№ 560
гр. Варна, 09.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на девети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20223100500268 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на Й. К. АЛ. срещу решение № 1602
от 09.11.2021 г., постановено по гр.д.№ 4933 по описа за 2021 г. на Районен съд - Варна,
осми състав, с което на основание член 124, алинея 1 от ГПК е прието за установено в
отношенията между страните, че Й.Г. А. дължи на „Енерго-про продажби“ АД сумата от
196,56 лева, представляваща главница за корекция на сметка за потребена електроенергия за
обект с клиентски № ********** и абонатен № **********, находящ се в град Варна -
*******, начислена за периода от 22.11.2016 г. до 21.11.2017 г., за която е издадена фактура
№ ********** от 13.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението в съда /29.01.2021 г./ до окончателното изплащане на
задължението, за която сума е издадена заповед № 261005 от 08.02.2021 г. за изпълнение на
парично задължение по член 410 ГПК по ч.гр.д.№ 1311/2020 г. по описа на Районен съд –
Варна, двадесет и първи състав; осъден е Й. К. АЛ. да заплати на „Енерго-про продажби“
АД сумата от 528,79 лева, представляваща сторени съдебни разноски в исковото
производство пред първата инстанция на основание член 78, алинея 1 от ГПК, както и
сумата от 62,46 лева, представляваща сторени съдебни разноски в заповедното производство
на основание член 78, алинея 1 от ГПК.
Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
атакуваното решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на
съда въз основа на събраните по делото доказателства. Навеждат се доводи, че дружеството
не е доказало, че правото на едностранна корекция е възникнало, доколкото не е ясно дали и
кога е натрупана енергия в тарифи 1.8.3. и 1.8.4.; не е доказано, че електромерът е монтиран
с нулеви показания в невизуализираните тарифи; СТИ не е проверявано редовно, а и
дружеството разполага със софтуер, който може да извършва софтуерно въздействие; не
1
може да се претендира процесната сума на основание член 200 от ЗЗД, защото не е доказано,
че електроенергията е доставена и потребена. Иска се отмяна на решението и постановяване
на ново, с което да се отхвърли иска.
Въззиваемата страна в срока по член 263, алинея 1 от ГПК е депозирала отговор по
така подадената жалба, с който оспорва същата и иска да бъде потвърдено атакуваното
решение като правилно и законосъобразно. Сочи се, че безспорно е доказано посредством
заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза, че количеството
електроенергия, за което е издадена процесната фактура, е доставено реално на въззивника.
На основание член 267, алинея 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът
констатира, че въззивната жалба е допустима - депозирана е от активно легитимирана страна
по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по член 259, алинея 1 от ГПК,
отговаря на изискванията за редовност по член 260 и член 261 от ГПК. В жалбата не са
обективирани искания за събиране на нови доказателства. Делото следва да бъде насрочено
за разглеждане в открито съдебно заседание.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 21.03.2022 г. от 09,00 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
НАПЪТВА на основание член 273 във връзка с член 140, алинея 3 от ГПК страните
към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба
посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно
уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите
извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание член 78,
алинея 9 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2
2._______________________
3