Номер 132103.09.2020 г.Град ХАСКОВО
Окръжен съд – ХасковоIV-ТИ СЪСТАВ
На 03.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:ДЕЛЯНА С. ПЕЙКОВА
Членове:АННА В. ПЕТКОВА
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
като разгледа докладваното от АННА В. ПЕТКОВА Въззивно частно гражданско дело №
20205600500707 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 274 ал. 1 т. 1 и 2 вр. чл. 275 ал. 2 вр. чл. 262
ал. 2 от ГПК, образувано по частни жалби, подадени от Е* С* Х* от град С*.
С жалба вх. № 12245/04.08.2020 година се обжалва съдебен акт с характер на
разпореждане (наименовано определение) № 952/18.06.2020 година,
постановено по гр.д. № 3182/2019 година по описа на Районен съд – Хасково,
за връщане на частна жалба вх. № 7587/26.05.2020 година, подадена от Е*Х*
против определение № 448/25.02.2020 година. А с жалба вх. №
12246/04.08.2020 година се атакува определение № 1226/27.07.2020 година,
постановено по същото дело, за прекратяване на производството по делото.
Частният жалбоподател твърди незаконосъобразност и неправилност
на атакуваните определения. Счита, че районният съд превратно е тълкувал
закона. Според жалбоподателя, нормата на чл. 62 ал. 2 ГПК уреждала
възможността жалбите да се подават по електронен път, от който ред именно
той се възползвал. Настоява, че получил уведомление, че му се изпращат
атакуваните актове, на електронната му поща на 27.07.2020 година, но сред
прикачените файлове липсвал такъв с определение № 1226/27.07.2020 година.
Освен това, той не бил дал съгласието си за получаване на съдебни книжа и
уведомления по електронен път, нито бил предоставил на съда, по
конкретното дело, адреса на електронната си поща. По този начин, до него не
било достигнало уведомлението на съда за оставяне исковата му молба без
движение, респ. указанията за отстраняване на нередовности. С тези и
останалите доводи се правят искания за отмяна на двете атакувани
определения и за връщане на делото на РС-Хасково за продължаване на
1
съдопроизводствените действия.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с твърденията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбите следва да се считат подадени в срок. Правилото по чл. 42
ал. 4 от ГПК е приложимо само в случаите, когато страната изрично е
съобщила на съда, и то по конкретното дело, електронен адрес за изпращане
на съдебни книжа и уведомления. В случая такава хипотези не е налице –
няма данни по делото Е*Х* да е дал съгласието си за получаване на съдебни
книжа и уведомления по електронен път. Повече от това, в подаденото на
05.03.2020 година от процесуалния му представител адв. Радостина Иванова
заявление за достъп до електронни съдебни дела (л. 65-55) разделът по т. 2 е
останал непопълнен, което на още по-голямо основание сочи на липса на
съгласие от страна на ответника да получава електронни призовки и
съобщения. А обстоятелството, че той е изпращал по електронен път (в
периода на извънредната обстановка и ограничени комуникации със
съдебните институции) не може да замести изричното му съгласие и не
означава, че той е посочил електронния си адрес по смисъла на чл. 42 ал. 4
ГПК. Липса на сигурност относно датата на достигане на съобщенията за
атакуваните съдебни актове винаги се тълкува в полза на жалбоподателя. От
тук е изводът, че подадените от Е*Х* по поща жалби не са просрочени и
следва да бъдат разгледани по същество.
Гр.д. № 3182/2019 година по описа на РС-Хасково е образувано по
искова молба от Е* С* Х*, с която се предявяват осъдителни искове срещу
„Банка ДСК“ ЕАД – С*. С разпореждане по чл. 131 ГПК районният съд е
приел, че подадената искова молба е редовна и е постановил да бъде
извършена размяна на книжата с ответника. Постъпил е отговор от ответната
страна, след което с определение № 448/25.02.2020 година районният съд се
е произнесъл (оставил без уважение) искането на ищеца с правно основание
чл. 83 ал. 2 ГПК за освобождаване от заплащане на държавни такси и
разноски по делото. Със същото определение исковата молба е оставена без
движение с указание за внасяне на държавна такса. Актът на съда в двете му
части са съобщение на ищеца на 04.05.2020 година, чрез упълномощен
адвокат Иванова, на посочения в исковата молба адрес за призоваване.
2
С частна жалба вх. № 7587/26.05.2020 година, подадена в съда по
електронен път, Е*Х*, чрез адв. Иванова, е атакувал определение №
448/25.02.2020 година в частта за оставяне без уважение искането му по чл.
83 ал. 2 ГПК. Било е образувано в.ч.гр.д. № 478/2020 година по описа на
Окръжен съд Хасково, но с определение № 1003/12.06.2020 година
производството е върнато на РС-Хасково за преценка допустимостта на
частната жалба с оглед обстоятелството, че е подадена по електронна поща.
С първото от атакуваните определения № 952/18.06.2020 година,
постановено по гр.д. № 3182/2019 година, Районен Хасково е постановил
връщане на частна жалба вх. № 7587/26.05.2020 година срещу определение №
448/25.02.2020 година. Към материалите на делото са приложени съобщение
(в цялост) и разпечатка от файл (л. 73), от съдържанието на което е видно, че
на 19.06.2020 година, на ел.поща ******************@******.** е изпратено
съобщение по ч.гр.д. № 3182/2019 година. Друг начин на връчване на
определение № 952/18.06.2020 година не е предприет и на 26.06.2020 година
съдията-докладчик е приел, че съдебният акт е влязъл в законна сила.
С разпореждане № 3349/07.07.2020 година, постановено по същото
първоинстанционно производство, исковата молба отново е оставена без
движение, с указание до ищеца да внесе дължимата държавна такса. Отново е
било предприето изпращане на съобщението на ищеца, на същия електронен
адрес, а след като изпълнение не е постъпило в указания срок, с атакуваното
определение № 1226/27.07.2020 година производството по гр.д. № 3182/2019
година е прекратено поради неотстраняване в срок на нередовностите на
исковата молба (невнасяне на държавната такса). И този съдебен акт е
изпратен на посочената по-горе електронна поща.
Преценката на РС-Хасково както относно връщане на частна жалба
вх. № 7587/26.05.2020 година против определение № 448/25.02.2020 година,
така и за прекратяване на производството по делото, е неправилна.
Единствената форма за процесуални действия извън съдебно заседание,
предвидена в закона (чл. 100 ГПК), е писмената форма. Както вече бе
посочено по-горе, по делото се установява несъмнено, че ищецът нито е
посочил писмено електронния си адрес на съда, нито е изразил съгласие да
получава съобщения на електронния му адрес. Не може да бъде поставен знак
на равенството между подаденото от процесуалния представител на ищеца
заявление за достъп до електронното съдебно досие и писмено направено
3
искане по смисъла на чл. 42 ал. 4 ГПК. Това е така, защото подавайки
заявлението за достъп, страната има нагласа само да черпи информация от
електронната система, но не е известена за възможността да получава по
същия път съдебни книжа, още повече такива, свързани със срочно
упражняване на процесуални права. Бланката на „Заявление за достъп до
електронни съдебни дела и електронни съобщения…“ има два раздела: в този
по т. 1 се иска достъп до съответното електронно досие, а в т.2 изрично е
предвидена възможността страната да заяви желанието си да получава
електронни призовки и съобщения по съответното дело. В случая адв.
Иванова е попълнила само първия раздел, откъдето именно следва, че
съгласие за получаване на съдебните книжа и уведомления по електронен път
не е даден валидно. Следователно, дори и на съда да е известен електронният
адрес на адвоката, то той може да бъде използван само информативно. Но за
да започне да тече срок по ГПК е необходимо връчването на книжата да се
осъществи по посочения от страната начин. В случая това е указаният от
ищеца в ИМ адрес за призоваване, като към датата на постановяване на
определение № 952/18.06.2020 година и след това, вече не е имало пречки
уведомленията до ищеца да бъдат направени както по поща, така и чрез
съдебен призовкар.
С оглед гореизложеното съдът приема, че определение №
952/18.06.20202 година за връщане на частна жалба вх. № 7587/26.05.2020
година не е било влязло в законна сила към датата на оставяне на исковата
молба без движение с разпореждане № 3349/07.07.2020 година.
Следователно, последното е било преждевременно, както преждевременно е
било и прекратяването на делото поради неотстравяване на дадените с
разпореждане № 3349/07.07.2020 година указания. Преди да се пристъпи към
определяне на държавна такса, даване на указания за внасянето , а още
повече към прекратяване на делото поради невнасяне на държавната такса,
следва да приключи с влязъл в законна сила акт „процес относно процеса“ по
искането на ищеца по чл. 83 ал. 2 ог ГПК за освобождаване от такси и
разноски. След като това изискване не е изпълнено, атакуваното определение
за прекратяване на исковото производство се явява неправилно, постановено
в нарушение на процесуалния закон и следва да бъде отменено.
По жалба вх. № 12245/04.08.2020 година срещу определение (с
характер на разпореждане) № 952/18.06.2020 година, постановено по гр.д. №
4
3182/2019 година по описа на Районен съд – Хасково: С този съдебен акт е
върната частна жалба вх. № 7587/26.05.2020 година, подадена от Е*Х* против
определение № 448/25.02.2020 година, постановено по искането на ищеца на
основание чл. 83 ал. 2 ГПК. Разпореждането е неправилно като постановено в
разрез с процесуалния закон, поради следните съображения:
Както правилно приема районният съд, процесуалният закон ГПК и
ЗСВ не предвиждат ред за осъществяване на съдопроизводствени действия по
електронен път. В това число, съдилищата не могат да приемат електронни
изявления и никакви действия не могат да бъдат извършвани в електронна
форма, а извършените такива са недействителни и не могат да бъдат взети
предвид. Такива са и трайните разбирания в съдебната практика, формирана
досега. Със Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020
година, и за преодоляване на последиците, не се внасят изменения в ГПК.
Следователно, изискването по чл. 100 от ГПК за писмена форма на
процесуалното действие, извършвано извън съдебното заседание, остава
непроменено. Също така, непроменено остава и правилото по чл. 62 ал. 2 ГПК
- срокът за подаване на молба (относимо и към частна жалба) не се смята за
пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата или когато тя
е подадена пред друг съд или в прокуратурата, в срока. Но изрично с тази
разпоредба се отрича възможността - подаването на молбата по електронен
път да запази срока.
Последващите решение от 15.03.2020 година на Съдийската колегия
на ВСС и заповед на административния ръководител-председател на РС-
Хасково от 16.03.2020 година не са от категорията на актовете, които биха
могли да отменят или изменят нормативната уредба. Т.е. през целия период
на извънредното положение до неговата отмяна, а и понастоящем, подаването
на искови молби, въззивни и частни жалби и др. по електронен път или
електронна поща е недопустимо.
При все това, ХОС счита, че съдържащото се в т. 6 от Решение на
съдийската колегия на ВСС, а и в решението на председателя на РС-Хасково
указание – „подаването на всякакъв вид документи се извършва по пощата
или по електронен път“ е в състояние да създаде у страните представа, че в
5
условията на извънредното положение се прави изключение от обсъдената
по-горе забрана за подаване на жалба по електронен път. Поради това, за да
се изключи загуба на права по причини, свързани с действията на съдебната
администрация, районният съд е следвало да даде изрични и ясни разяснения
на жалбоподателя за това, че неговата жалба ще бъде преценена като
неподадена ако до изтичането на срока за обжалването не подаде изявлението
си в писмена форма и подписано надлежно. Такива указания в случая не са
били дадени.
Поради това атакуваните съдебни актове следва да бъдат отменени и
на основание чл. 278 ал. 2 от ГПК, ХОС следва да разреши въпросът,
поставен с частна жалба вх. № 7587/26.05.2020 година, подадена от Е*Х*,
чрез адв. Иванова, срещу определение № 448/25.02.2020 година в частта за
оставяне без уважение искането му по чл. 83 ал. 2 ГПК. Още повече, че
администрирането на тази жалба вече е извършено, във връзка с което е било
образувано в.ч.гр.д. № 478/2020 година по описа на Окръжен съд – Хасково.
Както вече бе посочено по-горе, жалбата е допустима с оглед
сроковете, подадена е от лице, което има право на такава жалба и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата се
явява основателна.
Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК, такси и разноски по производството не
се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат
достатъчно средства да ги заплатят, т. е. не разполагат с достатъчно налични
средства, както и с възможност за набавяне на такива от притежавано
имущество и получавани доходи. По молбата за освобождаване съдът взема
предвид: доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото
състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното
състояние; трудовата заетост; възрастта; други констатирани обстоятелства.
От данните по делото, от представените от ищеца декларации и
представеното с него удостоверение за доходи става ясно, че месечните му
доходи са под границата на бедността и не биха му позволили заплащането на
дължимата държавна такса в размер на 1148 лева. Той притежава недвижим
имот – апартамент, в който живее, но същият е ипотекиран в полза на
банката-ищец за обезпечаване на процесния кредит. Заплаща ежемесечно
6
вноска по кредита в размер на 631 лева и има малолетно дете на своя
издръжка. Другият посочен от него в декларацията недвижим имот е дворно
място и застроено в него жилище (апартамент) с площ 75 кв.м. Но следва да
се има предвид, че от този имот ищецът притежава само 2/6 идеални части.
Т.е. първият от имотите служи за задоволяване на жилищните им нужди, а
вторият не е годен за реализиране на някакви доходи.
От значение е и обстоятелството, че ищецът, макар и е упълномощил
адвокат, няма данни да е заплатили адвокатското възнаграждение. Това се
установява от представеното по делото пълномощно, което не съдържа
разписка за заплатен адвокатски хонорар. Това също е индиция, че ищецът не
разполага с достатъчно средства, за да заплати възнаграждение на адвоката, а
следователно и да поеме заплащането на държавна такса в размер на 1148
лева.
Ето защо с оглед декларираните от ищеца данни и представените
доказателства за материалното и имущественото му състояние, настоящият
състав намира, че той не разполага с достатъчно средства, с които да заплати
държимата държавна такса за първоинстанционното производство. Поради
това искането му с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК се явява основателно
и следва да бъде уважено. Като е разсъждавал в противоположен смисъл, РС-
Хасково е постановил неправилно определение – в разрез с процесуалния
закон, което следва да бъде отменено. Тук е необходимо да се подчертае, че
настоящото произнасяне на съда касае само освобождаването от заплащане на
държавна такса за образуване на първоинстанционното дело, не и на
деловодни разноски.
Мотивиран така, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане (наименовано определение) № 952/18.06.2020
година, постановено по гр.д. № 3182/2019 година по описа на Районен съд –
Хасково, за връщане на частна жалба вх. № 7587/26.05.2020 година, подадена
от Е*Х* против определение № 448/25.02.2020 година.
ОТМЕНЯ определение № 448/25.02.2020 година, постановено
7
по гр.д. № 3182/2019 година по описа на Районен съд – Хасково, в частта за
оставяне без уважение искането на Е*Х* чл. 83 ал. 2 ГПК за освобождаване
от заплащане на държавна такса за първоинстанционното производство,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСВОБОЖДАВА Е* С* Х* от заплащане на държавна такса
за образуване на първоинстанционно производство по гр.д. № 3182/2019
година по описа на РС-Хасково, в размер на 1148 лева.
ОТМЕНЯ определение № 1226/27.07.2020 година,
постановено по гр.д. № 3182/2019 година по описа на Районен съд – Хасково,
за прекратяване на производството по делото.
ВРЪЩА делото на РС-Хасково за продължаване на
съответните процесуални действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8