Р Е Ш Е Н И Е
№ 66
гр. П.,
02.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Поповският районен съд, в
публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ ПАВЛИНОВА
при
секретаря: Д Б., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 918 по описа за 2019 година на ПпРС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правна квалификация по чл. 187, ал. 5 от ЗМВР и по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
Ищецът К.Н.И. ***, действащ
чрез пълномощник: адв. В. М. от САК, твърди в
исковата си молба, че е работил като „пожарникар – водач на специализиран
автомобил“ при PCПБЗН – гр. П., към ГДПБЗН към МВР – С, считано от 01.04.2000
г. до прекратяване на служебното му правоотношение от 09.09.2019
г.
Твърди, че работата в системата
на ГДПБЗН била организирана на смени от по 24 часа непрекъснати денонощни
дежурства (или 12-часа) по предварително утвърдени графици за смените.
През периода 09.09.2016 г. – 09.09.2019 г. ищецът
изпълнявал служебните си задължителни смени, всяка от които включвала
полагането на нощен труд в часовия интервал от 22.00 ч. до 06.00 ч. на следващия ден. Така общо за посочения
период бил отработил 230 нощни смени.
При сумирано изчисляване на
работното време положеният от ищеца нощен труд следвало да се изчислява
съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР в работни дни, подневно, а за работещите на 8-,12- или 24-часови смени–сумирано
за тримесечен период. Твърди, че според разпоредбата на чл. 187, ал. 5 от ЗМВР
работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработените до 70 часа на тримесечен период за служители,
работещи на смени.Така от организацията на работата на служителя – на 24-,
респ. 12-часови смени, при сумирано изчисляване на работното време следвало, че
в настоящия случай отношенията се уреждали съобразно разпоредбите на чл. 187,
ал. 5 и 6 от ЗМВР, предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно
време с възнаграждение на извънреден труд за служителите на смени.
В конкретния случай приложение
намирала разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, предвиждаща преизчисление
на положения нощен труд, тъй като според чл. 187, ал. 9 от ЗМВР редът за
организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата,
времето за отдих и почивките се определяли с наредба на министъра на вътрешните
работи.
За процесния
период били действащи 2 бр. наредби – от 25.05.2015 г. и от 29.07.2016 г., в
които липсвала изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен,
което представлявало празнота в уредбата, във връзка с което субсидиарно следвало да се прилага чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ,
според който, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщали в дневни с коефициент, равен на съотношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1.143.
В тази връзка счита, че за
исковия период бил осъществил извънреден труд– неизчислен и незаплатен от
работодателя в размер на 250 часа, което
в парична стойност възлизало на 1500.00 лв.
Задължението на работодателя за
заплащане на възнаграждение за извънреден труд било част от задължението за
заплащане на трудово възнаграждение , а за последното бил установен срок.
Ответникът бил изпаднал в забава след изтичането на срока, в който е трябвало
да заплати съответното възнаграждение. Ето защо, след изтичане на падежа – 1-во
число след изтичане на всеки тримесечен период на сумирано изчисляване на
работното време, съобразно размера му до завеждането на исковата молба, счита,
че ответникът му дължи и обезщетение за забава в размер 220.00 лв.
Предвид изложеното, след
надлежни изменения в размерите на предявените искове по реда на чл. 214, ал.1
от ГПК, моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата 1302.07 лв. –
дължимо възнаграждение за положен труд за периода 22.10.2016 г. – 22.10.2019
г.,получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд, ведно със
законната лихва върху посочената сума от предявяване на иска до изплащане на
задължението, както и сумата 184.29 лв. – обезщетение за забава. Претендира и
разноски.
В съдебно заседание
ищецът не се явява, не се представлява. С писмена молба до съда поддържа
предявените искове съобразно направеното изменение. Претендира разноски.
В едномесечния срок
и по реда на чл. 131 от ГПК от ответника чрез
пълномощник – юрисконсулт, е подаден писмен отговор. В отговора
ответникът изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените
искове.
При разглеждането
на нормативните актове следвало да се има предвид обстоятелството, че през
периода 01.01.2018 г. – 17.07.2018 г. трудът на
работещите по КТ при сумирано изчисляване на работното време бил отчитан без
превръщане на нощните часове в дневни съгласно редакцията на нормата на чл. 9г
през този период от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (Обн., ДВ, бр. 41/2017).
НСОРЗ се прилагала за работниците и
служителите по ТПО във всички предприятия, с изключение на служителите по ТПО в
държавната администрация, за които се прилагал чл. 197а от КТ (чл. 2, ал. 2 от
НСОРЗ). Ищецът бил държавен служител и неговото служебно правоотношение било
уредено в специалния ЗМВР. Правилото за преизчисляване на часовете положен
нощен труд към дневните часове се прилагало за работещите по ТПО, защото в КТ
била регламентирана различна нормална продължителност на дневния и нощния труд.
Съгласно специалния ЗМВР нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР била 8 часа дневно
и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 от ЗМВР). При работа на смени било възможно полагането на труд и през нощта между
22.00 ч. и 6.00 ч., като работните
часове не следвало да надвишават 8 часа за всеки 24-часов период, от което
следвало, че нормалната продължителност на работното време през нощта било 8
часа и не била налице твърдяната от
ищеца празнота на правната уредба.
Извършването на
преизчисляване на часовете нощен труд към дневни такива с коефициента, посочен
от ищеца и получен от съотношението на продължителността на дневния труд и
продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и приложима за лица,
работещи по ТПО, щяло да означава с неприложим към материята подзаконов
нормативен акт да бъде дерогирано действието на
законова норма (чл. 187, ал. 3 от ЗМВР), което било недопустимо и противоречало
на принципа на йерархия на нормативните актове.
Разглеждайки
хронологично редакциите на ЗМВР, действалата към процесния
период Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР, счита, че няма основание за
трансформиране на нощния труд в дневен, като същият следва да се заплаща по
смисъла на Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи
по 0.25 лв. на час, респ. Заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г., с която е
отменена предходната. Предвид изложеното, счита, че НСОРЗ не намира приложение
в процесния случай и моли предявеният иск да бъде
отхвърлен.
Счита за
неоснователна претенцията за заплащане на нощния труд и като извънреден такъв,
тъй като в чл. 176 от ЗМВР изрично било посочено, че възнаграждението на
държавните служители в МВР се състои от основно и допълнителни такива, като
сред допълнителните възнаграждения по чл. 178 от ЗМВР фигурирало и
възнаграждението за извънреден труд.
ЗМВР правел ясно
разграничение между извънреден и нощен
труд, като трудът, който полагал ищецът, бил нощен и тъй като бил в рамките на
установеното работно време, не бил извънреден, във връзка с което не се
налагало и преобразуването му в дневен. Дори и при общата хипотеза (КТ и
НСОРЗ), часовете в повече, които се получавали при преобразуването на нощен в
дневен труд, не се явявали извънреден труд.
Тъй като ищецът
претендирал възнаграждение за положен нощен труд, а размерът на последното се
определял със заповед на министъра на вътрешните работи и бил в размер на 0.25
лв. на час, в този смисъл следвало да се извърши преценката относно
правилността на заплатенто на ищеца и тъй като
положеният от него нощен труд бил правилно отчетен, полагащото му се
допълнително възнаграждение било правилно определено и заплатено, във връзка с
което и претенцията му била изцяло
неоснователна.
С оглед
неоснователността на главната претенция, неоснователна се явявала и акцесорната претенция за лихва за забава.
Предвид всичко
гореизложено, моли да бъде постановено решение, с което предявените искове да
бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.
Моли да не бъдат присъждани разноски на ищеца, както и прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца.
В съдебно заседание за
ответната страна не се явява процесуален представител. С писмена молба до съда
се поддържа подадения писмен отговор и се пледира за отхвърляне на предявените
искове с подробно излагане на правни аргументи за това. Претендират се
разноски.
Съдът, след съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Няма спор между страните, а и
от приложената по делото кадрова справка за ищеца К.Н.И., рег. № 1296р-2234/25.11.2019
г., издадена от РДПБЗН – Т., се установява, че през периода 22.10.2016 г. –
08.09.2019 г. ищецът е заемал младши изпълнителска длъжност „Водач на специализиран
автомобил І степен“ в Р с „ПБЗН“–П. към Р д „ПБЗН“ – Т. при ГД„ПБЗН“ – МВР.
Същият е с прекратено служебно правоотношение, считано от 09.09.2019 г.
Няма спор и по въпроса, че
предвид характера на дейността, която осъществява, през процесния
период ищецът е полагал труд на смени, съобразно утвърдени графици, при
сумирано изчисляване на работното време на тримесечен период.
С оглед изясняване на делото от
фактическа страна беше допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза,
изготвена от в.л. Е.Б.В. ***. От заключението на вещото лице, изготвено на база
събраните по делото писмени доказателства - платежни бележки, протоколи,
графици, заповеди и кадрова справки, се установява, че за периода 22.10.2016 г.
– 08.09.2019 г. ищецът К.И. е положил
общо 1392 часа нощен труд. В процесния период нощният
труд не е преобразуван към дневен труд при сумирано изчисляване на работното
време. Преизчислен с коефициент 1.143, положеният от ищеца нощен труд е в
размер 1587 часа.
За периода 22.10.2016 г. –
08.09.2019 г. часовете, положен извънреден труд, които не са заплатени на
ищеца, са в размер 195 часа.
Според вещото лице, ищецът
следва да бъде компенсиран за всеки извънреден час с часова ставка, различна за
всеки отделен месец, защото се пресмята, като основното му месечно
възнаграждение се раздели последователно на броя работни дни през съответния
месец и на 8 часа. Брутният размер на неизплатеното на ищеца допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за процесния
период е 1302.07 лв., а обезщетението за
забава върху главницата за периода от датата, следваща падежа на задължението
за плащане на всеки от тримесечните периоди до 22.10.2019 г., , е в размер
184.29 лв.
В констативно-съобразителната
част на заключението е посочено, че преглеждайки протоколите за положен
труд от държавни служители, работещи на
смени, приложени по делото, вещото лице е установило, че те са изготвени по
методиката, описана в чл. 26 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., като общият
брой на отработените часове по график е
сравняван с нормата работни часове за отчетния период, получена като броят
работни дни за месеца е умножаван по 8. Получените часове над тази норма са
отчитани като положен труд извън работното време.
Съобразявайки се с приложените
по делото платежни бележки по месечните ведомости за работна заплата, вещото
лице е установило, че начисленото допълнително възнаграждение за положен нощен
труд на ищеца е пресметнато, като отработените и отчетените часове нощен труд
за съответния месец, са умножени по 0.25 лв. В процесния
период няма преобразуване на нощен труд към дневен труд при отчитане на
сумираното работно време.
Заключението на вещото лице по
допуснатата и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, е прието и приложено по
делото, като обективно и компетентно изготвено, във връзка с което и съдът го кредитира
изцяло.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до
следните правни изводи:
Тъй като исковете
са предявени от лице, разполагащо с активна процесуална легитимация и с интерес
от предявяването им, то същите са допустими, а разгледани по същество – съдът
ги приема за основателни в размерите след изменението им по реда на чл. 214 от ГПК, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата
на чл. 187, ал.1 от ЗМВР, нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна
работна седмица, като нормалната
продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов
период. Нощен е трудът, който се полага между 22,00 и 6,00 ч. Според ал. 3 на същата разпоредба, работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни – подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. Определянето
на 24-часова смяна е по изключение.
Съгласно чл. 187,
ал. 5, т. 2 от ЗМВР, работата извън редовното работно време се компенсира
с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период.
Според
разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗМВР, държавните служители, които полагат
труд за времето между 22.00 и 6.00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса
на труда.
В настоящия случай няма спор,
че ищецът е работил като „Водач на специализиран автомобил І степен“ в Рс „ПБЗН“–П.
към Р д „ПБЗН“ – Т. в периода 22.10.2016 г. – 08.09.2019 г., поради което и
отношенията между страните се уреждат в ЗМВР, включително и в частта относно
дължимо възнаграждение, работно време и почивки.
Няма спор и че ищецът е работил
в процесния период на смени, в това число и през
нощта, а отчитането на работното време е сумирано, като периодът на отчитане е
на тримесечие.
През процесния
период от време е действала издадената от министъра на вътрешните работи
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., изцяло отменена с Решение от 10.12.2019г. по
адм. д.№ 8601/2019г. на ВАС. В посочената наредба липсва
на изрична норма за преизчисляване на нощния труд в дневен, каквато е имало в
Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. (чл.
31, ал. 2), но настоящият състав на съда възприема преобладаващата съдебна
практика, която приема, че в случая се касае за празнота в нормативната уредба,
във връзка с което следва да се приложи по аналогия общото трудово
законодателство и конкретно нормата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Това субсидиарно прилагане се налага, за да не се допусне
различно третиране и по-неблагоприятно правно положение на служителите в МВР от
работещите по трудово правоотношение.
Съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ,
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. В чл.140, ал.1 от КТ
е предвидено, че нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта
при 5-дневна работна седмица е до 35 часа
или до 7 часа за една нощ. А както вече бе посочено по-горе, държавните
служители, които полагат труд за времето между 22.00 и 6.00 ч., се ползват със
специалната закрила по Кодекса на труда съгласно препращащата норма на чл. 188, ал. 2 от ЗМВР.
При това положение настоящият
състав на съда приема, че ответникът дължи на ищеца изчислената от вещото лице
сума в размер 1302.07 лв., представляваща брутен размер на неизплатено
възнаграждение за положен извънреден труд от 195 часа за периода 22.10.2016 г.
– 08.09.2019 г., получен в резултат от преизчисляване при превръщане на нощните
часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност
на дневното и нощното работно време, установено за подневно
отчитане на работното време, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 23.10.2019
г. до окончателното изплащане на задължението.
Основателността на главния иск
мотивира настоящия състав на съда да приеме, че е основателен и акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД – за заплащане на лихва за
забава върху главницата в претендирания с изменението
на иска и установен от вещото лице размер и период – 184.29 лв.
При този изход на
спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответната страна следва да заплати на
ищеца направените разноски съобразно приложения списък и доказателствата за
действителното им извършване – в размер 350.00 лв. – за заплатено адвокатско
възнаграждение. Съдът намира за неоснователно направеното от ответната страна възражение
по чл. 78, ал. 5 от ГПК – за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение, тъй като същото е определено към минимума и не следва да бъде
намалявано.
Ответната страна следва да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ПпРС
държавна такса върху уважения размер на предявените
искове – в размер 59.45 лв., както и 200.00 лв. – изплатено от бюджета на съда
възнаграждение на вещото лице по допуснатата ССчЕ,
на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ГД„ПБЗН“ към
М на в р – гр. С, ул. „П“ № , представлявана от Д на ГДПБЗН-МВР, ДА ЗАПЛАТИ на К.Н.И., ЕГН **********,***, СУМАТА
1302.07 лв. (хиляда триста и два
лева 07 ст.), представляваща брутен размер на неизплатено възнаграждение за
положен извънреден труд от 195 часа за периода 22.10.2016 г. – 08.09.2019 г.,
получен в резултат от преизчисляване при превръщане на нощните часове в дневни
с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното
и нощното работно време, установено за подневно
отчитане на работното време, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 23.10.2019
г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА ГД„ПБЗН“ към
М на в р – гр. С, ул. „П“ № представлявана от Директора на ГДПБЗН-МВР,
ДА ЗАПЛАТИ на К.Н.И., ЕГН **********,***, СУМАТА
184.29 лв. (сто осемдесет и четири лева и 29 ст.), представляваща
обезщетение за забава върху главницата от 1302.07 лв. за периода от датата,
следваща падежа на всяко дължимо плащане до 22.10.2019 г.
ОСЪЖДА ГД„ПБЗН“ към
М на в р – гр. С, ул. „П“ №, представлявана от Д на ГДПБЗН-МВР, ДА ЗАПЛАТИ на К.Н.И., ЕГН **********,***, СУМАТА
350.00 лв. (триста и петдесет лева 00 ст.) – направени разноски по делото
за заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ГД„ПБЗН“ към
М на в р – гр. С, ул. „П“ №, представлявана от Д на ГДПБЗН-МВР, ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Р с – П., СУМАТА 59.45 лв.
(петдесет и девет лева и 45 ст.) – държавна такса върху уважените размери на
предявените искове, както и СУМАТА
200.00 лв. (двеста лева 00 ст.) – изплатено от бюджета на съда
възнаграждение на вещото лице по допуснатата ССчЕ.
Решението подлежи на обжалване
в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред О с – Т..
СЪДИЯ: