Р Е Ш Е Н И Е
11.11.2019 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
II гр. отделение
Районен съд –
Дупница състав
08.11. 2019
на Година
Иван Димитров
В публично съдебно
заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Сашка Вукадинова
2.
Секретар:
Председателя
на състава
Прокурор:
Сложи за
разглеждане докладваното от
Гражданско 819 2019
дело № по описа за г.
„Агенция
за контрол на просрочени задължения" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов" № 29, етаж 3,
представлявано от Тервел Янчев Кънчев, е предявило срещу Ц.М.М., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.422 от ГПК. Искането е да бъде признато за
установено по отношение на ответника, че дължи на
ищеца сумите: 793, 54 лв. – главница по договор за потребителски кредит № 2946716 от 02.09.2016 г., ведно
със законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на сумата; 101, 03 лв. - договорна възнаградителна лихва; 662, 07 лв.
- такса за използване на услуга „Кредит у дома" и такса за оценка на
кредитното досие; 104, 66 лв. - лихва за забава от 30.10.2017 г. /датата,
следваща падежа на последната вноска/ до датата на подаване на заявление по
чл.410 ГПК – 17.10.2018 г. Претендират се и разноските по делото.
Ищецът
твърди, че на 02.09.2016 г. между „Провидент Файненшъл България" ООД и Ц.М.М.
e сключен договор за потребителски кредит № 2946716, съгласно който кредиторът
отпуснал сума в размер на 1100 лв., а кредитополучателят се задължил да я
върне, ведно с уговорените лихви и такси. Съгласно чл.27 от договора с
подписването му кредитополучателят декларирал получаване на сумата, предмет на
кредита. Ответникът се задължил да върне заетата сума на 60 седмични
погасителни вноски по 38, 51 лв., които съставляват изплащане на главницата,
фиксирана договорна възнаградителна лихва в размер на 101, 03 лв., такса за
оценка на кредитното досие и такса за използване на услуга „Кредит у дома"
– 662, 07 лв.
Длъжникът
е заплатил общо 753, 54 лв., поради което са дължими: 793, 54 лв. – главница; 101,
03 лв. - договорна възнаградителна лихва; 662, 07 лв. - такса за използване на
услуга „Кредит у дома" и такса за оценка на кредитното досие; 104, 66 лв. -
лихва за забава от 30.10.2017 г. /датата, следваща падежа на последната вноска/
до датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 17.10.2018 г.
С
договор за цесия от 01.07.2017 г. между „Провидент Фаиненшъл България" ООД
/цедент/ и „Изи Асет Мениджмънт" АД като цесионер описаното вземане от
ответника е прехвърлено на „Изи Асет Мениджмънт" АД.
С рамков договор
за цесия от 30.01.2017 г. и Приложение №1 от 03.07.2018 г. между „Изи Асет
Мениджмънт" АД /цедент/ и ищеца като цесионер описаното вземане от
ответника е прехвърлено на ищеца. На основание чл. 99 от ЗЗД длъжникът не е
уведомен за прехвърлянето на вземането, което следва да бъде направено с
връчването на исковата молба.
Поради неизпълнението
на задължението за плащане от ответника, ищецът депозирал заявление с правно
основание чл.410 от ГПК, по което е образувано ЧГД № 2131/2018 г. по описа на
РС - Дупница. По посоченото дело съдът е разпоредил да се издаде заповед за
изпълнение срещу ответника, като впоследствие на заявителя са дадени указания
по чл.415, ал.1, т.1 ГПК.
По реда на чл.218 ГПК, с
оглед на придобиването на процесните вземания въз основа на сключен с ищеца на
03.05.2019 г. договор
за цесия,
по делото е встъпило като помагач на страната на ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********,
като е изразило становище за основателност на предявените искове.
В срока по чл.131 ГПК
ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. В съдебното заседание Ц.М.М. се явява лично
и заявява, че дължи претендираните суми, но поради финансови затруднения е
спрял погасителните вноски. Прави искане за разсрочване на плащанията, като
представя доказателства за заболяване, довело до инвалидизиране на съпругата му,
лечението на което изисква значителни разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
Ищецът
е представил договор за потребителски кредит от 02.09.2016 г., сключен между „Провидент Файненшъл България" ООД и Ц.М.М., с размер на кредита 1100 лв., с
фиксирана годишна лихва 31, 82 %, възлизаща общо на 216, 98 лв. и ГПР 48 %, на такса за оценка на досие – 55 лв. С отделно положен подпис ответникът е удостоверил съгласието си за
ползване на услуга „кредит у дома“ с дължима такса 938, 27 лв., с което общо дължимата от
него сума е посочена в размер на 2310, 25 лв., разделена на 60 седмични погасителни вноски по 38, 51 лв., с посочен ден от седмицата за извършване на плащане и дата на
първата дължима вноска.
В чл.27 от договора е посочено, че с
подписването му клиентът потвърждава получаването на сумата по кредита.
Ищецът е представил и
рамков договор за цесия от 30.01.2017 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт" АД /цедент/ за прехвърляне
на вземания, включително по процесния договор, видно от приложение 1 от 03.07.2018 г. към договора;
пълномощно от цедента за уведомяване на длъжниците за цесията и уведомление до
ответника.
Приложено е ч.гр.д. № 2131/2018 г. по описа на ДРС, по което е подадено
възражението от ответника по настоящото дело и са представени доказателства за
спазване на срока по чл.415 ГПК за предявяване на иска.
В хода на производството са представени
доказателства и за извършено прехвърляне на процесното вземане с договор от
03.05.2019 г. от „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ООД на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, както и договорът за цесия между „Провидент Файненшъл България" ООД и „Изи Асет
Мениджмънт" АД.
Съобразно установената фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно
основание чл. 422 ГПК, за установяване на вземането на ищеца
срещу ответника, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2131/2018 г. по описа на ДРС. Ищецът следва да докаже съществуването на
вземането в полза на първоначалния кредитор - сключването на договора за кредит
и предаването на сумата по него съгласно уговореното, както и поемането на
задължение от ответника да върне заетата сума, ведно с договорната лихва,
таксата за услугата „Кредит у дома" и такса за оценка на кредитното досие;
сключването на договора за цесия.
По
делото не
е спорно сключването
на 02.09.2016 г. между „Провидент Файненшъл България" ООД и Ц.М.М. на
договор за потребителски кредит. Съгласно чл.27 от договора с
подписването му кредитополучателят е декларирал получаване на сумата, предмет на кредита. Поради това по
делото е установено и получаването на сумата по кредита от ответника. Не е спорно и постигането на уговорка за
ползване и заплащане на услугата „Кредит у дома" и такса за оценка на кредитното досие. Договорът за заем е реален – счита
се сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие между страните парите
или заместимите вещи бъдат предадени на заемателя. Видно от разпоредбите на приложените Общи условия по договора, в размера на месечните погасителни
вноски се включва и уговорената лихва, както и плащанията по услугата „Кредит у дома" и такса за
оценка на кредитното досие.
Изискването на
чл.99, ал.4 ЗЗД предишният кредитор да съобщи на длъжника за прехвърлянето на
вземането цели да предотврати погрешно извършване на плащания на цедента. В
конкретния случай такива плащания не са налице, поради което е ирелевантно
неуведомяването на ответника за цесията преди завеждане на иска. Към исковата
молба е приложено уведомление до него, като с връчването на исковата молба и
приложенията уведомяването за цесията е извършено надлежно - Решение № 3 от
16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК.; надлежно е и
уведомяването посредством молбата за встъпване по реда на чл.218 ГПК от
настоящия носител на вземането, упълномощен от ищеца.
Не е обявявана
предсрочна изискуемост на вземанията по договора.
Ответникът не оспорва и
обстоятелството, че е спрял плащането на дължимите месечни вноски, като е
погасил общо сумата 753, 61 лв. За периода след крайната дата за погасяване на
кредита – 29.10.2017 г. – той дължи и обезщетение за забава върху непогасената
главница, като не е оспорил неговия размер.
С оглед изложеното съдът намира, че
паричното задължение – 793, 54 лв. – главница по договор за потребителски кредит от 02.09.2016
г., ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на сумата; 101, 03 лв. - договорна възнаградителна
лихва; 662, 07 лв. - такса за използване на услуга „Кредит у дома" и такса
за оценка на кредитното досие; 104, 66 лв. - лихва за забава от 30.10.2017 г.
до 17.10.2018 г., съществува и ответникът дължи неговото плащане. Поради това предявеният иск е
основателен и доказан и следва да се уважи, като съгласно чл.235, ал.3 ГПК
съдът е длъжен да вземе предвид прехвърлянето на спорното право в хода на
процеса.
На основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца разноски по водене на делото в размер на 275
лв. – 175 лв. държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева. Поради непредставянето на списък на разноските ищецът няма право да иска
изменение на решението в частта му за разноските.
Неоснователно е искането за присъждане
на разноски, направено от третото лице – помагач; съгласно чл.78, ал.10 ГПК, на
третото лице-помагач не се присъждат разноски.
Съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство. Следователно ответникът следва да бъде
осъден да заплати направените от ищеца разноски по ч.гр.д. № 2131/2018 г. по описа на ДРС в
размер на 75 лв.
Съгласно чл.241, ал.1 ГПК,
при постановяване на решението съдът може да отсрочи или да разсрочи неговото
изпълнение с оглед имотното състояние на страната или на други обстоятелства,
като ответникът е направил изрично искане в тази насока, обосновано със
здравословното състояние на член от семейството му, изискващо значителни
разходи за лечение. Разпоредбата на чл.241 ГПК намира приложение в исковото
производство по чл.422 ГПК при уважаване на иска за установяване на вземането -
т.14 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК.
Поради това съдът счита, че
следва да разсрочи изпълнението на решението по следния начин: на 10 равни
месечни вноски, всяка в размер на 201, 13 лв. /предвид общия размер на
дължимите суми, включително за разноски – 2011, 30 лв./, с падеж всяко
петнадесето число на месеца, считано от 15.12.2019 г. до 15.09.2020 г.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Ц.М.М.,
ЕГН **********, че съществува
вземане на „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД, ЕИК ********* /действащо като процесуален субституент на „Агенция
за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК ********* след прехвърлянето на спорното
право с договор за цесия от 03.05.2019 г./ за сумите: 793, 54 лв. – главница по договор за потребителски кредит от 02.09.2016
г., ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на
сумата; 101, 03 лв. - договорна възнаградителна лихва; 662, 07 лв. - такса за
използване на услуга „Кредит у дома" и такса за оценка на кредитното
досие; 104, 66 лв. - лихва за забава от 30.10.2017 г. до 17.10.2018 г.
ОСЪЖДА Ц.М.М., ЕГН **********, да заплати на „Агенция
за контрол на просрочени задължения" ЕООД, ЕИК ********* /действащо като процесуален субституент на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК ********* след прехвърлянето на спорното право с договор за цесия от 03.05.2019
г./, разноски по водене на делото в размер на 275 лв., както и разноски по ч.гр.д. № 2131/2018 г. по описа на ДнРС в размер на 75 лв.
РАЗСРОЧВА изпълнението на
задълженията на основание чл.241, ал.1 ГПК по следния начин: на 10 равни
месечни вноски, всяка в размер на 201, 13 лв. /предвид общия размер на
дължимите суми, включително за разноски – 2011, 30 лв./, с падеж всяко
петнадесето число на месеца, считано от 15.12.2019 г. до 15.09.2020 г.
Посочената от ищеца банкова сметка ***: ***, в "Юробанк България" АД (б."Пощенска банка"АД).
Решението е постановено при участието на встъпилото като помагач
на страната на ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев " №25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4.
Решението може да бъде
обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2-седмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: