Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 08.07.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, IV-Г с-в, в публичното заседание на първи юни през 2021 г.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ДИМИТРИНКА
КОСТАДИНОВА- МЛАДЕНОВА
при секретаря В.Баева, като разгледа докладваното от съдия Александрова
гр.д.№ 16950 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 519383
от 29.10.2018 г. СРС, 143 с-в, по гр.д.№ 10769/2016 г. е осъдил на основание
чл.59 ЗЗД Е.Д.Г. да заплати на С.Ю.С. сумата от 195,83 лв.-1/4 от заплатените
от ищеца задължения за доставени от „Софийска вода“ АД услуги в имот в
гр.София, ул. „******по фактури, издадени в периода от 08.09.2009 г. до
04.01.2012 г. съразмерно на частта на ответника в имота, като е отхвърлил иска
за сумата над уважения размер до предявения от 783,32 лв.
С определение №
204074 от 28.08.2019 г. СРС е отхвърлил като неоснователно искането за
изменение на решението от 29.10.2018 г., обективирано в молба с вх.№
5191156/22.11.2018 г. на особения представител на ответника-адвокат А.Х.Д..
Срещу постановените
съдебни актове е постъпила въззивна жалбта от ответника Е.Д.Г. чрез особения му
представител адвокат А.Д. в частта, с която е уважен иска по чл.59, ал.1 ЗЗД.Въззивникът излага доводи, че решението е недопустимо, тъй като ищецът не е
активно материалноправно легитимиран да предяви иска.Излага доводи, че ищецът
не разполага с правен интерес да предяви иска, тъй като не е установил в какво
качество е предявил иска, липсват и доказателства че той е заплатил
претендираните суми.Твърди, че в обжалваната част решението е неправилно и по
същество.Моли съда да постанови решение, с което да обезсили решението в
обжалваната част като недопустимо, респ. да го отмени и да отхвърли иска като
неоснователен.
Постъпила е и
частна жалба от адвокат А.Д. срещу определението по чл.248 ГПК с твърдения, че
присъденото адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца в
размер на 500 лв. е прекомерно с оглед действителната правна и фактическа
сложност на делото и не съответства на положения труд и предмета на
спора.Твърди, че с оглед изхода на спора ищецът трябва да понесе разноските за
особен представител в размер на ¾ от платения депозит.Моли съда да
отмени определението и да постанови друго, с което да приеме, че ответникът не
следва да заплаща разноски в производството, а при условията на
евентуалност-разноските за особен представител да бъдат оставени в тежест на
ищеца с оглед изхода на делото, както и да намали размера на адвокатското
възнаграждение поради неговата прекомерност.
Постъпила е и
насрещна въззивна жалба от ищеца-С.Ю.С. срещу първоинстанционното решение в
частта, с която е отхвърлен иска по чл.59 ЗЗД.Въззивникът излага доводи, че в
посочената част решението е незаконосъобразно и необосновано.Твърди, че
първоинстанционният съд не е съобразил факта, че построените в имота две къщи
са използвани отделно от съсобствениците, като за всяка от тях е поставен
отделен водомер и открита отделна партида и неправилно не е кредитирал
свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели.Моли съда да отмени
решението в обжалваната от него част и да уважи изцяло предявения иск.Оспорва
въззивната жалба на ищеца и твърди, че в обжалваната от него част решението е допустимо,
правилно и обосновано.
Ответникът по
насрещната въззивна жалба- Е.Д.Г. чрез особения му представител адвокат А.Д.
оспорва същата и моли съда да я остави без уважение.
Съдът, като
прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Районният съд е
бил сезиран с иск с правно основание чл.59 ЗС, предявен от С.Ю.С. срещу Е.Д.Г.
за заплащане на сумата от 783,32 лв.-платена от ищеца в полза на „Софийска
вода“ АД за предоставени услуги за доставена питейна вода за имот в гр.София,
ул. „******за периода от 16.09.2003 г. до 11.01.2011 г. съразмерно на частта на
ответника в имота.
Видно от извършената
служебна справка ответникът Е.Д.Г. е починал на 23.05.2013 г.
По делото е
представено и решение № 201499/25.08.2019 г. на СРС, 89 с-в по гр.д.№
65078/2018 г., влязло в сила на 20.08.2019 г., с което е обявена смъртта на Е.Д.Г.
с ЕГН ********** за настъпила на 23.05.2013 г. на основание чл.16 ЗЛС.
С молба от 14.01.2020 г.
въззивникът-ищец е поискал прекратяване на производството и обезсилване на
първоинстанционното решение поради липса на правосубектност на
въззивника-ответник.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Настоящият
съдебен състав счита, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като е
постановено спрямо несъществуващ правен субект.Процесуалното правоприемство
настъпва по силата на закона, а не по волята на съда и е без значение дали това
обстоятелство е станало известно на съда.Наличието на процесуалната
правоспособност е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост
на предявения иск и на постановеното по него съдебно решение, за която съдът
следи служебно и липсата й е процесуална пречка за постановяване на решение по
спора.В случая ответникът е обявен за починал на 23.05.2013 г.- преди
предявяване на иска /26.02.2016 г./.Съгласно разпоредбата на чл.298, ал.3 ГПК
решението, постановено по искове за гражданско състояние, има действие по
отношение на всички.При това положение липсва правоспособна страна и не е
възникнало валидно процесуално правоотношение.Това обуславя и
невъзможност процесът да продължи по реда на чл.227 ГПК в лицето на правоприемниците,
тъй като процесуалното правоприемство предполага страната да е починала в хода
на процеса, при наличието на вече учредено с нея валидно процесуално
правоотношение. След като процесуално правоотношение не е възниквало, то не
може и да бъде „продължено” при условията на чл. 227 ГПК, поради което производството по
делото следва да се прекрати, а обжалваното решение, както и определението по
чл.248 ГПК- да се обезсили /в този смисъл са и разясненията по т.2
от ТР № 1/09.07.2019 г. на ОСГТК на ВКС/.
По
делото липсва изявление за отказ от иска от страна на ищеца /каквито твърдения
се излагат в молбата от 26.05.2022 г./, поради което обезсилването на
обжалваното решение и прекратяването на производството следва да се извърши с
решение поради смърт на ответника преди предявяване на иска, а не с определение
поради отказ от иска.
Водим от горното и
на основание чл.270, ал.3, пр.1 ГПК съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение
№ 519383 от 29.10.2018 г. и определение № 204074 от 28.08.2019 г. на СРС, 143
с-в, по гр.д.№ 10769/2016 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.