№ 4240
гр. София, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА Гражданско дело №
20211110154626 по описа за 2021 година
и взе предвид следното:
Производството е образувано по обективно съединени искове с правна квалификация чл.
405, ал. 1, във вр. с чл. 108, ал. 1 , т. 1 от КЗ и 86 ЗЗД.
Ищецът АЛ. Й. АС. претендира от ответника ЗК „Лев Инс” АД на основание чл. 405, ал.1,
вр. чл. 108, ал.1, т.1 КЗ сумата от 3715 лв., представляващо обезщетение за имуществени
вреди, дължимо по договор за имуществено застраховане „Каско на МПС“ на лек автомобил
„******” с ДК № *********** за застрахователно събитие – кражба на преден ляв фар,
настъпила на 30.03.2020г. в гр. Перник, при което са нанесени увреждания на застраховиния
при ответника автомобил, както и на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 280 лв.-обезщетение за
забава за периода 17.06.2020г.-20.09.2021г. Претендира разноски.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответното дружество ЗК „Лев Инс” АД и в
срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор, в който оспорва иска по размер. Твърди, че
с изплащането на сумата от 319,67 лв. е изпълнило задълженията си да изплати обезщетение
като застраховател по застраховка „ГО“. При тези съображения моли за отхвърляне на
предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2
ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу
плащане на премия и при настъпване на застрахователно събитие да заплати на
застрахования или на трето ползващо се лице застрахователно обезщетение. Договорът се
1
сключва в писмена форма като застрахователна полица или друг писмен акт и има следните
задължителни реквизити: данни за страните; предмета на застраховката; покрития риск;
срока на договора, както началото и края на З. то покритие; застрахователната сума и
застрахователната премия; дата и място на издаване; подписите на страните.
Предмет на имуществено застраховане може да бъде всяко право, което за застрахования е
оценимо в пари, като сумата, срещу която се застрахова имуществото не може да надвишава
действителната му стойност. За действителна се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същото качество. При настъпване на
застрахователното събитие, застрахователят е длъжен да плати застрахователното
обезщетение в посочения в чл. 405, ал. 1 срок. Обезщетението трябва да бъде равно на
размера на вредата към деня на настъпване на събитието.
Съгласно чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие, застрахователят по
договора за имуществена застраховка е длъжен да плати застрахователно обезщетение в
уговорения срок. Предвидената в нормата на чл. 405, ал. 1 КЗ отговорност на застрахователя
може да бъде ангажирана при осъществяването на сложен фактически състав, който
включва кумулативното наличие на следните елементи: 1) валидно възникнало
застрахователно правоотношение по имуществената застраховка между страните; 2)
настъпване на твърдяното застрахователно събитие в периода на осигуреното
застрахователно покритие; 3) наличие на вреди, за които се претендира застрахователно
обезщетение, възникнали в резултат от застрахователното събитие; 4) изпълнение на
задълженията, поети от ищеца в качеството му на застрахован за заплащане на дължимата
застрахователна премия, уведомяване на застрахователя за настъпило застрахователно
събитие и представяне на необходимите документи за неговото установяване. В тежест на
застрахователя, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, е да докаже, че са налице материалноправните
предпоставки, при възникването на които може обосновано да откаже заплащане на
уговореното застрахователно обезщетение.
В настоящия случай между страните не е спорно, а и се установява, че към момента на
настъпване на твърдяното застрахователно събитие – кражба на отделни авточасти /преден
ляв фар/, на 30.03.2020 г., ищецът е бил застраховано лице по действителен договор за
имуществено застраховане „КАСКО" на МПС – Клауза I „Всички рискове“, при ЗК „Лев
инс“ АД за лек автомобил марка „******” с ДК № *********** съгласно застрахователна
полица № ********* от 15.01.2020 г. със срок на валидност от 15.01.2020 г. до 14.01.2021 г.
за застрахователна сума в размер на 29700 лв. и при застрахователна премия 1785,84 лв.
Между страните не е спорно и се установява, че в срока на покритие на застрахователната
полица, вноските по която са платени /за последното не е формиран спор/, на 30.03.2020 г.,
около 01,30 ч. в гр. Перник от л.а. марка „******” с ДК № ***********, паркиран на ул.
„Воронеж“, пред блок 3, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот
/счупване на стъклото на предна лява врата/, е отнета чужда движима вещ – 1 бр. преден ляв
фар, от владението на АЛ. Й. АС., без негово съгласие с намерение противозаконно да се
присвои – престъпление по чл.195, ал. 1, т. 3 във вр. 194, ал. 1 НК, за което е образувано ДП
2
№ 118/2020г. по описа на Второ РУМВР гр. Перник с, пр.пр. № 994/2020г. по описа на РП –
гр. Перник. С постановление от 22.05.2020 г. досъдебното производство по случая е спряно
поради неразкриване на извършителя на престъплението.
По делото не се спори, а и се сочи от самия ответник в отговора на исковата молба, че по
предявената към застрахователното дружество претенция от ищеца е образувана щета №
1301-1501-20-402357, по която е изплатено обезщетение в размер на 319,67 лв. Отказа си да
плати обезщетение в по-висок размер застрахователното дружество обосновава с
разпоредбата на т. 27.4 от Общите условия за застраховане на сухопътни превозни средства,
без релсови превозни средства на ЗК „Лев инс“, съгл. която застрахователя не представя
застрахователно покритие за щети, настъпили в резултат на кражба или грабеж на отделни
части, принадлежности, инструменти, детайли или възли извън салона на купето на МПС,
поради което е отказал изплащане на застрахователно обезщетение за детайлите, описани
като липсващи по щета № 1301-1501-20-402357 – преден ляв фар.
Спорни пред настоящата съдебна инстанция са два въпроса: представлява ли събитието
покрит застрахователен риск, за който отговорността на ответника може да се ангажира,
както и досежно размера на дължимото обезщетение.
По отношение на първия спорен въпрос:
Съгласно представените като доказателство по делото Общи условия за автомобилна
застраховка "Каско" и по-точно в раздел IX, т. 27.4 е предвидено, че застрахователят не
предоставя застрахователно покритие за щети, настъпили в резултат на кражба или грабеж
на отделни части, принадлежности, инструменти, детайли или възли извън салона на купето
на МПС.
По делото е установено настъпването на застрахователното събитие. Ищецът е сезирал
компетентните да извършат разследване на кражбата органи, като по случая е образувана
прокурорска преписка срещу неизвестен извършител. Обстоятелството, че частите от
процесния автомобил липсват и водачът на автомобила не знае кой ги е отнел, е достатъчно,
за да се приеме настъпването на събитието кражба. В случая следва да се посочи и че не се
установява по делото друга различна от описаната причина за липсата на частите от
процесния автомобил. Не се спори и между страните, че процесният автомобил е бил
застрахован от ответника със застрахователно покритие по Клауза I "Всички рискове",
включваща пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, причинени от
рисковете, посочени в т. 7 от ОУ. Това означава, че са покрити рисковете противозаконното
отнемане на цялото МПС и злоумишлени действия на трети лица, изразяващи се в
механично въздействие и заливане с химически активни вещества, нарушаващи целостта
и/или външния вид /т. 1.4 от Клауза I „Всички рискове“ от ОУ/.
Правото на застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение, поради
наличие на изключен риск, предвижда безспорно установяване на осъществяване на
фактите, към които следва да се приложи конкретният текст на ОУ, на които ответникът се
позовава – т. 27.4 от ОУ. Ответникът поддържа, че е налице изключен риск по смисъла на т.
3
27.4 от ОУ. Според решаващия съд редакцията на т. 27.4 от Общите условия не води до
категоричен извод, че при кражба на части от автомобила, които засягат неговата
функционалност и цялост, застрахователя се освобождава от задължението да изплати
застрахователно обезщетение, причинено вследствие на кражба. Текстът предвижда, че не се
покриват липсващи отделни детайли, възли и агрегати, на МПС. Съдът, при тълкуването на
клаузата на т. 27.4 от ОУ съобразно правилото на чл. 20 ЗЗД, и като взе предвид, че при
неяснота на уговорката, същата следва да се тълкува със смисъл, ограничаващ правата на
страната, която я е предложила и която цели да се ползва от нея, достига до извод, че отказът
на застрахователя да заплати застрахователно обезщетение е неоснователен. Нужно е да се
отбележи, че МПС представлява по своята същност сложна съставна вещ, която включва
отделни елементи /части/. Извън сложната съставна вещ отделните нейни части нямат свое
самостоятелно предназначение, а са функционално свързани с главната вещ. Ето защо
всички части на главната вещ, в своята съвкупност и установен начин на взаимодействие,
обезпечават възможността същата да бъде използвана съобразно нейното предназначение.
От комплексното тълкуване на Общите условия съдът приема, че застрахователят е поел
задължение да покрие и риска кражба на части от застрахования лек автомобил. С оглед на
това, като се е задължил да носи риска от кражба /противозаконното отнемане/ на целия
автомобил, застрахователят носи риска и от кражбата на онези части от него, без които
същият не може да се ползва по предназначение. Това произтича от спецификите на обекта
на имущественото застраховане - моторно превозно средство, съставляващо сложна
съставна вещ с определено предназначение. Изложеното налага извода, че
регламентираните в общите условия на застрахователя изключение в т. 27.4 от ОУ касаят
само онези части от автомобила, които е възможно да бъдат премахнати без особени усилия
или използване на технически средства и без които е възможно и позволено от закона
автомобила да се движи по пътищата за обществено ползване, какъвто не е процесният
случай – видно и от приетата без възражения САТЕ.
В случая чрез посоченото въздействие от неизвестно лице е нарушена функционалната
цялост на автомобила, като сложна съставна вещ, при чието функционално единство същият
е изправен, поради което в случая е налице повреда на автомобила, която съгласно т. 7 и т.
1.4 от Клауза I „Всички рискове“ от ОУ подлежи на обезщетяване, при отчитане на неговата
застрахователна стойност с констатираните липси и увреждания. Констатираните липси и
увреждания върху лекия автомобил не са „липсващи отделни детайли, възли и агрегати на
МПС", какъвто например би бил акумулатор или радиоантена /в този смисъл и решение №
4927 от 20.07.2018 г. по в. гр. д. № 13683/2017 г. на Софийски градски съд, Решение от 12.
2019 г. по в. т. д. № 1570/2019 г. по описа на I въззивен състав, ТО на Окръжен съд – Варна,
Решение № 5204 от 17.12.2018 г. по гр. д. № 7696/2018 г. на Районен съд – Варна, Решение
№ ЗЗ5062 от 09.02.2018 г. по гр. д. № 21227/2017 г. на Софийски районен съд, всички
постановени в аналогични случаи и по приложение на спорната клауза на ОУ/.
При липса на проведено пълно и главно доказване на възраженията на застрахователя по
правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, съдът счита, че по делото не се установи без съмнение, че
4
за ответника е възникнало правото по чл. 408, ал. 1, т. 1 КЗ да откаже заплащането на
уговореното застрахователно обезщетение, а влезлият в сила застрахователен договор
поражда за застрахователя задължение при настъпване на застрахователно събитие да
изплати на застрахования обезщетение за претърпените от събитието вреди.
Досежно размера на обезщетението, дължимо на основание чл. 405, ал. 1 КЗ от
застрахователя по имуществената застраховка, същият се определя в зависимост от
действителния размер на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие в
рамките на уговорената застрахователна сума, съответно тълкувайки и разпоредбата на чл.
400, ал. 2 КЗ, и уговорките по застрахователния договор с общите условия /чл. 405, ал. 1 КЗ/.
Присъжданото от съда обезщетение трябва да кореспондира с размера на претърпяната към
деня на настъпване на застрахователното събитие вреда.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените
вреди към деня на настъпване на събитието. Обезщетението не може да надвишава
действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на
застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго със същото качество, съответно стойността, необходима за
възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. В случая размерът на
обезщетението следва да се определи съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ - в размер на вредата, която
е равна на възстановителната стойност на отделните части на застрахованото имущество,
изчислено по средни пазарни цени към момента на застрахователното събитие. От
заключението на САТЕ, което не е оспорено от страните и на което съдът дава вяра като
обективно изготвено и безпристрастно, стойността на щетата и на новите части, които
следва да бъдат възстановени по средни пазарни цени е 3031,87 лева с вкл. ДДС. От тази
сума следва да се извади стойността на стъкло предна лява врата и труда за демонтаж и
монтаж на тази увредена част /претендира се в настоящото производство обезщетение за
липсващия преден ляв фар/. Така сумата, която се дължи на застрахования, възлиза на
2838,76 лв. От тази сума следва да се приспадне и горницата от изплатеното от ответника
над 193,12 лв. /стойност на части и труд за счупеното стъкло/ до 319,67 лв., или на ищеца е
дължима сума в размер на 2645,64 лв., за която сума искът е основателен и следва да се
отхвърли за горницата до пълния предявен размер от 3715 лв.
В случая съдът приема дадената от вещото лице по САТЕ стойност по средни пазарни цени,
а не тази по проформа фактурата от официалния сервиз на марката, предвид датата на
производство на процесното МПС – 2012г. вр. с т. 33.1. от ОУ на ответника.
Съгласно чл. 405, ал. 1, във вр. с чл. 108, ал. 1 КЗ , застрахователят е длъжен да изплати
дължимото обезщетение в срок до 15 дни, който започва да тече от деня, в който
застрахованият е изпълнил задълженията си при настъпило застрахователно събитие и е
представил всички поискани и по арг. от чл. 108 КЗ, необходими за определяне на
застрахователното обезщетение документи. В конкретния случай ищецът е заявил
5
претенция с начална дата от 17.06.2020 г., а щетата е била заведена най-късно на
05.06.2020г., от която дата е възражението на ищеца с определеното му обезщетение
/предвид липсата на данни за по-ранна дата/. Ответникът не е релевирал и поддържал
твърдения, че са били необходими допълнителни документи, които ищецът е следвало да
представи, за да бъде определено дължимото застрахователно обезщетение, и не е изплатил
дължимото застрахователно обезщетение в цялост, поради което, на основание чл. 84, ал. 1,
предл. първо ЗЗД, ответникът е изпаднал в забава за плащане на обезщетението на
21.06.2020 г. и дължи лихва по чл. 86, ал. 1 ЗД, върху присъдената главница. Дължимата
сума за периода 21.06.2020г. – 20.09.2021г. /датата на депозиране на ИМ/, определена по
правилото на чл. 162 ГПК и изчислена върху дължимата главница с помощта на онлайн
лихвен калкулатор е в размер на 336,58 лв., което е в повече от претендираното, поради
което и акцесорният иск за лихва се явява основателен досежно предявения размер, предвид
принципа на диспозитивното начало.
Относно разноските за производството:
При този изход на делото ищецът има право на възстановяване по реда на чл. 78, ал. 1
от ГПК на част от разноските, които е направил за производството, съразмерно на уважения
иск, установени в общ размер от 731,30 лв. /заплатени държавна такса, възнаграждение за
вещо лице и адв. възнаграждение/.
Съгласно чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК ответника има право на присъждане на разноски съразмерно
на отхвърлената част от исковите претенции в размер на 93,69 лв. / възнаграждение за вещо
лице и юрк. възнаграждение в минимален размер, предвид извършените процесуални
действия и фактическата и правна сложност на делото/, съгл. приложен и неоспорен
списък по чл. 80 ГПК.
Така мотивиран, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, с адрес гр. София, бул. „Симеоновско шосе”
№ 67А, да заплати на АЛ. Й. АС., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, ул.
„Позитано“, вх. Б, ет. 6, офис 19 – чрез адв. Е., на основание чл. 405, ал. 1 КЗ сумата от
2645,64 лв., представляващо обезщетение за имуществени вреди, дължимо по договор за
имуществено застраховане „Каско на МПС“ на лек автомобил „******” с ДК №
*********** за застрахователно събитие – кражба на преден ляв фар, настъпила на
30.03.2020г. в гр. Перник, при което са нанесени увреждания на застраховиния при
ответника автомобил, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба в съда –
21.09.2021г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния
предявен размер от 3715 лв.; на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 280 лв. - обезщетение за
забава за периода 21.06.2020г. - 20.09.2021г., както и да заплати на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 731,30 лв. - разноски за производството.
ОСЪЖДА АЛ. Й. АС., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, ул. „Позитано“, вх. Б,
6
ет. 6, офис 19 – чрез адв. Е., да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, с адрес гр.
София, бул. „Симеоновско шосе” № 67А, на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК сумата от 93,69
лв. - разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от датата от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7