№ 9002
гр. София, 17.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:*****
при участието на секретаря ****
като разгледа докладваното от ***** Гражданско дело № 20231110119342 по
описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 411 КЗ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „****“ АД да заплати на „****“ ЕАД сумата от 4015.43
лева, представляваща регресно суброгационно взеМ.е за заплатено застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „Авто****“ за вреди по лек автомобил „*****“ с
рег. № СВ **** МА вследствие на ПТП от 09.05.2022г., настъпило в гр. София, на кръговото
кръстовище на бул. „****“ с ул. „***, по вина на водача на лек автомобил „****“ с рег. № СВ
**** РР, чиято деликтна отговорност в качеството му на водач на автомобила била
застрахована по силата на сключен със ЗД „****“ АД договор за задължителна застраховка
„****“ на автомобилистите, в т. ч. 25.00 лева- ликвидационни разноски, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 11.04.2023г. до окончателно изплащане на задължението,
както и сумата от 83.65 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
25.01.2023г. до 09.04.2023г.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена
застраховка „****“ на МПС- на 09.05.2022г., в гр. София, на кръстовището с кръгово
движение на бул. „****“ и ул. „*** настъпил пътен инцидент между застрахования при него
по договор за застраховка „****“ лек автомобил „*****“ с рег. № СВ **** МА и лек
автомобил „****“ с рег. № СВ **** РР, чийто водач не спазил и отнел предимството на
дясностоящия спрямо него лек автомобил „*****“, идващ от бул. „****“ с посока на
движение към бул. „****“, при което между двете МПС настъпил удар, от който по
застрахования при ищеца лек автомобил настъпили увреждания на обща стойност 3990.43
лева, която сума била изплатена в полза на правоимащото лице на 13.10.2022г. За
определяне на обезщетението били сторени и разходи от ищеца в размер на 25.00 лева. С
оглед на това ищецът счита, че ответникът в качеството му на застраховател по застраховка
„****“ на автомобилистите на лек автомобил „****“ е легитимиран да му заплати
процесното регресно взеМ.е, законна лихва, обезщетение за забава, както и разноските за
настоящото производство.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
1
131 ГПК, с който ответникът оспорва предявените срещу него искове, поддържайки, че от
представените с исковата молба доказателства не се установява соченият от ищеца
механизъм на ПТП, поради което счита, че не е налице основание за ангажиране на
отговорността на соченото за делинквент лице, а с това и на собствената му гаранционно-
обезпечителна отговорност. Оспорва в тази връзка доказателствената стойност на
представения с исковата молба протокол за ПТП. Наред с това, поддържа, че изключителна
вина за настъпване на процесния пътен инцидент има водачът на увредения лек автомобил,
който предприел М.евра по навлизане в кръговото кръстовище, без да се убеди, че в него
няма други автомобили, при което отнел предимството на лек автомобил „****“. Оспорва
претенцията и по размер, поддържайки, че изплатеното от ищеца обезщетение е в завишен
размер с оглед средните пазарни цени и с оглед действително претърпените от ПТП вреди,
като поддържа освен това, че в случая са налице надписани ремонтно- възстановителни
дейности и авточасти. Подчертава в тази връзка, че към датата на ПТП соченият за увреден
лек автомобил не е бил в гаранция, поради което стойността на ремонта следвало да се
определи по средни пазарни цени на алтернативни авточасти. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на регресната претенция по чл. 411 КЗ във врз. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД
предполага установяване от ищеца при условията на пълно и главно доказване съобразно
нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, че в обективната действителност са се осъществили следните
материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ наличие на валидно и действащо
застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „****“ между ищеца и
собственика на увреденото МПС; 2/ реализиране в срока на действие на застрахователното
покритие на застрахователно събитие (ПТП) в резултат от виновното и противоправно
поведение на водача на МПС, чиято **** е застрахована при ответното дружество (на
основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага оборимо); 3/ настъпване на вреда
вследствие на осъществения застрахователен риск; 4/ причинно- следствена връзка между
ПТП и вредата; 5/ размер на вредата; 6/ заплащане на застрахователно обезщетение по
застраховка „****“ в полза на правоимащото лице в размер на действителната стойност на
вредите.
Не са спорни между страните, поради което с доклада по делото на основание
разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и поради това ненуждаещи се
от доказване са отделени следните обстоятелства: че към датата на ПТП между ищеца и
собственика на увредения лек автомобил е имало сключен договор за застраховка „****“ с
предмет този автомобил, че гражданската (деликтната) отговорност на водача на лек
автомобил „****“ е била обезпечена по силата на сключен с ответника договор за
задължителна застраховка „****“ на автомобилистите, че ищецът е заплатил в полза на
правоимащото лице по застраховка „****“ застрахователно обезщетение в размер на 3990.43
лева, като е сторил и ликвидационни разноски в размер на 25.00 лева.
Спорният по делото въпрос се свежда до действителния механизъм на ПТП, в частност
до конкретно осъщественото от всеки от водачите поведение при настъпване на инцидента и
степента, в която същото е станало причина за осъществяването му, респ. за настъпване на
вредоносния резултат, както и до размера на действително настъпилите увреждания по лек
автомобил „*****“, за които може да се приеме, че са в причинна връзка с процесния пътен
инцидент.
Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на надлежно приобщената и
неоспорена от страните доказателствена съвкупност- протокол за ПТП № 1831546 от
09.05.2022г., заявление до ищеца в качеството му на застраховател по застраховка „****“ на
лек автомобил „*****“ за изплащане на застрахователно обезщетение за вредите от
2
процесния пътен инцидент, представената от Столична община схема на организацията на
движение на процесното кръгово кръстовище, показанията и на двамата разпитани
свидетели, както и от заключенията на съдебно- автотехническата експертиза, които,
преценени по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвени,
даващи пълни, точни и обосновани отговори на възложените задачи, не се установява
соченото от ищеца в исковата молба противоправно поведение на водача на лек автомобил
„****“, с което същият обективно да е станал причина за настъпване на процесния сблъсък.
Така, съгласно протокола за ПТП, на който сам ищецът се позовава, вкл. съобразно
съдържащата се в същия схема на ПТП, последното е настъпило на 09.05.2022г., в гр. София,
на кръговото кръстовище на бул. „****“ и ул. „***, като към момента на удара лек
автомобил „****“ вече се е намирал в кръстовището, а лек автомобил „*****“ е навлизал в
него, движейки се по ул. „*** в посока от ул. „****“ към ул. „Неделчо ****“. Така
отразеното в схемата относно предприетите от всеки от водачите на двата автомобил М.еври
и местоположението им спрямо кръговото кръстовище се установява и от подаденото до
ищеца от водача на лек автомобил „*****“ заявление за изплащане на застрахователно
обезщетение по застраховка „****“, в което същият изрично е изяснил, че ударът е настъпил
при влизането му в кръстовището.
По същество в идентичен смисъл, а и идентични помежду си са и показанията на
двамата свидетели- водачите на всеки от автомобилите- М. Х. и А. А. А., по отношение на
чиято достоверност при преценката им по реда на чл. 172 ГПК за съда не възниква
съмнение, доколкото същите са вътрешно и взаимно непротиворечиви, а и намират опора в
останалата доказателствена съвкупност. Така, свидетелите изясняват, че ударът помежду им
настъпил при навлизане на лек автомобил „*****“ в кръстовището, респ. след като лек
автомобил „****“ вече бил навлязъл в него, в какъвто именно смисъл, както бе изяснено, е и
отразеното в неоспорената от страните схема в протокола за ПТП.
Нещо повече, съгласно разясненията на вещото лице, извършило основната и
допълнителната съдебно- автотехнически експертизи, в проведеното на 04.12.2024г. открито
съдебно заседание към момента на удара лек автомобил „****“ вече е бил в кръстовището за
кръгово движение, като експертът е обосновал съждението си в този смисъл с
обстоятелството, че процесното кръстовище е със значителна дължина по посоката на
движение на лек автомобил „****“. А в писменото заключение на допълнителната съдебно-
автотехническа експертиза, изготвено при съобразяване на неоспорените от страните данни
в показанията на всеки от свидетелите относно скоростта, с която всеки от тях е управлявал
лекия автомобил- участник в ПТП, експертът е установил, че независимо дали ще се приеме,
че лек автомобил „****“ се е движил с 30 км/час или с 40 км/час, каквито са единствените
конкретни данни в тази насока, приобщени по делото, следва да се приеме, че този
автомобил първи е навлязъл в кръстовището.
С оглед на така установеното и при съобразяване на представената по искане на
ответника от Столична община схема на организацията на движението на процесното
кръстовище, съгласно която на всеки от входовете към него, вкл. на входовете откъм ул. „***
и бул. „****“, по които са се движили съответно лек автомобил „*****“ и лек автомобил
„****“, е имало знак „Б1- Пропусни движещите се по пътя с предимство!“, следва да се
приеме, че навлизането на лек автомобил „****“ в кръговото кръстовище, доколкото
съгласно всички приобщени доказателства същото е настъпило преди навлизането на лек
автомобил „*****“ в същото, както и движението му в кръстовището не са осъществени в
отклонение от правно дължимото поведение, респ. не са противоправни, а още по- малко-
обективно способствали за настъпване на пътния инцидент. Не се установява соченото в
исковата молба поведение на сочения за виновен водач по отнеМ.е на предимството на лек
автомобил „*****“, доколкото съгласно възпроизведената вече доказателствена съвкупност
към момента на инициалния сблъсък лек автомобил „****“ вече се е движил в кръговото
3
движение, т. е. по пътя с предимство, а лек автомобил „*****“ все още е навлизал в този път
от път без предимство, на който е имало поставен пътен знак „Б1- Пропусни движещите се
по пътя с предимство!“.
За пълнота и прецизност следва да се изясни, че изводът на съда за липса на доказано
противоправно поведение на водача на лек автомобил „****“ при настъпване на пътния
инцидент не се разколебава от твърденията на свидетеля М. Х., че преди удара лек
автомобил „****“ е навлязъл и се е движил в кръговото кръстовище с „висока скорост“,
доколкото не се установява, а не се и твърди същата да е превишена или несъобразена с
пътната обстановка и обективно да е допринесла за настъпване на пътния инцидент при вече
установеното, че този автомобил се е намирал в кръговото движение към момента на
навлизане на лек автомобил „*****“ в същото.
При тези съображения настоящият съдебен състав намира, че не се установява виновно
противоправно поведение на водача на лек автомобил „****“, а с това и основание за
ангажиране на гаранционно- обезпечителната отговорност на застраховалия гражданската
(деликтната) му отговорност застраховател по застраховка „****“ на автомобилистите,
поради което предявените регресен иск с правно основание чл. 411 КЗ и обусловеният от
неговата основателност иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на спора разноски се следват единствено на ответника, комуто на
основание разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъде присъдена сумата от 1545.00
лева, представляваща разноски за настоящото производство за заплатени депозити за
възнаграждения на вещото лице и за явяване на свидетеля в открито съдебно заседание, за
държавна такса за издаване на съдебно удостоверение, както и за адвокатско
възнаграждение, за което по делото са представени доказателства, че е реално заплатено.
Сторените от ищеца разноски следва да останат за негова сметка- така, както са
извършени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
„****“ АД, ЕИК ****, да заплати на „****“ ЕАД, ЕИК ****, сумата от 4015.43 лева,
представляваща регресно суброгационно взеМ.е за заплатено застрахователно обезщетение
по имуществена застраховка „Авто****“ за вреди по лек автомобил „*****“ с рег. № СВ
**** МА вследствие на ПТП от 09.05.2022г., настъпило в гр. София, на кръговото
кръстовище на бул. „****“ с ул. „***, по вина на водача на лек автомобил „****“ с рег. № СВ
**** РР, чиято деликтна отговорност в качеството му на водач на автомобила била
застрахована по силата на сключен със ЗД „****“ АД договор за задължителна застраховка
„****“ на автомобилистите, в т. ч. 25.00 лева- ликвидационни разноски, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 11.04.2023г. до окончателно изплащане на задължението,
както и сумата от 83.65 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
25.01.2023г. до 09.04.2023г.
ОСЪЖДА „****“ ЕАД, ЕИК ****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на „****“
АД, ЕИК ****, сумата от 1545.00 лева, представляваща разноски за настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
5