.К.– съпруга на пострадалия ищец. Предвид, че показанията й кореспондират
с останалия доказателствен материал по делото, не са противоречиви помежду си,
а и са в резултат на лични непосредствени впечатления, съдът ги кредитира. От
показанията на посочения свидетел се установява, че след инцидента и приема на
пострадалия в лечебното заведение в гр. П., същият за 10 дни е бил с поставени
тежести на крака, след което е опериран за поставяне на пирони. Сочи, че в
продължение на 1 месец въобще не можел да се движи, не можел да става, не можел
да свива крака си **** Описва, че през цялото време тя била с него в лечебното
заведение. Поставена му била протеза, а след това и гипс. Сочи, че освен тази
ищецът имал още три операции на същото място. Твърди, че от раната на
операцията имало течение на гной, кръв, а после пак гной и все течало, като
самата тя помагала при правене на превръзките. По цяла нощ ищецът не можел да
спи, сестрите идвали и му слагали инжекции за обезболяване. През цялото това
време изпитвал ******, които и до настоящия момент не спирали. Постоянно бил на
обезболяващи. Свидетелката обяснява, че живеят ***. Той не можел да се
придвижва сам, тя *******. Описва, че
поставените пирони не били извадени. От лекуващия лекар разбрала, че
докато не спре течението от раната, е невъзможно да започне физиотерапия. Свидетелката установява, че преди
катастрофата ищецът работел ***, но сега не можел да *** Катастрофата му се
отразила много тежко, преди нея бил добър човек, а сега ****. Бил *************
При така установеното по
делото от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Правното основание на
предявеният иск против „Дженерали Застраховане“ АД, е чл.432 ал.1 от КЗ и
същият е процесуално допустим като предявен от надлежна страна, при наличие на
правен интерес.
Искът е основателен предвид
наличието на материалноправните предпоставки за това. Нормата на чл.432, ал.1 КЗ визира възможността за увреденото лице да претендира заплащане на
обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди вследствие на деликт
направо от застрахователя при наличието на застрахователно правоотношение за
застраховка „Гражданска отговорност“ между деликвента и ответното
застрахователно дружество. Налице са и предпоставките на чл.380 от КЗ предвид
отправената към застрахователя писмена застрахователна претенция от ищцата, по отношение
на която от страна на ответното „Дженерали Застраховане“ АД не е осъществено плащане
на застрахователно обезщетение.
Установи се по делото, че
производството по АНД № *** г. по описа на РС-П., образувано във
връзка с процесното ПТП е приключило с влязло в сила Решение № *** г. по реда
на чл.78а НК, установяващо виновността на водача (делинквент) К.Д.
Т. за извършеното престъпление и нанесените на ищеца телесни увреждания,
изразяващи се в ******** по
смисъла на чл.129, ал.2 от НК. Влязлата
в сила присъда (в случая решението по чл.78а НК) е задължителна за гражданския
съд по въпросите: извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е
деянието в съответствие с разпоредбите на чл.413, ал.2 от НПК и чл.300 от ГПК.
Следователно по отношение на посоченото увреждане е установено по един несъмнен
начин извършването на твърдяното в ИМ деяние, неговата противоправност,
авторството на водача К.Д. Т. и неговата вина. Съдът приема, че с оглед
установените в процеса факти и събраните доказателства, се налага извода, че при
процесният инцидент виновният водач е нарушил правилата за движение по пътищата,
визирани в чл.5.ал.1, т.1; чл.16, ал. 1, т.1;
чл. 20, ал.1, като по непредпазливост причинил на пострадалия Р.М.Д. и телесната
повреда, изразяваща се в описаната в ИМ фрактура на 2-ра дланна кост на
дясната ръка, която не е била установена съгласно съдебния акт на
наказателния съд по реда на чл.78а НК, инкорпориран в Решение № **** г. по АНД № *** г. на РС-П..
В този смисъл от приетото от фактическа страна се
установяват получените от ищеца при процесното ПТП *** - многофрагментното
счупване на левия ацетабулум с луксация на главичката на лявата бедрена кост,
наложило оперативно възстановяване и метална фиксация, причинили трайно
затрудняване на движението на левия долен крайник (с характер на средна телесна
повреда по смисъла на чл. 129, ал.2 НК) и фрактура на 2-ра дланна кост на
дясната ръка (с характер на увреждане по смисъла на чл.130, ал.1 НК), като и
двете са в резултат на инцидента, подробно описан като механизъм на ПТП
по-горе.
Предвид
ангажираните по делото доказателства съдът приема за доказани по несъмнен начин
всички от сочените по-горе елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД.
С
пълно и пряко доказване ищеца доказа и наличието на останалите елементи от
фактическия състав на цитираната норма - настъпилите за него болки и страдания
от причинените й вреди, техния характер, степен и продължителност във времето,
както и пряката им причинна връзка с деянието.Изпълнена е хипотезата и на
чл.432, ал.1 от КЗ с оглед валидно сключения застрахователен договор
„Гражданска отговорност” с ответното застрахователно дружество, поради което и
са налице предпоставките за ангажиране неговата отговорност.
По отношение на размера на
дължимото обезщетение:
При условията на чл.52 от ЗЗД, съдът следва да съобрази тежестта на търпените от ищеца неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, от една страна, и доколко е налице и
в каква степен съпричиняване на вредоносния резултат от същата предвид
направени в процеса възражения за наличието на предпоставките на чл.51 ал.2 от ЗЗД от ответното застрахователно дружество.
Така, за да определи справедливият
размер на обезщетението съгласно чл.52 от ЗЗД, съдът съобрази задължителните
указания дадени в Постановление №4/23.12.1968г. на Пленума на ВС, съгласно
които за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки
и страдания, е необходимо да се отчете действителния размер на моралните вреди,
с оглед характера и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и
продължителността на болките и страданията, както и икономическата конюнктура в
страната и общественото възприемане на критерия за „справедливост“ на
съответния етап от развитие на обществото в държавата.
Без съмнение след инцидента
травмата на левия крак е причинила на ищеца силни като интензитет болки и
страдания, проведено му е било оперативно лечение, кореспондиращо с тежестта на
увреждането. Болките са се засилвали при опит за движение на левия долен
крайник, завъртане в леглото или при опити за сядане, като същите продължават и
към настоящия момент. Провеждано е лечение с медикаменти и вливания с хепарини
и антибиотици. По отношение счупването на дланната кост е извършена гипсова
имобилизация. По време на болничното лечение на тазобедрената става
пострадалият е бил напълно обездвижен. При ищеца са настъпили и късни
усложнения в тазовото счупване. Една година след травмата той не е възстановил
движенията на тази става, което е наложило извършването на втора операция за
замята й с изкуствена става, като раната от втората операция все още не е зараснала
и движенията не са възстановени в пълен обем. Същия все още не може да се
придвижва сам, като е зависим от постоянните грижи на своята съпруга за всички
обичайни ежедневни нужди.
Освен физическите болки ищецът
е търпял и значителен психически дискомфорт. Същият е преживял тежко
катастрофата, започнал да ****
Безспорно се установи и че
претендираните от ищеца разноски във връзка с проведеното лечение на получените
при процесното ПТП травми, вкл. и последващите усложнения, са сторени от същия.
Съдът прима за
неоснователно направеното от ответното застрахователно дружество възражение за съпричиняване
предвид допуснато нарушение от страна на пострадалия на разпоредбите на ЗДвП,
поради липса на доказателства в този смисъл. Не се установи пострадалият да е
управлявал с несъобразена скорост или да не е отдал нужното внимание при
шофиране, т.е. че при своевременна реакция да е имал обективна възможност да
предотврати настъпването на процесното ПТП. Напротив, доказано е по несъмнен
начин, че тъкмо водача на товарния автомобил, станал причина за настъпване на
процесното ПТП, е допуснал посочените множество нарушения на ЗДвП, което е
довело и до причиняване на телесните повреди на ищеца. Липсват данни и
доказателства за допуснати от страна на пострадалия нарушения на правилата на
ЗДвП, а именно, че ищецът е бил без поставен обезопасителен колан. В тази
връзка от представеното по делото медицинско удостоверение беше категорично
установено, че същият е бил освободен от това задължение по медицински причини още
преди процесното ПТП, тъй като физическото му състояние не позволява
използването на обезопасителен колан – чл. 137а, ал.2, т.2 ЗДвП. Наред с това от приетата СМЕ бе установено,
че причинените на пострадалия вреди при ПТП са непосредствен резултат от
деформациите на купето и навлизането им навътре към ищеца, довели до удара в
трохантерния масив на левия крак при сгъната тазобедрена става и приведен крак,
при които ролята на евентуално поставен обезопасителен колан не е голяма. Ето
защо и при тези данни, съдът прави горният извод за неоснователност на
възражението на ответника за съпричиняване.
Предвид всичко изложено до
тук предявеният иск с правно основание
чл.498, ал.3 от КЗ във вр.с чл.432 ал.1 от КЗ като основателен ще следва да се
уважи за сумата общо 56 685 лева, представляваща обезщетение за причинени на ищеца
неимуществени вреди в размер на 50 000 лева и имуществени вреди в размер
на 6 685 лева, ведно със законната лихва за забава при спазване разпоредбата
на чл.497 ал.1 от КЗ, която е приложима в случая. Съгласно последно цитираната
законова норма законната лихва върху обезщетението се дължи от по -
ранната дата измежду двете - изтичането на 15 работни дни от представяне на
всички доказателства по чл.106 ал.3
от КЗ или изтичане на срока по чл.496 ал.1
от КЗ, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателствата, поискани от застрахователя по реда на чл.106 ал.3
от КЗ. В случаят ищеца е поискал от застрахователя изплащане на
застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди на 13.07.2020
г. С писмо от 22.07.2020 г. застрахователното дружество е указало отстраняване
на констатирани от тях нередовности на представените с претенцията документи,
което ищецът не е сторил. Ето защо е последвал отказ за изплащане на
обезщетение от страна на застрахователя, обективиран в негово писмо от
08.10.2020 г. Поради това началният момент на дължимата лихва трябва да се
определи по чл. 497 ал.1 т.2 предл.1-во от КЗ, а именно след изтичане на
3-месечния срок или от 13.10.2020 г., откогато се дължи законната лихва върху
главницата.
Над този размер – 56 685
лева до предявеният такъв от общо 86 865 лева иска като неоснователен ще следва
да се отхвърли.
По разноските:
Страните в процеса
претендират сторените от тях разноски, като са представили доказателства за
установяването им. Така, видно от приложените към ИМ 2 броя пълномощни, ищецът е
бил представляван в производството от адв. Ц.В. (управител на „Адвокатско
дружество В. и Б.“, ЕИК ***), която е осъществила безплатна правна помощ по реда
на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Ето защо и при спазване изискванията на чл.7,
ал.2, т.4 от НМРАВ съобразно уважената част на исковите претенции, в случая
дължимото адв. възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗАдв възлиза в размер на 5 184,80 лв., която сума
следва ответния застраховател да бъде осъден да я заплати в полза на посоченото
Адвокатското дружество. Предвид, че възнаграждението е определено по реда на
чл.38 ал.2 от ЗАдв, то възражението за неговата прекомерност се явява
неоснователно.
С оглед изхода на спора
съобразно отхвърлената част на претенциите ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответното застрахователно дружество на основание чл. 78, ал.3 ГПК разноски
в размер на 325,32 лева, изчислени по компенсация и представляващи
юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за вещи лица.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
ПзОС в полза на бюджета на съдебната власт дължимата държавна такса в размер на
2 267,40 лв., определена съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК върху уважения иск, както и направените
по делото разноски в размер на 426 лв. – възнаграждение за вещи лица по
допуснати съдебни експертизи, които са изплатени от бюджета на съда поради
освобождаването на ищцата от заплащането на такива.
Воден от горното и на основание чл.236 от ГПК
Пазарджишкия окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр. С., р-н „О.“, бул. „К. А. Д.“ № 68, ДА ЗАПЛАТИ на Р.М.Д., ЕГН **********,***, на основание чл.432 ал.1 от КЗ общо сумата от 56 685 (петдесет и
шест хиляди шестстотин осемдесет и пет) лева, представляваща обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на ПТП
станало на ***. в гр. П., обл. П. , на О. за складова база на
фирма „Б. “АД -гр. П., в посока от ж.к. „Л.“, за кръстовище с републикански път
****при управление на МПС - товарен автомобил марка „М.“, модел „***“ с рег.№ ****,
водачът К.Д. Т., ЕГН **********,
нарушил правилата за движение, регламентирани в ЗДвП, а именно визирани в
чл.5.ал.1, т.1; чл. 16, ал. 1, т.1; чл. 20, ал.1 и по непредпазливост причинил
средна телесна повреда на Р.М.Д. ЕГН **********, изразяваща се в
многофрагментно счупване на левия ацетабулум с луксация на главичката на лявата
бедрена кост и лека телесна повреда, изразяваща се в счупване на втора дланна
кост на дясната ръка, ведно със законната лихва за забава върху главницата, дължима от 13.10.2020
г. до пълното изплащане на сумата, КАТО за разликата от 56 685 лева
до 86 685 лева ОТХВЪРЛЯ иска по чл.432 ал.1 от КЗ, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
„Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр. С., р-н „О.“, бул. „К. А. Д.“ № 68 ДА ЗАПЛАТИ на
„Адвокатско дружество В. и Б.“, ЕИК ***,
със
седалище и адрес гр. С., ул. „****“ ****представлявана от адвокат Ц.С.В. –
управител на основание чл.38 ал.2 от ЗАдв сумата
5 184,80 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
„Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр. С., р-н „О.“, бул. „К. А. Д.“ № 68 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПзОС в полза на бюджета на
съдебната власт дължимата държавна такса в размер на 2267,40 лева, определена съгласно чл. 1
от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК върху
уважения иск, както и направените по
делото разноски в размер на 426 лева, представляващи възнаграждение за вещи
лица по допуснати съдебни експертизи, които са платени от бюджета на съда.
ОСЪЖДА
Р.М.Д., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., р-н „О.“, бул. „К. А. Д.“ № 68, сторени от последното съдебно деловодни разноски в размер на 325,32 лева, изчислени по
компенсация съобразно отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред П.ски
апелативен съд.
СЪДИЯ: