№ 5795
гр. София, 13.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно
наказателно дело № 20231110211144 по описа за 2023 година
Намери за установено следното:
Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от АПК във връзка с чл.
72 ал. 4 от ЗМВР.
Производството е по реда на глава десета, раздел I от
Административнoпроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 72, ал. 4 от Закона
за МВР (ЗМВР).
Образувано е по жалба от А. И. Р. с ЕГН: ********** и съдебен адрес:
гр. София, кв. “Зона Б-5” № 10, вх. Б, ет. 13, ап. 132, чрез адв. Л. М. с адрес в
гр. София , ул.“Страцин“ № 3, ет. 1, ап. 1 срещу Заповед за задържане на лице
№ 4332з-395 от 12.07.2023 г., издадена от старши полицай във 2-ра група на
сектор '' С 2'' към О“СПСОВОР“ СДВР, с която Р. е задържан за срок до 24
часа на основание чл. 72 ал. 1 от ЗМВР.
В съдебно заседание упълномощеният представител на А. Р. – адв. М.,
поддържа подадената жалба. Иска отмяна на обжалваната заповед, като
неправилна и незаконосъобразна.
Сочи, че в от приложеното постановление на СРП е видно, че
1
доверителят му не е извършил престъпление .
Претендира разноски за адвокатско възнаграждение, като представя
договор за правна помощ.
Ответникът по делото - административен орган старши полицай във 2-
ра група на сектор '' С 2'' към О“СПСОВОР“ СДВР – Олимпия Радулова,
редовно уведомен не се явява и не се представлява.
Софийска районна прокуратура, редовно призована не се представлява.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 12.07.2023 г. в 09:00 ч. А. Р. е бил задържан със Заповед за
задържане на лице № 4332з-395 от 12.07.2023 г., издадена от старши полицай
във 2-ра група на сектор '' С 2'' към О“СПСОВОР“ СДВР - Олимпия
Радулова.
Като основание за задържането е посочено чл. 72, ал.1, т. 1 от ЗМВР.
На същата дата 12.07.2023г. било започнато ДП 1045/23г. по описа на 09
РУ СДВР, пр.пр.32466/2023г. по описа на СРП за престъпление по чл. 343б,
ал. 3 НК.
С постановление на СРП от 18.09.2023г. , воденото досъдебно
производство е прекратено, поради липса на извършено престъпление.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на приобщените писмени доказателства.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните
правни изводи.
Жалбата на А. И. Р. с ЕГН: **********, подадена чрез адв. М., е
процесуално допустима по смисъла на чл. 149, ал. 1 от АПК. Подадена е в
преклузивния срок за оспорване и от името на лице с правен интерес, чиито
права са засегнати неблагоприятно от издадения акт.
По същество, жалбата е основателна.
Заповедта, предмет на съдебния контрол е издадена от материално и
териториално компетентен административен орган при спазване на
предписаната от закона форма по смисъла на чл. 59, ал. 2 от АПК, като
съобразно разпоредбите на чл. 72, ал. 1 ЗМВР правомощие да задържат
2
граждани имат полицейски органи, каквото качество издалият заповедта има
по смисъла на чл. 57, ал. 1 ЗМВР.
При издаването на заповедта са спазени установените в закона
процесуални изисквания, като на задържаното лице са разяснени правото му
на жалба и на адвокатска защита.
Съдът намира, че оспорената заповед е постановена в нарушение на
нормативно регламентираните изисквания за съдържанието на акта.
Нарушена е разпоредбата на чл. 74, ал. 2, т. 2, предл. 1 от ЗМВР, като
не са посочени конкретни фактически основания, обосноваващи прилагането
на принудителната административна мярка по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.
Формалното посочване, че задържането е по повод извършено
престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, не е достатъчно, за да се счита
изпълнено изискването на чл. 74, ал. 2, т. 2, предл. 1 от ЗМВР за посочване на
фактическите основания за задържането.
За обосноваване на правото на органа да упражни предоставеното му
правомощие в рамките на неговата дискреционна власт и за осигуряване на
възможност на адресата на акта да защити правата си, в заповедта за
задържане трябва да са описани конкретни фактически обстоятелства, въз
основа, на които може да се достигне до обосновано предположение, че
лицето, спрямо което се постановява задържането, може да е извършило
престъплението или да е участвало в извършването му.
В случая в заповедта , освен нормата на чл. 343б, ал. 3 от НК не са
изложени никави факти, а несъстоятелно би било да се твърди, че
посочването на правна норма - разпоредбата на чл.72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е
еквивалентно на излагане на факти.
Съгласно Решение от 24.06.2014 г. по жалби № 50027/08 и № 50781/095
- Петков и Профиров срещу България на ЕСПЧ, не е достатъчно заповедта за
задържане да съдържа само позоваване на приложимите разпоредби, без
посочване на специфични обстоятелства или действия на задържаното лице,
релевиращи съпричастност към престъпно деяние. Изхождайки от
изискването „подозрението да се базира на разумни основания, като
съществена част от защитата срещу произволен арест и задържане“, ЕСПЧ
приема, че при липсата на конкретна фактическа обосновка на
3
необходимостта от задържането, задържането се явява несъвместимо с
принципа за защита на лицата от произвол.
В този смисъл е налице нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенцията за
защита на правата на човека и основните свободи., тъй като заповедта за
задържане не съдържа факти или информация, че съществува обосновано
предположение за извършване на престъпление от страна на А. Р..
Даже и да се приеме, че резултатът от “Drug Test 5000” с № ARMM-
0017, позитивирал за употреба на бензинодиазепин сочи на евентуално,
извършено престъпление, това не е достатъчно да бъде предбрието задържане
на лицето.
От доказателствата по делото се установява, че Р. е съдействал на
контролния орган, дал е проба с техническо средство, след което доброволно
е дал проба за химическо изследване. В оспорената заповед не се сочат
обстоятелства, които да мотивират извод за завишена обществена опасност на
дееца, опасност от укриване и пр., а и такива доказателства липсват по
делото.
Задържането по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР съставлява ограничаване на
правото на свобода и съгласно чл. 5, пар. 1, буква "с" от Конвенцията за
защита на правата на човека и основните свободи по изключение е
приложимо с цел да осигури явяването на лицето пред предвидената в закона
институция при обосновано подозрение за извършване на престъпление или
когато обосновано е призната необходимостта да се предотврати извършване
на престъпление или укриване след извършване на престъпление.
В конкретния случай приложената ПАМ не се оправдава от никоя от
тези цели.
Самоличността на Р. е била установена, както са били събрани
доказателства за адрес, на който живее.
По делото не се установява със задържането на жалбоподателя да е
предотвратено или преустановено извършването на престъпление.
Не сочат данни за опасност и от укриване.
За съдът е неизвестно какви точно легитимни цели е преследвал
административния орган за да пристъпи към задържане , тъй като
доказателства за такива в делото липсват.
4
Въпреки, че липсата на фактически данни в заповедта е самостоятелно и
достатъчно основание за отмяна на акта като незаконосъобразен, за пълнота
съдът намира, че е необходимо да добави и следното:
Административният орган действа при условията на оперативна
самостоятелност, съответно е следвало да изложи в заповедта какви са
конкретните причини, обосноваващи необходимостта от задържане.
В този смисъл е т. 2 от Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на
ВАС, съгласно която липсата на мотиви във всички случаи е основание за
отмяна на издадения административен акт, какъвто представлява и заповедта
за задържане на лице. Мотиви на административния акт може да се съдържат
най-късно в съпроводителното писмо, с което преписката е изпратена в съд
(агрумент от Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г., ОСГК на ВС).
Видно от приложените по делото писмени доказателства, органът не се
е възползвал от тази си възможност.
От гореизложеното следва, че не се доказа по делото наличието на
законовите основания за законосъобразно упражняване правото по чл. 72, ал.
1, т. 1 от ЗМВР и заповедта следва да бъде отменена.
С оглед изхода от спора и съгласно чл. 143, ал. 1 АПК, в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски, такива са поискани и са
представени доказателства за извършването им.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 във връзка
с чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице № 4332з-395 от 12.07.2023 г.,
издадена от служител на ОПП СДВР, с която А. И. Р. с ЕГН: ********** е
задържан за срок до 24 часа на основание чл. 72 ал. 1 от ЗМВР.
ОСЪЖДА СДВР ДА ЗАПЛАТИ на А. И. Р. с ЕГН: **********, сумата
в размер на 700 лева, представляваща разноски по делото за един адвикат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
5
Административен съд София-град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6