Р Е Ш Е Н И Е
№ 1981/10.11.2022г.
Град Пловдив, 10.11.2022 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, ІІ отделение, XII състав, в публично
заседание на тринадесети октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Анелия Харитева
при
секретаря Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 490 по описа на
съда за 2022 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.118 КСО.
Образувано е по жалба на В.Т.С. *** срещу решение №
1040-15-2 от 06.01.2022 г. на директора на ТП Пловдив на НОИ в частта, в която
е оставено в сила разпореждане № РНП – 2-4-15-01037537 от 09.11.2021 г. на
ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП Пловдив на НОИ за събиране на
сумата от 33 882,97 лева, от които 24 578,48 лева главница за периода
от 01.01.2016 г. до 29.02.2020 г. и лихва в размер на 9 304,49 лева към
09.11.2021 г.,
както и
допълнителна лихва по чл.113 КСО до окончателното погасяване на
задължението.
Според жалбоподателката оспореното решение е
незаконосъобразно като постановено в противоречие с материалноправните
разпоредби и при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, както и поради липса на мотиви за недобросъвестност. Иска се отмяна на
оспореното решение. Претендират се разноски. Допълнителни съображения по
съществото на спора са изложени в депозираното на 24.10.2022 г. писмено.
Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата по съображения, изложени в писмено становище, и моли тя да се отхвърли.
Претендира юрисконсултско възнаграждение. Съображения по съществото на спора са
изложени в допълнително представеното на 19.10.2022 г. писмено становище.
Съдът намира, че жалбата е допустима, като е подадена
в срока по чл.118, ал.1 КСО и от лице, което има право и интерес от оспорването с
оглед неблагоприятното засягане на правната му сфера с вмененото задължение за
възстановяване на недължимо получени парични суми. Разгледана по същество, жалбата
е неоснователна поради следните съображения:
С разпореждане № **********, протокол № N01154 от 04.10.2012 г. по реда на § 4,
ал.1 ПЗР КСО на В.С. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ),
считано от 17.01.2012 г., при навършена възраст 50 г., 05 м., в размер,
определен при осигурителен стаж по чл.104, ал.3 КСО от 10 г., 01 м., 24 д., за
периода от 04.06.1983 г. до 20.09.1987 г. и от 12.10.1987 г. до 20.08.1993 г.,
осигурителен стаж от трета категория труд 13 г., 01 м., 02 д., на основание
чл.104 КСО общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд – 43 г.,
06 м., 14 д.
С разпореждане № **********, протокол
№ Y01038 от 28.01.2016
г. на В.С. е отпусната добавка по чл.84 КСО от получаваните от съпруга й пенсии
за осигурителен стаж и възраст и социална пенсия за инвалидност.
С разпореждане № **********, протокол
№ 2140-15-491 от 24.07.2020 г. е отменено разпореждане № **********, протокол №
N01154 от 04.10.2012
г. и всички последващи го и е отказано отпускането на ЛПОСВ на В.С..
С
решение № 10476 от 15.10.2021 г., постановено по адм. дело № 3547/2021 г. на
ВАС, VІ о., е оставено в сила решение № 210 от 02.02.2021 г., постановено по
адм. дело № 2451/2020 г. на АС Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на С.
срещу разпореждане № **********, протокол № 2140-15-491 от 24.07.2020 на
ръководителя на ПО при ТП Пловдив на НОИ.
Разпореждане № **********, протокол
№ 2140-15-491 от 24.07.2020 г. е изменено на основание чл.99, ал.3 КСО с разпореждане
№ **********, протокол № 2136-15-22 от 07.08.2020 г. по отношение на
осигурителния стаж, като отново е прието, че не следва да се отпусне лична
пенсия по условията на чл.69б и чл.68 КСО, тъй като не са изпълнени условията на
тези разпоредби.
С оглед постъпила в ТП Пловдив на
НОИ информация за образувано ДП № 260/2019 г. по пр. пр. № 2818/2018 г. по
описа на Районна прокуратура Пловдив, към което са приобщени пенсионни досиета,
за които съществуват съмнения относно правомерността на отпуснатите пенсии,
сред които е и пенсионното досие на В.С., е стартирано извършване на проверка
на основание чл.108, ал.1, т.1 КСО от контролните органи при ТП Пловдив на НОИ и
от жалбоподателката са изискани оригиналните документи за осигурителен стаж,
въз основа на които е отпусната ЛПОСВ, тъй като същите не са част от
задължителното съдържание на пенсионното досие. В.С. не е оказала съдействие на
органа и не е представила никакви документи за осигурителен стаж.
В резултат на извършената проверка и
след получаване по служебен ред на документи от осигурители, при които има
данни да е работила С. до отпускане на пенсията, е зачетен осигурителен стаж от
втора категория труд – 02 г., 02 м., 00 д., от трета категория – 15 г., 06 м.,
24 д., и общ трудов стаж, превърнат по реда на чл.104 КСО от трета категория –
18 г., 03 м., 09 д. Съответно е формиран извод, че С. не е имала право на ЛПОСВ,
отпусната с разпореждане № **********, протокол № N01154 от 04.10.2012 г., тъй като не
са изпълнени условията на § 4, ал.1 ПЗР КСО и към заявлението за отпускане на
пенсия са приложени документи с невярно съдържание. Направен е извод, че В.С. е
получила недобросъвестно сума за пенсия за осигурителен стаж и възраст,
социална пенсия за инвалидност, добавка по чл.84 КСО и добавка по чл.84 КСО за
периода от 17.01.2012 г. до 01.012.2013 г. и от 01.12.2013 г. до 29.02.2020 г.,
която подлежи на възстановяване, поради което ръководителят на ПО е издал разпореждане
№ РНП – 2-4-15-01037537 от 09.11.2021 г., с което е разпоредено В.Т.С. да
възстанови недобросъвестно получена сума в размер на 61 898,71 лева, от
които главница за периода от 17.01.2012 г. до 01.012.2013 г. и от 01.12.2013 г.
до 29.02.2020 г. в размер на 40 276,89 лева и законна лихва в размер на 21 621,82
лева.
Във връзка с подадената от С. *** на
НОИ е издал оспореното решение – предмет на настоящото съдебно производство, като
е заличил погасени по давност задължения за периода от 17.01.2012 г. до
31.12.2015 г. в размер на 28 015,74 лева, и е оставил в сила
разпореждането от 09.11.2021 г. в останалата част за събиране на сумата от 33 882,97
лева, главница за периода от 01.01.2016 г. до 29.02.2020 г. и лихва към
09.11.2021 г.
Представените в хода на съдебното
производство писмени доказателства с молба от 02.03.2022 г. от ответника, с
писмо от РС Пловдив от 13.05.2022 г., с писмо от ОДМВР Пловдив от 20.05.2022 г.
не са нови доказателства и касаят висящото наказателно производство относно
създаването и използването на документи с невярно съдържание. Постановените
съдебни решения по приключилите адм. дела № 2451/2020 г. и № 1108/2020 г. по
описа на Административен съд Пловдив са известни на страните и издадените след
тях разпореждания на административния орган са последица от тези именно съдебни
решения.
При тези факти съдът намира, че оспореното решение е
законосъобразно.
Основанието, послужило за издаване на разпореждането
от 09.11.2021 г. по чл.98, ал.2, т.2 КСО, е влязлото в сила на 02.02.2021 г.
след административно и съдебно обжалване разпореждане № **********, протокол №
2140-15-491 от 24.07.2020 г., с което е отменено разпореждане № **********, протокол
№ N 01154 от 04.10.20212
г. и всички последващи го и е отказано отпускането на ЛПОСВ на С. заради неоснователното
й първоначално отпускане.
Неоснователно е възражението на жалбоподателката, че
се касае за добросъвестно получени суми. Това нейно твърдение не се подкрепя от
събраните по делото доказателства и се явява изолирано с оглед представените
извлечения от пенсионното досие на жалбоподателката, приложени по досъдебно
производство № 260/2019 г., и заключението на съдебно-графологичната експертиза
по адм. дело № 1108/2020 г., чрез което е установено, че жалбоподателката е
подписала лично подаденото на 17.05.2012 г. заявление за отпускане на ЛПОСВ, а
заявлението от 28.12.2015 г. за отпускане на добавка по чл.84 КСО не е
подписано. Съответно както подписването, така и неподписването на заявленията
са пряко доказателство за това, че жалбоподателката е била наясно с последиците
от направените искания – отпускане и получаване на пенсии, които не се дължат,
защото искането за отпускане на ЛПОСВ е придружено от документи с невярно
съдържание, а получаването на добавка по чл.84 КСО е недължимо, защото
направено искане за нейното отпускане не изхожда от самата жалбоподателка.
Т.е., противно на заявеното от жалбоподателката, нейната недобросъвестност е безспорно
доказана, защото както знанието на факти и обстоятелства, които са пречка за
получаване на осигурително плащане, така и декларирането на неверни факти, така
и непредставянето на изискуеми данни представляват по своята същност съзнателно
създаване на пречки за административния орган да прецени наличието на
основанията, въз основа на които на осигуреното лице се дължи пенсия или
добавка.
Така безспорно
е налице недобросъвестност относно неоснователно изплатени суми за пенсии за
периода от 01.01.2016 г. до 29.02.2020 г. Въпросите за правото и размера на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на В.С. са установени с влязлото в
сила разпореждане № **********, протокол № 2140-15-491 от 24.07.2020 г., поради
което отговорността на жалбоподателката обосновано е ангажирана на основание чл.114, ал.1 КСО, съгласно която недобросъвестно получените суми за
осигурителни плащания следва да се възстановяват от лицата, които са ги
получили, заедно с лихвата по чл. 113 КСО. Следователно оспореното решение е издадено в съответствие
с материалния закон и не се доказа противоречие с материалноправни норми.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателката за липса на мотиви относно пенсията за инвалидност.
Разпореждането от 09.11.2021 г. е издадено на основание чл.98, ал.2, т.2, във
връзка с чл.113 и чл.114, ал.1 КСО и въз основа на влязлото в сила разпореждане
от 24.07.2020 г., с което безспорно е установено, че С. не е имала право на
пенсията, отпусната с разпореждането от 04.10.2012 г. Въпросите за дължимостта
на добавките по чл.84 КСО и на пенсиите за инвалидност поради общо заболяване и
социална пенсия за инвалидност са предмет на друго производство пред
осигурителната институция, което към настоящия момент не е приключило.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателката за неправилно заличаване на задълженията до 31.12.2015 г., защото
с жалбата си до директора на ТП Пловдив на НОИ от 13.12.2021 г. жалбоподателката е поискала
именно това – заличаване на задължения по давност до 31.12.2015 г. Съгласно
чл.120 ЗЗД давността не се прилага служебно. Следователно правилно с решението
си директорът на ТП Пловдив на НОИ е приложил 5-годишния давностен срок за
задълженията от 17.01.2012 г. до 31.12.2015 г.
Предвид всичко изложено съдът намира, че оспореното
решение е законосъобразно, поради което жалбата като неоснователна и недоказана
следва да се отхвърли. С оглед изхода на делото и направеното от процесуалния
представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
същото като основателно следва да се уважи и да бъде осъдена жалбоподателката
да заплати на ТП Пловдив на НОИ сумата 100 лева на основание чл.143, ал.3 АПК и
чл.24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Затова и на основание чл.172 ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ІІ отделение, XII състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Т.С., ЕГН **********,***,
срещу решение № 1040-15-2 от 06.01.2022 г. на директора на ТП Пловдив на НОИ в
частта, в която е оставено в сила разпореждане № РНП – 2-4-15-01037537 от 09.11.2021
г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП Пловдив на НОИ за събиране
на сумата от 33 882,97 лева, от които 24 578,48 лева главница за
периода от 01.01.2016 г. до 29.02.2020 г. и лихва в размер на 9 304,49
лева към 09.11.2021 г.,
както и
допълнителна лихва по чл.113 КСО до окончателното погасяване на
задължението.
ОСЪЖДА В.Т.С., ЕГН **********,***, да
заплати на Териториално поделение Пловдив на Националния осигурителен институт
сумата от 100 (сто) лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.
Съдия: