Р
Е Ш Е Н И Е
№
175
гр. Разград, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито
съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА – СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
с участието на секретаря Пламена
Михайлова и прокурора СЕЗГИН ОСМАНОВ като разгледа докладваното от съдия Робева
КАНД № 153 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал.
1, изр. 2 ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.
Постъпила е касационна
жалба от И. Г. М. от гр. К. против Решение № 126 от 17.05.2021 г., постановено
по АНД № 154/2021 г. по описа на Районен съд – Разград, с което е потвърдено наказателно
постановление № 20-1075-002056 от 27.01.2021 г., издадено от началник сектор
„Пътна полиция“ към ОДМВР – Разград. С потвърденото наказателно постановление за
нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП на жалбоподателя на основание чл. 182, ал. 1,
т. 6 ЗДвП са наложени наказания глоба в размер на 800 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от три месеца, и на основание чл. 6, ал. 1, т. 6
от Наредба №
Iз-2539 от 17.12.2012 г. на министъра на вътрешните работи са отнети 12
контролни точки. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като
постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат
се доводи за изтичане на давностния срок по чл. 34 ЗАНН, за неспазване на
изискванията по чл. 40 ЗАНН, за нарушаване на процедурата по чл. 189, ал. 5 ЗДвП
и за неустановяване на мястото на нарушението. Иска се решението да бъде
отменено, като бъде отменено и наказателното постановление.
Ответникът счита жалбата за
неоснователна и моли въззивното решение да бъде оставено в сила с присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура –
Разград дава заключение, че жалбата е неоснователна и предлага решението да
бъде оставено в сила.
Разградският
административен съд, като прецени събраните по делото доказателства, констатира
следното:
Касационната жалба е допустима. Подадена е
от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал.
1 АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От фактическа страна по делото е
установено, че на 25.05.2020 г. в 15,19 часа в гр. Цар Калоян, по ул. „Дружба“ до
дом № 57, в посока гр. Разград, е заснет лек автомобил „Ситроен Ц 5“ с рег. № ********, собственост на Г. В. Т.-М., който при ограничение на скоростта за населено място
50 км/ч. се движи със 111 км/ч., превишавайки разрешената скорост с 61 км/ч.
Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство/система (АТСС)
ARH CAM S1 № 11743d2, снимка № 94578, като е приспадната допустимата грешка на техническото средство
от - 3%.
На 30.07.2020 г. собственикът на
автомобила Г. М. попълнила декларация по чл. 188, ал. 1 ЗДвП, че на 25.05.2020 г. е
предоставила автомобила на И. Г. М. от гр. К., ул. „******“ № **, вх. **, ет. **, ап. **. М. не е бил открит на този адрес. След справка в АИС БДС
било установено, че е с настоящ адрес в гр. Русе и преписката е била изпратена
на началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Русе за попълване на декларация
по чл. 188 ЗДвП от нарушителя, посочен от собственика и за връчване на покана
за съставяне на АУАН. Адресът в Русе е бил многократно посещаван, но М. не е бил открит, като му е оставено съобщение да се
яви в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Разград.
На 18.12.2020 г. на М. са били връчени снимковия материал,
декларацията по чл. 188, ал. 1 ЗДвП и поканата за съставяне на АУАН. М. отказал да попълни декларацията. Не се явил за
съставяне на акт.
В негово отсъствие на 30.12.2020 г. бил
съставен АУАН серия Г, № 390685 за това, че на 25.05.2020 г. в 15,19 часа в гр.
Цар Калоян, по ул. „Дружба“ до дом № 57, в посока гр. Разград управлявал лек автомобил
„Ситроен Ц 5“ с рег. № ********, собственост на Г. В. Т.-М., като при ограничение
на скоростта за населено място 50 км/ч. се движил със 111 км/ч., превишавайки
разрешената скорост с 61 км/ч., с което е нарушил разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Актът бил връчен на нарушителя на 11.01.2021 г., който го подписал с
отбелязването, че има възражения, но такива не са конкретизирани. Последвало
издаването на обжалваното пред районния съд наказателно постановление.
С оспореното по касационен ред решение
въззивният съд е потвърдил наказателното постановление по съображения, че АУАН
и НП са издадени от компетентни органи, по предвидения в закона ред, не са
налице нарушения в процедурата, констатираното нарушение е осъществено и правилно
е приложена относимата санкционна норма.
Решението е валидно,
допустимо и правилно.
Не са налице
касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК.
Правилна е преценката
на въззивния съд, че АУАН и НП са издадени от оправомощени органи, отговарят на
изискванията за форма и съдържание, и при липса на допуснати съществени
процесуални нарушения.
Неотносими са
доводите на жалбоподателя за нарушаване на процедурата по чл. 189, ал. 4 и ал.
5 ЗДвП, която в разглеждания случай е неприложима. Съгласно чл. 189, ал. 4 ЗДВП
при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен
фиш. Процесното нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП е заснето с АТСС, но съгласно
чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП за него се предвиждат наказания глоба и лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство, при което установяването му се
извършва по общия ред, предвиден в чл. 189, ал. 1 ЗДвП – със съставяне на АУАН.
Неоснователно е
позоваването на изтекла давност по чл. 34 ЗАНН. Тримесечният срок за съставяне
на АУАН започва да тече от момента на установяване на нарушителя. Административнонаказателната
отговорност е лична и се носи от лицето, което е извършило административното
нарушение. В случая нарушението е било заснето с АТСС, при което е установено
само моторното превозно средство, с което е извършено нарушението, но не и неговият
водач. По реда на чл. 188, ал. 1 ЗДвП собственикът е декларирал, че автомобилът
е бил предоставен на жалбоподателя, който от своя страна има правото да посочи друго
лице, което е управлявало автомобила. Жалбоподателят е бил открит едва на 18.12.2020
г., когато е отказал да попълни предоставената му декларация и не е посочил друго
лице, което да е било водач на автомобила при заснемане на нарушението. При
това съдът приема, че авторството на деянието е установено на 18.12.2020 г., а
АУАН е съставен на 30.12.2020 г. - в едногодишен срок от извършване на
нарушението и в тримесечен срок от установяване на нарушителя, както изисква
разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН.
Съдът не констатира
да е допуснато процесуално нарушение по чл. 40 ЗАНН. На жалбоподателят е била
надлежно връчена покана да се яви за съставяне на АУАН, но той не се е възползвал от това си
право, поради което актът е съставен в негово отсъствие. Подписването на АУАН
само от един свидетел не е процесуално нарушение, което накърнява правото на
защита на нарушителя и не обосновава незаконосъобразност на акта.
Неоснователно е и
оплакването за неустановяване на мястото на извършване на нарушението. Несъмнено
нарушението е било извършено в гр. Цар Калоян, както е отразено на снимката от
АТСС и е посочено в АУАН, чиято доказателствена сила по чл. 189, ал. 2 ЗДвП не е опровергана.
Наказателното
постановление е издадено и в съответствие с материалния закон. Разпоредбата на
чл. 21, ал. 1 ЗДвП забранява на водача на пътно превозно средство при избиране
скоростта на движение да превишава скорост от 50 км/ч. в населено място.
Жалбоподателят е нарушил тази забрана и по силата на чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП следва
да бъде наказан с предвидените наказания - глоба 700 лв. и три месеца лишаване
от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 км/ч
превишаване над 50 км/ч. глобата се увеличава с 50 лв. Като последица от
нарушението съгласно чл. 6, ал. 1, т. 6 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г.
на МВР се отнемат 12 контролни точки.
При правилно
установена фактическа обстановка въззивният съд е извел обосновани правни
изводи за законосъобразност на наказателното постановление, поради което
решението следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на
делото и на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 27е
НЗПП в полза на ОДМВР – Разград следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер от 80 лв.
Предвид горното и на основание чл. 63, ал.
1, пр. посл. ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК Разградският
административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 126
от 17.05.2021 г., постановено по АНД № 154/2021 г. по описа на Районен съд –
Разград.
ОСЪЖДА И.
Г. М. да заплати на
Областна дирекция на МВР - Разград юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/