О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
463
гр. Пловдив, 21 . 03 . 2022г.
Административен
съд – Пловдив, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди
двадесет и втора година, VI състав:
Административен
съдия : Здр.Диева
разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 2755 по описа за 2021г. и взе предвид
следното :
С Определение от 10.02.2022г. е : определено
възнаграждение за назначаване на особен представител на М.К.С., Г.К.С., А.И.Л.
и Й.К.Г. - заинтересовани страни по
адм.д.№ 2755/2021г., АС-Пловдив, в размер на общо 1000 лева, вносими от
жалбоподателите в 7-дневен срок от уведомяването; указано е на жалбоподателите
да внесат 1000лв. - възнаграждение за особен представител на М.К.С., Г.К.С., А.И.Л.
и Й.К.Г. – заинтересовани страни по адм.д.№ 2755/2021г., АС-Пловдив, в 7-дневен
срок от получаване на съобщението, като в същия срок приложат квитанцията с
молба по делото, както и че внасяне на възнаграждението за особен представител
и представяне на документ за това в съда, следва едновременно да бъдат
извършени в 7 – дневния срок. Указано е на жалбоподателите, че при неизпълнение
на определението на съда в частта относно внасяне на възнаграждението за особен
представител в дадения срок, производството по делото ще бъде прекратено /в
този см. Определение по хода на делото, постановено по адм.д.№ 9968 / 2020г. на
ВАС/. След внасяне на възнаграждението е посочено делото да се докладва за
отправяне на искане до Председателя на Адвокатска колегия - Пловдив за
определяне на адвокат, който да бъде назначен за особен представител и уведомен
за насроченото съдебно заседание с възможност за запознаване с жалбата и
преписката.
Оспорващите лица са уведомени за внасяне на
определеното възнаграждение чрез пълномощника адв.К. с изпращане на препис от
определението, на 16.02.2022г. /л.385/. На 23.02.2022г. – в 7 дн.срок по чл.63
ал.1 ГПК, постъпи молба от адв.К. за продължаване срока за изпълнение на
определението от 10.02.2022г., предвид значителната по размер сума /л.370/. С
определение от 23.02.2022г. е оставена без уважение молба на адв.В.К. –
пълномощник на жалбоподателите - Н.Б.С., С.Б.С. и А.Н.П., за продължаване на
срока за изпълнение на указание, дадено в Определение по делото от 10.02.2022г.
по отношение внасяне от жалбоподателите на определен размер - адвокатско
възнаграждение за особен представител на заинтересовани страни по делото.
Съобразено е, че съгл. чл.137 ал.6 пр.3-то АПК : „Възнаграждението на особения
представител се определя от съда съобразно фактическата и правната сложност на
делото, като размерът на възнаграждението може да бъде и под минималния за
съответния вид работа съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, но не
по-малко от една втора от него.“ във вр. с чл.8 ал.2 т.1 от Наредба №1/2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Според чл.8 ал.2 т.1
от Наредба №1/2004г. : „За процесуално представителство, защита и съдействие по
административни дела без определен материален интерес: 1. за дела по Закона за
устройство на територията и Закона за кадастъра и имотния регистър – 900 лв.;“.
В чл.36 ал.2 от Закона за адвокатурата е посочено : „Размерът на
възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от
Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и
не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет
размер за съответния вид работа.“. Предвиденият размер в цитираната наредба за
дела по ЗУТ е 900лв., а ½ от този размер е 450лв. В случая съдът е
определил общ размер за четири заинтересовани страни – 1000лв., което означава,
че за всеки се дължи сума в размер на 250лв., която е под минимума на ½
от 900лв. Сумата не е значителна по размер съгл. нормата на чл.137 ал.6 пр.3-то АПК - дължимият минимален размер е 450х4 = 1800лв., предвид което определеният
размер от 1000лв. не би могъл да бъде квалифициран за значителен. Уважителни
причини по см. на чл.63 ал.1 ГПК не са посочени в молбата, както и след
съобщаване на определението от 23.02.2022г. Същото е получено на 02.03.2022г.
Към момента не е внесено възнаграждение за
назначаване на особен представител. Отчете
се, че дори при представени данни в съдебно заседание от 07.03.2022г. за адреси
в Канада на две от заинтересованите лица, едното от които починало, по
отношение на които ведно с останалите бе приложена нормата на чл.137 ал.6 АПК –
за другите две лица също не е внесено възнаграждение за назначаване на особен
представител. Нормата на чл.137 ал.6 АПК действа от 10.10.2019г. /чл.137 ал.5 АПК/ и въвежда предпоставка за редовност на съдебното производство, възникваща в
хода на делото с цел – охраняване правата на страните, по отношение на които са
налице предпоставки за това. В конкретния случай и посочено в определението от
10.02.2022г. – заинтересованите лица, уведомени по реда на чл.18а ал.9 АПК, са
търсени на адреси от преписката, настоящ и постоянен адрес от справка НБД,
както и по месторабота. Осъществени са всички предвидени способи за уведомяване
по реда на ГПК и АПК. Възникналата в хода на делото пречка за редовност на
съдебното производство не е отстранена по регламентирания ред по чл.137 ал.6 АПК, която норма възлага в тежест на жалбоподателя / жалбоподателите понасяне
на разноски за особен представител. При описаните данни следва да бъде прието,
че е налице последицата от неизпълнение на задължение относно редовност на
съдебното производство във вр. с неотстранена нередовност на жалбата по см. на
чл.151 т.3 АПК – жалбоподателите не са внесли определен депозит за общ особен
представител, поради което съдебното производство следва да бъде прекратено. В
тази хипотеза предвид изискването на чл.137 ал.6 АПК, внасянето на разноски за
особен представител касае всъщност редовност на жалбата по см. на чл.151 т.3 АПК. При неспазване на изискването на чл.151 т.3 АПК за внасяне на дължими за
движение на делото разноски вр. с чл.137 ал.6 АПК, следва да бъде приложена
нормата на чл.158 ал.3 пр.2-ро вр. с чл.160 АПК. В тази насока е и нормата на
чл.47 ал.6 ГПК - последица от невнасяне на държавна такса и/или разноски,
когато такива се дължат, при надлежно съобщаване за отстраняване на
нередовностите, е прекратяването на производството по делото и връщане на
исковата молба. Нередовността на исковата молба произтича от неспазването на
изискването на чл. 128 т. 2 ГПК за внасянето на дължими за образуването и
движението на делото разноски във вр. с
чл. 47 ал. 6 ГПК, поради което се прилага разпоредбата на чл. 129 ал. 3 ГПК.
Мотивиран с изложеното и на основание чл.137
ал.6 АПК вр. с чл.160 ал.1 АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Оставя без разглеждане жалбата на Н.Б.С. –
гр.Пазарджик; С. *** и А.Н.П. ***, всички с пълномощник адв. В.К. ***, против
Заповед № 21 ОА – 939 от 08.04.2021г. на Кмета на Община Пловдив.
Прекратява производството по адм.д.№
2755/2021г., АС – Пловдив.
Заличава дата на насрочено съдебно заседание
– 06.04.2022г., 14.00ч.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщението за постановяването
му.
Определението да се съобщи на страните по делото.
Административен
съдия :