РЕШЕНИЕ

 

                                                          гр.София, 17.09.2018 г.

 

                                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-В състав в публичното заседание на четиринадесети декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова

                                                                                            ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева

                                                                                                        мл.с. Мария Богданова

при секретаря Валентина Илиева и в присъствието на прокурора .................... като разгледа докладваното от съдията в.гр.дело N: 2 884 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

              Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

              С решение от 25.11.2016 г., постановено по гр.д.№ 63 342/2014 г. по описа на СРС, І ГК, 35 състав С.М.М., ЕГН ********** и И.М.П., ЕГН ********** са осъдени да заплатят на „П. К.– РМ” ЕООД, ЕИК ******** сумата 11 200,00 лева, представляваща обезщетение за ползване на процесния имот за периода от 01.04.2010 г. до 31.11.2014 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 19.11.2014 г. до окончателното изплащане на сумата.

              Със същия акт ответниците С.М.М. и И.М.П. са осъдени да заплати на ищеца „П. К.– РМ” ЕООД сумата 948,00 лева – разноски за производството пред СРС на основание чл.78, ал.1 ГПК, а производството по делото е прекратено по предявения от ответниците С.М.М. и И.М. *** иск за сумата 11 200,00 лева.

              Решението е постановено при участието на третото лице-помагач на страната на от-ветниците – Столична община.

              Така постановеното съдебно решение е обжалвано от ответниците С. М.М. и И.М. ***. Във въззивна жалба се поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен, поради допуснато нарушение на материалния закон, необоснованост и постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – не е дадена правна квалификация на иска и СРС не е установил действителната фактическа обстановка, избирателно кредитирайки определени доказателства и некредити-райки друга част от тях, немотивирайки отказа си за кредитация. Поддържа се, че необосно-вано и неправилно е прието в обжалвания акт, че ответниците владеят жилището без правно основание, като от друга страна цитира практика и законовата уредба, според която при отчуждаване на недвижим имот за целите на благоустройствени дейности до построяване на жилищните сграда и предоставянето на апартамент като обезщетение на собствениците на отчуждения имот се предоставя оборотно жилище с оглед техните нужди, какъвто е и конкретният случай. Сочи се и че въз основа на възприетата неправилна фактическа обста-новка, съставът на СРС е допуснал съществени нарушения на материалния закон; че напра-вените изводи, въз основа на които е прието за неоснователно направеното от ответниците възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност по отношение на процесния имот, са незаконосъобразни и необосновани, тъй като имотът не е публична държавна собственост, за която Законът за държавната собственост създава забрана за придобиването й по давност; че с оглед това считат, че са придобили правото на собственост на това основание, че те са владели имота спокойно от настаняването им до завеждане на исковата молба, постоянно, непрекъснато, явно, несъмнително и с намерение да го държат като свое собствено, като тези обстоятелства, които са установени от разпитания свидетел, не са обсъждани в решението. Излагат се доводи и че държавната фирма „Р.М.” съгласно разпореждане № 22/ 23.09.1991 г. на МС и решение № 1/12.11.1991 г. на СГС е преобразувана в търговско дружество по смисъла на ТЗ, в което държавата е едноличен собственик на капитала с фирма „П. Д.-РМ”, след което последното е било приватизирано, с оглед които обстоятелст-ва дори имотът да е бил държавна собственост в един по-ранен момент, по от края на 1991 г. е престанал да бъде такъв и упражняваната върху него фактическа  власт в продължение на десет години , обуславя правния извод, че в полза на ответниците е изтекла общата придо-бивна давност. Релевират се съображения и че неправилно първоинстанционният съд кре-дитира приключилото съдебно производство по иска по чл.108 ЗС, като не се коментира обс-тоятелството, че с решението по гр.д.№ 1 246/2011 г. на ВКС е признато „голото” право на собственост на ищеца, като е установено, че ответниците владеят имота на правно основание и имат право да ползват същия; че с отхвърлянето на правото на ищеца да владее и ползва процесния имот, отпада и основанието той да претендира плодовете на вещта. Поддържа се и че неправилно СРС е прекратил производството по делото по предявения от ответниците обратен иск срещу Столична община, с мотива че вредите срещу Държавата следва да се търсят по реда на ЗОДОВ пред компетентния съд, в случая АССГ.

              Молят въззивния съд да отмени атакуваното решение като неправилно и незаконо-съобразно и да постанови ново, с което да отхвърли предявената срещу жалбоподателките искова претенция, а при условията на евентуалност – да върне делото на СРС за отстраня-ване на допуснатите съществени процесуални нарушения. Претендират присъждането на разноски по делото.

              Ответникът по жалбата – „П. К.– РМ” ЕООД, гр.София в подадения в срока по чл.263, ал.1 ГПК отговор  оспорва същата като неоснователна. Навежда съобра-жения, че доводите на ответниците за придобиване на съсобствеността на процесния имот по давност са несъстоятелни и противоречащи на закона, като в мотивите на приложените по делото влезли в сила съдебни решения подробно е аргументирано защо това не е възможно; че в действителност е налице мълчалив отказ на Столична община /СО/ да изпълни ре-шението от 15.09.2009 г. на СГС, АО, ІІІ „Г” състав по адм.дело № 3727/2004 г., с което е от-менен мълчаливият отказ на кмета на СО да се произнесе по искането на ответниците за „преобезщетяване” с общински имот, като дружеството не разполага с информация дали понастоящем СО е изпълнила горното решение на СГС, с което би се разрешил въпросът за обезщетението на ответниците на основание ЗТСУ /отм./ с общински имот.

              Моли да се потвърди обжалваното решение на СРС, като правилно и обосновано. Заявява искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

              С влязло в сила на 22.12.2017 г. определение, постановено на 08.12.2017 г. по гр.д.№ 2 884/2017 г. СГС, ГО, ІV-В състав е оставил без уважение частната жалба на ответниците С.М.М. и И.М.П., обективирана в подадената от тях въззивна жалба срещу решението от 25.11.2016 г. по гр.д.№ 63 342/2014 г. по описа на СРС, І ГО, 35 състав – в частта му имаща характер на определение, с което е прекратено производството по делото по предявения обратен иск, поради неподсъдността му на граждансия съд, като неоснователна и е разпоредено да се изпратят на Административен съд – София град по компетентност материалите по обратния иск, заедно с заверени преписи от съдебните книжа за извършените процесуални действия до постановяването на съдебното решение от 25.11.2016 г. по гр.д.№ 63 342/2014 г. по описа на СРС, І ГО, 35 състав. 

              Софийски градски съд като прецени доводите на страните и събраните по делото до-казателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:

              Въззивната жалба, касаеща първоинстанционното решение по първоначалния иск, е допустима – същата е подадена от легитимирани страни в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

              При извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК, настоящият съ-дебен състав намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което същият дължи произнасяне по съществото на правния спор, в рамките на заявените с въззивните жалби доводи, съобразно нормата на чл.269, изр.2 ГПК.             

              Предявен е иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД.

              В исковата молба на „П. К.– РМ” ЕООД, гр.София се претендира ответ-ницине да бъдат осъдени да му заплатят солидарно сумата 11 200,00 лева, представляваща обезщетение за неправомерно ползване за периода от 01.04.2010 г. до 31.11.2014 г. на собст-вения му недвижим имот – апартамент № 18, находящ се в гр.София, ж.к.”*********, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане и направените по делото разноски. Поддържа се, че дружество-то е собственик на процесното жилище, което ответниците ползват, като твърдят, че то се дър-жи от тях като оборотно до построяването на веД.ствени жилищни блокове в кв.”Слатина-Редута”, където се е намирал отчужден имот на наследодателите им, които са били обезще-тени имотно с апартамент в блок А1А2А3, който не е бил построен, както и че ответниците продължават да ползват собствения му имот без да заплащат наем за това. Сочи се и че в ка-чеството си на собственик дружеството многократно е предлагало на ответните страни да го закупят или да го освободят доброволно, но те обаче са поискали да бъдат преобезщетени от дружеството с това жилище по реда на ЗТСУ /отм./, което е неоснователно, тъй като компе-тентен да преобезщетява провоимащите е кметът на общината по местонахождението на недвижимия имот, във връзка с чийто мълчалив отказ ответните страни са образували а.д.№ 3727/2004 г. пред СГС, ІІІ „Г“ състав , който с влязло в сила решение от 20.03.2009 г. е задъл-жил Столична община да се произнесе по искането, но тя не е изпълнила съдебното решение. Твърди се и че поради изложеното дружеството е лишено от възможността да ползва жили-щето си и има правен интерес да търси обезщетение от ответниците в размер на неплатения наем по пазарни цени за срока на ползването му от тях, която за периода от 01.04.2010 г. до 31.11.2014 г. е по 200,00 лева месечно или общо сумата 11 200,00 лева. Изложени са доводи и че с решение от 05.04.2007 г. на СРС, 40 състав по гр.д.№ 10 279/2006 г., оставено в сила с решение от 12.11.2009 г. на СГС, ІV-В състав по гр.д.№ 1889/2007 г., както и че с решение от 19.05.2014 г. на СРС, 27 състав по гр.д.№ 15 494/2010 г. ответниците са били осъдени да запла-тят на ищцовото дружество обезщетение във връзка с ползването на собствения му апартамент на основание чл.59, ал.1 ЗЗД, съответно за периодите: 01.01.2005 г. – 30.05.2006 г. и 01.06.2006 г. – 31.03.2010 г.

              Ответниците –  С.М.М. и И.М.П., гр.Со-фия в депозирания в срока по чл.131, ал.1 ГПК писмен отговор оспорват изцяло предявения срещу тях иск – и по основание и по размер. Оспорени са изложените в исковата молба твър-дения във връзка с правото на собственост, като се поддържа, че имотът е придобит от тях по силата на десетгодишна придобивна давностдавност, като са наведени идентични съобразетия с тези по въззивната жалба във връзка с преобразуването и приватизацията на ДФ „Р.М.” и обстоятелството, че в края на 1991 г. имотът е престанал да бъде държавна собстве-ност и от този момент в изтеклия десетгодишен период са упражнявали необезпокоявано и на парвно основание фактическа власт върху него. Посочено е и че съгласно мотивите, изложени в решение от 05.08.2011 г. по гр.д.№ 3547/2008 г. на СГС, влязло в сила, ответниците дължат имота на основание, противопоставимо на ищеца;че може да се направи правния извод, че след като те владеят на правно основание, за ищеца не възникват правото да претендира обез-щетение за ползването на имот и че е очевидно, че ответниците владеят имота на основание сключен договор за наем. Изложени са съображения, че не са налице всички кумулативни предпоставки за уважаването на иск с правно основание чл.59 ЗЗД; че по никакъв начин не се установява обедняване та ищеца за сметка на ответните страни и връзка между обедняването и обогатяването, както и липсата на валидно основание за това – предвид цитираното по-горе решение С.М. и И.П. владеят имота на годно основание и с изтичане на десетгодишна давност са го придобили. В случай, че се приеме, че същите не са придобили правото на собственост върху апартамента, навеждат доводи, че следва да се вземат предвид, че с молба до кмета на СО с вх.№ 0900-677 от 04.05.2004 г. са поискали да бъдат обезщетени чрез отстъпване на недвижим имот, съответстващ на този, с който е бил обезщетен наследода-телят им, тъй като последният не боже да им бъде предаден поради неизграждане на блока, като в молбата са заявили, че живеят в оборотно жилище, предоставено от ДСО „Р.М.”, сега „П. К. – РМ” ЕООД и желаят да бъдат обезщетени с това жилище; че поради поради непроизнасяне в срок с решение по адм.дело № 3727/2004 г. СГС, ІІ „Г” състав е постановил, че е налице хипотезата на § 9 на ПР на ЗУТ, тъй като отчуждителното производство не е завършило, поради това, че имотът не е построен и е отменил мълчаливият отказ на кмета на СО и е върнал преписката на кмета за произнасяне по искането им за обез-щетение чрез отстъпване на недвижим имот, съответстващ на имота, с който е бил обезщетен наследодателя им, като в изпълнение на това решение към момента няма произнасяне от страна на СО.  

              Третото лице-помагач на страната на ответниците – Столична община, гр.София не е взело становище по предявения от „П. К. – РМ” ЕООД иск.

              Съдът, като прецени събраните в първоинстанционното производство доказателствата

и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

              От представеното с исковата молба заверено копие от решение, постановено на 05.08. 2011 г. по гр.д.№ 3 547/2008 г. по описа на СГС, ГК, ІV-Б състав, влязло в сила на 29.01.2013 г. – след потвърждаването му с решение № 405/12 от 29.01.2013 г. по гр.д.№ 1 246/2011 г. на ВКС, І ГО, се установява, че със същото е отменено решението от 11.06.2008 г. по гр.д.№ 1 375/ 2005 г. по описа на Софийския районен съд, ГК, 46 състав – в частта, с която съдът e осъдил С.М.М., ЕГН ********** и И.М.П., ЕГН ********** да предадат на „П.к.” ЕООД на основание чл.108 ЗС владението на собствения му недвижим имот, представляващ апартамент № 18, находящ се в гр.София, ж.к.„*********, състоящ се от стая, дневна, кухня и сервизни помещения със застроена площ от 75,71 кв.м. и мазе № 18, като вместо това е постановил отхвърляне на иско-вете – в частта относно искането за предаване на владението на собствения на ищеца недви-жим имот: апартамент № 18, находящ се в гр.София, ж.к.„*********, със-тоящ се от стая, дневна, кухня и сервизни помещения със застроена площ от 75,71 кв.м., заед-но с принадлежащото му несамостоятелно помещение и е оставил в сила решението от 11.06. 2008 г.  по гр.д.№ 1375/2005 г. на СРС, ГК, 46 състав в частта, с която на основание чл.108 ЗС ищецът имплицитно е признат за собственик на процесния имот.

              За да постанови решението си СГС е приел, че в разглеждания случай ищецът „П.к.” ЕООД се легитимира като субект на правото на собственост на процесния имот в качеството си на правоприемник на преобразуваната държавна фирма „Р.М.” Бухово, в чийто баланс е бил включен имота и която е имала право да го управлява и стопанисва /арг. и от чл.1, ал.1 от ПМС № 201/1993 г. за прехвърлянето на вещни права върху недвижими имоти при образуването, преобразуването и приватизирането на държавни предприятия, уреждащ и разясняващ вещноправ-ните последици на преобразуването/. Ответниците са били настанени в имота в приложение на  нормата на чл.13, ал.2 ЗНО /отм./ във връзка с чл.3 ППЗНО /отм./ – като членове на семейството на нас-танения техен праводател М.С.П.. Настаняването, от което ответниците черпят права, е извършено със заповед от 1985 г. на основание чл.22, б.”а” ЗНО /отм./ във връзка с чл.102 ЗТСУ /отм./ – временно до предаване на правоимащия, комуто отчужденият собственик е прехвърлил права, на определения като обезщетение имот. Прекратителното условие за настаняването обаче не е осъщест-вено, тъй като отстъпеният в обезщетение имот, чийто собственици по силата на наследствено правоп-риемство /чл.5, ал.1 ЗН/ са ответниците, не е построен и предаден /по силата на чл.103, ал.1 ЗТСУ /отм./ правото на собственост върху имотното обезщетение се прехвърля със заповедта по чл.100 ЗТСУ /отм./, макар и имотът да не е построен/, за което е налице и висящо административно производство по реда на § 9, ал.1 ПРЗУТ. Ето защо съдът намира, че ответниците държат процесния имот на основание, проти-вопоставимо на ищеца.

              Изложените фактически обстоятелства, на които е основано възражението на ответни-ците в писмения им отговор по чл.131, ал.1 ГПК за наличието на право да държат имота на ос-нование, противопоставимо на ищеца „П. К. – РМ” ЕООД, не са оспорени от страна на последния в първоинстанционното производство, образувано по подадената от него искова молба пред СРС, с оглед на което същите са безспорни между страните в процеса.     

              От приетите материали от отчуждителната преписка № ДИ 2600/1979 г. се констатира, че със заповед № А-0-07-2297/11.10.1979 г. на основание чл.95 ЗТСУ /отм./ е отчужден имот пл.№ 168, кв.206 /ст.208/, местност „Подуене-Редута”, находящ се на ул.”*******в гр.София, собственост на И. К. П., в полза на държавата за веД.ствен жили-щен блок на ДСО „Р.М.”. В същата заповед е предвидено собственикът И. К.п. да бъде обезщетена с едно тристайно жилище за нуждите на двучленното й семей-ство със сина йЙ., 37 г. на основание чл.253, ал.1, т.2 във връзка с чл.251а, ал.1 от ППЗТСУ /отм./ и с едно тристайно жилище за нуждите на четиричленното семейство на сина й Методи на основание чл.253, ал.1, т.3 ППЗТСУ /отм./. 

              Със заповед по чл.100 ЗТСУ /отм./ – № РД-41-449 от 14.05.1985 г. на председателя на ИК на СНС като имотно обезщетение на М.С.П. – баща и праводател на ответ-ниците във връзка с отчуждения имот за веД.ствен жилищен блок на ДСО „Р.М.” на основание чл.95 ЗТСУ /отм./ от майка му И. К. П., е определен апартамент № 16 на VІ етаж в блок А1 – „Подуене-Редута”, веД.ствен на ДСО „Р.М.”.

              Не е спорно в производството, че блок А1 не е изграден, съответно, че отчужденият собственик и неговите правоприемници не са получили определения в обезщетение имот.

              С решение от 20.03.2009 г., постановено по адм.дело № 3727/2004 г., влязло в сила на 15.05.2009 г., СГС, АО, ІІІ  „Г” състав, като е приел, че е налице неприключило отчуждително производство по смисъла на § 9, ал. 1 ПР на ЗУТ, е отменил мълчалив отказ на кмета на СО да се произнесе по искането на И.М.П. с вх.№ 0900-677/04.05.2004 г. и е върнал преписката на кмета на СО да се произнесе по искането за обезщетяване чрез отс-тъпване на недвижим имот, съответстващ на имота, с който е било обезщетен наследодателя й, и го е задължил да издаде заповед за изменение на влязлата в сила заповед по чл.100 ЗТСУ /отм./ при спазване на процедурата по чл.103, ал.5 ЗТСУ /отм./.

              От визираното решение е видно и че в жалбата си срещу мълчаливия отказ И.П. е посочила, че желае да бъде обезщетена с оборотното жилище, в което са били нас-танени, а именно: в процесния имот.

              На основание съдебното решение от 20.03.2009 г. до ищцовото дружество „П.к.” ЕООД е изпратено писмо от СО – изх.№ 1111-00-50/09 от 10.11.2010 г. да пред-приеме необходимите действия за предоставяне на СО на жилище за обезщетение, тъй като отчуждавенето е извършено за построяване на веД.ствен жилищен блок на ДСО „Р.М.”. С последващо писмо без дата /л.22 от адм.преписка/ „П.к.” ЕООД е посочил, че не е собственик на отчуждения терен, нито титуляр на право на строеж върху него и никога не е бил и инвеститор за този имот, който е станал общинска собственост, и дружеството няма основание да обезщетява който и да било бивш собственик на този имот.

              С исковата молба е прието и заверено копие от решение, постановено на 05.04.2007 г. от СРС, І ГК, 40 състав по гр.д.№ 10 279/2006 г., оставено в сила с решение от 12.11.2009 г. на СГС, ІV-В състав по гр.д.№ 1889/2007 г. – без данни за влизането в сила на същото,  с което С.М.М. и И.М.П. са били осъдени да заплатят на „П.к.” ЕООД обезщетение във връзка с ползването на собствения му апар-тамент № ***********”, гр.София на основание чл.59, ал.1 ЗЗД за периода: 01.01.2005 г. – 30.05.2006 г. в размер на 3 235,00 лева.

                Ангажирано е и заверено копие от решение, постановено на 19.05.2014 г. от СРС, І ГО, 27 състав по гр.д.№ 15 494/2010 г. – без данни за влизането му в сила, с което ответниците  С.М.М. и И.М.П. са били осъдени да заплатят на ищцовото дружество обезщетение във връзка с ползването на собствения му недвижим имот –

апартамент № 18, находящ се в гр.София, ж.к.”***********, на основание чл.59, ал.1 ЗЗД периода: 01.06.2006 г. – 31.03.2010 г. в размер на 9 200,00 лева.

              По искане на главните страни в процеса пред СРС е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, изготвена от вещото лице инж.С.С.. Същата е обос-новала заключение, че средната пазарна наемна цена  според състоянието на процесния имот към момента за исковия период от 01.04.2010 г. до 31.11.2014 г. възлиза на 18 578,00 лева, съотв. че средната пазарна наемна цена по БДС за същия период е 17 280,00 лева. 

              Обстоятелството, че имотът – предмет на спора в исковия период се е ползвал от ответните страни не е спорен в процеса.

              При така приетата фактическа обстановка настоящата инстанция намира, че не са на-лице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответниците по предявения срещу тях иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД в размер на 11 200,00 лева за времето от 01.04.2010 г. – 31.11.2014 г., установяващ нормативното задължение на всеки правен субект, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, да му върне основа, с което се е обогатил, до размера на обедняването.

              Съгласно разпоредбите на чл.297 и чл.298 ГПК влязлото в сила съдебно решение е задължително за съда, който го е постановил и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България, за страните по делото и техните правоприемници, относно разрешеното с него искане и основание. Когато при спор за собственост върху недвижим имот съдът поста-нови, че една от страните е собственик на вещта, но другата има правно основание в отноше-нията си с първата да го държи до настъпване на едно бъдещо събитие, след влизане на реше-нието в сила всички съдилища и страните по делото, по което то е постановено, са задължени да се съобразят с него. По силата на чл.299, ал.1 ГПК спорът не може да бъде пререшаван, докато не настъпи бъдещото събитие. Влязлото в сила решение установява със сила на пресъ-дено нещо, че съществува основание за ползване на същата вещ, което е противопоставимо на собственика й. В този случай не може в патримониума на този собственик да възникне взе-мане за изравняване на неоснователно обогатяване, произтекло от това, че другата страна  ползва вещта му. Фактическият състав, от който това вземане възниква, изисква за ползването да няма валидно основание, а наличието на такова основание – до настъпване на бъдещото събитие, е установено с влязло в сила съдебно решение. В този смисъл и задължителната съдебна практика, обективирана в решение № 250/19.10.2017 г., постановено по гр.д.№ 768/ 2017 г. на ВКС, ІV ГО.

              Както е прието в цитираното решение, чиито съображения настоящият съдебен състав напълно споделя, когато държането на един имот е на годно по отношение на собственика му основание, то държателите не се обогатяват неоснователно. Претенция за изравняване на неоснователно обогатяване, произтекло от ползването на същия имот, собственикът би могъл да заяви само за времето, в което имотът би бил ползван след настъпване на прекратителното условие, установено във влязлото в сила решение – построяване и предаване на ответниците на определения като обезщетение имот, което за исковия период не е настъпило.

              При неприключила отчуждителна процедура по смисъла на § 9, ал.1 ПР на ЗТУ от-чужденият собственик и неговите правоприемници, които са настанени в оборотно жилище до предаване на имотното обезщетение в новострояща се сграда, не се обогатяват неоснователно. Те ползват оборотното жилище на основание възникналото по силата на закона наемно отно-шение и дължат наем само в размер данъка върху сградите за отчуждения имот – чл.92 изр.1 ЗТСУ отм. До предаване на имотното обезщетение наемното правоотношение не може да бъде прекратено, тъй като същото се регламентира със специални правни норми, изключващи общите правила за договора за наем. Независимо от последвалата отмяна на тези норми, по отношение на неприключилите отчуждителни процедури те продължават да бъдат прило-жима нормативна уредба по силата на изричната разпоредба на § 9, ал.1 ПР на ЗТУ. Наемното правоотношение може да бъде прекратено само при условията на отменения закон, не и по общите правила на ЗЗД или при условията на приватизационното законодателство. Инвести-торът може да поиска отмяна на отчуждаването при условията на чл.102, ал.8 /отм./ от ЗС, в случай, че са налице установените за това предпоставки, но преди отчуждаването да бъде отменено или до предаване на правоимащия на определеното по чл.100 ЗТСУ /отм./ имотно обезщетение, той не може нито да прекрати наемното отношение, нито да придобие вземане за неоснователно обогатяване, произтекло от ползването на оборотното жилище. Ищецът в настоящето производство е универсален правоприемник на инвеститора ДСО „Р.М.”, за чиито нужди е отчужден имотът от И.П. – праводател на наследодателя на двете ответници, поради което той има същото правно положение и е обвързан от приложимите за отчуждаването разпоредби на ЗТСУ /отм./.

              Поради липсата на кумулативната даденост на елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл.59, ал.1 ЗЗД, предявеният от ищеца „П.к.” ЕООД иск на това основание се явява неоснователен и като такъв същият следва да бъде отхвърлен изцяло.

              Неоснователно е наведеното от ответниците възражение за изтекла придобивна дав-ност в тяхна полза. Въпросът за правото на собственост върху процесния имот към 2013 г. е разрешен с влязлото в сила на 29.01.2013 г. решение на Софийски градски съд по гр.д.№ 3 547/2008 г. и не може да бъде пререшаван на чл.299, ал.1 ГПК, а от този момент до момента на предявяване на исковата молба по настоящото дело – 19.11.2014 г. не е изтекъл предвиденият в чл.79 ЗС давностен срок. За пълнота на изложението следва да се посочи и че по време на воденото производство по иска с правно основание чл.108 ЗС на основание чл.115, б.”ж” ЗЗД във връзка с чл.84 ЗС давност не е текла, както и че в периода: 1951 г. до 1990 г. е налице заб-рана да се придобиват по давност вещи – социалистическа собственост, а от 1990 г. до 1996 г. тази забрана важи за вещ, която е държавна или общинска собственост , съгласно чл.86 ЗС – в действащите в съответните периоди редакции.

              Поради несъвпадане на изводите на въззивната инстанция с тези на решаващия състав на СРС относно изхода на спора, постановеното от СРС, І ГО 35 състав решение следва да бъде отменено и вместо това да бъде постановено ново, с което искът на „П.к.” ЕООД по чл.59, ал.1 ЗЗД да бъде отхвърлен изцяло.

              При този изход на делото на ишеца не се дължат разноски за първоинстанционното и въззивно производство. Такива не следва да се присъждат и на ответниците за производството пред СРС на основание чл.78, ал.3 ГПК, тъй като в хода на същото последните не са предста-вили доказателства за извършването на разходи във връзка с предявения от тях иск, а на възс-тановяване по реда на чл.78, ал.1 – ал.4 ГПК подлежат само действително направените разнос-ки по делото.

              На основание чл.78, ал.1 ГПК на жалбоподателките следва да се присъди сумата 224,00 лева – по 112,00 лева на всяка една от тях, представляващи разходи за заплатена държавна такса за въззивното производство.

              На пълномощника на жалбоподателите адв.А.П. не се дължи присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА, тъй като не са ангажирани доказа-телства, че процесуалното им представителство е договорено съгласно условията на чл.38, ал.1 ЗА. Тази разпоредбата е приложима само при наличието на двустранно подписан договор между страна в производството и неин процесуален представител-адвокат, с конкретно посоч-ване на основанието по чл.38, ал.1 ЗА за оказаната безплатна помощ, а не въз основа на едно-странно волеизявление на пълномощника за това, каквато е дадената хипотеза.

              Воден от горното, Съдът

 

                                                     Р    Е    Ш    И:

 

              ОТМЕНЯ изцяло постановеното по гр.д.№ 63 342/2014 г. по описа на СРС, І ГО, 35 състав решение от 25.11.2016 г., като неправилно, и вместо което ПОСТАНОВЯВА:

 

              ОТХВЪРЛЯ предявеният от „П. К.– РМ” ЕООД със седалище и адрес на управление:***, ЕИК ******** срещу С.М.М., ЕГН ********** и И.М.П., ЕГН ********** и двете с адрес: *** иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползването му на собствения му недвижим имот: апартамент № 18, находящ се в гр.София, ж.к.”*********, в размер на 1 200,00 лева за времето от 01.04.2010 г. – 31.11.2014 г., като неоснователен.

 

              ОСЪЖДА „П. К.– РМ” ЕООД със седалище и адрес на управление:***, ЕИК ******** да ЗАПЛАТИ на С.М. М., ЕГН ********** и И.М.П., ЕГН ********** и двете с адрес: *** на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 224,00 лева – по 112,00 лева на всяка една от тях, представляващи направени разноски за въззивната инстанция.

 

              Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ответ-ниците С.М.М. и И.М. ***.

 

              Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ: 1.                               2.