Решение по дело №993/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е  №  260338

 

Гр.Пловдив, 30.10.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Окръжен съд, четиринадесети граждански състав на 09.07. две хиляди и двадесета година  в публично заседание в следния състав :

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ : Анна Иванова

                                        ЧЛЕНОВЕ: Радослав Радев

                                                           Иван Анастасов                                                                                            

При секретаря: В.Василева, като разгледа гр.д.№993/2020 г. по описа на ПОС, за се произнесе, съобрази:

Производството е въззивно по жалба на С.В.Н., ЕГН *********** *** чрез адв.Г.Б. против решение №4007 от 23.11.2018 г., постановено по гр.д.N6217/2018 г. на ПРС, 16 гр.с., в частта, с което  е осъдена да заплати на  Д.П.Н., ЕГН: **********,***, сумата в размер на 2 696, 81 лева, дължима за периода 25.04.2017 г.- 31.01.2018 г., представляваща ½ от изплатените от ищеца суми по договор за потребителски кредит № 1601291155261182/ 05.02.2016 г., сключен между страните и „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД и изтеглен по време на брака от тях при условията на солидарна отговорност, но предсрочно погасен от ищеца, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба- 18.04.2018 г. до окончателното й изплащане, в частта, с което се оставя без уважение възражението й за прихващане за сумата от 500 лева, представляваща половината от договорната лихва и от разноските по договор за стоков кредит от 01.06.2014 г., сключен с Банка ДСК-ЕАД, с която ищецът Д.П.Н., ЕГН: **********, се бил обогатил неоснователно за нейна сметка, погасявайки свой личен дълг с общи семейни средства и в частта, с което е оставено без уважение предявеното при условията на евентуалност възражение за прихващане на присъдената с решението по делото сума от 2696,91 лв. със сумата 799,50 лв. представляваща ½ от 1599 лв. – цената на закупен на 01.06.2014 г. хладилник с фризер по договор за стоков кредит от 01.06.2014 г., сключен с Банка ДСК-ЕАД, с която Д.П.Н. се е обогатил неоснователно за нейна сметка, погасявайки свой личен дълг с общи семейни средства, както и в частта, с което се оставя без уважение искането й за разсрочване по реда на чл. 241 от ГПК на изпълнение на паричното й задължение към ищеца Д.П.Н., ЕГН: **********, съобразно настоящото решение и с което е осъдена да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 505, 93 лв. по съразмерност. Моли да се отмени решението на РС и да се отхвърли предявения иск, евентуално – да се извърши прихващане с посочените по-горе суми. Претендира разноски.

    Въззиваемата страна - Д.П.Н., ЕГН: ********** чрез адв.Р.- моли жалбата да се отхвърли. Претендира за разноски.

Подадена е и насрещна въззивна жалба от Д.П.Н., ЕГН: ********** срещу решението в частта, с която е отхвърлен предявения иск за разликата над присъдените 2696,81 лв. /представляващи ½ от изплатените от него вноски за  периода 25.04.2017 г.-31.01.2018 г./ до пълния предявен размер от 4 510 лева,  който иск е отхвърлен за времето от началния период на обслужване на кредита до 25.04.2017 г.

         Съдът, като прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното:

         Предявен е иск с пр.основание чл.127 от ЗЗД във вр. с чл.32,ал.2 СК.

         С решение №1920/17.05.2019 г. по гр.дело 6217/2018 г.  ПРС,16 гр.с. е допуснал поправка на ЯФГ в диспозитива на решение №4007 от 23.11.2018 г., постановено по гр.д.N6217/2018 г. на ПРС, 16 гр.с. в частта, с което е оставено без уважение възражението за прихващане за сумата 500 лв. като вместо  „потребителски кредит № 1601291155261182/05.02.2016 г.“ Да се чете „договор за стоков кредит от 01.06.2014 г.“.

С решение  №3498/13.09.2019 г. по същото дело ПРС е допуснал поправка на ЯФГ в диспозитива на решение №4007 от 23.11.2018 г., постановено по гр.д.N6217/2018 г. на ПРС, 16 гр.с. като е допълнил диспозитива като е постановил, че оставя без разглеждане възражението за прихващане за сумата 799,50 лв., представляваща ½ от 1599 лв. – цената на закупен на 01.06.2014 г. хладилник с фризер по договор за стоков кредит от 01.06.2014 г., сключен с Банка ДСК-ЕАД, с която Д.П.Н. се е обогатил неоснователно за нейна сметка, погасявайки свой личен дълг с общи семейни средства.  С решение №133/28.01.2020 г. по в.гр.д.№2405/2019 г. ПОС  е обезсилил това решение на ПРС и е върнал делото на същия съд за произнасяне по предявеното възражение на С.Н. за прихващане. С решение №428/07.02.2020 г. по гр.д.6217/2018 г. ПРС е оставил без уважение възражението на С.Н. за прихващане на присъдената с решението по делото сума от 2696,81 лв. със сумата 799,50 лв., представляваща ½ от 1599 лв. – цената на закупен на 01.06.2014 г. хладилник с фризер по договор за стоков кредит от 01.06.2014 г., сключен с Банка ДСК-ЕАД, с която Д.П.Н. се е обогатил неоснователно за нейна сметка, погасявайки свой личен дълг с общи семейни средства.

Ищецът твърди, че през време на брака си изтеглил кредит в размер на 8 108 лева, по сключен с „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД потребителски кредит № 1601291155261182/ 05.02.2016 г., по който ответницата е солидарен длъжник. Кредитът бил за задоволяване на семейни нужди- закупуване на домакински електроуреди, други стоки за бита, детско обзавеждане, детска количка, разходи покрай раждането на детето, спално обзавеждане, както и за погасяване на задължения по кредитни карти на двамата съпрузи, с които суми по време на брака, но преди сключване на договора за кредит от 05.02.2016 г.били закупили обзавеждането за дома и спално обзавеждане; Кредитът се изплащал с удръжки от заплатата му. Към дата 06.01.2018 г. по кредита ищецът бил изплатил на банката сумата от 5 766, 50 лева, като на 31.01.2018 г. рефинансирал договора с нов кредит, за да погаси остатъчната сума от 3 253, 60 лева или общо по първия кредит се твърди, че той бил заплатил 9 020, 01 лева, поради което ищецът претендира ответницата да му заплати половината от внесената от него сума.

С ИМ е предявен и иск по чл.108 ЗС за осъждането на ответницата да отстъпи собствеността и предаде владението  на процесния хладилник, закупен от ищеца на 01.06.2014 г., т.е. преди брака. Тъй като в хода на делото хладилникът е бил върнат на ищеца, искът по 108 ЗС е бил оттеглен и делото в тази част е прекратено.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата е оспорила иска като счита, че кредита от 05.02.2016 г. бил погасен с общи средства на съпрузите по време на брака, не бил изтеглен за задоволяване на семейни нужди, а за задоволяване на личните нужди на ищеца, за събиране с приятели, за алкохол и храна, игрални зали и казина, поради което счита искът за неоснователен. По отношение на хладилника твърди, че е закупен от ищеца преди брака, но бил заплатен от двамата съпрузи през време на брака. При условия на евентуалност ответницата е направила е възражение за прихващане на евентуално дължимите суми по първия иск, т.е. за сумата 4510 лв. с пр.осн.чл.127 ЗЗД, със сумата 799,50 лв., представляваща ½ от заплатената по време на брака сума за погасяване на кредита /от 01.06.2014 г./ за закупуване на процесния хладилник, както и на сумата 500 лв., представляваща ½ от заплатената по време на брака договорна лихва и разноски по същия кредит /от 01.06.2014 г./ 

Във въззивната жалба са изложени оплакванията, че  неправилно РС е приел, че изтегленият от ищеца кредит по време на брака /от 05.02.2016 г./е задоволявал нуждите на семейството и затова съпругата отговоряла солидарно със съпруга си на осн.чл.32,ал.2 СК, поради което му дължала заплатените от него  вноски за погасяване на кредита след фактичеката им раздяла.Счита, че няма такава презумпция, че щом кредита е теглен по време на брака, по той е с цел задоволяване на нужди на семейството, както и че съдът не указал на ответницата, че е в нейна тежест да докаже, че кредита е изтеглен за задоволяване на лични нужди на единия съпруг.Счита, че ищецът не е доказал по делото своите твърдения, а ответницата е оборила при условията на насрещно доказване твърдението, че кредита е използван за задоволяване на семейни нужди. Счита, че показанията на бащата на ищеца не следва да се кредитират като заинтерисовани, противоречиви и некореспондиращи на останалите събрани доказателства, тъй като от една страна свидетелят заявява, че с тези пари бил направен ремонт в къщата и  закупени мебели, климатик, кухненско и вградени уреди, а от друга страна е заявил, че ремонтите и обзавеждането са направени много преди да се роди детето.Следвало да се кредитират показанията на св.Д., която заявила, че разходите по  раждането на детето били покрити от събраните на сватбата на страните дарения, че домакинските електроуреди, детското обзавеждане и детската количка били закупени преди раждането на детето, че ищецът е посещавал казина.Счита, че с голяма част от кредитните средства ищецът е заплатил голямото пиршество по случай раждането на детето.Счита, че неправилно РС е оставил без уважение възражението на ответницата за прихващане със сумата 799,50 лв. и 500 лв. лихви по кредита на ищеца,теглен преди брака и изплащан по време на брака, с които суми той се бил обогатил изплащайки  личен дълг със семейни средства; счита, че неоснователно съдът е отказал разсрочване на задължението на ответницата по чл.241 ГПК с мотивът, че дългът ще се плаща повече от 2 години, тъй като е следвало да изхожда само от възможностите на платеца.

В отговора на ВЖ от първоначалния ищец се оспорва жалбата – позовава се на задължителната съд.практика /р.№232/12.8.2014 г. на  по гр.д.№7488/2013 г. 4 ГО, където е казано, че установената в чл.127/1/ ЗЗД презумпция за равна задълженост във вътрешните отношения между солидарните длъжници е оборима, което важи и за съпрузите – съгл.чл.36/2 СК , когато единият съпруг поеме задължение за задоволяване на нуждите на семейството – в тежест на този, който твърди, че отговаря за по-малка част от задължението е да докаже, че е получил по-малка част или че някаква част е облагодетелствала в по-голяма степен другия. Затова счита, че в тежест на оспорващият съпруг е да докаже, че твърдените разходи не са извършени или че удоволетворената нужда не е семейна, което не е доказано по делото.

В насрещната си ВЖ Д.Н. е изложил оплаквания, че неоснователно съдът е приел, че сумите се дължат от момента на фактическата раздяла, поради това, че с 1 част от РЗ ищецът е погасявал кредита, а с друга част  е издържал семейството – за разлика от отменения СК от 1985 г., действуващия СК не включва в обхвата на СИО паричните влогове от трудово възнаграждение, поради което получаваното от съпрузите трудово възнаграждение е лично имущество тъй като приносът на другия съпруг е изначало изключен.Съгласно разясненията, дадени в р.№86/14.7.2016 г. по гр.д.№914/2016 г. на ВКС,2 ГО –когато ТВ постъпва по банкова сметка – *** –той е личен на съпруга, както и това имущество, което е придобито с него.

Съдът, след като прецени събраните по делото  доказателства, намира следното:

Не се спори по делото, че страните са бивши съпрузи, които сключили граждански брак на 18.10.2014 г., прекратен с вл.с. решение на 03.11.2017 г. по гр. дело № 7028/ 2017 г. на ПРС, II бр. с-в. Не се спори по делото, че семейното жилище е било в гр. ****, където са живели до фактическата си раздяла на 25.04.2017 г., както и че  от брака си имат малолетен син- П., роден на *** г.

От приетото  по делото писмо от Банка ДСК /л.59 от д.РС/ се установява, че на 01.06.2014 г. /преди брака/ на  Д.Н. е отпуснат стоков кредит в размер на 1599 лв., който с лихви и разноски бил в общ размер 1755,59 лв., погасен на 28.07.2015 г. 

По време на брака на името на съпруга е изтеглен втори кредит – от 05.02.2016 г. Съпругата е направила възражение за прихващане на дължимите от нея съгласно чл.36,ал.2 СК суми по втория кредит със ½ от сумите, погасявани от Д.Н. по договора за стоков кредит от 01.06.2014 г., сключен с Банка ДСК-ЕАД, с която ищецът Д.П.Н., ЕГН: **********, се бил обогатил неоснователно за нейна сметка, погасявайки свой личен дълг с общи семейни средства. Като свой принос изстъква отглеждането на детето и чрез участие със средства в общото домакинство. Доводът е неоснователен, тъй като детето е родено на *** г., а кредитът е погасен преди това – на 28.07.2015 г. със лични средства, платени от паричния влог по сметката на Д.Н., а за участие със средства в общото домакинство е представената по делото ДСИС, в която е декларирала, че получава по 200 лв. месечно от РЗ срещу получаваната заплата от въззиваемия в размер на 820 лв. месечно.

 В т.смисъл е решение на ВКС по чл.290 ГПК №86/14.07.2016 г. по гр.д.№914/2016 г. на 2ГО, докладчик съдия Ем.Балевска, където е казано, че паричните влогове са изключени от обхвата на чл.21,ал. СК/2009 г. като общо имущество на съпрузите, като за тях следва да се приеме статута на „друго лично имущество“ по см. на чл.23,ал.1 СК/2009 г. при условие, че по отношение на другия съпруг /нетитуляр на влога/ няма установен принос за неговото набиране към датата на плащането, както и решение №232/12.08.2014 г. на ВКС по гр.д.№7488/2013 г., 4 ГО по чл.290 ГПК, където е казано, че в тежест на този, който твърди, че някаква част е облагодетелствала в по-голяма степен другия съпруг, трябва да го докаже. По изложените съображения ПОС намира възражението за прихващане за неоснователно.

По отношение на втория кредит:

Не се спори, че на 05.02.2016 г. по време на брака,Д.Н. е сключил договор за потребителски кредит с Райфайзенбанк България ЕАД за сумата 8108 лв., която заедно с лихви и разноски е в общ размер 8776 лв., както и че кредита е предсрочно погасен на 31.01.2018 г.  От заключението на вещото лице Й. П. от 15.10.2018 г. /л.78 от д.РС/– неоспорено от страните и според съда компетентно изготвено, се установява, че до фактическата раздяла от трудовото възнаграждение на ищеца са удържани вноски  по кредита в общ размер 3382,37 лв., а след фактическата раздяла от 25.04.2017 г. за периода от 05.05.2017 г. – 05.01.2018 г. Д.Н. е платил общо 2252,43 лева, а на 31.01.2018 г. – сумата 3141,20 лв., с която предсрочно е погасил кредита, или всичко платено от него в този период е в размер на 5393,63 лв. От заключението на вещото лице е видно, че всички суми в общ размер 8776 лв. /посочени в Таблица 1/ са постъпили по процесния кредит от трудовото възнаграждение на ищеца. При доказателствена тежест на Д.Н. да докаже твърденията си, че по договорът за кредит от 05.02.2016 г. до 31.01.2018 г. е заплатил сумата 9020,01 лв. , въззиваемията не е ангажирал доказателства, липсват и фактически твърдения в ИМ за разликата между сумата 8776 лв. и сумата 9020,01 лв.

Съгласно чл.32,ал.2 СКсъпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството. По отношение на доводите на въззивницата, че сумите по кредита не са използвани за задоволяване на нужди на семейството, ПОС намира следното:

От показанията на свидетеля П. Н. –баща на ищеца, се установява, че синът му изтеглил заем около 8000-9000 лв., който погасявал от заплатата си,  с които съпрузите направили ремонт на семейното жилище. Когато започнали да живеят в апартамента,той бил празен - те закупили мебели, климатик, двамата със сина му направили кухненско обзавеждане,бар-плот с шкафове, вградени уреди; част от сумата по кредита била използвана при раждането на детето за заплащане на таксата на болницата „Торакс“ -около 700-800 лв., с нея страните погасили стари кредити по кредитни карти; свидетелят е категоричен, че синът му не играе хазарт, не е ходил по казина, не се е събирал с компании извън дома, по заведения; в почерпката за раждането на детето свидетелят помогнал финансово  като платил 1 кашон уиски „Джони Уокър, салатите и 500 лв.; почерпката била във с.**** в механата на негов приятел.

От показанията на св.З. Д.- без родство, приятелка на ответницата, се установява, че 5-6 седмици преди да се роди детето страните теглили кредит; С. й казала, че не знае за какво са дадени парите от кредита, тъй като реално не са купили нищо за семейството; ремонт на семейното жилище бил направен преди да се роди детето, както и детското обзавеждане, количката за детето, електроуредите – всичко било направено от двамата съпрузи, с помощ от родителите и спестявания от сватбата; таксата за раждането-около 1000 лв., платили с пари от сватбата; С. й казвала, че Д. обича да ходи по заведения, и свидетелката е присъствувала и го е виждала, че прави богати пиршества- имало 40-50 човека гости за раждането на детето във с.**** при негов приятел, имало много храна,, ядки,марков алкохол, уискита; С. й споделяла, че с Д. са ходили по казина, че той ходил с приятели по такива места.

ПОС намира, че не следва да се кредитират показанията на св.Д. за обстоятелствата за какво са дадени парите от кредита и за това, че Д. ходи по казина с приятели, защото свидетелката не е пряк свидетел за тези обстоятелства, а възпроизвежда казаното от заинтерисованата страна. Съдът кредитира показанията на св.Н., преценявайки ги съгласно чл.172 ГПК като обективни и достоверни, тъй като този свидетел възпроизвежда непосредствените си лични впечатления от за тези обстоятелства, намира същите не са противоречиви, с оглед изявлението на ищеца /в ИМ/, че по време на брака, но преди 05.02.2016 г. с неговата и нейната кредитни карти са закупили обзавеждане за дома и спално обзавеждане, които кредити били погасени с кредита от 05.02.2016 г., поради което приема, че с  парите от кредита са използвани за семейни нужди - ремонт на семейното жилище, закупили мебели, климатик, кухненско обзавеждане,бар-плот с шкафове, вградени уреди, че част от сумата била използвана при раждането на детето за заплащане на таксата на болницата „Торакс“ -около 700-800 лв. За да направи този извод съдът изхожда от разясненията, дадени в решение №232/12.8.2014 г. на ВКС по гр.д.№7488/2013 г. на ВКС,4 ГО, където е казано, че когато солидарните длъжници са съпрузи,а само един от тях е получил заема, той трябва да заяви  за какво е разходвана сумата; в тежест на оспорващия съпруг е да докаже, че твърдените разходи не са  били за удоволетворяване на семейни нужди. По делото е доказано, че средствата по заема са разходвани за нужди на семейството.

Съдът приема, че въззивницата следва да заплати половината от изплатеното от въззиваемия  след фактическата раздяла, т.е. ½ от 5393,63 лв, от която сума ответницата С.Н. му дължи половината, т.е. сумата 2696,81 лв., тъй като следва да се отчете приноса на съпругата в отглеждането на детето в периода от 09.02.2016 г. до 25.04.2017 г.

Правилно съдът е оставил без уважение искането на въззивницата за разсрочване по реда на чл. 241 от ГПК на изпълнение на паричното й задължение към ищеца Д.П.Н., тъй като не са представени доказателства за наличие на обстоятелства, че въззивницата е нетрудоспособна или да има трайна невъзможност да реализира доходи: от представената ДСИС от 19.10.2018 г. е видно, че същата няма недвижимо имущество, получава детски надбавки, издръжка за дете и получава заплата от около 200 лв. месечно. ПОС намира, че същата е здрава, млада, трудоспособна и би могла да реализира заплата поне минималната за страната, която е 610 лв. понастоящем. Разсрочването на изпълнението на задължението /по  100 лв. месечно/ поставя в неравностойно положение кредитора, който не може да бъде принуден да получи изпълнение на части в продължение на години.

По изложените съображения ПОС намира, че оплакванията във въззивната жалба, възражението за прихващане и насрещната въззивна жалба са неоснователни.

До същия извод е достигнал РС, поради което първоинстанционното решение следва да се потвърди.

При този изход на спора –разноски не се присъждат, а остават така, както са направени.

На осн.чл.280,ал.3,т.1 ГПК – решението е окончателно.

         Водим от горното съдът

 

                                                Р    Е     Ш     И:

        

         ПОТВЪРЖДАВА решение №4007 от 23.11.2018 г., постановено по гр.д.N6217/2018 г. на ПРС, 16 гр.с., поправено с решение №1920/17.05.2019 г. по гр.д.№6217/2018 г. на ПРС, 16 гр.с. и решение №3498/13.09.2019 г. по гр.д.№6217/2018 г. на ПРС, 16 гр.с.

 Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                           ЧЛЕНОВЕ: