О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………..
град ПЛЕВЕН, 06.08.2020
година
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, І граждански състав, в ЗАКРИТО заседание на ШЕСТИ АВГУСТ, през ДВЕ ХИЛЯДИ И ДВАДЕСЕТА година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
и с участие на секретаря…………………………………..в присъствие на
прокурора………………………………………………….……..като разгледа докладваното от
съдията…………ТАТЯНА БЕТОВА……….В.ч.гр.д. № 551 по описа на съда за 2020година,
и за да се произнесе, съобрази:
Производство
по чл.274 и сл. вр. с чл.419 ГПК.
Производството пред Плевенския окръжен съд е образувано по повод частната жалба, подадена от ЕООД „И.К. “ гр.Плевен, представлявано от С.П. , чрез пълномощникът му адв.Г.Г., против разпореждане № 4320/22.05.2020г. на Плевенския районен съд по ч.гр.д. № 1843/2020г. по описа на същия съд, с което е уважена молбата на „Р.К. “гр.София за незабавно изпълнение на парично задължение, на основание чл.417 ГПК, въз основа на документ за сумата 17 223.99евро и за съответните лихви и разноски, издадена е заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу частния жалбоподател.
В частната жалба се изтъкват следните съображения за незаконосъобразност на разпореждането: Жалбоподателят счита, че вземането за главницата не е било изискуемо към момента на депозиране на заявлението, тъй като с две споразумения, съответно от 24.08.2018г. и 10.12.2018г. е уговорен друг падеж на задълженията по сключените между страните договори за наем на земеделска земя. Съответно не е дължима и лихва за забава в посочения от заявителя размер.Поради това моли окръжния съд да отмени обжалваното разпореждане и да спре изпълнителното производство образувано по издадения срещу дружеството изпълнителен лист, както и да се обезсили изпълнителния лист.
Отвенникът по частната жалба „Р.К. “ гр.София, представлявано от управителите В.С.Г. и Т.Л.Ш. , чрез пълномощникът им адв.Р.Т., е взел становище, че тя не е основателна. Заповедния съд не е извършил нарушение на закона, издавайки оспорваната заповед за незабавно изпълнение, тъй като документите, въз основа на които тя е издадена са редовни от външна страна и удостоверяват подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, а представените от насрещната страна споразумения не са с нотариална заверка и не са документи по чл.417 от ГПК. Счита че основанията за незаконосъобразност на разпореждането следва да се търсят единствено в документите по чл.417 от ГПК, поради което разпореждането като правилно и законосъобразно следва да се потвърди, като се присъдят на ответника по жалбата разноските по производството в размер на 240лв.
Въззивния съд, като обсъди изложените в частната жалба оплаквания, взе предвид представените доказателства, съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:
От приложената с частната жалба покана за
доброволно изпълнение се вижда, че тя е връчена на длъжника на 11.06.2020г.,
а жалбата е депозирана в срок на
07.07.2020г., поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Частно гражданско дело 1843/2020г. по описа на Плевенски РС е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, подадено от „Р.К. “ гр.София срещу длъжника ЕООД „И.К. “ гр.Плевен, представлявано от С.П. , основаващо се на задължения по договори за наем на земеделска земя, с нотариална заверка на подписите за сумата 17 223.99 евро, както и за заплащане на законна лихва върху сумата и разноски. Районният съд е приел, че са налице предпоставките за уважаване на искането и на основание чл.418 ГПК е постановил незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист на 22.05.2020г. В едномесечния законов срок, считано от връчване на заповедта /07.07.2020г./ длъжникът е депозирал възражение срещу издаването ѝ и молба за спиране на изпълнението ѝ.Съдът, с определение № 2251 от 07.07.2020г. е спрял на основание чл.420, ал.2 ГПК изпълнението на издадената от него заповед частично, след като е установил, че представените от длъжника писмени доказателства са убедителни по смисъла на закона такива, че не се дължи част от сумата по изпълнителния лист. Въз основа на същите многостранни споразумения от 24.08.2018г. и от 10.12.2018г., които са представени и пред въззивната инстанция, е констатирал, че недължими са сумите от 2284.72евро-наемно плащане за стопанската 2019/2020 г. по договор за наем от 23.05.2014г. и анекс от 13.09.2016г. и за сумата 6047.17евро- наемно плащане за стопанската 2019/2020 г. по договор за наем от 13.09.2016г., а също и за мораторната лихва върху главниците от 2284.72евро. Същевременно с определение № 6384 от 13.07.2020г. съдът е указал на заявителя, на основание чл.415, ал.1 ГПК, че може в едномесечен срок от връчване на съобщението да предяви иск срещу длъжника за установяване на вземането си като довнесе необходимата ДТ и представи доказателства за това.Указал е и последиците от непредявяване на иска в срок – обезсилване на заповедта и изпълнителния лист.
Съгласно чл. 419 ал.З от ГПК преценката на съда по законосъобразността
на разпореждането за незабавно изпълнение обхваща предпоставките по чл. 418,
ал.2, изр.1 и ал. 3 от ГПК и преценката за наличие на неравноправна клауза.Съгласно чл.418, ал. 2, изр.1 изпълнителният лист се издава,
след като съдът провери дали документът е редовен от външна страна и
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, а съгласно ал.3 на
същия текст когато според представения
документ изискуемостта на вземането е в зависимост от изпълнението на насрещно
задължение или от настъпването на друго обстоятелство, изпълнението на
задължението или настъпването на обстоятелството трябва да бъдат удостоверени с
официален или с изходящ от длъжника документ. В случая от
жалбоподателя са наведени доводи за незаконосъобразност на атакуваното
разпореждане в следната насока: заявителя няма изискуемо вземане, тъй като са
сключени споразумение за промяна на падежа на договорите за наем, въз основа на
които е издадено разпореждането и поради това нито главницата, нито лихва за
забава са дължими към момента на подаване на заявлението.
Изводите на съда издал атакуваното разпореждане са
законосъобразни и правилни. Съдът е направил проверка относно редовността на
документите от външна страна и правилно е приел, че договорите за наем удостоверяват
подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника за сумите по заявлението.
Настоящата съдебна инстанция също приема, че представените със заявлението
договори за наем на земеделска земя с нотариална заверка на подписите са редовни
от външна страна и като документи не се оспорват и пред настоящата
инстанция.Съобразно представените документи, в т.ч. и анекси и
приемо-предавателни протоколи вземането,
за което се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение е с настъпил
падеж. Същевременно изискуемостта на вземането не е в зависимост от изпълнението на насрещно
задължение или от настъпването на друго обстоятелство, за да е необходимо изпълнението
на задължението или настъпването на обстоятелството да бъде удостоверено с
официален или с изходящ от длъжника документ. Не се касае и за вземане, произтичащо от неравноправна клауза по
договор с потребител. Ето защо районния съд правилно е процедирал издавайки
заповедта за незабавно изпълнение. Проверката е формална и е направена в
съответствие с изискванията на закона. Що се отнася до представените
пред въззивната инстанция документи – многостранни споразумения за промяна на
падежа на вземанията по договорите за наем, сключени съответно на 24.08.2018 и
10.12.2018г. те са предмет на разглеждане в евентуално исково производство, ако
бъде инициирано такова от кредитора. Те са съобразени от заповедния съд и при
спиране на изпълнението на вземенията с ненастъпил падеж, което ще осуети
увреждане интересите на длъжника. Освен това, ако не бъде предявен иск за
установяване на оспореното вземане, в указания от съда срок, това ще доведе и до
обезсилване на издадените заповед и изпълнителен лист.
Поради изложеното, обжалваното разпореждане на
Плевенски районен съд се явява правилно и следва да бъде потвърдено.Доколкото е
направено искане за спиране и пред настоящата инстанция, следва отново да се
изтъкне, че спирането на изпълнителното производство е от компетентността на
Плевенски РС и той се е произнесъл по направеното от длъжника искане.
При този изход на делото, на в полза на ответника по
жалбата следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
240лв., съобразно представените с отговора списък с разноските; 2 бр.
пълномощни; договор за правна защита и съдействие, сключен с Адвокатско
дружество Т. и К. от 16.07.2020г.; фактура от 29.07.2020г.; преводно нареждане
за кредитен превод от 30.07.2020. за заплатеното адвокатско възнаграждение в
размер на 240лв.
Воден от горното, въззивният съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 4320/22.05.2020г. на Плевенски районен съд, постановено по ч.гр.д. № 1843/2020г., с което е разпоредено издаването на
заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по реда на
чл.417, т.2 от ГПК и издаването на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА „И.К. “ гр.Плевен, представлявано от управителя С.Д.П. , с ЕИК *** да заплати на „Р.К. “
гр.София, с ЕИК ***, представлявано от управителите В.С.Г. и Т.Л.Ш. сумата 240 лв. за разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: