РЕШЕНИЕ
№ 2160
гр. Бургас, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20242120107985 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „СТРОЙРЕНТ“ ЕООД
ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
представлявано заедно и поотделно от ****, против И. Х. Н. с ЕГН
**********, постоянен адрес: гр. ****; настоящ адрес: гр. ****, с която се
претендира установяването дължимостта на сумите по заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК №
738/01.03.2024 г. по ч.гр.д. № 1377/2024 г. по описа на Бургаския районен съд
и изпълнителен лист № 595/05.03.2024 г., а именно: сумата от 328. 76 лева –
неплатена главница по запис на заповед, издаден от ответника на 19.05.2023 г.,
целият за сумата от 1 840. 80 лв., с падеж на задължението на 18.06.2023 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 328. 76 лв. от 28.02.2024 г. до
окончателното й изплащане. Моли се и за присъждане на сторените по делото
разноски.
Основанията за дължимост на търсените суми се основават на твърдения
за неизпълнено изискуемо и ликвидно парично вземане по редовен от външна
страна запис на заповед с настъпил падеж. Наред с това се излагат и подробни
1
доводи във връзка с какво каузално правоотношение е издадена процесната
ценна книга – договор за наем на строително оборудване.
Правното основание на предявения иск е чл. 422 от ГПК във връзка с чл.
538, ал. 1 и чл. 535 от Търговския закон.
По делото в законоустановения срок е постъпил отговор на исковата
молба от ответника, чрез назначения му особен представител М. В., с който се
сочи, че искът следва да бъде отхвърлен, тъй като според чл. 15 от процесния
договор за наем наемателят и/или негов представител се задължавал да
предостави едни и/или няколко определени видове обезпечения на всички
задължения /съществуващи и бъдещи/ по договора, като никъде не бил
отразен техния размер.
Бургаският районен съд, след като взе предвид исковата молба и
изложените в нея факти и обстоятелства, становището на ответната страна по
нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
С процесната заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК е осъден ответникът да заплати на ищцовото
дружество сумите – предмет на установяване по настоящото дело. Длъжникът
е редовно уведомен за заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което
и съдът е дал указания на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ГПК за
предявяването на настоящия иск, което и обоснова правния интерес от
неговото разглеждане.
В кориците на ч.гр.д. № 1377/2024 г. се съдържа оригиналът на
процесния запис на заповед от 19.05.2023 г. Със същия издателят му И. Х. Н.
се задължил неотменимо и безусловно срещу представянето на записа на
запис да заплати на ищцовото дружество, сумата от 1 840. 80 лева, като е
заявена частична претенция в размер на 328. 76 лв . Уговореният падеж е
18.06.2023 г.
Записът на заповед е редовен от външна страна и съдържат
предвидените в чл. 535 от ТЗ реквизити, а именно: 1. наименованието "запис
на заповед" в текста на документа на езика, на който е написан – в случая
следва да се отбележи, че такова е заглавието на документа и такова
отбелязване има в текста на документа, което е в съответствие с изискването
2
на закона и посоченото по отношение отбелязването израза „запис на
заповед” в тълкувателно решение № 1/28.12.2005 г. по тълк.д. № 1/2004 г. на
ОСТК на ВКС.; 2. безусловно обещание да се плати определена сума пари,
което също фигурира в записите 3. падеж – 18.06.2023 г. 4. Място на плащане
– гр. София ,бул. „***; 5. името на лицето, на което или на заповедта на което
трябва да се плати – „„СТРОЙРЕНТ“ ЕООД с ЕИК; 6. дата и място на
издаването – 19.05.2023 г. – София; 7. подпис на издателя – фигурира.
Предвид наведените от самия ищец – кредитор доводи за
съществуващото между страните каузално правоотношение – договор за наем
на строително оборудване, в обезпечение на което е издаден процесния записа
на заповед, е в негова тежестта да докаже твърдяното от него каузално
правоотношение и каузалното вземане, при което и същите подлежат на
изследване. В тази връзка е представен сключеният между страните договор за
наем на строително оборудване № ДХд713 от 19.05.2023 г., съгласно който
ищецът предоставя на ответника за временно и възмездно ползване
строително оборудване и/или механизация, чието предаване съобразно
уговорките по договора се установява от представения приемо-предавателен
протокол от 19.05.2023 г., разписан от страните. За ползването на
оборудването наемателят заплаща наемна цена, посочена в допълнително
споразумение и/или фактура. В тази връзка се сочи и за идването на фактури
за наемната цена в периода от 29.06.2023 г. до 26.10.2023 г., а именно от
29.06.2023 г. на стойност от 59. 59 лв., от 28.07.2203 г. на стойност от 117. 61
лв., от 31.08.2023 г. на стойност от 32. 54 лв., от 08.09.223 г. на стойност от
445. 20 лв. и от 26.10.2023 г. на стойност 12. 00 лв. или общо за сумата от 666.
94 лв., за които се твърди, че са останали неплатени в срок по чл. 5, т. 1 – пет
дни от датата на издаването им, както и след това. Липсват насрещните
доказателства, опровергаващи това твърдение. Поради и това наемодателят
извършил прихващане със заплатения депозит в размер на 420 лв., при което
останала дължима сумата от 246. 94 лв., която също останала неплатена.
Липсват по делото доказателства за заплащането й, поради което и същата се
търси, ведно с неустойка от 81. 82 лв. съгласно чл. 19, т. 4 от договора, като
липсват доказателства за заплащането.
Доводите на особения представител на ответника, че в договора не е
посочен размера на депозита, не променят горните изводи на съда. В крайна
3
сметка липсват доказателства същия да е в по-голям размер или други
доказателства, които да обосновават недължимостта на търсените суми, било
поради извършено друго прихващане, освен изложеното от ищеца, погасяване
чрез плащане или друго правопогасяващо действие. Същото се отнася и по
отношение на твърдението за обезпечение на вземанията, при все че липсват
твърдения или доказателства за настъпил правопогасяващ ефект вследствие на
такива.
При това съдът намира, че искът за установяване дължимостта на сумите
по процесния запис на заповед, като основателен следва да бъде уважен,
ведно с акцесорната претенция за законна лихва от датата на депозиране на
заявлението до окончателното изплащане.
Дължими са и направените разноските в заповедното производство в
размер на 505 лв., които съгласно дадените указания в т. 12 от тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да бъдат присъдени в
настоящото производство.
Основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на
направените по настоящото делото разноски и следва да се осъди ответника
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да му заплати сумата от 705 лв. за
направените по делото разноски за заплатена държавна такса от 25 лв.,
адвокатско възнаграждение от 480 лв. с ДДС и възнаграждение за особения
представител в размер на 200 лв.
Или общата дължима сума за разноските възлиза на 1 210 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 422 от ГПК, Бургаският
районен съд
РЕШИ:
Приема за установено, че И. Х. Н. с ЕГН **********, постоянен адрес:
гр. ****; настоящ адрес: гр. ****, дължи на „СТРОЙРЕНТ“ ЕООД ЕООД с
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано
заедно и поотделно от ****, сумите по заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 738/01.03.2024 г. по
ч.гр.д. № 1377/2024 г. по описа на Бургаския районен съд и изпълнителен лист
№ 595/05.03.2024 г., а именно: сумата от 328. 76 лева – неплатена главница по
4
запис на заповед, издаден от И. Х. Н. на 19.05.2023 г., заявена като частичен
иск от цялата сума по записа в размер на сумата от 1 840. 80 лв., с падеж на
задължението по ценната книга на 18.06.2023 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 328. 76 лв. от 28.02.2024 г. до окончателното й изплащане.
Осъжда И. Х. Н. с ЕГН **********, постоянен адрес: гр. ****; настоящ
адрес: гр. ****, да заплати на „СТРОЙРЕНТ“ ЕООД ЕООД с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано заедно и поотделно
от ****, сумата от 1 210 лв. /хиляда двеста и десет лева/ за направените по
делото разноски, от които 505 лв. по ч.гр.д. № 1377/2024 г. и 705 лв. за
настоящото гр.д. № 7985/2024 г., двете по описа на Бургаския районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5