Решение по дело №4239/2012 на Софийски градски съд

 

         Р     Е     Ш     Е     Н     И    Е

 

                            гр. С., 12.10.2014 г.

 

                      В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, 9 състав, в публично съдебно заседание на втори октомври две хиляди и четиринадесета година,   в състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА

 

при секретаря  Т.В. като разгледа докладваното от  съдия гр.д. № 4239/ 2012 г., за да постанови решение, взе предвид следното:

 

 

Предявени са обективно кумулативно активно субективно съединени искове с правно основание чл.226 от КЗ  от Кодекса за застраховането и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

 

ИЩЦИТЕ- Н.С.М., ЕГН **********, А.Я.С., ЕГН **********, Б.Я.М., ЕГН **********, М.Я.Г., ЕГН **********, С.Я.М., ЕГН **********, Ю.Я.М., ЕГН **********, чрез адв. С.С.Ч., ЕГН **********, САК, адв.кантора в гр.С. 1000, ул. "И.Д." № **, ет.2,  твърдят, че на 10.07.2011 г., около 09.00 часа, при слънчево, горещо и сухо време, върху едрозърнест, сух, неизносен асфалт, на хоризонтален участък на автомагистрала „Тракия", км 200+200, състоящ се от две ленти за движение в една посока и допълнителна аварийна лента, М. Й. Г., ЕГН **********, управлявал лек автомобил марка „Л.", модел „К.", с ДК №. ********, собственост на С.М. Г., в посока запад - изток. Движейки се със скорост от около 159 км/ч, при ограничение от 130 км/ч, водачът извършил маневра „изпреварване" и се завърнал в южната лента за движение на изток. Протекторът на задна дясна гума се раЗ.ъсал и автомобилът променил посоката си на движение надясно, навлизайки в аварийното платно. За да предотврати излизането извън пътя, М. Й. Г. предприел рязко навиване на кормилното устройство наляво и задействал спирачната система, което довело до дестабилизиране на движението, увеличаване на центробежната сила, странично занасяне и плъзгане на колелата. След около 119 м. странично плъзгане със скорост от около 74 км/ч автомобилът напуснал асфалтовото аварийно платно. Превозното средство навлязло в крайпътния банкет и започнало да се преобръща по южния скат. Вследствие въртенето и преобръщането на лек автомобил марка „Л."  пътникът на задна лява седалка - Я.Х. М., ЕГН ********** - съпруг и баща на ищците, и пътникът на задна дясна седалка -И.В.Д., са починали, а на пътника В. А. К. са му причинени телесни увреждания. По случая е бил съставен констативен протокол за ПТП по описа на ОД на МВР - гр. С.З. и било образувано  досъдебно производство № ЗМ 444/2011г. по описа на ОД на МВР - гр. С.З., пр. пр. № 1463/2011 г. по описа на Окръжна прокуратура -С.З.. Считат, че водачът на лекия автомобил виновно е нарушил правилата за движение по пътищата. Твърдят, че вследствие на внезапната загуба на техния  наследовател са преживели и преживяват изключителни болки и страдания. Сочат, че лекият автомобил - марка „Л.", имал сключена застраховка „ГО" в ЗК „Л.И." АД, полица № 2251010029497, валидна от 27.07.2010г. до 26.07.2011г., поради което молят да бъде осъден ответникът да им заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 120 000 (сто и двадесет хиляди) лева за всеки от тях или общо 720 000 (седемстотин и двадесет хиляди) лева, вследствие непозволено увреждане - виновно причиняване на смъртта на техния наследодател - Я.Х. М., ЕГН **********, ведно със законната лихва за периода 10.07.2011 г. - 15.03.2012г. в размер на 50 972, 60 лв. (петдесет хиляди деветстотин седемдесет и два лева и 60ст.), както и законната лихва върху определените обезщетения, считано от деня на постъпване на исковата молба в съда до окончателното им плащане, и направените разноски по делото. С писмена молба  в о.з. на 02.10.2014г. ищците са  поискали увеличение на предявените от тях искове, като съдът с определение на основание чл.214, ал.1 от ГПК е допуснал увеличението - обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000 (сто и петдесет хиляди) лева за всеки от тях. Относно исковете с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД не е поискано увеличение на размера.

ОТВЕТНИКЪТ-З.К. "Л.И." АД, вписано в Търговския регистър с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул."Ч.В."51Д, представлявано от С.Х.С. -изпълнителен директор, и М.М.-Г. - изпълнителен директор, представлявано от пълномощника юрисконсулт Таня Полежанова, оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение. Твърди, че водачът на л. а. „Л. К.", с ДК № ******** - М. Й. Г.- няма вина за настъпилото пътно - транспортно произшествие- не е бил длъжен и не е могъл да предвиди внезапната техническата неизправност и настъпването на обществено- опасните последици – счита, че е налице  случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК. Прави възражение за съпричиняване от страна на починалия Я.Х. М. за настъпването на леталния изход с това, че същият е нарушил разпоредбите на Закона за движение по пътищата и Правилника за прилагането му като е пътувал без поставен обезопасителен колан, като с това му поведение е нарушил разпоредбата на чл. 137а от ЗДвП и е допринесъл в значителна степен за настъпването на вредоносния резултат. Оспорва исковете и по размер. Счита, че предявените искове са в завишен размер и не отговарят на действително претърпените вреди. Оспорва твърдението за съществували отношения на общност, привързаност, обич и доверие между ищците и пострадалия, които да са били прекъснати единствено с оглед на настъпилото пътнотранспортно произшествие- твърди, че няма данни пострадалият и ищците да са живеели в общо домакинство, като няма данни за периодичността и естеството на поддържаните от тях отношения. Оспорва изцяло иска за присъждане на лихва от деня на събитието като неоснователен. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира следното:

Видно от приложената по делото присъда №232 от 20.07.2012г. по НОХД № 287/2012г. по описа на ОС –С.З., влязла в сила на 25.11.2013г, водачът М. Й. Г., ЕГН **********, е признат за виновен  по процесното ПТП.

С приложените към исковата молба Удостоверение за наследници и Удостоверения за раждане - 5 броя- се установява активната легитимация на ищците по иска.

По делото са разпитани по делегация свидетелите Р.Б.А. и М.В.С., съседи на ищците и починалия им наследодател, които установяват отношенията им на близост, привързаност с починалия, както и скръбта им по неговата загуба.

По делото е прието заключение на комлексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза,  изготвена от вещи лица- лекар и  специалист по АТЕ, според което механизмът на настъпване на ПТП е следният: на 10.07.2011г., около 9:00 часа, по автомагистрала Тракия в южната пътна лента, в посока от гр. С. към гр. Бургас, в участъка преди разклона за С.З., се движи ла. „Л." модел „К." с ДК № ********, управляван от М. М. Г.. С него в автомобила пътуват С.М. Г. - на предна дясна седалка и И.В.Д.- от дясно, В. А. К. -по средата и Я.Х. М. - от ляво на задната седалка на автомобила.Времето е в светлата част на денонощието, видимостта е нормална. Пътната настилка е асфалт, суха, без дупки и неравности. Пътното платно в района на ПТП е еднопосочно с две активни ленти за движение на МПС и в дясно от тях аварийна пътна лента с обща ширина 11,2 метра. По дължина пътният участък преди, в района на ПТП и след него е прав. В района на км 200+200 от АМ Тракия водачът на лекия автомобил губи контрол върху управлението на автомобила, следствие на разкъсване на протектора на задна дясна гума, при което автомобилът се отклонява вдясно, преминава през аварийната лента и банкета на АМ Тракия и започва да се преобръща по южния скат край пътя ( с наклон 45°). Автомобилът пропада в отводнителна канавка, преминава през нея и продължавайки движението си в крайпътна нива с денивелация от 3,80 м под нивото на пътното платно се установява в покой на мястото, отразено в протокола за оглед на местопроизшествието. При преобръщането на автомобила в района на преминаване на отводнителната канавка от него изпадат телата на пътуващите на задната седалка трима пътника. Причини за настъпване на ПТП са: движението на л.а. „Л." модел „К." с несъобразена скорост ; техническото състояние на автомобила ( автомобила е със зимни гуми, като задна дясна гума е различна по размер, с занижени технически параметри и силно износена); пътните условия ( горещ асфалт следствие на топлото време и пълна натовареност на автомобила, което води до по-голямо загряване на гумите му); загубата на контрол върху управлението на автомобила, следствие задействането на спирачната му система при неправилни действия с кормилното му управление от страна на водача му.Преди настъпване на ПТП скоростта на движение на лек автомобил „Л." е била около 159.0 км / час. Към момента на напускане на пътното платно и преобръщането му по южния скат скоростта на движение на лек автомобил „Л." е била около 74,0 км / час. При правилни действия на водача с уредите за управление същият е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, като с плавни движения на волана поддържа траекторията на движение на автомобила и същевременно с леко натискане на спирачния педал постепенно да намалява скоростта му. За да може да предотврати ПТП, водачът на лек автомобил марка „Л." модел „К." с ДК № ******** трябва да може да запази самообладание и да вземе бързо решение за предприеме на правилните в случая действия. Вещите лица сочат, че причината за настъпване на ПТП е комплексна. В случая не е възможно да се определи с технически средства точно при каква по-ниска скорост на движение не би се получило отделяне на протектора на задна дясна гума. Гумите на процесния автомобил  са стандартни и не са регенерирани, тъй като няма данни за белези, характерни при такъв вид обработка. Всички гуми на автомобила са обозначени като зимни и не са предназначени за употреба през лятото. Технологията на производство на зимните и летните автомобилни гуми е съобразена с пътните и климатични условия през периода на използването им. Поради различията в качествените показатели на зимните и летните гуми при използването на зимни гуми извън сезона, за който са предназначени, особено при натоварвания, близки до максимално допустимите, е напълно възможно същите да дефектират. При по-горещо време и силно нагрята пътна настилка, особено при по-високи скорости и за гуми, които са в експлоатация повече от три години ( сезона ) поради умора на материала (стареене) се увеличава вероятността от дефектиране. В конкретния случай поради разлика във височината на задните гуми натоварването на по-ниската гума ( задна дясна ) е по-голямо поради възникващите центробежни сили, които изместват вдясно оста на търкаляне на същата, следствие на което гумата се загрява повече и се увеличава допълнително риска от дефектиране. Безопасната максимална скорост на движение при нормални експлоатационни условия определена от производителите за всички гуми на л.а. „Л." е една и съща и е 190 км час. Причина за смъртта на Я. М. е тежката гръбначно - мозъчна и гръдна травма довела до прекъсване на гръбначния мозък в гръдния отдел. Между телесните увреждания,   настъпването на смъртта на Я. М. и механизма на ПТП има причинно следствена връзка. Съгласно механизма на настъпване на ПТП тялото на починалия първоначално се е отклонявало вляво и вдясно при приплъзването на автомобила по пътното платно и банкета, след което се е движело хаотично в задния отсек на купето на автомобила при преобръщането му по южния скат, като при това движение е получило силни удари в тъпи предмети ( задна лява колонка, задна лява врата, таван на автомобила и др.). При преодоляване на денивелацията от 3,8 м при наклон от 45° и последвалият силен удар на автомобила в бетонният отводнителен канал, намиращ се непосредствено под южния скат на пътното платно, се отварят вратите на автомобила, тялото на починалия изхвърча от купето и пада на земята. Ако Я.Х. М. е бил с правилно поставен предпазен колан би се ограничило движението на тялото му непосредствено след удара. В случай, че Я.Х. М. е бил с правилно поставен предпазен колан при определения механизъм на ПТП, същото не би довело до настъпване на летален изход.

Горното заключение на АТЕ е оспорено от представинеля на ищците в частта, че при поставен предпазен колан нямаше да се получат травмите, довели до  смъртта на наследодателя на ищците, поради което е допусната повторна комлексна съдебно- медицинска и автотехническа експертиза,  според заключението на която причина за смъртта на Я. М. е тежката гръбначно - мозъчна и гръдна травма, довела до прекъсване на гръбначния мозък в гръдния отдел. Между телесните увреждания, настъпването на смъртта на Я. М. и механизма на ПТП има пряка и непрекъсната причинно следствена връзка. Ако Я.Х. М. е бил с правилно поставен предпазен колан, би се ограничило движението на тялото му непосредствено след удара. В случай, че тялото на починалия Я.Х. М. е било фиксирано с правилно поставен предпазен колан (с оглед механизма ма ПТП и констатираните деформациите на лекия автомобил) би получило травматични увреждания и с висока степен на вероятност би настъпил смъртен изход.

Доказателства за други факти не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Исковете са основателни.

Разпоредбата на чл.226 от КЗ дава право на увреденото лице при пътно-транспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който деликвентът има застраховка “Гражданска отговорност”. Когато пострадалият е починал, увредени се явяват най – близките му, чиито кръг е посочен в ППВС № 4 от 1961 г. – раздел ІІІ, т.2 – низходящите, възходящите и съпругът имат право да претендират обезщетение за неимуществени вреди от прекия причинител. Следователно те са легитимирани да искат обезщетението и направо от застрахователя, който е застраховал гражданската отговорност на деликвента. По този иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС /фактическият състав на който е виновно и противоправно поведение на водача, в причинна връзка, от което са произлезли вреди/ и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка “Гражданска отговорност” между този водач и ответника - застраховател. Трябва да установи и изискваната от посоченото ППВС родствена връзка между ищецът и починалия.

Не се спори, че във вразка с катастрофата е починал наследодателя на ищците, както и наличието на валидно застрахователно праоотношение. Оспорва се отговорността на застрахования относно виновно причинени от него на трети лица вреди;  механизма на ПТП с оглед възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия,             размера на претендираните обезщетения с оглед критерия на чл. 52 ЗЗД; началният момент на претенцията за лихва.

По отношение на деликтната отговорност на виновния водач настоящият съдебен състав зачита, по правилото на чл.300 от ГПК, влязлата в сила на 25.11.2013г. присъда №232 от 20.07.2012г. по НОХД № 287/2012г. по описа на ОС –С.З., с която е установено, че М. М. Г. е виновен в това, че на 10.07.2011г. в района на км. 200 - км. 201 от автомагистрала „Тракия", обл. С.З., при управление на л.а. „Л. Каппа", с д.к. № ********, в посока от запад на изток, е нарушил правилата за движение -чл. 5, ал. 1,т.1; чл. 20, ал. 2; чл. 21, ал. 1;чл. 139, ал. 1,т. 1 от ЗДвП и чл. 9, чл. 11, ал. 1 и ал. 2 от ППЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на Я.Х. М., т.е. че е извършил противоправно и виновно деяние.

С неоспорените официални документи- препис-  и удостоверение за наследници и актове за раждане, се установява, че ищците са наследници на починалия при процесното ПТП- Я.Х. М., той е техен съпруг и баща.

Претърпените от ищците вреди, изразяващи се в болки и страдания, и настъпването им в причинна връзка от деянието на виновния водач, са установени по несъмнен начин от показанията на разпитаните свидетели.

Възражението на ответника за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия, тъй катосъщият не е бил поставил обезоопасителен колан, возейки на задната седалка, е неоснователно с оглед заключението наповторна комлексна съдебно медицинска и автотехническа експертиза, според което не е налице категоричност, че поставянето
на предпазен колан би могло да спаси живота на Я. М.. Не са ангажирани от ответника, в чиято тежест на доказване е ( указано от съда в доклада по делото)  категорични доказателства, че настъпилите с оглед механизма на конкретното ПТП увреждания, не биха се появили или биха     били в по-малък обем, ако пострадалият е ползвал такъв предпазен колан. С оглед разпоредбата на чл.154 от ГПК, за да бъде
намалено определеното обезщетение, ответникът  следваше да ангажира доказателства в тази насока- изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения и намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД предполага доказвани по безспорен   начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване(в този смисъл са и Решение № 99 от
8.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 44/2012 г., II т. о., ТК, докладчик В. А.; Решение № 151 от 12.11.2012 г. на ВКС по
т. д. № 1140/2011 г., II т. о., ТК, докладчик Т. Върбанова;
Решение № 166 от 1.10.2013 г. на ВКС пот. д. №60/2013 г., II т.    о., ТК, докладчик Т. Върбанова; Решение № 169 от 2.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 1643/2013 г., II т. о., ТК, докладчик Т. Върбанова).

Относно останалите възражения на ответника- оспорване на наличието близки отношения  между ищците и починалия, с оглед събраните гласни доказателства ( свидетелите Р.Б.А. и М.В.С.) същите са неоснователни.

Досежно размера на претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди съдът съобрази разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира за парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливия размер на това обезщетение. По делото се установи, че ищците са претърпяли  вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на техния родственик. Житейски неоспоримо е, че голяма е скръбта по загубата на родител и съпруг. По делото се установи, че претърпените от ищците вреди, изразяващи се в болки и страдания, продължават. При това положение, както и отчитайки установената практика на САС да увеличава винаги определените от първоинстанционния съд обезщетения, настоящият съдебен състав  намира, че обезщетение от по 150 000лв. е справедливо по размер и исковете следва да се уважат  изцяло.

По правилото на чл.84, ал.3 от ЗЗД деликвентът се счита в забава за обезщетяване на причинените от него вреди от момента на увреждането. Отговорността на застрахователя е функция на отговорността на застрахования – каквото дължи той, това следва да изпълни и застрахователя. Поради това ответникът е в забава от момента на увреждането и дължи обезщетение за забавено изпълнение в размер законната лихва върху главното парично задължение до окончателното изплащане на сумата.

Ищците обаче са  претендирали мораторна лихва за периода 10.07.2011 г. - 15.03.2012г. в размер на 50 972, 60 лв. (петдесет хиляди деветстотин седемдесет и два лева и 60ст.). От комп. изчисление на мораторната лихва, осъществено от съда, върху присъдения размер общо  900 000лв. мораторната лихва  за посочения период е 63 715.75лв. Тъй като съдът не може да се произнася свръхпетитум и е длъжен да се съобрази с отразеното в петитума на исковата молба, следва да присъди на ищците мораторна лихва за периода 10.07.2011 г. - 15.03.2012г. общо в размер на 50 972, 60 лв. (петдесет хиляди деветстотин седемдесет и два лева и 60ст.), а от датата на завеждане на исковата молба- 16.03.2012г.- върху сумата 900 000лв. законната лихва до окончателно заплащане.

Ответникът дължи и направените от ищците разноски по делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК. Релевирано е възражение от страна на ответника за прекомерност на адв. възнаграждение, което е основателно. Съдът счита, че адв. възнаграждение следва да бъде определено съобразно чл.7, ал.2 т. 4 от Н №1 за размера на адв.възнаграждение, което е в размер на 18 450лв., а не 36 600лв. При това положение разноските, които следва да се изплатят на ищците са в размер на 18 650лв.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът дължи и държавна такса върху уважената част на иска по сметка на СГС в размер на  38 038.90лв.

По изложените съображения съдът.

 

 

             Р        Е        Ш        И      :

 

 

ОСЪЖДА З.К. "Л.И." АД, вписано в Търговския регистър с ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул."Ч.В."***, представлявано от С.Х.С. -изпълнителен директор, и М.М.-Г. - изпълнителен директор,  да заплати на Н.С.М., ЕГН **********, А.Я.С., ЕГН **********, Б.Я.М., ЕГН **********, М.Я.Г., ЕГН **********, С.Я.М., ЕГН **********, Ю.Я.М., ЕГН **********, чрез адв. С.С.Ч., ЕГН **********, САК, адв.кантора в гр.С. ****, ул. "И.Д." № 34, ет.*,  по искове с правно основание  чл.226 от КЗ  обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на по 150 000 лв.  ( сто и петдесет хиляди лева) на всеки един от тях, заедно със законната лихва върху тази сума от 16.03.2012г. (датата на завеждане на исковата молба) до окончателното им изплащане, както и направените разноски по делото в размер на 18 650лв.(осемнадесет хиляди шестотин и петдесет лева) на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА З.К. "Л.И." АД, вписано в Търговския регистър с ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул."Ч.В."***, представлявано от С.Х.С. -изпълнителен директор, и М.М.-Г. - изпълнителен директор,  да заплати на Н.С.М., ЕГН **********, А.Я.С., ЕГН **********, Б.Я.М., ЕГН **********, М.Я.Г., ЕГН **********, С.Я.М., ЕГН **********, Ю.Я.М., ЕГН **********, чрез адв. С.С.Ч., ЕГН **********, САК, адв.кантора в гр.С. ****, ул. "И.Д." № *, ет.*,  по искове с правно основание  чл.86, ал.1 от ЗЗД законна лихва върху присъдените по-горе суми за периода 10.07.2011г. - 15.03.2012г. общо в размер на 50 972, 60 лв. (петдесет хиляди деветстотин седемдесет и два лева и 60ст.).

ОСЪЖДА З.К. "Л.И." АД, вписано в Търговския регистър с ЕИК: *************, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул."Ч.В."***, представлявано от С.Х.С. -изпълнителен директор, и М.М.-Г. - изпълнителен директор, да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на  38 038.90лв.(тридесет и осем хиляди и тридесет и осем лева и деветдесет стотинки).

  РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в  двуседмичен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.

     

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: