№ 4943
гр. С, 19.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Г.СТ.Т.
при участието на секретаря ЦВ.ИВ.ЯН.
като разгледа докладваното от Г.СТ.Т. Гражданско дело № 20221110163626
по описа за 2022 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския
процесуален кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).
Предявен по реда на чл. 422 от ГПК е установителен иск от ищеца
„Т.С.“ ЕАД срещу ответника УМБАЛ „АЛ“ ЕАД, за признаване за
установено съществуването на вземане по издадена в полза на ищеца заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 31.08.2022 г., срещу която длъжникът е
възразил в срок.
Предявеният установителен иск е с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
2010,62 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода от 03.03.2020 г. до 09.11.2021 г., изчислено за периода за
забава върху платена цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от м. 06.2019 г. до м. 04.2020 г., за имот, представляващ Централна
консултативна поликлиника с абонатен № ****, ведно със законна лихва за
периода от 09.08.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
31.08.2022 г. по ч.гр. дело № 43117/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 178 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия от 2007, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя
без да е необходимо изричното им приемане, защото ответникът имат
качеството на потребител на ТЕ. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил на ответника топлинна енергия, като купувачът е престирал
насрещно, но със забава. Твърди, че съгласно приложимите общи условия
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в в срок
до 20 число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на
1
данъчната фактура, като изпада в забава на основание чл. 40, ал. 2 от ОУ.
Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е
постъпил от ответника, който признава, че е потребител на ТЕ за посочения
период, но твърди, че не е изпаднал в забава. Прави искане предявените
искове да бъдат отхвърлени. Претендират разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава –
уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия или
отправена и получена от ответника покана за заплащане на таксата за дялово
разпределение.
Между страните е безспорно и поради това е отделено като ненуждаещо
се от доказване в процеса, че 1/ към правоотношението са приложими ОУ на
ищеца за 2007 г., на които се позовава в исковата молба, които са
публикувани в описаното в исковата молба печатно издание на посочената
дата; 2/ ответникът е имал качеството на потребител на ТЕ за периода м.
06.2019 г. до м. 04.2020 г.; 3/ че е платил дължимата сума за главница за
сочения период.
Ответникът не оспорва възникването на главния дълг, но твърди, че не е
поставен в забава, че не дължи мораторна лихва.
С оглед на горното единственият спорен въпрос в настоящото
производство е дали ответникът е изпаднал в забава за заплащането на
задълженията си за цена на доставена топлинна енергия.
Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните.
Съгласно чл. 40, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди от на потребители в град С, приети като
доказателство по делото, купувачът е длъжен да заплаща месечната сума за
топлинна енергия в 20-дневен срок след изтичане на периода, за който е
доставена енергията, след получаване на издадена от продавача данъчна
фактура.
Съгласно чл. 49, ал. 1 от Общите условия от 2007 г. при неизпълнение
на задълженията си да плаща фактурираните суми за топлинна енергия, на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД купувачът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата сума
по сметката или в касите на продавача, като според ал. 2 на същата
разпоредба купувачът изпада в забава по предходната алинея от първия
работен ден след изтичане на срока за плащане, т. е. длъжникът изпада в
забава след изтичане на определения между страните срок за изпълнение.
Последица от неплащане на задължението в срока е поставянето на длъжника
в забава и начисляването на законна лихва. В този смисъл съгласно чл. 84, ал.
1 ЗЗД ответникът изпада в забава по силата на цитираните разпоредби на ЗЕ и
ОУ, без да е необходимо да бъде канен от ищеца, доколкото задълженията са
срочни. Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ОУ обаче предвижда и настъпването
2
на допълнително условие, за да бъде поставен длъжникът в забава, освен
неплащането на задължението на падежа - получаване на данъчна фактура. В
случая пред първоинстанционния съд ищецът не е ангажирал доказателства,
че е издал и е връчил на ответника данъчни фактури за вземанията за
главница за топлинна енергия.
Ответникът в отговора на исковата молба изрично е оспорил да е
поставен в забава, т.е. да е изпълнен фактическият състав, установен в
цитираните клаузи от приложимите ОУ.
С определението за насрочване на делото на страните е съобщен проект
на доклад по делото. С проекта на доклад е разпределена доказателствената
тежест, като на ищеца е указано, че носи тежестта да установи при условията
на пълно и главно доказване изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава. Какво трябва да докаже в процеса е посочил и сам
ищецът в исковата си молба /лист трети от ИМ/.
В първото проведено открито съдебно заседание по делото
процесуалният представител на ищеца е заявил, че няма възражения против
доклада по делото и няма доказателствени искания.
Едва във второ открито съдебно заседание от ищцовата страна е
направено доказателствено искане за приемане като доказателство по делото
на извлечение от електронна поща на дружеството-ищец за установяване на
факта на връчването на данъчните фактури от страна на ищеца на ответника.
При липса на съгласие за допускане на това искане от страна ответника,
същото е оставено от съда без уважение като преклудирано.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че представените
извлечения от електронна поща не установяват съдържанието на изпращаните
съобщения, т.е. не се установява фактическото получаване от ответното
дружество на издадени от ищеца данъчни фактури.
С оглед на гореизложеното настоящият състав достига до извода, че
ищецът не е ангажирал своевременно допустими доказателства, че е издал и е
връчил на ответника данъчни фактури относно процесните вземания за
главница до датата на плащане на задълженията за главница, а и до момента
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, с оглед на което се налага извод, че преди плащането на цената на
доставената топлинна енергия ответникът не е изпаднал в забава относно
изпълнението на главното задължение.
Ето защо предявеният иск с правно основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на обезщетение в размер на 2010,62 за периода от 03.03.2020 г. до
09.11.2021 г. за забавено изпълнение на главница в размер на 26830,45 лева,
представляваща стойността на потребената топлинна енергия за процесния
топлоснабден имот - Централна консултативна поликлиника с абонатен №
****, за периода м. 06.2019 г. – м. 04.2020 г., се явява неоснователен и като
такъв подлежи на отхвърляне.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да бъдат
присъдени направените и претендирани по делото разноски. Ответникът
претендира разноски в настоящото производство в общ размер на 100 лева за
юрисконсултско възнаграждение. Тази претенция следва да се уважи изцяло.
3
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД,
********** и адрес: гр. С, УЛ. „Я“ 23 Б, общ. СТ, обл. С (столица) срещу
УМБАЛ "АЛ" ЕАД с ЕИК: ******** и адрес: гр. С, УЛ. „СВ.Г.С.“ 1, общ. СТ,
обл. С (столица), иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за установяване, че
УМБАЛ "АЛ" ЕАД дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата 2 010,62 лева (двe хиляди и
десет лева и 62 стотинки), представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 03.03.2020 г. до 09.11.2021 г., изчислено за
периода на забава върху платена цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от м. 06.2019 г. до м. 04.2020 г. за имот, представляващ
централна консултативна поликлиника, ведно със законна лихва за период от
09.08.2022 г. до изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 31.08.2022 г. по
ч.гр. дело № 43117/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 178 състав.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ********** и адрес: гр. С, УЛ. „Я“ 23 Б, общ.
СТ, обл. С (столица) да заплати на УМБАЛ "АЛ" ЕАД с ЕИК: ******** и
адрес: гр. С, УЛ. „СВ.Г.С.“ 1, общ. СТ, обл. С (столица), на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК сумата в размер на 100 лева – разноски в исковото производство по
гр. д. 63626/2022 г. по описа на СРС, 178 състав.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4