Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Ловеч, 09.03.2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в
публично заседание на шестнадесети ноември две хиляди и двадесета година, в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на секретаря Наташа Богданова, като
разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 842 по описа за 2020 година, за да
се произнесе, съобрази следното :
Производство
с правно основание чл.59-63 от ЗАНН.
С наказателно
постановление № 35-0000317 от 12.06.2020 г. на Директор на РД „АА“ гр.Плевен е
наложено на Я.С.Я. ***, административно наказание на основание чл.93, ал.2 от
Закона за автомобилните превози – глоба в размер на 500 лева, за нарушение на
чл.18, т.6 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ.
Недоволен от
постановлението останал жалбоподателят Я., който чрез адвокат И.И. от САК го е обжалвал, като неправилно и
незаконосъобразно издадено. В жалбата се изтъква, че констатацията, че
жалбоподателят не притежава лиценз за обществен превоз на товари не отговаря на
истината, тъй като още в срока за възражение по акта е било представено пред
наказващия орган заверено копие от този лиценз. Сочи, че лиценза е бил издаден
на „Н.“ ООД, което дружество е собственик на товарния автомобил. Счита също
така, че още на място служителите на ИААА са можели да направят справка дали
въпросното дружество притежава такъв лиценз. Твърди, също така, че към момента
на проверката автомобилът не е бил натоварен с каквито и да било товари.
Развити са и съображения относно обстоятелството, че притежаването на лиценз за
определен автомобил и че същият не се е намирал фактически във автомобила по
време на проверката, са две различни, отделни нарушения, които съответно се
санкционират по различен ред.
В съдебно
заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява. Не се явява и
адвокатът изготвил жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител.
Писмено в съпроводителното писмо молят жалбата да бъде оставена без уважение и
се потвърди НП като законосъобразно. Алтернативно, в случай, че бъде уважена
жалбата и е направено искане за присъждане на разноски, са заявили възражение
за прекомерност на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН.
От събраните по
делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Д.Н.К. и Д.П.Ц.,
както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание от страните, съдът прие
за установена следната фактическа обстановка :
Жалбоподателят Я.С.Я.
управлявал товарен автомобил „М.*****” с рег.№ ** **** **, който бил от
категория N3 (максимална
маса над 12 тона) и собственост на „Н.” ООД – гр.С..
На 29.05.2020 г.,
жалбоподателят Я. изпълнявал превоз на товар за собствена сметка по маршрут от
гр.Д. до гр.С. и обратно, съгласно заповед № 2-10 от 27.05.2020 година. Около 12:40
часа на главен път Е 772 (С. – В.Т.), при разклона за с.М., област Ловеч бил
спрян за проверка от служители на РД „АА”-Плевен - свидетелите Д.Н.К. и Д.П.Ц..
В хода на проверката свидетелите изискали документите, които следвало да
придружават превоза и установили, че водача Я. не могъл да представи лиценз за
обществен превоз на товари. Свидетелят К. преценил, че това е нарушение на разпоредбата
на чл.18, т.6 от Наредба № Н-8/27.06.2008 г. на МТ. Поради това той съставил на
жалбоподателя Я. акт за установяване на административно нарушение № 271067/29.05.2020
г. за нарушение на разпоредбата на чл.18, т.6 от Наредба № Н-8/2008 г. на МТ,
на който като свидетел присъствал при установяване на нарушението се подписал Д.Ц..
По съставеният акт жалбоподателя вписал, че няма възражения. Подписал акта и
получил препис от него.
В срока по чл.44,
ал.1 от ЗАНН жалбоподателят Я. представил писмено обяснение /л.10 от н.а.х.д.№
1404/20 г. на РС Плевен/, с което представил и заверено копие № ********* за
международен автомобилен превоз на товари, издаден на „Н.“ ООД – гр.С. /л.10 от
н.а.х.д.№ 1404/20 г. на РС Плевен, на гърба/.
Въз основа на
акта за нарушение, на 12.06.2020 г. било издадено обжалваното наказателно
постановление № 35-0000317, в което била пресъздадена описаната в АУАН
фактическа обстановка. Наказващият орган отчел и посочил в обстоятелствената
част представеното от Я.Я. писмено възражение и копие
от лиценза за международен автомобилен превоз на товари и с оглед на това
обстоятелство приел, че е била нарушена разпоредбата на чл.18, т.6 от Наредба №
Н-8/2008 г. на МТ. На основание чл.93, ал.2 от Закона за автомобилните превози
наложил на Я.Я. наказание глоба в размер на 500 лева,
съгласно редакцията на тази норма към 12.06.2020 г. (ДВ, бр.17 от 2011 г.).
От тази
фактическа обстановка и разглеждайки по същество жалбата съдът прие за
установено следното от правна страна :
Видно от
пощенското клеймо на плика, с който е била изпратена /л.9 от н.а.х.д.№ 1404/20
г. на РС Плевен/, то жалбата е подадена в законовия 7-дневен срок от връчване
на наказателното постановление. Подадена е също така от надлежна страна, поради
което е допустима за разглеждане.
Обжалваното
наказателно постановление е издадено от надлежно оправомощен
орган, съгласно заповед № РД-08-80/24.01.2020 г. на Министъра на транспорта /л.11-12
от н.а.х.д.№ 1404/20 г. на РС Плевен/.
АУАН и издаденото
въз основа на него НП са съставени съгласно изискванията на закона и съдържат
всички предвидени в чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити. В тази смисъл, при
цялостният преглед за законосъобразност, съдът не констатира да са били
допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели да накърняване
правото на защита на наказаното лице и които да са причина за отмяна на НП на
формално основание.
От анализа на
събраните по делото доказателства съдът намира, че наказанието е
законосъобразно наложено и обжалваното НП следва да бъде потвърдено.
Безспорно
жалбоподателя е извършвал превоз за собствена сметка на товар. Наведеното с
жалбата твърдение, че автомобилът е бил празен не е подкрепено с доказателства.
Но дори и при категорична установеност на това твърдение, то същото е ирелевантно за случая, тъй като разпоредбата на чл.18 от Наредба
№ Н-8/2008 г. на МТ е императивна и задължава водачите, които извършват превоз
за собствена сметка, по всяко време докато трае превоза да носят фактически
определен набор от документи, за да могат при поискване от контролните органи
да ги представят за проверка. В частност, разпоредбата на чл.18, т.6 от Наредба
№ Н-8/2008 г. на МТ предвижда и задължава водача на превозното средство да носи
заверено копие на лиценза на Общността или удостоверение на моторно превозно
средство за обществен превоз на товари на територията на Република България в
съответствие с чл.12б, ал.10 от ЗАвП. Действително,
както е посочено и в жалбата, физически неналичния в автомобила по време на
извършване на превоза и на проверката документ е нарушение различно от това,
което е визирано в състава на чл.93, ал.1 от ЗАвП.
Последното касае липсата въобще на издаден такъв документ (в случая лиценз за превоз
на товари), което като нарушение е с много по-висока степен на обществена
опасност и съответно законодателят е предвидил и значително по-висок размер на
санкцията за такова нарушение. В обсъжданият случай правилно наказващият орган
е квалифицирал нарушението по чл.18, т.6 от Наредбата и съответно е приложил
санкционната норма на чл.93, ал.2 от ЗАвП. Изпълнил е
задълженията си по чл.52, ал.4 от ЗАНН, като е съобразил възражението и
представеното от жалбоподателя доказателство - заверено копие № ********* за
международен автомобилен превоз на товари, издаден на „Н.“ ООД – гр.С.. В този
смисъл е налице единство между словесното описание на нарушението в
обстоятелствената част на НП и цифровата му квалификация. Поради това, не може
да бъде споделено възражението на жалбоподателя, че наказателното постановление
не е мотивирано. Наказващият орган изчерпателно и пълно е описал всички
обстоятелства касаещи фактическия състав на визираното нарушение и повече от
това не е могъл, а и е било безсмислено да прави. Следва да се има предвид и че
нарушението на чл.18, т.6 от Наредба № Н-8/2008 г. на МТ е на формално, просто
извършване, тоест документа или може да бъде представен при проверката от
контролните органи или не. Така че, в този смисъл, словесното изписване на
извършеното нарушение в НП е било напълно достатъчно, за да разбере нарушителя
какво точно нарушение му се вменява и да организира защитата си, без по какъвто
и да е начин да са били нарушени правата му.
Правилно също
така, както се посочи и по-горе, наказващият орган е определил наказанието по санкционната
норма на чл.93, ал.2 от ЗАвП, тъй като именно тя
съдържа състава на вмененото нарушение с посочената привръзка
на чл.18, т.6 от Наредба № Н-8/2008 г. на МТ.
Съдът констатира,
че от момента на издаване на наказателното постановление до разглеждане на
жалбата срещу него е последвало изменение в законодателството. Разпоредбата на
чл.93, ал.2 от ЗАвП е била изменена с ДВ, бр.60 от
2020 г., в сила от 7.07.2020 година. Тъй като подаването на настоящата жалба е
препятствало влизането в сила на наказателното постановление, то съдът е длъжен
да извърши преценка по чл.3 от ЗАНН за това кой закон е по-благоприятен за
дееца. Съпоставката на двете редакции на чл.93, ал.2 от ЗАвП
категорично води до извода, че новият закон е по-благоприятен за наказаното
лице, доколкото определения размер на глобата е значително по-нисък (100 лева)
в сравнение със старата редакция на нормата, действала по време на издаване на
обжалваното НП. С оглед на това е налице и следва да се приложи хипотезата на
чл.3, ал.2 от ЗАНН, тъй като това би довело до по-благоприятен за жалбоподателя
резултат.
Предвид така
изложените съображения, настоящата инстанция намира, че обжалваното наказателно
постановление е законосъобразно издадено, но следва да бъде изменено относно
размера на наложената глоба, като същата се намали на 100 лева.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 35-0000317 от 12.06.2020
г. на Директор на РД „Автомобилна администрация” - гр.Плевен, с която е
наложено на Я.С.Я. ***, ЕГН : **********, административно наказание на
основание чл.93, ал.2 от ЗАвП – глоба в размер на 500
лева, за нарушение на чл.18, т.6 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ, като НАМАЛЯВА размера на глобата на 100
/сто/ лева.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Административен съд – Ловеч в 14 дневен срок от
съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :