Решение по дело №94/2022 на Административен съд - Видин

Производството е по чл.145 и следващите от АПК, във връзка с чл.83, ал.5 и ал.6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ).

Делото е образувано по жалба на В.В.П. ***. Първоначално жалбата е насочена против мълчалив отказ на началник на РУ-Белоградчик за издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие по заявление вх.№ 242000-3495/13.09.2021 г., допълнено със заявление вх.№ 242000-1362/25.03.2022 г. Впоследствие жалбата е допълнена с молба вх.№ 866/04.05.2022 г., като е поискана отмяната и на заповед рег.№ 242з-115/07.10.2021 г. на началник на РУ-Белоградчик, с която е отказано издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие, поради липса на основателна причина за това, на основание чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ.

Твърди се в жалбата, че атакуваното решение е незаконосъобразно, издадено при нарушение на процесуалните правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Посочва се, че в случая изтъкнатите мотиви за придобиване на огнестрелно оръжие за самоотбрана са напълно основателни и достатъчни, тъй като предвид местоположението на Изворския манастир, който е отдалечен от населени места, е невъзможно да бъде оказана своевременно помощ на оспорващия при необходимост от органите на полицията.

Иска се от съда да отмени изцяло оспорваното решение. Претендират се направените разноски в производството по делото.

Ответникът по делото, чрез процесуалния си представител гл. юрк. Т., оспорва жалбата като неоснователна и моли да се остави в сила обжалваната заповед на началник на РУ-Белоградчик, тъй като административният орган е действал в условията на оперативна самостоятелност и към момента на постановяване на решението са били налице посочените основания за отказ. Претендира присъждане на разноски за процесуално представителство.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава становище, че жалбата е неоснователна, а атакувания отказ е законосъобразен.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна: на 13.09.2021 г. оспорващият подал заявление за разрешение за придобиване на 1 брой късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана. Мотивирал се с факта, че е игумен на Изворски манастир, който се намира на около 2 километра от с. Извор, наоколо постоянно се забелязва движение на съмнителни лица с агресивни намерения, както и на МПС и каруци без регистрационни табели. Посочил още, че обитава манастира със своята майка, която е на 88 години, както и че в обекта липсва стационарен телефон, а мобилните оператори нямат обхват. На 25.03.2022 г. подал допълнителна молба вх.№ 242000-1362, в която изтъкнал допълнителни обстоятелства във връзка с обосноваване необходимостта от придобиване на оръжие за самоотбрана: че манастира се посещава от всякакви хора, включително и такива, отчаяни и озлобени от живота си, или с нечисти намерения. Сочи, че през времето, по което обитава манастира, е имал няколко кризисни ситуации, в които се е налагало да вика помощ, тъй като е бил застрашен живота му. Пътят пред манастира е трасе на камиони, с които се извършва нелегална сеч, като нееднократно е бил предупреждаван от тези хора да внимава, за да не му се случи нещо неприятно. Посочва, че нееднократно е сезирал за тези проблеми местния полицай, както и на тел. 112, но отдалечеността прави всяка намеса твърде закъсняла. Твърди още, че е изправен сам срещу неизвестни злонамерени хора, които могат по всяко време да влязат в манастира под предлог, че посещават църквата или аязмото.

Към преписката са приложени следните докладни записки: рег.№ 242р-8434/21.09.2021 г. на инспектор при РУ-Белоградчик, с която се предлага на лицето да бъде отказано издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие за самоотбрана, предвид наличието на предходно осъждане за престъпление по чл.339, ал.1 от НК. С друга докладна записка рег.№ 242р-8943/07.10.2021 г. на Мл.ПИ КОС, с която се предлага на заявителя да бъде отказано издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие, тъй като е осъждан за незаконно придобиване и държане на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него през 2018 г. Към преписката е приложена и докладна записка рег.№ 242р-8658/29.09.2021 г. на Мл.ПИ при РУ-Белоградчик, с която се предлага на заявителя да бъде издадено разрешение, тъй като при извършената проверка не се установява да злоупотребява системно с алкохол или да употребява наркотични вещества. Не са регистрирани и противообществени прояви.

Към преписката са приложени писмени доказателства във връзка с установяване липсата на образувани срещу заявителя наказателни производства, както и за липса на заболявания. Приложено е и копие от диплома за висше образование на лицето. От свидетелство за съдимост рег.№ 1187/23.05.2022 г. на Районен съд Белоградчик се установява, че лицето не е осъждано.

Към преписката е приложена тематична справка от Централен полицейски регистър, от която се установява, че заявителят е регистриран като потърпевш от подробно описани в справката деяния против собствеността. Отразена е и регистрация за престъпление по чл.339, ал.1 от НК на същия.

По делото е представено заверено копие от протокол по НОХД № 173/2018 г. по описа на Районен съд Белоградчик, с което на 28.06.2018 г. е одобрено споразумение по реда на глава XXIX от НПК, като оспорващият е осъден на лишаване от свобода за срок от 3 месеца, изтърпяването на което наказание е отложено за срок от 3 години.

По делото са разпитани двама свидетели на страната на жалбоподателя. Св. Б.В.М.установява, че от 2010 г. помага заедно със свои колеги за реставриране и възстановяване на Изворски манастир, където игумен е жалбоподателят П.. Свидетелят установява, че през ранната пролет на 2020 г. около 20 ч. вечерта в манастира дошли 3-4 души, които според нея били под въздействие на алкохол или „разни” вещества, и се държали агресивно с отец Василий (жалбоподателят П.), в резултат на което станала „страхотна разправия”. След този случай свещеникът й казал, че „това се случва често”. Посочва още, че в манастира и църквата има „изключително” ценни вещи. Споменава за случай, при който на друг човек, помагащ за реставрирането на манастира, били срязани гумите на автомобила и той не могъл да си тръгне. В отговор на въпрос от процесуалния представител на оспорващия заявява, че свещеникът е получавал заплахи от различни лица, вкл. от т.нар. „Дървена мафия”. Посочва, че преди около една или две години в манастира са поставени камери, които според нея не могат да му помогнат при евентуално упражняване на насилие.

Вторият свидетел И. К. Т., който е кметски наместник на с. Извор, посочва, че жалбоподателят му се е обаждал „няколко пъти” във връзка с проблеми, които „продължават и в момента”. Около манастира постоянно има движение на коли, които не са от района, някои от които са на „дървари”, но не всички. Посочва, че комуникацията с манастира е трудна, тъй като покритието на мобилните телефони е проблемно, а вечер „няма как” да му помогне.

Процесната заповед е връчена на жалбоподателя на 04.05.2022 г., видно от отбелязването на същата (лист 18), което е след постъпване на първоначалната жалба в съда на 26.04.2022 г.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: отказът на началника на РУ-Белоградчик е незаконосъобразен. Същият е издаден от компетентен орган – началник на РУ-Белоградчик, съгласно чл.83, ал.5 от ЗОБВВПИ, в предписаната от закона писмена форма, при наличие на посочените в него фактически и правни основания. При издаването му обаче са допуснати съществени нарушения, които обуславят незаконосъобразността на процесния акт.

Отказът е издаден при нарушение на материалния и процесуалния закон. Съгласно чл.59, ал.2, т.4 от АПК актът трябва да съдържа фактически и правни основания за издаването му. Административният орган е длъжен в хода на административната преписка да установи конкретната фактическа обстановка и изложи конкретни факти и обстоятелства, послужили като основание за издаване на решението си. Излагането на такива обстоятелства е задължение на органа по чл.146, т.3 от АПК, нарушението на който води до незаконосъобразност на издаденият индивидуален административен акт. В случая в обжалваната заповед липсват конкретни  факти и обстоятелства, за да се прецени защо административният орган приема, че е налице хипотезата на чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ. Съгласно чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина: самоотбрана в конкретния случай, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Не е извършена задълбочена проверка на твърденията на заявителя, а към преписката са приложени общо 3 докладни записки, в две от които се предлага на лицето да бъде отказано издаването на разрешение на придобиване на оръжие за самоотбрана, а в третата – да му бъде издадено такова.

Едва при разглеждане на делото в съда беше приложен протокол от открито съдебно заседание по НОХД № 173/2018 г. по описа на Районен съд Белоградчик, с който се одобрява споразумение с Районна прокуратура Белоградчик, за налагане на наказание за престъпление по чл.339, ал.1 от НК на жалбоподателя, но това обстоятелство може да обоснове отказ на основание чл.58, ал.1, т.2, а не по т.10 от ЗОБВВПИ, което не е посоченото правно основание в атакуваната заповед, нито са изложени такива фактически основания за постановения отказ.

Напротив, от доказателствата по преписката и от показанията на разпитаните свидетели по делото се установява наличие на основателни причини за издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие за самоотбрана на заявителя П.: същият живее постоянно в отдалечен от най-близкото населено място манастир, срещу него е имало отправяни заплахи, както и лицето е било многократно потърпевшо от различни престъпления, подавало е и сигнали до кметския наместник и до кварталния полицай. Основателно е и твърдението, че предвид слабото покритие на мобилната мрежа в манастира и неговата отдалеченост е практически невъзможно да му бъде оказана своевременно помощ при нападение против личността му от органите на полицията.

Предвид гореизложеното обжалваният отказ е незаконосъобразен, издаден противоречие с приложимите материалноправни и процесуални разпоредби, поради което подадената срещу него жалба следва да бъде уважена.

Доколкото естеството на акта не позволява произнасяне по същество, на основание чл.173, ал.2 от АПК преписката следва да се върне на началника на РУ-Белоградчик при ОДМВР-Видин, за произнасяне по заявлението на жалбоподателя съобразно изложените по-горе указания по тълкуването и прилагането на закона.

Във връзка с направеното искане за присъждане на разноски от оспорващия и във връзка с изхода на производството съдът съобрази следното: по делото е приложен договор за правна защита и съдействие с адв. И.И. ***.05.2022 г., в който е отразен само размера на договореното възнаграждение, но не и дали то е действително внесено от оспорващия. При това положение в полза на жалбоподателя следва да бъде присъдена единствено сумата за платената държавна такса за образуване на настоящето дело, съобразно приложения документ, удостоверяващ внасянето на същата по сметка на Административен съд Видин.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Видин

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ отказ за издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие на В.В.П. ***, материализиран в заповед рег.№ 242з-115/07.10.2021 г. на началник на РУ-Белоградчик при ОДМВР-Видин.

ВРЪЩА преписката по заявление вх.№ 242000-3495/13.09.2021 на В.В.П. ***, на началника на РУ-Белоградчик при ОДМВР-Видин, за произнасяне при съобразяване на дадените по-горе указания по тълкуване и прилагане на закона.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Видин, да заплати от бюджета си в полза на В.В.П. ***, направените разноски по делото в размер общо на 10,00 (десет) лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд, в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Съдия: