№ 67
гр. К. , 17.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ в закрито заседание на
седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова
Иванова
Членове:Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева
като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно частно
наказателно дело № 20215100600162 по описа за 2021 година
Настоящото производство е по реда на глава 22 НПК.
Предмет на въззивна проверка е разпореждане № 260522 от 25.05.2021 г. по
НОХД № 442/2020 г. по описа на РС - К., с което по реда на чл.323, ал.2 НПК
първоинстанционният съд е върнал подадената от адв. Н.Х., в качеството му
на защитник на подсъдимите В. Д. Д. и М. Д. Д. въззвивна жалба против
присъда № 260008/03.02.2021г., постановена по НОХД №442/2020г. по описа
на РС – К..
Твърди се в жалбата, че първоинстанционният акт е неправилен,
незаконосъобразен и постановен в противоречие с установените правила.
Твърденията, изложени в определението за прекратяване, били не просто
голословни, но и били неистина. Надлежно и в законоустановените срокове
била подадена жалба срещу присъдата, а след издаване на мотивите било
подадено и допълнение към въззивната жалба. Всички жалби били подписани
с КЕП и изпратени до електронното деловодство както на районен, така и на
окръжен съд. Поради това изложените „причини” в обжалваното
определение, досежно връщане на жалбата, не просто будели недоумение, но
и представлявали отказ от правосъдие. На следващо място, в допълнението
към въззивната жалба били изложени не просто достатъчно основания за
обжалване на постановените присъди, но и онези, които защитата преценила
1
за необходими. Първоинстанционният съд не можел да извършва преценка
колко, какви и дали изложените основания са достатъчни, доколкото подобни
заключения и проверки били от компетентността на въззивния съд. На
последно място, налице била константна практика на ВКС, според която
връщане на надлежно подадени въззивни жалби, с допълненията им и или
дори без да са налице допълнения, представлява отказ от правосъдие и било
недопустимо. Поради това се иска обжалваното определение да бъде
отменено изцяло.
К. окръжен съд, като съобрази изложените в жалбата доводи и след като
провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с
изискванията на чл.345, ал.3 вр. с чл. 323 и сл. от НПК, намира, че така
подадената жалба е депозирана от надлежно легитимиран да инициира
въззивна проверка субект, поради което е и процесуално допустима и като
такава следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
Производството пред първоинстанционният съд е било образувано по внесен
на 10.04.2020 год. от РП – К. обвинителен акт, с който на В. Д. Д. от гр.К. са
повдигнати обвинения за извършени престъпления по чл.144, ал.2, предл.
първо във вр. с ал.1 от НК и по чл.325, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК; срещу М.
Д. Д. от гр.К. са повдигнати обвинения за извършени престъпления по чл.270,
ал.1 от НК и по чл. чл.325, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК, ведно с досъдебно
производство № 359/2018г. по описа на РУ – МВР - К..
Въз основа на така внесеният обвинителен акт, в деня на постъпването му е
било образувано Н.о.х.дело № 442/2020 год. по описа на РС – К..
След събиране на доказателства и приключване на съдебното следствие, с
Присъда № 260008/03.02.2021 год., постановена по същото дело, съдът е
признал подс. В. Д. Д. за виновен в 1. извършване на 30.05.2018 год. в гр.К. на
престъпление по чл.144, ал.2, първо във вр. с ал.1 от НК, за което го е осъдил
на наказание „лишаване от свобода” за срок от 4 месеца, като на основание
чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание за
срок от 3 години; 2. на 30.05.2018 год. в гр.К. на престъпление по чл.325, ал.1,
вр. с чл.20, ал.2 от НК, за което го е осъдил на наказание „лишаване от
2
свобода” за срок от 4 месеца, като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил
изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3 години. На
основание чл.23 от НК на подсъдимия В. Д. Д. е определено едно общо
наказание „лишаване от свобода” за срок от 4 месеца, като на основание
чл.66, ал.1 от НК е отложено изпълнението на така наложеното наказание за
срок от 3 години и е присъединено изцяло към така определеното общо
наказание и кумулативното наказание „обществено порицание”, което да
бъде изпълнено чрез поставяне на препис от присъдата на мястото за обяви за
срок от 5 работни дни в кметството на район „Н.”.
С присъдата съдът е признал подс. М. Д. Д. за виновен в извършване на
престъпление по чл.325, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, като на основание чл.78а
от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил
административно наказание „глоба” в размер на 1 000лв., като на основание
чл.304 от НПК го е оправдал и го е признал за невиновен за извършено
хулиганство спрямо полицейските служители П.С.Д., С.С.Р., както и да е
крещял на публично място вулгарни думи.
Против така постановената присъда, на 04.02.2021г. по имейл в РС – К. /вх.№
261170/04.02.2021г./ и в ОС-К. /вх.№ 210465/04.02.2021г./, е депозирана
въззивна жалба от защитника на двамата подсъдими – адв.Н.Х., като след
надлежна проверка от системния администратор при ОС – К. е установено, че
жалбата е подадена с валиден електронен подпис и на същата дата с
резолюция на председателя на ОС – К. жалбата е изпратена по
компетенстност на РС – К..
С разпореждане № 260447 от 02.04.2021г. съдията – докладчик по НОХД №
442/2020г. по описа на КРС е дал 7 дневен срок на адв. Х., в качеството му на
защитник на подсъдимите В. Д. Д. и М. Д. Д., да посочи неизяснените
обстоятелства и доказателствата, които следва да се съберат и проверят от
въззивния съд, както и да подаде писмена и подписана жалба, съгласно
изискванията на чл.321 от НПК, а не по електронен път, подписана с КЕП.
С обжалваното разпореждане № 260522 от 25.05.2021 г. по НОХД №
442/2020 г. по описа на РС - К., съдията-докладчик по делото е върнал
подадената от адв. Н.Х., в качеството му на защитник на подсъдимите В. Д. Д.
и М. Д. Д. въззвивна жалба против присъда № 260008/03.02.2021г.,
3
постановена по НОХД №442/2020г. по описа на РС – К., като е приел, че в
дадения срок не са изпълнени указанията му, дадени с разпореждане №
260447 от 02.04.2021г.
За проверка на правилността и законосъобразността на така постановения
съдебен акт, по жалба на процесуалния представител на двамата подсъдими, е
образувано настоящото ВНЧД № 162/2021 г. по описа на КОС.
Настоящата съдебна инстанция частично споделя изводите на
първостепенния съд, мотивирали го да постанови атакувания съдебен акт в
горния смисъл. В тази насока е необходимо да се посочи следното:
Съгласно разпоредбата на чл.323 НПК, проверката за допустимост и
редовност на въззивната жалба/протест е възложена на съдия от
първоинстанционния съд, като тази дейност е подчинена на определени
законово регламентирани правила, предвиждащи определена процедура и
изключващи възможността за преценка по същество на изложените
възражения.
Нормата на чл.320, ал.1, изр.2 и изр.3 НПК урежда съдържанието на
въззивната жалба/протест – в същите изрично следва да се посочи подателят
(което е свързано с активната легитимация и с титулярството на правото на
въззивна жалба/протест), адресатът на жалбата/протеста (относимо към
компетентността на съответния контролиращ съдебен орган), атакувания акт,
направеното искане (което е свързано със самата присъда, а не с мотивите
към нея, тъй като неправилността на мотивите е въпрос на анализ на
установената фактическа обстановка и подкрепящите я доказателства) и
неизяснените от първостепенния съд фактически обстоятелства и относимите
към тях доказателства.
Съгласно правната доктрина и константната съдебна практика, само част от
горните реквизити се явяват задължителни такива и това са подателят на
жалбата/протеста, атакуваната присъда и отправеното искане. Останалите
горепосочени реквизити не са задължителни и имат по-скоро един
препоръчителен характер - непосочването на въпросите по чл.320, ал.1, изр.
последно НПК също не влияе върху редовността на въззивната
жалба/протест, тъй като НПК не преклудира възможността на страните и в
4
един по-късен момент да изразяват доводи за неправилност/неизясненост на
установената фактическа обстановка и да отправят доказателствени искания
(което се извежда от процесуалната възможност по чл.320, ал.4 НПК и от
залегналия в чл.107, ал.4 НПК принцип).
Съдържанието на въззивната жалба/протест, иницииращи въззивното
производство, е пряко свързано с неговата същност на контролна съдебна
инстанция на първоинстанционното производство и на инстанция по
същество. Именно тази същност на въззивното производство изключва
предварителното формулиране на допуснатите нарушения и законовите
основания за атакуване на постановената присъда, каквито са предвидени в
НПК за касационната проверка, която по своя характер е контролно-
отменителна такава.
Що се касае до изложения довод на съдията – докладчик, че липсва подадена
писмена и подписана жалба, съгласно изискванията на чл.321 от НПК, а не по
електронен път, подписана с КЕП, следва да се съобрази изменението на
разпоредбата на чл. 320, ал.1 НПК (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от
30.06.2021 г.), като съгласно изр.2 на същата, жалбата и протестът могат да
бъдат подадени по електронен път. Това обаче е възможно и процесуално
допустимо едва след 30.06.2021г. – новата разпоредба на изр.2 има действие
занапред, поради което следва да се приеме, че както към 02.04.2021г., когато
са дадени указания за изправяне на нередовностите на въззивната жалба, така
и към датата на връщането й - 25.05.2021г., правилно и законосъобразно
първоинстанционният съд е приел, че същата е нередовна, като подадена в
нарушение на текста на чл.320, ал.1 от НПК, съгласно който жалбата и
протестът са писмени.
Поради това, на формално основание процесната жалба с вх.№
667/07.07.2021г., подадена от адв. Н.Х., в качеството му на защитник на
подсъдимите В. Д. Д. и М. Д. Д., като неоснователна следва да се остави без
уважение, а атакуваното разпореждане № 260522 от 25.05.2021 г. по НОХД №
442/2020 г. по описа на РС – К. – да се потвърди като правилно – обосновано
и законосъобразно.
Така мотивиран и на основание чл. 345, ал. 1 от НПК, съдът
5
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 260522 от 25.05.2021 г., постановено по
НОХД № 442/2020 г. по описа на РС - К., с което съдията-докладчик е върнал
подадената от адв. Н.Х., в качеството му на защитник на подсъдимите В. Д. Д.
и М. Д. Д., въззвивна жалба с вх.№ 261170/ 04.02.2021г., против
постановената по делото присъда № 260008/03.02.2021г.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6