№ 47
гр. С., 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивайло Хр. Родопски
при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова
като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Търговско дело №
20211800900143 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Ищецът „У.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.С., пл.“Света
Неделя” №7, чрез пълномощника си адв.Веселин Ивайлов Зашев е предявил искове за
признаване за установено по отношение на СОЛИДАРНО ОТГОВОРНИТЕ ответници „Е.“
ЕООД, ЕИК: ., седалище и адрес управление: гр.И., ул.„Витоша“ № 10,
представлявано от управителя КР. Р. С., и КР. Р. С., ЕГН **********, с адрес: гр. И., ул.
„Витоша“ № 10 съществуването на СОЛИДАРНО вземане в общ размер от 87 467,86 лева,
от които: 80 465 лева – непогасена главница; 4 612,54 лева – лихва върху просрочената
главница за периода от 29. 01. 2020 г. до 26. 11. 2020 г.; 2 246,32 лв. – наказателна лихва при
просрочие за периода от 21.08.2019г. до 26.11.2020г.; 144 лева – разходи за уведомяване,
както и законна лихва върху главницата, считано от 27.11.2020 г. до окончателното
погасяване на паричното задължение, произтичащо от Договор за стандартен кредит за
оборотни средства № 0031/265/29112018 от 29.11.2018 г., Анекс № 1 от 29.11.2019 г., Анекс
№ 2 от 20.12.2019 г. към него, сключен между банката като кредитор и „Е.“ ЕООД, ЕИК: ., в
качеството на „кредитополучател“ и КР. Р. С., ЕГН: **********, в качеството на „солидарен
длъжник“, за което вземане е образувано ч. гр. д. № 935/2020 г., на Районен съд – гр. И. (по
заявлението на банката срещу ответниците, за издаване на заповед за незабавно изпълнение)
и издаден изпълнителен лист, въз основа на документ по чл.417 ГПК – извлечение от
счетоводните книги на банката.
Претендира и присъждане на направените в настоящото производство разноски -
1749,36 лева – платена държавна такса, 3784,84 лева – адвокатско възнаграждение и 300,00
лева – депозит за вещо лице, както и в заповедното - 1749,36 лева – платена държавна такса
1
и 2210,42 лева – адвокатско възнаграждение.
В исковата си молба ищецът твърди, че Вземането на „У.“ АД в качеството му на
„Кредитор“ произтича от Договор за стандартен кредит за оборотни средства №
0031/265/29112018 от 29.11.2018 г., Анекс № 1 от 29.11.2019 г., Анекс № 2 от 20.12.2019 г.
към него, сключен с „Е.“ ЕООД, ЕИК: ., в качеството на „Кредитополучател“ и с КР. Р. С.,
ЕГН: **********, в качеството на „Солидарен длъжник“, с който е отпуснат банков кредит
за оборотни средства при солидарна отговорност на солидарния длъжник с разрешен размер
до 100 000.00 лева /сто хиляди лева/ и с краен срок за издължаване на кредитните суми
съгласно раздел I, чл. 7.2 от договора за кредит до 29.11.2019г.
Ищецът твърди, че с последващи анекси е бил предоговорен крайният срок на
погасяване, като с подписването на Анекс № 2 от 20.12.2019 г., той е бил определен на
29.01.2020 г.
Твърди, че е неизпълнение по смисъла на процесния Договор за кредит от страна на
ответниците. Поради настъпване на крайния срок за издължаване - 29.01.2020г. и поради
неизпълнение на задължението да бъдат върнати кредитните суми на посочената дата от
кредитополучателя и съдлъжника, непогасената част от кредита, ведно с начислените и
неплатени лихви, станала изискуема в цялост, съгласно извлечение от счетоводните книги,
представено в заповедното производство - документ, удостоверяващ размера и основанието
на вземането, съгласно чл. 417, т.2 от ГПК, съдържащ всички задължителни реквизити
според условията на чл. 60, ал.2 от Закона за кредитните институции.
Излага още, че от извлечението от счетоводни книги на банката,било видно, че
задължените лица не са извършили погасяване на дължимите кредитни суми както на
определения краен срок на издължаване - 29.01.2020 г., така и в допълнително
предоставения срок за доброволно изпълнение, поради което с настъпването му всички
дължими и неплатени суми по договора за кредит станали изцяло изискуеми, ведно е
обезщетението за забава за просрочени плащания, начислено съгласно условията на раздел I,
чл. 4.2 и чл. 4.3 от Договор за стандартен кредит за оборотни средства № 0031/265/29112018
от 29.11.2018 г.
Съгласно предвидената в чл. 60, ал. 2 ЗКИ и чл. 418 ГПК възможност, банката подала
заявление за издаване заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, ал. 1, т. 2 ГПК, въз основа
на документ - извлечение от счетоводните книги на банката въз основа на което било
образувано ч. гр. д. № 935/2020 г. по описа на РС- И., по което в полза на ищеца „У.” АД
били издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу ответниците –
солидарни длъжници по процесния банков кредит и анексите към него. С изпълнителен
лист от 01.12.2020г. и с изпълнителен лист от 25.01.2021г., издадени въз основа на Заповед
№ 260176 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК
от 30.11.2020г. и Разпореждане от 25.01.2021г., по гр.дело № 935/2020г. Районен съд - И.
осъжда „Е.“ ЕООД, ЕИК: . и КР. Р. С., ЕГН: ********** да заплатят солидарно на „У.“ АД
описаните в изпълнителните листа суми.
2
Срещу издадената заповед за незабавно изпълнение длъжниците „Е.“ ЕООД, ЕИК ., в
качеството на „Кредитополучател“ и КР. Р. С. възразили в срок, за което банката била
уведомена със съобщение на 01.07.2021 година.
Ето защо ищецът твърди, че за него е налице правен интерес да предяви настоящия
установителен иск за вземането си, на основание чл. 415 във вр. с чл.422 от ГПК така, както
е предявено с исковата молба.
Към настоящия момент по делото е изискано и приложено ч.гр.д.№ 935/2020 година,
по описа на РС-И., каквото искане е било направено също с исковата молба.
Не са постъпили писмени отговори по чл.131 от ГПК и от двамата ответници.
В открито съдебно заседание обаче ответникът КР. Р. С. се представлява от адвокат
Н.Б., която оспорва иска спрямо доверителя й, като твърди, че подписът в банковия договор
и двата анекса към него не е негов. Съдът е допуснал в тази насока назначаване и
извършване на съдебно графологична експертиза, но същата не е изслушана, поради
невнасяне на определения за това депозит от ответника.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Ищецът е сключил с „Е.“ ЕООД (кредитополучател) и с КР. Р. С. (солидарен
длъжник) Договор за стандартен кредит за оборотни средства № 0031/265/29112018 от
29.11.2018 г., Анекс № 1 от 29.11.2019 г., Анекс № 2 от 20.12.2019 г. към него, сключен
между банката като кредитор и „Е.“ ЕООД, ЕИК ., в качеството на „кредитополучател“ и
КР. Р. С., ЕГН **********, в качеството на „солидарен длъжник, по силата на които
ответниците са се задължили да отговарят солидарно за цялото вземане на банката по
процесния договор; че исковите суми, претендирани като главница по банковия кредит, са
изцяло усвоени от кредитополучателя, че неизпълнение на задължението за плащане на
кредита след изтичане на срока на договора, че извлечението от счетоводните книги при
банката установява валидно размера на дълга, издаването на Заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и Изпълнителен лист срещу
ответниците за исковата сума, че е упражнила правото си на иск в срока по чл. 415, ал. 1
ГПК.
Ответниците не съумяха да докажат, че задълженията по Договор за стандартен
кредит за оборотни средства № 0031/265/29112018 от 29.11.2018 г. и тези по силата на
сключените към него анекси са точно изпълнени; че вземането на ищеца по договора не е
изискуемо и не е в посочения в исковата молба размер; че правопораждащите факти за тази
претенция на ищеца не са се осъществили.
От заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от
страните, се установява дължимостта на претендираните от ищеца суми за главница, лихви и
разходи така, както са предявени по периоди и размери.
Съдът счита, че поради липсата на отговор по чл.131 от ГПК от страна на ответника
3
К.С., не следва да бъдат разглеждани и уважавани възраженията и оспорванията за
неавтентичност на подписите върху банковия договор и двата анекса към него от страна на
доверителя й, инвокирани от неговия процесуален представител адв.Б., тъй като същите от
една страна са преклудирани с изтичане на срока за писмен отговор, а от друга – недоказани,
тъй като не е внесен депозит за извършване на графологична експертиза в тази насока.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи:
Предявеният иск, с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК е допустим – същият е
предявен в срока по чл.415, ал.4 от ГПК от заявителя в производството по чл.417 от ГПК
пред районния съд срещу съдлъжници по договора за банков кредит, възразили в срока по
чл.414, ал.2 от ГПК срещу заповедта за изпълнение.
Разгледан по същество, искът се явява доказан по основание и размер.
В доказателствена тежест на ищеца в настоящото производство бе установяването на
твърдяното с исковата молба възникнало между него и ответника облигационно
правоотношение с източник Договор за стандартен кредит за оборотни средства №
0031/265/29112018 от 29.11.2018 г., Анекс № 1 от 29.11.2019 г., Анекс № 2 от 20.12.2019 г.
към него, сключен между банката като кредитор и „Е.“ ЕООД, ЕИК ., в качеството на
„кредитополучател“ и КР. Р. С., ЕГН **********, в качеството на „солидарен длъжник, по
силата на които ответниците са се задължили да отговарят солидарно за цялото вземане на
банката по процесния договор; че исковите суми, претендирани като главница по банковия
кредит, са изцяло усвоени от кредитополучателя, че неизпълнение на задължението за
плащане на кредита след изтичане на срока на договора, че извлечението от счетоводните
книги при банката установява валидно размера на дълга, издаването на Заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и Изпълнителен лист срещу
ответниците за исковата сума, че е упражнила правото си на иск в срока по чл. 415, ал. 1
ГПК. Горното бе установено по несъмнен начин както от представените по делото писмени
доказателства, така и от заключението на назначената и извършена по делото съдебно-
счетоводна експертиза.
Съобразно приетото в т.18 на Тълкувателно решение № 4/2014 год. на ОСГТК на
ВКС, в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК
вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо ако кредиторът е
упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната
изискуемост е уговорена в договора, при настъпване на определени обстоятелства, или се
обявява по реда на чл.60, ал.2 от ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва
изрично да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Предмет на спора по установителния иск по чл.422 от ГПК е вземането, основано на
представения документ – извлечението от счетоводните книги на банката за вземане,
произтичащо от договор за кредит, в който размерът и изискуемостта са определени от
страните при сключването му. Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на
4
предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на
предявеното основание /решение № 420/11.02.2015 год. на ВКС по гр. д. № 3079/2014 год.,
IV г.о./.
Основанието на иска се обуславя от обстоятелствата, въз основа на които страната
твърди защитимо с упражняването му свое субективно право и тези обстоятелства по иска с
правно основание чл.422 от ГПК са обстоятелствата по сключен и обявен за предсрочно
изискуем договор за кредит, респ. изискуемо вземане на ищеца – кредитодател спрямо
солидарно задължените ответници, на основание договора. Нарочното волеизявление на
кредитора за отнемане преимуществото на срока в хипотезата на постигната между страните
по договор за банков кредит предварителна уговорка за предсрочна изискуемост на целия
кредит при определените в договорените клаузи условия, следва да е достигнало до
знанието на длъжниците, за да бъде уважен иск по чл.422 от ГПК при заявена предсрочна
изискуемост на кредита като основание за предявяване на иска. Установяването на горния
главен за спора факт – уведомяването на ответниците за настъпилата предсрочна
изискуемост на процесния кредит преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, бе проведено при условията на пълно доказване от ищеца.
Съдът намира за неоснователни направените от пълномощника на ответника К.С. –
адв.Б. възражения за недължимост на процесните суми от страна на нейния доверител, тъй
като същите от една страна са преклудирани с изтичане на срока за писмен отговор, а от
друга – недоказани, тъй като не е внесен определения от съда депозит за извършване на
графологична експертиза в тази насока.
С оглед на изложеното и тъй като ответниците не установиха плащане на
претендираните суми, съдът следва да признае за установено по отношение на тях
съществуването на солидарното вземане на ищеца така, както е предявено, дължимо от
кредитополучателя и солидарния длъжник по договора и двата анекса към него, за което
вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение в производството по ч.гр.д. № 935/2020
година, по описа на PC – И., по реда на чл.417 от ГПК.
По отношение на разноските :
В хода на съдебното производство ищецът е удостоверил следните направени
разноски: в настоящото производство - 1749,36 лева – платена държавна такса, 3784,84 лева
– адвокатско възнаграждение и 300,00 лева – депозит за вещо лице, както и в заповедното -
1749,36 лева – платена държавна такса и 2210,42 лева– адвокатско възнаграждение. С оглед
изхода на спора и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят солидарно гореописаните разноски, сторени от ищеца в двете съдебни
производства.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.422, ал.1 от ГПК по отношение на „Е.“
ЕООД, ЕИК ., седалище и адрес управление: гр.И., ул.„Витоша“ № 10,
представлявано от управителя КР. Р. С. и КР. Р. С., ЕГН **********, с адрес: гр. И., ул.
„Витоша“ № 10 – СОЛИДАРНО ОТГОВОРНИ, съществуването на вземането на „У.“ АД,
ЕИК ., седалище и адрес на управление: гр. С., пл.“Света Неделя” № 7, в общ размер от
87 467,86 лева, от които: 80 465 лева – непогасена главница; 4 612,54 лева – лихва върху
просрочената главница за периода от 29. 01. 2020 г. до 26. 11. 2020 г.; 2 246,32 лева –
наказателна лихва при просрочие за периода от 21.08.2019г. до 26.11.2020г.; 144,00 лева –
разходи за уведомяване, както и законна лихва върху главницата, считано от 27.11.2020 г. до
окончателното погасяване на паричното задължение, произтичащо от Договор за стандартен
кредит за оборотни средства № 0031/265/29112018 от 29.11.2018 г., Анекс № 1 от 29.11.2019
г., Анекс № 2 от 20.12.2019 г. към него, сключен между банката като кредитор и „Е.“ ЕООД,
ЕИК: ., в качеството на „кредитополучател“ и КР. Р. С., ЕГН: **********, в качеството на
„солидарен длъжник“, за което вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение по
чл.417 от ГПК в производството по ч.гр.д. № 935/2020 година, на PC– И., като
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, „Е.“ ЕООД, ЕИК ., седалище и адрес
управление: гр.И., ул.„Витоша“ № 10, представлявано от управителя КР. Р. С. и КР. Р. С.,
ЕГН **********, с адрес: гр. И., ул. „Витоша“ № 10 да заплатят солидарно на „У.“ АД, ЕИК
., следните суми, както следва: направени разноски в настоящото производство - 1749,36
лева – платена държавна такса, 3784,84 лева – адвокатско възнаграждение и 300,00 лева –
депозит за вещо лице, и в заповедното производство по ч.гр.д. № 935/2020 година, по описа
на PC – И.: 1749,36 лева – платена държавна такса и 2210,42 лева– адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
6