Решение по дело №16950/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 262299
Дата: 8 юли 2022 г. (в сила от 8 юли 2022 г.)
Съдия: Албена Кирилова Александрова
Дело: 20191100516950
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 31 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр.София, 08.07.2022 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-Г с-в, в публичното заседание на първи юни през 2021 г. в състав:

              ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА

                       ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА

ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-     МЛАДЕНОВА

при секретаря В.Баева,  като разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 16950 по описа за 2019  г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 519383 от 29.10.2018 г. СРС, 143 с-в, по гр.д.№ 10769/2016 г. е осъдил на основание чл.59 ЗЗД Е.Д.Г. да заплати на С.Ю.С. сумата от 195,83 лв.-1/4 от заплатените от ищеца задължения за доставени от „Софийска вода“ АД услуги в имот в гр.София, ул. „******по фактури, издадени в периода от 08.09.2009 г. до 04.01.2012 г. съразмерно на частта на ответника в имота, като е отхвърлил иска за сумата над уважения размер до предявения от 783,32 лв.

С определение № 204074 от 28.08.2019 г. СРС е отхвърлил като неоснователно искането за изменение на решението от 29.10.2018 г., обективирано в молба с вх.№ 5191156/22.11.2018 г. на особения представител на ответника-адвокат А.Х.Д..

Срещу постановените съдебни актове е постъпила въззивна жалбта от ответника Е.Д.Г. чрез особения му представител адвокат А.Д. в частта, с която е уважен иска по чл.59, ал.1 ЗЗД.Въззивникът излага доводи, че решението е недопустимо, тъй като ищецът не е активно материалноправно легитимиран да предяви иска.Излага доводи, че ищецът не разполага с правен интерес да предяви иска, тъй като не е установил в какво качество е предявил иска, липсват и доказателства че той е заплатил претендираните суми.Твърди, че в обжалваната част решението е неправилно и по същество.Моли съда да постанови решение, с което да обезсили решението в обжалваната част като недопустимо, респ. да го отмени и да отхвърли иска като неоснователен.

Постъпила е и частна жалба от адвокат А.Д. срещу определението по чл.248 ГПК с твърдения, че присъденото адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца в размер на 500 лв. е прекомерно с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото и не съответства на положения труд и предмета на спора.Твърди, че с оглед изхода на спора ищецът трябва да понесе разноските за особен представител в размер на ¾ от платения депозит.Моли съда да отмени определението и да постанови друго, с което да приеме, че ответникът не следва да заплаща разноски в производството, а при условията на евентуалност-разноските за особен представител да бъдат оставени в тежест на ищеца с оглед изхода на делото, както и да намали размера на адвокатското възнаграждение поради неговата прекомерност.

Постъпила е и насрещна въззивна жалба от ищеца-С.Ю.С. срещу първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен иска по чл.59 ЗЗД.Въззивникът излага доводи, че в посочената част решението е незаконосъобразно и необосновано.Твърди, че първоинстанционният съд не е съобразил факта, че построените в имота две къщи са използвани отделно от съсобствениците, като за всяка от тях е поставен отделен водомер и открита отделна партида и неправилно не е кредитирал свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели.Моли съда да отмени решението в обжалваната от него част и да уважи изцяло предявения иск.Оспорва въззивната жалба на ищеца и твърди, че в обжалваната от него част решението е допустимо, правилно и обосновано.

Ответникът по насрещната въззивна жалба- Е.Д.Г. чрез особения му представител адвокат А.Д. оспорва същата и моли съда да я остави без уважение.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.59 ЗС, предявен от С.Ю.С. срещу Е.Д.Г. за заплащане на сумата от 783,32 лв.-платена от ищеца в полза на „Софийска вода“ АД за предоставени услуги за доставена питейна вода за имот в гр.София, ул. „******за периода от 16.09.2003 г. до 11.01.2011 г. съразмерно на частта на ответника в имота.

Видно от извършената служебна справка ответникът Е.Д.Г. е починал на 23.05.2013 г.

По делото е представено и решение № 201499/25.08.2019 г. на СРС, 89 с-в по гр.д.№ 65078/2018 г., влязло в сила на 20.08.2019 г., с което е обявена смъртта на Е.Д.Г. с ЕГН ********** за настъпила на 23.05.2013 г. на основание чл.16 ЗЛС.

С молба от 14.01.2020 г. въззивникът-ищец е поискал прекратяване на производството и обезсилване на първоинстанционното решение поради липса на правосубектност на въззивника-ответник.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

            Настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като е постановено спрямо несъществуващ правен субект.Процесуалното правоприемство настъпва по силата на закона, а не по волята на съда и е без значение дали това обстоятелство е станало известно на съда.Наличието на процесуалната правоспособност е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на предявения иск и на постановеното по него съдебно решение, за която съдът следи служебно и липсата й е процесуална пречка за постановяване на решение по спора.В случая ответникът е обявен за починал на 23.05.2013 г.- преди предявяване на иска /26.02.2016 г./.Съгласно разпоредбата на чл.298, ал.3 ГПК решението, постановено по искове за гражданско състояние, има действие по отношение на всички.При това положение липсва правоспособна страна и не е възникнало валидно процесуално правоотношение.Това обуславя и невъзможност процесът да продължи по реда на чл.227 ГПК в лицето на правоприемниците, тъй като процесуалното правоприемство предполага страната да е починала в хода на процеса, при наличието на вече учредено с нея валидно процесуално правоотношение. След като процесуално правоотношение не е възниквало, то не може и да бъде „продължено” при условията на чл. 227 ГПК, поради което производството по делото следва да се прекрати, а обжалваното решение, както и определението по чл.248 ГПК- да се обезсили /в този смисъл са и разясненията по т.2 от ТР № 1/09.07.2019 г. на ОСГТК на ВКС/.

            По делото липсва изявление за отказ от иска от страна на ищеца /каквито твърдения се излагат в молбата от 26.05.2022 г./, поради което обезсилването на обжалваното решение и прекратяването на производството следва да се извърши с решение поради смърт на ответника преди предявяване на иска, а не с определение поради отказ от иска.

Водим от горното и на основание чл.270, ал.3, пр.1 ГПК съдът

 

Р Е Ш И :

           

ОБЕЗСИЛВА решение № 519383 от 29.10.2018 г. и определение № 204074 от 28.08.2019 г. на СРС, 143 с-в, по гр.д.№ 10769/2016 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.                         2.