Р E Ш
Е Н И Е
№ ………., 11.01.2017 година, град София,
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, I-20 състав,
на
трети октомври през две хиляди и шестнадесета година,
в публично заседание, в състав:
СЪДИЯ : Валентина Ангелова
При
секретаря Е.К.,
след като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 2265 по описа на
съда за 2015 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл. 365 и следващите от ГПК.
Образувано е по искова молба от В.В. С. срещу
„З.Д. Е. “АД, с която са предявени обективно съединени искове по чл. 226, ал. 1
от КЗ (отм.) и по чл. 86 ЗЗД.
Ищецът В.В.С. твърди в исковата си молба,
че е пострадал предвижвайки се като велосипедист при пътно – транспортно
произшествие реализирано на 21.08.2014г. около 16,40 часа в гр. К. по ул. „*********
от водачът на лек автомобил марка „Форд“, модел „Орион“ с ДК № *********, К. П.Н., който го настигнал и блъснал.
Вследствие на удара на ищецът му били
нанесени следните травматични увреждания: черепно – мозъчна травма, изразяваща
се в счупване на черепните кости в областта на дясната слепоочна и теменни кости,
малък кръвоизлив над и под твърдата мозъчна обвивка без компресия на мозъка,
мозъчно сътресение с пълна загуба на съзнание, както и счупване на дясната
ключица на ръката. Те наложили пострадалия да бъде подложен първоначално на
принудително болнично лечение от 21.08.2014г. до 25.08.2014г. в болницата в гр.
К., където му било извършено наместване на ключицата и обездвижване на дясната
ръка. През целия си престой там, поради наложилият се постелен режим, неотлъчно
за него се грижела съпругата му. От 28.08.2014г. до 01.09.2014г. пострадалия
продължил лечението си в болницата в гр.Стара Загора, където му било проведено
медикаментозно лечение с цел разсейване на хематома в мозъчната обвивка. След
изписването му от лечебното заведение започнало продължително домашно лечение
над 3 месеца, през което пострадалия предимно лежал на тъмно и на тихо, тъй
като получавал световъртеж и гадене и имал силно главоболие. Наложило му се да лежи
само на лявата страна, тъй като при всяко друго положение изпитвал болки в
областта на счупената ключица, като същевременно пиел и обезболяващи. Ищецът излага,
че и към настоящия момент изпитва периодично главоболие и продължава да търпи
болки в увредената си ръка, като затова избягвал да се натоварва както
физически, така и психически.
В
исковата си молба твърди, че процесният автомобил марка „Форд“, модел „Орион“ с
ДК № *********,има сключена застраховка „Гражданска отговорност” с „З.Д. Е. “АД,
съгласно полица № 07514000900553, със срок на действие от 21.03.2014г. до 21.03.2015г.
Предвид изложеното, ищецът претендира
обезщетение за неимуществени вреди от застрахователя в размер на 30 000 лева
/първоначално предявен за сумата от 60 000 лева, като при условията на
чл.214 от ГПК, в с.з. от 09.05.2016г. е допуснато оттегляне на исковата
претенция за сумата от 30 000 лв., поради извършено частично плащане от
ответника/, ведно със законна лихва от датата на увреждането – 21.08.2014 г. до
окончателното й изплащане, както и законните лихви върху сумите изплатени от
ответника, считано от датата на деликта до датите на направените плащания
съответно на 27.08.2015г., 01.09.2015г. и 09.09.2015г. Претендира разноски.
В хода на съдебното дирене, поддържа изменената
си исковата претенция от 30 000 лева, като пледира за нейното уважаване,
както и за присъждане на претендираните законни лихви, считано от датата на
ПТП. Претендира разноски по представен списък.
Ответникът „З.Д. Е. “АД, оспорва изцяло предявеният
иск. Заявява, че претърпените от ищеца неимуществени вреди са репарирани в
пълен размер, тъй като в негова полза е извършено плащане в общ размер на
30 000 лева по посочена от него банкова сметка. ***реводни нареждания
всяко от по 10 000 лева съответно на 27.08.2015г., 01.09.2015г. и
09.09.2015г. В тази връзка излага, че с изплатената сума пострадалото лице е
обезщетено, поради което предявеният от него иск се явява неоснователен.
Заявява още, че въпреки плащането, което е направил не счита, че в
представените по делото писмени доказателства са налице категорични данни за
механизма на настъпване на процесното ПТП. Оспорва също така твърдените в
исковата молба вреди да са във връзка с настъпилата злополука. Позовава се на 90
% съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, като
сочи, че същият е управлявал своя велосипед в нарушение на правилата на чл. 42, ал. 3 ; чл. 79, т. 3 и т .4; чл. 80, т. 2 ,
както и на чл. 81 от ЗДвП. Ответникът оспорва и размера на претенцията като
прекомерна, както и основателността на иска за лихва, с твърдение, че не е
изпаднал в забава. Претендира разноски, вкл. и юрисконсултско възнаграждение.
В хода на съдебното дирене, чрез
процесуалния си представител по делото, поддържа заявеното с отговора
становище, като пледира да бъде уважено възражението му за съпричиняване от
страна на пострадалото лице, тъй като такова безспорно било установено от
събраните по делото доказателства. Според него велосипедиста е извършил
неправилна маневра като е отклонил внезапно траекторията си на движение наляво,
което от своя страна е създало предпоставка за настъпване на ПТП. Освен това,
същият не се е движел най - вдясно на платното за движение. Претендира разноски
по представен списък, като уточнява, че претендираното юрисконсултско
възнаграждение е включително и върху оттеглената част на иска.
Доказателствата по делото са писмени и
гласни, изслушани са заключенията на съдебно-медицинска и автотехническа
експертизи.
Съдът, след анализ на събраните по делото доказателства
и след като обсъди доводите и становищата на страните, приема за установена
следната фактическа обстановка :
Между страните не е
спорно настъпването на процесното ПТП, а при условията на чл. 300 от ГПК не се
нуждаят от доказване и противоправността на деянието, вината на дееца и
причинените на ищеца травми, които са съставомерни, както и причинната им
връзка с произшествието. Същите обстоятелства се установяват и от констативен
протокол за ПТП с пострадали лица и влязлото в сила Решение № 442/16.12.2014г.
по АН дело № 1189 по описа за 2014г. на Районен съд – гр. К., 2-ри наказателен
състав.
Безспорно се
установи, че водачът на лек автомобил марка „Форд“, модел „Орион“ с ДК № *********,
К. П.Н. е бил признат за виновен в това,
че на 21.08.2014г. в гр.К., по ул.********* при управление на процесното моторно
превозно средство, в посока от юг на север е нарушил следните правилата за
движение по пътищата: чл.5 ал.2 т.1 пр.2-ро от ЗДвП, съгласно който водачът на
пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите
участници в движението, каквито са водачите на двуколесни ППС; чл.20 ал.1 от ЗДвП съгласно, който водачът е длъжен да контролира непрекъснато пътното
превозно средство, което управлява; чл.20 ал.2 от ЗДвП - при избиране на
скоростта на движение водачът е длъжен да се съобрази с характера и интензивността
на движението, за да бъде в състояние да спре пред всяко видимо препятствие,
както и да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне
опасност за движението; чл. 25, ал.1 от ЗДвП, вменяващ задължение на водачът на
пътно превозно средство, на който му предстои да предприеме, каквато и да е
маневра, като например да се отклони наляво по пътното платно за движение, в
частност за да премине в друга пътна лента, преди да започне маневрата да се
убеди, че няма да създаде опасност за участници в движението, които се движат
преди него и да извърши маневрата като се съобрази с тяхното положение, посока
и скорост на движение и чл.42, ал.2, т.1 от ЗДвП – регламентиращ, че водачът,
който изпреварва е длъжен по време на изпреварването да осигури достатъчно
странично разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно средство. Според
наказателния съд с оглед нарушаването на тези правила визирани в ЗДвП, К.П.Н. е
допуснал настъпването на процесното пътно – транспортно произшествие, при което
по непредпазливост е причинил средна телесна повреда – черепно - мозъчна
травма, изразяваща се в счупване на черепни кости в областта на дясната
слепоочна и теменни кости, малък кръвоизлив над и под твърдата мозъчна обвивка
без компресия на мозъка, мозъчно сътресение с пълна загуба на съзнание, които са
довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота и счупване на
дясната ключица на ръката, което е причинило трайно затруднение на движението
на десния горен крайник за повече от 30 дни на В.В.С., като деянието представлява престъпление по чл.343
ал.1 б.”б” пр.2-ро , вр. с чл.342, ал.1
пр.3-то от НК. На основание чл. 78а, ал.1 от НК, К.Н. е освободен от
наказателна отговорност и му е наложено административно наказание – глоба в
размер на 1000 лв. Видно от поставения мокър печат решението на Казанлъшкия
районен съд е влязло в законна сила на 31.12.2014г.
С мотивите на
същото е прието за установено, че на 21.08.2014г. В.С. бил на работа редовна
смяна в завод „А.”АД – гр. К.. В 16.30 ч. смяната му приключила и около 16.40ч.
същият си тръгнал от завода, като излязъл от северния портал. С. се придвижвал
с велосипед, сив на цвят, неопределена марка, като управлявал велосипеда в
дясната лента на ул. „Р. Даскалов” и се движел в посока юг-север. В същата
пътна лента и в същата посока след В.С. се движел процесният лек автомобил
управляван от К.Н.. Приближавайки до дом № 39, водачът му решил да изпревари
велосипедиста, но извършвайки маневрата „изпреварване на попътно движещо се
превозно средство” К.Н. не осигурил достатъчно разстояние между управляваното
от него моторно превозно средство и велосипедиста, вследствие на което настъпил
удар между лекия автомобил и велосипеда, като първоначалния контакт бил между
дясната част на пластичната облицовка на предната броня на автомобила в задната
капла на велосипеда на височина 0,3-0,45 м. от пътното покритие. В следствие на
удара велосипедиста излетял от колелото, ударил се в предната средна част на предния
капак на лекия автомобил, управляван от К.Н. и пропаднал вдясно от десните
габарити на автомобила. Водачът на лекия автомобил незабавно преустановил
движението си и слязъл от него, като отишъл до пострадалия. На
местопроизшествието се събрали множество хора, които като видели неподвижно
лежащият велосипедист се обадили на тел. 112 и поискали съдействие от екипи на
Бърза помощ, които след пристигането си откарали пострадалия В.С. ***.
Съдът приема горе
описаните факти за доказани, тъй като влязлото в сила решение по чл.78а от НК
има силата на влязла в сила присъда, поради което и на основание чл.300 от ГПК
се ползва със сила на присъдено нещо относно извършеното деяние, неговата
противоправност и виновността на дееца. С оглед на това, съдът достигна до
правния извод, че водачът на лекия автомобил марка „Форд“, модел „Орион“ с ДК №
*********, К.П.Н. е извършил виновно противоправно деяние, което е в разрез с
описаните подробно по – горе императивни разпоредби на ЗДвП.
В настоящото
производство няма спор между страните, че към датата на пътния инцидент –
21.08.2014г. по отношение на процесния автомобил е бил сключен договор за
задължителна застраховка „гражданска отговорност на автомобилисти“, страна по
който ответното дружество, в качеството му на застраховател. Налице са и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД.
От гореизложеното
съдът намира, че искът за репариране на неимуществени вреди се явява
основателен и доказан по основание.
Спорните моменти по
настоящото производство са свързани основно с механизма на настъпване на ПТП и
размера на обезщетението за неимуществени вреди. С оглед на разпределението на
доказателствената тежест, ищецът следва да докаже, че в пряка причинна връзка с
произшествието е получил сочените в исковата молба увреждания и свързаните с
тях болки, страдания и неудобства с обем и интензитет, съответни на размера на
претендираното обезщетение, а в тежест на ответника е да докаже съпричиняване
на вредоносния резултат, на което се позовава, доколкото установяването на
последното е основание за намаляването на отговорността на ответника, на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
С оглед
установяване на механизма на настъпване на ПТП по делото са събрани гласни
доказателства чрез разпита на свидетеля К.П.Н., към чиито показания съдът подходи
много внимателно и ги прецени по реда на чл. 172 от ГПК.
От показанията му
се установява, че в деня на произшествието той е бил водачът, който е
управлявал увреждащият автомобил. На процесната дата потеглил от паркинг, като
пред него вдясно на улицата имало 4-5 човека с велосипеди. В момента, в който
се изравнил с пострадалото лице В., той се изправил прав на педалите и му
пресякъл пътя. Поради което свидетелят го ударил странично с дясната страна на
бронята си. Освен това, твърди в показанията си, че всички велосипедисти карали
вдясно, а само пострадалия завил наляво, без да подаде никакъв сигнал с ръка за
предстоящата си маневра. След преминаване на кръстовището, което се намирало
там свидетелят предприел опит да изпревари велосипедиста, като разстоянието
между автомобила и велосипеда странично било около една крачка, но при тази
маневра ударил велосипеда точно в средата, в рамката, при което той се счупил. Излага,
че мястото на инцидента била една тясна улица, която била без изход и не
излизала на главен път, поради което там се движели пешеходци. От двете страни на
пътя имало бордюри и тревна площ
встрани от пътя, а тротоари нямало. Пътят на ширина бил колкото да се разминат
два автомобила. Свидетелят заявява, че е карал много бавно с около 20 км/ч.
Пострадалия се движел на една педя от бордюра, като след удара паднал към
бордюра надясно. Същият бил без поставена светлоотразителна жилетка, а самия
велосипед нямал стопове или някакви други отличителни знаци.
Съдът намира, че не
следва да кредитира показанията на свидетеля Н. единствено в частта, в която се
твърди, че велосипедистът се е изправил прав на педалите, тъй като тези негови твърдения
не се подкрепят и са в противоречие с останалия събран по делото доказателствен
материал.
С оглед изясняване
на механизма на настъпване на пътно – транспортното произшествие по делото е
изслушано и заключението на изготвената въз основа на всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства съдебна автотехническа експертиза, която съдът
приема като дадена обективно, компетентно и безпристрастно и кредитира в
цялост. Съгласно заключението на същата мястото на ПТП настъпва на улица, чиято
широчина е 6 метра. Ориентирана е в посока юг – север и се състои от две ленти
за движение, без разделителна линия между тях, като широчината на източният
тротоар е 2,1 метра, а на западния 1,8 метра. На местопроизшествието е нямало
поставени пътни знаци. Процесният инцидент настъпва в светлата част на
денонощието, при нормална видимост, на прав, равнинен пътен участък и асфалтово
покритие без неравности. Вещото лице с оглед на доказателствата и специалните
си познания дава следният механизмът на настъпване на процесното пътно –
транспортното произшествие: На 21.08.2014г. около 16,30 часа в гр. К., на ул.
„Райко Даскалов“ с посока юг – север се е движел лек автомобил марка „Форд“,
модел „Орион“ с ДК № ********* управляван от К.П.Н.. По същото време, в същата
посока се е движел велосипедиста В.В.С..
В района на № 39 автомобила е предприел изпреварване на велосипедиста и между
тях е настъпил сблъсък, вследствие на който С. е получил травматични
увреждания. Според заключението на експерта така установеният механизъм може да
бъде разделен на два етапа. В първият момент автомобилът и велосипедистът се
движат един след друг като движението им е праволинейно. В момента, в който
водачът на лекия автомобил предприема маневрата „изпреварване“, водачът на
велосипеда променя траекторията си на движение, като се отклонява наляво. В
стремежа си да избегне удара водачът на автомобила, отклонява същия леко в
ляво, за което може да се съди от оставените на платното дъгообразни следи.
Пресичането на двете траектории води до съприкосновение между двете превозни
средства, като ударът настъпва в предната броня на автомобила отдясно и в
задната част на колелото. От удара се счупва рамката на велосипеда и се
деформира задната му капла. Поради по – високия масов център колелото се
повлича от автомобила, като оставя следи по пътя, колоездача се плъзга по
предната дясна част на автомобила и изпада отдясно на бордюра. Разпитано в
съдебно заседание вещото лице поддържа писменото си заключение, като уточнява,
че ударът на автомобила е отпред вдясно под бронята, като велосипеда пада под
бронята, закача се и има движение заедно с автомобила. Самият велосипедист се
качил върху десния калник, след което паднал отстрани. Според вещото лице след
като колоездача е тръгнал наляво, рефлекторно и водачът е тръгнал в тази
посока, тъй като протривните следи са почти по средата на пътя, което означава,
че и двамата са били наляво. Счита, че най-вероятно усещайки ситуацията водачът
на автомобила, натискайки аварийно спирачката е дал ляв волан затова и следите
са леко наляво.
Въз основа на
представените по делото медицински документи и извършен личен преглед на
пострадалото лице е изслушано заключение по допусната и неоспорена от страните
съдебно-медицинска експертиза, от която се установява, че в следствие на пътно
– транспортното произшествие ищецът е получил множество травматични увреждания,
изразяващи се в контузия, охлузване и ограничен оток в дясната слепоочна област
на главата, фрактура на десните слепоочна и теменна кост на черепа, контузия на
мозъка - средно тежка степен, травматичен минимален хематом над твърдата
мозъчна обвивка /епидурален/ в дясната слепоочна област, фрактура на дясната
ключица с дислокация, охлузване и оток в дясна хълбочна област, охлузвания в
дясна гръдна половина, както и контузионен оток и охлузвания в десния среден
квадрант на
корема. По отношение на тези увреждания
спешна медицинска помощ и лечение на пострадалия била оказана в хирургичното
отделение на МБАЛ „Д-р Х.С. “ – гр. К.. Осъществени били необходимите
изследвания и консултации от специалисти. Под местна анестезия е направена
репозиция и имобилизация на фрактурата на ключицата с ортеза. Проведено е инфузионно
и медикаментозно лечение, като състоянието на пострадалия се е подобрило. След
пет дневно лечение бил изписан от болницата. Поради продължаване на оплакванията
му обаче, и след извършена компютърна томография на главата, която показала
наличието на фрактура на слепоочната кост вдясно и малък епидурален хематом
вдясно слепоочно било проведено повторно болнично лечение за периода 28.08. -
01.09.2014 г. в Клиника по неврохирургия на УМБАЛ „Проф. д-р С.К.” – гр.Стара
Загора. Впоследствие след изписването от болницата лечението на пострадалия продължило
и в домашно-амбулаторни условия — медикаментозно, при спазване на охранителен
режим, под контрол и наблюдение от личен лекар, невролог и неврохирург. При
извършения личен преглед на пострадалия, вещото лице е констатирало, че същият
към момента се намирал в добро общо състояние, ясно съзнание, контактен,
адекватен и ориентиран. След приключване на болничното лечение имал главоболие
и световъртеж, които оплаквания отзвучали за около два-три месеца, като след 85
дни се върнал и на работа. Пострадалия споделил, че в последно време и към момента
има непостоянно главоболие в дясната слепоочна област, замайване на главата при
навеждане и нарушена концентрация. Според заключението на вещото лице вследствие
на
получените травми ищецът е търпял интензивни болки и страдания за срок от 30
дни, значителни до два-три месеца и продължаващи в по-лека степен до м. май
2015 г., като в първите два месеца той е имал затруднения в придвижването си и битовото
самообслужване. Експерта
заявява, че периодът на възстановяване е бил най-дълъг по отношение на причинената
черепномозъчна травма, тъй като тя е била с продължителност около 12-18 месеца.
Съобщаваните от пострадалия към момента оплаквания не са били взети в предвид
от вещото лице, тъй като не били потвърдени от представената медицинска
документация. Според него обаче, в този период, както и в следващите две-три
години са възможни различни усложнения като мозъчен арахноидит, хидроцефалия,
травматична епилепсия и други. Разпитано в съдебно заседание по делото, вещото
лице поддържа писменото си заключение, като уточнява, че посочените в
заключението му усложнения са обсъдени като възможни, а не като потвърдени от
обективни изследвания.
Настоящият съдебен
състав приема изцяло заключението на вещото лице по допуснатата съдебно
медицинска експертиза, тъй като същото е
дадено обективно, компетентно и безпристрастно, поради което и съдът го
кредитира в цялост.
За състоянието на
ищеца след
претърпяното произшествие на 21.08.2014 г. по делото са събрани гласни
доказателства, чрез разпита на свидетелката В.Н.С., съпруга на пострадалия,
чиито показания съдът преценява по реда на чл. 172 от ГПК и кредитира в цялост.
От нейните показания се установява, че тя разбрала за инцидента от своя свекър,
който й се обадил по телефона. Свидетелката веднага отишла в болницата и видяла
съпруга си да лежи на болничното легло с включени системи. Същият бил
неадекватен, ожулен от дясно, със счупена ключица, като на главата му имало
изпъкнала и вдлъбната част. Първоначално останал в болницата три дни – като
първият ден пострадалия не знаел какво се случва, на втория ден бил в състояние
да разговаря, а на третия го изписали. Тъй като състоянието му не било добро
свидетелката го завела на скенер, където след направена снимка докторите
установили наличието на хематом и препоръчали отново постъпване в болница с цел
избягване на по- тежки последствия. В окръжната болница в гр. Стара Загора
съпругът й престоял около 4-5 дена, след което бил изписан с препоръката да
седи на тъмно и тихо място. Свидетелката заявява, че пострадалия не е можел да
се грижи самостоятелно за себе си в продължение на около 3 месеца, тъй като ръката
му била обездвижена с колан и не можел да я движи. Дразнел се от всичко. Към
настоящия момент споделя, че ръката му физически е възстановена, като силни
болки получавал само когато времето застудявало. Главата, обаче продължавала да
го боли въпреки лекарствата, които пиел.
По делото се
установи, а и страните не спорят, че по повод причинените вреди от процесното
ПТП, ответното дружество е изплатило по молба рег.№ 1342/04.03.2015г. на ищеца
обезщетение в общ размер от 30 000 лева, с три преводни нареждания /всяко от по
10 000 лева/съответно на 27.08.2015г., 01.09.2015г. и на 09.09.2015г. по заведената
щета № **********.
Установи се също
така, че молбата е депозирана пред застрахователното дружество с цел
обезщетяване на имуществените вреди причинени на пострадалия вследствие на
настъпилата злополука. В нея се претендира единствено заплащането на имуществени
вреди, независимо от обстоятелството, че от представените към нея писмени
доказателства се е установявал факта на настъпване на застрахователното
събитие, в следствие на което в патримониума на пострадалото лице е възникнало
правото да претендира не само имуществени вреди, а и неимуществени такива от
застрахователя. Факт е, че претенцията за имуществените вреди е била едва в
размер на 113, 20 лева, а сумата, която е била изплатена от ответника възлиза в
общ размер на 30 000 лева.
Други относими
доказателства не са ангажирани от страните.
При тази фактическа установеност, съдът
достигна до следните изводи от правна страна :
За
основателността на прекия иск, в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна
връзка с виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към
датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял вреди, както и
какъв е техният размер. Едновременно с това, в тежест на ответника е да докаже
съпричиняване на вредоносния резултат, на което се позовава, доколкото
установяването на последното е основание за намаляването на отговорността на
ответника, на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Със
задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите
застрахователя поема да носи риска от настъпване в правната сфера на
застрахованите лица на гражданска отговорност за причинени при управлението или
по повод притежаването на МПС на трети лица имуществени или неимуществени
вреди. Съобразно чл. 257, ал. 2 КЗ /отм./застраховани лица по договора за
застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите са собственикът на МПС,
за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице,
което ползва моторното превозно средство на законно основание. В този смисъл
ответникът по силата на сключения с П.К. Н. договор за застраховка “Гражданска
отговорност” на автомобилистите за увреждащия лек автомобил марка „Форд“, модел
„Орион“ с ДК № ********* за процесния период носи отговорност за причинените от
водачът К.П.Н. при управлението на същия автомобил вреди на трети лица.
Размерът на
дължимото от застрахователя по договор за задължителна застраховка “Гражданска
отговорност” се определя от реално причинените от делинквента вреди, но не
повече от договорената застрахователна сума. Съобразно нормата на чл. 266 КЗ
/отм./, във връзка с § 27 от ПЗР на КЗ /отм./ застрахователната сума по договор
за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите при
едно пострадало лице е 2 000 000 лева.
По отношение
на твърдението на ответника, че чрез изплатеното от негова страна застрахователно
обезщетение в общ размер на 30 000
лева по сметка на ищеца, то същият изцяло е обезщетен за получените от ПТП
травматични увреждания и не следва да му бъде присъждана допълнителна сума,
съдът намира следното:
Безспорно е,
че първоначално предявеният от ищеца иск срещу ответника за неимуществени вреди
е бил в размер на 60 000 лева, но във връзка с последвалото от страна на
застрахователя частично плащане по сметка на пострадалия за сума в общ размер
на 30 000 лв., ищецът е направил частично оттегляне на първоначално
предявения иск до размера на сумата от 30 000 лв., която претендира към
настоящия момент по делото.
В тази
връзка съдът намира, че доброволното плащане на обезщетение, което не е
обвързано със споразумение между застрахователя и правоимащото лице, сочещо на
окончателно уреждане на взаимоотношенията между тях, е без значение в
производството по чл. 226 КЗ /отм./, тъй като на обезщетяване подлежат вредите
в пълен обем по справедливост - чл. 51, ал. 1 и чл. 52 ЗЗД. Ако изплатеното от
застрахователя обезщетение не е адекватно на вредите, няма пречка
действителният им размер да се претендира и съдът да го присъди по
справедливост. Фактът на приемането от страна на ищеца на изплатено от ответника
обезщетение в размер на 30 000 лв. не води до извода за сключена конклудентно
спогодба по смисъла на чл. 365 от ЗЗД, тъй като приемането на изпълнение не
може да обоснове постигната воля за погасяване на цялото задължение, още
повече, че кредиторът винаги може да приеме изпълнение на части /чл. 66 ЗЗД/ и
такова приемане няма за последица отказ от непогасената част на вземането.
Решаващия състав на
съда при определяне обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди
във връзка с нормата на чл. 52 ЗЗД отчете периода, през който съобразно
заключението на вещото лице ищеца е търпял физически болки и страдания, които
са били интензивни през първия месец, значителни до около два-три месеца и в по-лека степен до м. май 2015г. Съдът
взе предвид също броя, вида и тежестта на причинените на ищеца телесни
увреждания, периода от около 2 месеца, през които същият е имал нужда от чужда
помощ в ежедневното си обслужване, поради фрактурата на ключицата. Отчита също
сериозността на полученото мозъчно сътресение с пълна загуба на съзнание, което
е довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота на пострадалия,
както и продължителния период на възстановяване от около 12-18 месеца. При
определяне размера на обезщетението съдът съобрази и младата възраст на
пострадалия към момента на произшествието – 31 г., както и обстоятелството, че
към момента е налице задоволително възстановяване на неврологичния му статус,
който му позволява да се върне към обичайните си задължения включително и към
своята трудова дейност. Не на последното място съдът отчита и заключението на
вещото лице по изготвената съдебно – медицинска експертиза, съгласно което е
възможно в резултат на черепно - мозъчната травма да настъпят сериозни
усложнения като мозъчен арахноидит, хидроцефалия, травматична епилепсия и др. Предвид
гореизложеното, както и общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо
състояние на обществото съдът намира, че адекватният размер на обезщетението в
конкретният случай следва да е в размер на 30 000 лв., каквато е и претендираната
от ищеца сума.
Ответникът, обаче е релевирал възражение за
съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищеца, като сочи, че същият се е движил на
пътното платно в нарушение на правилата за движение по пътищата регламентирани в
чл. 42, ал.3 ; чл. 79, т.3 и т.4; чл. 80, т.2, както и чл. 81 от ЗДвП. Съгласно
цитираните разпоредби се забранява водачът на изпреварваното пътно превозно
средство да увеличава скоростта си и да пречи на изпреварването по какъвто и да
е начин /чл.42,ал.3 ЗДвП /; водачът на двуколесно пътно превозно
средство не трябва да се движи успоредно до друго двуколесно пътно превозно
средство, да управлява превозното средство, без да държи кормилото с ръка,
както и да освобождава педалите, с които контролира превозното средство и да се
движи в непосредствена близост до друго превозно средство или да се държи за
него /чл.81 ЗДвП /; водачът на велосипед следва да се движи възможно
най-близко до дясната граница на платното за движение /чл.80, т.2 ЗДвП/. Освен това водачът на
велосипед, за да участва в движението по пътищата е длъжен да подсигури велосипедът
му да има устройство за излъчване на бяла или жълта добре различима светлина
отпред и червен светлоотразител отзад, като се допуска поставянето на
устройство за излъчване на червена светлина отзад, а също така велосипеда
следва да бъде снабден и с бели или жълти светлоотразителни или
светлоотразяващи елементи отстрани на колелата /чл. 79, т.3 и 4 ЗДвП/. С оглед на това възражение в настоящото
производство следва да бъде изследван въпроса налице ли е съпричиняване от
пострадалото лице при настъпване на вредоносния резултат, с оглед евентуалното
намаляване на дължимото му обезщетение. Съпричиняване е налице, когато със своето поведение на пътя,
пострадалия като участник в движението по пътищата и в нарушение на правилата
за движение е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Изводът за
наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а
намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилата на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или
бездействия на увреденото лице, с което то обективно да е способствало за
настъпването на вредите /Решение 99/08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на ВКС,
Второ ТО; Решение 98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на ВКС, Второ ТО/. В
настоящия случай, от анализа на доказателствената съвкупност се установява
следното: Процесният лек автомобил и двуколесното превозно средство са се
движели в посока юг-север, попътно т.е. в една и съща пътна лента, като
велосипедистът се е движел пред автомобила. В един момент водачът на автомобила
е решил да го изпревари като е предприел такава маневра „изпреварване“, но без
да осигури достатъчно разстояние между управляваното от него МПС и велосипеда,
вследствие на което е настъпил удар между тях. Тъй като вината на водача на
лекия автомобил е безспорно установена с влязлото в сила решение на
наказателния съд и което е задължително в тази му част за гражданския съд, то е
безпредметно вината на същия да бъде повторно обсъждана. От съществено значение
в случая е поведението на другия участник в движението, а именно велосипедистът.
Ето защо в тази връзка, настоящият съдебен състав намира, че неговото поведение
следва да бъде установено въз основа на всички представени по делото доказателства
и най-вече на изготвената автотехническа експертиза, която както беше
установено по-горе съдът кредитира в цялост, както с оглед специалните знания
на вещото лице, което я е изготвило, така и с оглед на неговата
безпристрастност и обективност. От заключението му се установи, че в момента в
който водачът на лекия автомобил е предприел извършването на изпреварване,
колоездачът внезапно е променил траекторията си на движение, като се е отклонил
на ляво т.е. по този начин се е приближил към автомобила и двете траектории са
довели до съприкосновение между превозните средства. Това обстоятелство се
доказва от факта, че на мястото на инцидента впоследствие при извършения оглед
на местопроизшествие са били установени дъгообразни протривни следи почти по
средата на пътя оставени от лекия автомобил. В тази връзка напълно логично е и
становището на вещото лице, че когато колоездача е тръгнал наляво, тогава рефлекторно и водачът на
автомобила е тръгнал в тази посока. Това е един вид инстинктивна защитна
реакция, при която усещайки ситуацията водача на автомобила е натиснал аварийно
спирачката и е дал ляв волан. Това е и единственото обяснение защо следите са
леко наляво. Освен това вещото лице е отчело още един съществен елемент, имащ
отношение към произшествието. Според него, тъй като ширина на пътното платно е
била 3 метра, а широчината на увреждащия автомобил – 1,70 метра, то ако
автомобила се е движел нормално по пътната лента, а велосипедиста е управлявал
най-вдясно своето колело вероятността да настъпи сблъсък между тях е била малко
вероятна. Освен това и от показанията на свидетеля Н. се установи изключителната
близост между двете превозни средства на пътното платно, тъй като според
свидетеля страничното разстояние между тях е било едва около една крачка. Причините за настъпването на ПТП от техническа
гледна точка според вещото лице са както заниженото внимание на водача на лекия
автомобил, който не се съобразил с
движещият се велосипедист и е предприел маневра „изпреварване“, така и внезапното
отклонение на траекторията на движение на велосипедиста наляво, без да има
преди това подаден по някакъв начин сигнал от него /с вдигане на ръка или светлинна
сигнализация/ за предстоящо движение наляво. В тази връзка съдът следва да
отбележи, че е задължение на всеки един водач на превозно средство преди
извършването на каквато и да е маневра да уведоми своевременно останалите
участници в движението за намерението си, тъй като то няма как да бъде установено
предварително от другите водачи, освен чрез подаване на съответната
сигнализация. Именно затова и самите превозни средства фабрично са снабдени с
такава, за да бъде използвана в необходимия момент /като например ляв и десен
пътепоказател, аварийни светлини, съответно при колоездачите - лява и дясна
ръка, изпъната хоризонтално встрани/. По отношение на оборудването на процесния
велосипед със светлоотразителни елементи след запознаване с фотоалбума, вещото
лице е констатирало, че същият е имал
светлоотразител с червен цвят отзад под седалката, като светлоотразители се
виждали и на педалите на колелото, които били в жълт цвят. В случая обаче, това
оборудване на велосипеда би имало значение, ако инцидента е станал в тъмната
част на денонощието. Но тъй като злополуката е настъпила през летния сезон / 21.08.2014г./
около 16,40 часа т.е. през деня, при добра видимост, то в случая наличието на
това оборудване няма голямо значение за увеличаване на видимостта на водача на
лекия автомобил. Освен това съдът счита, че и от обективна гледна точка водачът
на велосипеда е имал възможност да възприеме движещият се зад него автомобил посредством
шума на двигателя му и да не предприема рисковано странично приближаване към
него /наляво/. Същият би следвало в такава ситуация да изчака преминаването на
автомобила или с цел избягване на риск да се приближи по в дясно към бордюра, но
не й да навлиза в траекторията на лекия автомобил. Въз основа на изложеното съдът намира, че
поведението си велосипедиста безспорно е било в разрез с установените правила
за движение по пътищата визирани в чл. 42, ал.3 ; чл.80, т.2, както и чл. 81 от ЗДвП и следователно е налице основанието на чл. 51, ал.2 от ЗЗД за намаляване
на присъденото по – горе обезщетение от 30 000 лева с 50 %, тъй като на
толкова съответства приноса на пострадалия за настъпване на вредите – съзнателно
е предприел рискована маневра, като не е съобразил поведението си с останалите
участници в движението и сам се поставил в ситуация на повишен риск,
застрашавайки собствения си живот и здраве. Предвид горното в полза на ищеца
следва да бъде присъдено обезщетение в размер на 15 000 лева.
С оглед на така изложеното, искът по чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./следва да бъде уважен за сумата от 15 000 лв. и отхвърлен за разликата
до пълния предявен размер от 30 000 лв.
По претенцията с
правно основание чл.86 от ЗЗД, съдът намира следното: Основателността на
главния иск обуславя и основателността на акцесорната претенция за заплащане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху изплатеното
застрахователно обезщетение от изискуемостта му до предявяване на исковата
молба с правно основание чл.86 от ЗЗД. Съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД при
задължение, произтичащо от непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и
без покана. Регресното право на застрахователя срещу третото лице възниква в
момента, в който той е удовлетворил застрахования и тогава става изискуемо. По
делото се установи, а и страните не спорят, че на 27.08.2015г., 01.09.2015г. и
09.09.2015г. с три броя преводни нареждания от по 10 000 лева в хода на
настоящото производство ответното дружество е изплатило доброволно
застрахователно обезщетение на ищеца в общ размер на 30 000 лева, но без
лихвата за забава върху всяка една от сумите от датата на ПТП – 21.08.2014г.
Ето защо съдът намира, че предявените претенции за присъждане на законната
лихва върху сумата от 10 000 лева, считано от датата та ПТП 21.08.2014г.
до дата на плащането 27.08.2015г. в размер на 1 035,26 лева; законната лихва върху сумата от 10 000 лева, считано от
21.08.2014г. до дата на плащането 01.09.2015г.
в размер на 1 049,18 лева, както и законната лихва върху сумата от 10
000 лева, считано от 21.08.2014г. до 09.09.2015г. в размер на 1 071,45 лева
/изчислени служебно от съда с електронен калкулатор/са основателни и следва да
бъдат уважени в посочените размери.
По разноските :
Право на разноски
имат и двете страни във връзка с нормата на чл. 78 ГПК съразмерно на
уважената/отхвърлена част на иска, като и двете страни са направили
своевременно искания за присъждането им.
При този изход на
спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски, съразмерно уважената част на иска в размер на 1 200 лева. В полза на ответника, на основание чл. 78,
ал.3 от ГПК също следва да бъдат присъдени разноски в размер на 180 лева
/представляващи депозити за свидетел и САТЕ/, както и на основание чл.78, ал.8
от ГПК във вр. с чл.7, ал.2 от Наредба № 1 за минималният размер на
адвокатските възнаграждения следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 980 лева, съразмерно на отхвърлената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да
заплати в полза на съда сумата от 600 лв., представляваща държавна такса и 100
лева разноски, дължими по уважения срещу него иск.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „З.Д. Е.“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
да заплати на В.В.С., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис 4 чрез адв. Д.С.
от
САК /„Адвокатско дружество - Й. и Е.“/следните
суми:
- на
основание чл. 226 от КЗ /отм./сумата от
15 000 /петнадесет хиляди/лева, представляваща застрахователно
обезщетение по договор за застраховка „Гражданска отговорност” полица №
07514000900553/21.03.2014 г, валидна от 21.03.2014 г. до 21.03.2015 г. за
претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, резултат от ПТП настъпило
на 21.08.2014 г., ведно със законната
лихва върху главницата считано от 21.08.2014 г.
- на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в общ
размер на 3 155,89 /три хиляди сто петдесет и пет лева и осемдесет и девет
стотинки/, представляваща мораторна лихва върху доброволно изплатеното
обезщетението за неимуществени вреди за периода от датата на деликта –
21.08.2014г. съответно до 27.08.2015г., 01.09.2015г. и 09.09.2015г.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 226, ал. 1 от КЗ
/отм./ за разликата до пълния
предявен размер от 30 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА „З.Д. Е.“, с ЕИК *********, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК да
заплати на В.В.С., ЕГН **********, сумата от 1 200 /хиляда и двеста/ лева,
представляваща разноски
по делото, съразмерно на уважената част на иска.
ОСЪЖДА В.В.С., ЕГН ********** да заплати на „З.Д. Е.“, с ЕИК *********, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата от 180 /сто и осемдесет/ лева – разноски по делото, както и
на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.7, ал.2 от Наредба № 1 за
минималният размер на адвокатските възнаграждения сумата от 980 /деветстотин и
осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, съразмерно
на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „З.Д. Е.“, с ЕИК *********, да
заплати в полза на бюджета на Софийски
градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПКТ, сумата от 600 лева, представляваща дължима държавна такса и 100 лева –
разноски, дължими съразмерно на уважената част от иска.
НЕЗАВЕРЕН ПРЕПИС от
решението да се връчи на страните.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :