№ 76
гр. И., 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – И., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светозар Люб. Георгиев
при участието на секретаря ЛИДИЯ Г. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от Светозар Люб. Георгиев Гражданско дело №
20221840100021 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 7 и сл. от ЗЗДН.
Постъпила е от И. М. Г. молба за защита във връзка с осъществен акт на
домашно насилие спрямо нея от страна на П. С. А..
Твърди се, че И.Г. и П.А. имат общо дете. Поддържа се, че на 09.01.2022г.г.,
около 00,30ч. в гр. И., молителят била в клуб „Р.“, когато ответникът дошъл при нея,
започнал да се заяжда и заплашил, че ако не си тръгне веднага от заведението няма да
се прибере жива. Твърди се, че от молителят не последвал отговор, след което
ответникът я стиснал за врата, хванал я за косата и я извел пред заведението заедно с
още една нейна приятелка. Поддържа се, че пред входа на заведението ответникът
нанесъл побой на молителя- бутнал я на земята и започнал да я рита в областта на
главата и бъбреците. В този момент приятелка на молителя и приятел на ответника се
намесили. Твърди се, че това не е първият случай на упражнено насилие спрямо
молителя.
В проведеното открито съдебно заседание подадената молба се поддържа, а
ответникът я оспорва.
В проведеното на 31.03.2022г. открито съдебно заседание процесуалният
представител на молителя се отказва от разпита на свидетеля Г. И. К., поради което
същата е заличена от участие по делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Молбата по чл. 8, ал. 1 ЗЗДН е допустима- подадена е на 11.01.2022г., като за
дата на актовете на домашно насилие се посочва 09.01.2022г., поради което е спазен
предвиденият в чл. 10, ал. 1 ЗЗДН едномесечен преклузивен срок.
В тежест на молителите е да докажат: 1) че ответникът се намира в някоя от
посочените в чл. 3 ЗЗДН семейна, родствена или фактическа връзка; 2) момента на
1
извършване на твърдения акт на домашното насилие и начина на осъществяването му.
В тежест на ответника е да докаже наведените от него възражения, ако направи такива.
От представеното удостоверение за раждане се установява, че ответникът е
лице, от което молителят има дете. Следователно молителят попада в кръга на лицата
по чл. 3 ЗЗДН.
В подкрепа на изложеното в молбата молителят е представил два броя
декларации по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в които под наказателна отговорност излага твърдения
за осъществено домашно насилие- в първата декларация се сочи единствено „побой на
публично място пред клуб Р. гр. И.“, а във втората е възпроизведено съдържанието на
молбата, въз основа на която е образувано настоящото производствто.
От уведомление от Р.-М ЕООД на л. 27 от делото се установява, че не се
съхраняват видеозаписи, касаещи процесния случай.
От показанията на св. Р. Т. (баба на молителя), преценени по реда на чл. 172 от
ГПК, се установява, че молителят и ответникът до м.03.2021г. са живяли заедно и имат
общо дете, но впоследствие отношенията им се влошили и същите са се разделили.
Установява се, че през 2021г. е имало агресия от страна на ответника спрямо молителя.
По отношение на случая, предмет на настоящото дело молителят е разказал на
свидетеля, че в клуб „Р.“, гр. И. ответникът пред очите на няколко лица- очевидци
(включително приятели на молителя) й е нанесъл побой- докато молителят седял на
бара ответникът я хванал за врата, „изхвърлил“ я пред заведението, повалил я на земята
и нанесъл удари с крака в областта на бъбреците и на главата. Установява се, че във
връзка със случая молителят не е търсил медицинска помощ нито същата вечер, нито
впоследствие.
От показанията на св. Т. (присъствал в заведението), преценени по реда на чл.
172 от ГПК, се установява, че процесната вечер ответникът и молителят се намирали в
заведението с различни компании, в един момент излезли за кратко навън, след което
се върнали обратно в заведението, а след връщането им обратно в заведението по
молителя не е имало следи от побой и насилие- същата е танцувала и се е забавлявала.
Установява се, че по време на излизането на молителя и ответника от заведението
двамата са вървели свободно, без да има хващане за косата или за врата, като
процесната вечер не е имало сбиване в заведението. Установява се също така, че по
време на вечерта друга комуникация между молителя и ответника не е имало.
От показанията на св. А.Д. (приятел на ответника и присъствал в заведението),
преценени по реда на чл. 172 от ГПК, се установява, че той и ответникът са били
заедно в дискотеката, като в близост до тях се намирал и молителят. Установява се
също така, че ответникът и молителя са провели разговор относно това кой гледа
детето и издръжката му, като за целта излезли пред заведението, а свидетелят излязъл
след тях, за да изпуши една цигара и се намирал на 2-3 метра от тях. След разговора
молителят и ответникът влезли обратно в заведението, а скоро след тях обратно влязъл
и свидетелят. През цялата вечер свидетелят е бил в близост до ответника, като не е
възприел да има агресия от последния спрямо молителя, а единствено размяна на
реплики между двамата по повод общото им дете.
От показанията на св. Р. И., преценени по реда на чл. 172 от ГПК, се
установява, че процесната вечер свидетелят и майката на молителя са работили заедно
в денонощен магазин, когато молителят се обадил на майка си, че е бита от ответника в
дискотеката и свидетелят отишъл с колата си да я прибере. Установява се, че
молителят се качила в колата, отказала да бъде закарана в бърза помощ, била с
разрошена коса и разстроена, като заявила, че е била бита (вкл. ритана в главата) в
дискотеката и главата я боли.
2
От показанията на св. А., преценени по реда на чл. 172 от ГПК, се установява,
че същият е бил охранител в заведението през процесната вечер, познава страните като
редовни клиенти на заведението, същите са дошли с отделни компании, като по едно
време излезли отвън пред заведението през задния вход, на който се намирал
свидетелят, а скоро след това обратно влезли вътре. Установява се, че между молителя
и ответникът не е имало физически сблъсък вътре или пред дискотеката, по молителя
не е имало следи от физически сблъсък, както и че не е имало инциденти през
процесната вечер.
От показанията на св. А., преценени по реда на чл. 172 от ГПК, се установява,
че същият е бил охранител в заведението през процесната вечер, познава страните като
редовни клиенти на заведението, същите са дошли отделно, като по едно време излезли
за кратко пред заведението през входа, на който се намирал предишния свидетел- А.,
след което се върнали обратно вътре. Установява се също така, че не е имало сблъсъци
в дискотеката по време на вечерта.
Останалите представени доказателства са неотносими и не установяват
релевантни за предмета на делото факти. По същата причина съдът е оставил без
уважение искания на процесуалния представител на молителя за приемане на
доказателства (включително медицинска документация), касаещи различни случаи, тъй
като предмет на делото е именно случилото се на 09.01.2022г..
Съдът намира, че изложените в молбата твърдения за осъществени актове на
домашно насилие не се подкрепят от събраните по делото доказателства, поради което
молбата се явява неоснователна.
Декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е доказателствено средство, чрез което се
доказва конкретният насилнически акт и неговото авторство, както и евентуалните
последици от този акт. Декларацията е частен свидетелстващ документ, който
притежава материална доказателствена сила за удостоверените от пострадалия изгодни
за него факти (за разлика от исковия процес, където частните свидетелстващи
документи имат материална доказателствена сила, ако удостоверяват неизгодни за
издателя факти). Когато актът на насилие е извършен в отсъствието на очевидци ("на
четири очи"), декларацията е достатъчна, за да се приложат спрямо ответника мерките
по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН (чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН), именно предвид нейната материална
доказателствена сила. Ако обаче в обективния мир има други доказателства за
извършеното насилие и носещата доказателствената тежест страна не положи
дължимата грижа за събирането им, съдът не може да уважи молбата за защита. В
случай че са събрани и други доказателства, декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН
трябва да се цени във връзка с тях, и ако съдът намери доказателствата, противоречащи
на декларацията, за по-убедителни от нея, отхвърля молбата за защита (т.е.
материалната доказателствена сила на декларацията е оборена). В горния смисъл
Решение № 264700 от 13.07.2021 г. по в. гр. д. № 1524 / 2021 г. на Възз. I брач състав на
Софийски градски съд..
В конкретния случай посочените в декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН деяния
не се доказаха от събраните по делото доказателства.
Установи се единствено, че между страните са налице обтегнати отношения,
което обаче не е основание за прилагане на предвидените в чл. 5 от ЗЗДН мерки по
отношение на ответника.
По отношение на датата 09.01.2022г. не се установи ответникът да е заплашил
молителя, след което да я е хванал за косата, да я е извел пред заведението и да й е
нанесъл ритници в областта на главата и бъбреците. По делото се установи, че
страните са се намирали в заведението с различни компании, провели са разговор по
отношение на детето (ответникът е попитал кой гледа детето, а молителят го е питал за
3
издръжката), излизали са веднъж за няколко минути пред заведението, след което са се
върнали обратно и повече не са комуникирали помежду си. С оглед поведението на
страните съдът намира, че проведеният разговор във връзка с детето, дори да е
включвал заяждане, породено от обтегнатите отношения между страните, не
представлява акт на домашно насилие.
Неоснователно е възражението на процесуалния представител на молителя, че
по отношение на заплашването вътре в дискотеката молбата следва да бъде уважена
единствено въз основа на представената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. На
декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН не може да бъде придадена силата на
доказателствено средство съгласно чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН и на основание само на
нея- съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН да бъде издадена заповед за защита, тъй като в
настоящия случай са налице свидетели, присъствали по времето и на мястото, където
се твърди, че е извършено насилието- т. е. има други доказателства по смисъла на чл.
13, ал. 3 от ЗЗДН. Смисълът на закона не е при некредитиране на доказателства извън
декларацията, на основание единствено само на нея акта/актовете на насилие да се
считат доказани по предвидения в ЗЗДН облекчен ред. В горния смисъл са Решение №
261260 от 08.04.2022 г. по в. гр. д. № 12565 / 2020 г. на Възз. I брач състав на Софийски
градски съд; Решение № 261603 от 11.05.2022 г. по в. гр. д. № 11831 / 2020 г. на Възз. II
брач състав на Софийски градски съд и Решение № 266581 от 11.11.2021 г. по в. гр. д.
№ 14195 / 2020 г. на Възз. II брач състав на Софийски градски съд. Представената от
молителката Декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН не представлява достатъчно основание
за уважаване на молбата по смисъла на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН- доколкото твърдените
актове на домашно насилие са извършени в присъствието на други лица ефекта на
декларацията, предвиден с разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН е изключен и на това
основание, а молителят не е ангажирала доказателства, от които да се направи
категоричен извод, че твърдените от нея действия на ответника са се осъществили
обективно в действителността на посочената дата.
С оглед гореизложеното молбата следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
По разноските:
На основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН молителят следва да заплати държавната
такса и разноските по делото, тъй като за него не е налице предвиденото в закона
изключение (лицето да не е навършило 18- годишна възраст), а именно- 25лв.
държавна такса и 200лв. заплатено адвокатско възнаграждение (л. 50 гръб от делото).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на И. М. Г., ЕГН **********, за защита
във връзка с осъществен акт на домашно насилие от П. С. А., ЕГН **********, и
ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, с която по отношение на А. И. Г.,
ЕГН **********, да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН И. М. Г., ЕГН **********, да
заплати по сметка на РС- И. държавна такса за производството в размер на 25 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в седемдневен срок от връчването му с
въззивна жалба пред СОС.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
4
ДА СЕ УВЕДОМИ след влизане в сила на решението съответното районно
управление на МВР, че издадената по делото заповед за незабавна защита няма
действие занапред (чл. 19 ЗЗДН).
Съдия при Районен съд – И.: _______________________
5