№ 235
гр. Перник, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на двадесет и трети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Гражданско дело №
20201720104828 по описа за 2020 година
Предявен е отрицателен установителен иск от СВ. В. АНГ. от гр. Перник срещу
„Топлофикация – Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, с който се иска да бъде
признато по отношение на ищеца, че не дължи на ответника сумата от 1120,48 лева,
представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2011г. до
30.04.2013г. за топлофициран имот, находящ се в гр. ******, ул. „****** ********“ бл.
*, вх. А, ап. 9А и сумата от 209,96 лева, представляваща законна лихва за забава на
месечните плащания за периода от 30.06.2011г. до 24.06.2014г., както и законната
лихва, изчислена върху главницата от 11120,48 лева, считано от датата на подаване на
Заявлението за издаване на Заповедта за изпълнение на парично задължение –
17.10.2014г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски по
ч. гр. д. № 05951/2014г. по описа на Пернишки районен съд в размер на 26,61 лева
държавна такса и 200.00 лева юрисконсултско възнаграждение, за които суми в полза
на ответника е издаден изпълнителен лист от 12.01.2015г., издаден по ч. гр. д. №
05951/2014г. по описа на ПРС и е образувано изпълнително дело № 153/2015г. по
описа на ЧСИ Соня Димитрова, с район на действие Пернишки окръжен съд, поради
погасяването им по давност.
В исковата молба ищецът сочи, че срещу него е образувано изпълнително дело
№ 153/2015г. по описа на ЧСИ Соня Димитрова, с район на действие Пернишки
окръжен съд с взискател „Топлофикация – Перник“ АД. Сочи се, че посоченото
изпълнително дело е образувано на 02.02.2015г. въз основа на изпълнителен лист,
издаден на 12.01.2015г. от ПРС по ч. гр. д. № 5951/2014г. по описа на ПРС. Уточнява
се, че процесният изпълнителен лист е издаден въз основа на влязла в сила Заповед за
изпълнение на парично задължение № 4727/17.10.2014г., издадена по ч. гр. д. №
05951/2014г. по описа на ПРС, с която на ищеца по настоящото дело е било
разпоредено да заплати на ответника по настоящото дело сумата от 1120,48 лева,
представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2011г. до
1
30.04.2013г. за топлофициран имот, находящ се в гр. ******, ул. „****** ********“ бл.
*, вх. А, ап. 9А и сумата от 209,96 лева, представляваща законна лихва за забава на
месечните плащания за периода от 30.06.2011г. до 24.06.2014г., както и законната
лихва, изчислена върху главницата от 11120,48 лева, считано от датата на подаване на
Заявлението за издаване на Заповедта за изпълнение на парично задължение –
17.10.2014г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски по
ч. гр. д. № 05951/2014г. по описа на Пернишки районен съд в размер на 26,61 лева
държавна такса и 200.00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че вземанията за сумите по изпълнителния лист, послужил за
образуване на изпълнително дело № 153/2015г. по описа на ЧСИ Соня Димитрова са
погасени с изтичането на петгодишна давност по смисъла на чл. 110 ЗЗД. Ищецът
намира, че предвидената в закона петгодишна давност е започнала да тече от дата
02.02.2015г., когато е било образувано изпълнително дело № 153/2015г. по описа на
ЧСИ Соня Димитрова, доколкото в хода на изпълнителното производство не са
извършвани изпълнителни действия, които да прекъсват давността.
В предоставения от разпоредбата на чл. 131 ГПК едномесечен срок, ответникът,
чрез процесуалния си представител - юрк. Е. Максимова е депозирал писмен отговор, с
който оспорва предявения иск като недопустим, с оглед обстоятелството, че за същия
период от време, между същите страни и за същото изпълнително дело има
постановено и влязло в сила отхвърлително Решение, а именно: Решение №
1683/18.11.2019г. по описа на ПРС.
На следващо място намира иска за неоснователен и по основание. Твърди, че в
хода на изпълнителното производство са извършвани своевременно изпълнителни
действия, които са прекъсвали многократно настъпването на погасителната давност.
Сочи, че с образуването на изпълнително производство е прекъснато течението на
давността а по силата на чл. 115, ал. 1 б. Ж от ГПК, по време на изпълнителното
производство давността спира да тече. Намира, че в случая е приложима разпоредбата
на чл. 110 ЗЗД – общ давностен срок – с изтичането на 5 години.
С допълнителна молба от 25.06.2021г., в изпълнение на дадените от съда
указания, ищецът е уточнил правния си интерес с обстоятелството, че с посоченото от
ответника съдебно решение, съдът се е произнесъл по въпроса дали процесните
вземания са погасени по давност към предходен период от време.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и
поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а и се установява от приетите по делото писмени
доказателства, че по ч. гр. д. № 05951/2014г. по описа на ПРС е била издадена Заповед
№ 4727/17.10.2014г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за следните
суми: сумата от 1120,48 лева, представляваща главница за неплатена топлинна енергия
за периода от 01.05.2011г. до 30.04.2013г. за топлофициран имот, находящ се в гр.
******, ул. „****** ********“ бл. *, вх. А, ап. 9А и сумата от 209,96 лева,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
30.06.2011г. до 24.06.2014г., както и законната лихва, изчислена върху главницата от
11120,48 лева, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповедта
за изпълнение на парично задължение – 17.10.2014г. до окончателното изплащане на
2
сумата, както и направените разноски по ч. гр. д. № 05951/2014г. по описа на
Пернишки районен съд в размер на 26,61 лева държавна такса и 200.00 лева
юрисконсултско възнаграждение.
Не се твърди от страните, а и не се установява от длъжника да е постъпило
възражение за недължимост, поради което заповедта за изпълнение, въз основа на
която е издаден процесният изпълнителен лист е влязла в сила най-късно на
12.01.2015г. (предвид липсата на доказателства в тази насока, съдът приема, че е влязла
в сила най-късно на датата, на която е издаден процесния изпълнителен лист), когато в
полза на ответника по настоящото дело е издаден изпълнителен лист.
От приетото по делото заверено копие на изпълнително дело № 153/2015г. по
описа на ЧСИ Соня Димитрова, с район на действие ПОС, се установява, че същото е
образувано въз основа на молба от 02.02.2015г., подадена от „Топлофикация – Перник”
АД и въз основа на процесния изпълнителен лист. По същото са извършени множество
действия по проучване на имущественото състояние на длъжника, както и действия за
налагане на запор върху вземанията на длъжника, а именно: със Запорно съобщение от
20.09.2016г. съдебния изпълнител е наложил запор върху пенсията на длъжника до
размера на дълга по изпълнителното дело.
На 30.12.2016г. по изпълнителното дело е била депозирана молба от взискателя,
с която е поискано налагането на запор върху разкрити на длъжника сметки в
„Уникредит Булбанк“ АД, „Банска ДСК“ ЕАД и „Обединена българска банка“АД.
На 18.04.2018г. е отново е депозирана молба от взискателя, с искане за налагане
на запор върху вземанията на длъжника по открити на негово име банкови сметки.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
намира следното:
Ищецът е предявил иск по чл. 439 от ГПК, като иска да бъде признато за
установено по отношение на ответника, че не дължи процесните суми поради наличие
на новонастъпили обстоятелства /след осъществено заповедно производство/, а
именно: погасяването на вземанията поради изтекла погасителна давност.
С оглед горното предявеният иск се явява допустим, тъй като, както вече се
посочи, ищецът се позовава на новонастъпили, след влизане в сила на заповедта за
изпълнение, факти, на които длъжникът може да се позовава при оспорване на
изпълнението по чл. 439 ГПК.
На следващо място, с отрицателния установителен иск за недължимост на суми
по изпълнителния лист се цели установяване несъществуването на изпълняемото
право, като при уважаването му, изпълнителният процес следва да бъде прекратен.
Именно в прекратяване на воденото принудително изпълнение се състои защитата,
която се търси с отрицателния установителен иск за несъществуване на вземането. По
време на висящността на принудителното изпълнение, длъжникът има правен интерес
да установи твърдяното несъществуване на изпълняемото право, чрез предявяване на
отрицателен установителен иск. Следва да се посочи също така, че целта на
погасителната давност е своевременното упражняване на субективните граждански
права. На кредитора чрез нея се отнема възможността да иска принудително
осъществяване на своето право. Това става, след като длъжникът упражни правото си
3
да погаси с волеизявление пред съд правото на иск или правото на принудително
изпълнение на кредитора поради това, че то не е упражнено в определен от закона срок
от време. Според разпоредбата на чл. 120 ЗЗД давността не се прилага служебно. Това
означава, че освен изтичане на определен срок от време, за да настъпи погасителният
ефект трябва да бъде направено и волеизявление от длъжника, че иска да се ползва от
давността. Възражението за изтекла погасителна давност може да се направи само
тогава, когато титулярът на вземането, за което е изтекла давността, иска да получи
изпълнение. Ето защо възражението за изтекла погасителна давност не може да се
направи извън исковия процес.
Предявеният иск е допустим и защото наличието на висящ изпълнителен процес
за събиране на вземането по изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане
на правен интерес у длъжника за предявяване на иска по чл. 439 ГПК, с който се
оспорва изпълнението. В случая това условие е налице – срещу ищеца е образувано
изп. д. № 153/2015г. на ЧСИ Соня Димитрова, с рег. № 752, с район на действие
Окръжен съд – гр. Перник, като производството по това изпълнително дело
продължава да е висящо, тъй като не е събрано цялото вземане на взискателя за
главница, лихви и разноски. Само когато принудителното изпълнение е приключило и
взискателят е изцяло удовлетворен, не е налице правен интерес за длъжника от
предявяване на установителния иск по чл. 439 ГПК. В този случай, ако длъжникът
счита, че са настъпили факти, изключващи изпълняемото право, на негово
разположение е друг вид защита.
На последно място, обстоятелството, че има предходно развило се исково
производство между страните, не е пречка за предявяване на нов иск, доколкото
ищецът се позовава на новонастъпили факти, а именно: настъпване на погасителна
давност към настоящия момент.
Поради изложеното, съдът намира, че ищецът има правен интерес от
предявяването на отрицателен установителен иск за посочените суми. Ето защо и съдът
намира, че предявеният иск е допустим, респ. дължи произнасяне по него.
Относно основателността на предявения отрицателен установителен иск,
съдът намира следното:
Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за
изпълнение се ползва със стабилитета на съдебните решения, тъй като фактите и
възраженията, които са могли да бъдат направени до влизането й в сила, се
преклудират. Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на
възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства, е недопустимостта на
последващ процес, основан на факти, несъвместими с материалното право, чието
съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Влязлата в сила заповед за
изпълнение установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към
момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Целта на заповедното
производство е да се провери дали вземането е спорно или безспорно, което означава,
че при влязла в сила заповед за изпълнение не е налице вече правен спор, каквото е
положението при постановено съдебно решение. Следователно по действащия ГПК
няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение
към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. По изложените съображения
4
съдът намира, че вземанията по влязлата в сила заповед за изпълнение са съдебно
установени вземания, поради което погасителната давност за тях е общата 5 - годишна
давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай /в този
смисъл Решение № 321 от 16.10.2018 г. по в.гр.д. № 479/2018 г. на Окръжен съд – гр.
Перник, както и Решение № 37/24.02.2021г. по дело № 1747/2020г. на ВКС./.
От ангажираните по делото писмени доказателства се установява, че издадената
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е влязла в сила най-
късно на 12.01.2015г., т. е. от тази дата е започнала да тече новата 5-годишна давност.
С молбата за образуване на изпълнително дело от 02.02.2015г. течението на
давността отново е било прекъснато, доколкото в молбата взискателя е посочил и
конкретни изпълнителни способи (в т. ч. и запор на банкови сметки), които да бъдат
извършени и чрез които да удовлетвори вземанията си. В тази връзка съдът споделя
становището на ищеца, че самото образувано на изпълнително дело не води до
прекъсване на давността, но в настоящия случай в молбата за образуване на
изпълнително дело е инкорпорирано и искане за прилагане на конкретен изпълнителен
способ, което от своя страна е действие, водещо до прекъсване течението на давността.
Извършените впоследствие по изпълнителното дело справки за имущественото
състояние на длъжника, като искането за тях и самото им осъществяване, не
представляват действия по изпълнението и не прекъсват давността, доколкото не са
част от динамичния фактически състав на никакъв предвиден в ГПК изпълнителен
способ (съобразно ТР 2 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС). Изпратената до длъжника
покана за доброволно изпълнение също не представляват изпълнително действие и не
прекъсват предвидената в закона давност – в този смисъл са задължителните
разяснения, дадени в т. 10 на цитираното по-горе тълкувателно решение.
С налагането на наложения по изпълнителното дело запор на пенсията на
длъжника на 20.09.2016г., течението на давността отново е било прекъсната, респ. е
започвало течението на нов 5-годишен давностен срок.
Депозираните на 30.12.2016г., както и на 18.04.2018г. от страна на взискателя
нарочни писмени молби, също са годни да прекъснат течението на давността,
доколкото със същите е поискано извършването на конкретен изпълнителен способ –
налагането на запор върху вземания на длъжника.
Съгласно разясненията, дадени в ТР № 2 от 26.06.2015г. на ВКС по ТД №
2/2013г. на ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие, в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива
на съдебния изпълнител по възлгане от взискателя. Без значение е и дали
предприемането на тези действия е довело до положителен резултат или не.
С оглед своевременното извършване на посочените от взискателя способи за
събиране на вземането по процесния изпълнителен лист, а именно: наложения на
20.09.2016г. от страна на съдебния изпълнител запор върху пенсията на длъжника
(независимо, че този изпълнителен способ не е дал резултат) и депозираните на
30.12.2016г. и на 18.04.2018г. молби с искане за налагане на запор, течението на
давността е било многократно прекъсвано, поради което към 08.09.2020г. – датата на
подаване на исковата молба, предвидената 5-годишна давност не е изтекла. За
5
прецизност, с оглед спорната съдебна практика, досежно приложимия давностен срок,
следва да се посочи, че към датата на предявяване на иска не е изтекъл и 3-годишен
давностен срок от последното прекъсване на давността.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че предявения отрицателен
установителен иск е неоснователен, поради което и следва да бъде отхвърлен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК право на разноски
има само ответника. Същия е доказал такива в размер на 100,00 лева, които и следва да
му бъдат присъдени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска, предявен от СВ. В. АНГ. от гр.
Перник срещу „Топлофикация – Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, с който се иска да бъде
признато по отношение на ищеца, че не дължи на ответника сумата от 1120,48 лева,
представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2011г. до
30.04.2013г. за топлофициран имот, находящ се в гр. ******, ул. „****** ********“ бл.
*, вх. А, ап. 9А и сумата от 209,96 лева, представляваща законна лихва за забава на
месечните плащания за периода от 30.06.2011г. до 24.06.2014г., както и законната
лихва, изчислена върху главницата от 11120,48 лева, считано от датата на подаване на
Заявлението за издаване на Заповедта за изпълнение на парично задължение –
17.10.2014г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски по
ч. гр. д. № 05951/2014г. по описа на Пернишки районен съд в размер на 26,61 лева
държавна такса и 200.00 лева юрисконсултско възнаграждение, за които суми в полза
на ответника е издаден изпълнителен лист от 12.01.2015г., издаден по ч. гр. д. №
05951/2014г. по описа на ПРС и е образувано изпълнително дело № 153/2015г. по
описа на ЧСИ Соня Димитрова, с район на действие Пернишки окръжен съд, поради
погасяването им по давност.
ОСЪЖДА СВ. В. АНГ., с ЕГН: **********, с адрес: гр. ******, пл. „******
********”, бл. *, вх. А, ап. 9А ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация – Перник“ АД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ
„Република“, сумата от 100,00 лв., представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6