Решение по дело №2493/2020 на Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

 

260229/2.12.2020г.

 

02.12.2020г., гр.Шумен

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

    Районен съд – Шумен, XVI-ти състав, в публично съдебно заседание, на първи декември  през  две хиляди и двадесета година, в следния състав:

 

     Районен съдия: М. Марков

     

при секретаря Е.Пенчева, като разгледа докладваното от съдията,

гражданско дело №2493 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство с правно основание  чл.50 от СК.

В искането си до съда, съпрузите Т.Е.В. ЕГН ********** и Н.Н.В. с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес ***, молят за постановяване на решение   за  прекратяване на сключения между тях граждански брак, за който е съставен акт за сключен гр. брак №2 от 16.02.2015 г. от Община – Никола Козлево, обл. Шумен, по взаимно съгласие.  Съпрузите основават искането си на твърдения за постигнато между тях сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за прекратяване на брака. Постигнали са споразумение по смисъла на чл. 51 от СК относно уреждането на отношенията след развода, представено в писмен вид към молбата.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, молителите се явяват лично като поддържат молбата си за развод по взаимно съгласие, както и постигнатото помежду им споразумение. Потвърждават сериозното си и непоколебимо взаимно съгласие за прекратяване на брака.

 При преценката на доказателствата, съдът взе предвид: удостоверение за сключен граждански брак издадено въз основа на акт за сключен гр. брак №2 от 16.02.2015 г. от Община – Никола Козлево, обл. Шумен.

 Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установени посочените фактически констатации и формира следните правни изводи:

    Двамата молители поддържат молбата си за развод по взаимно съгласие, като решението им за това е сериозно, взаимно и непоколебимо и не желаят да се издирват мотивите за прекратяване на брака. Едновременно с това прецени, че споразумението им удовлетворява съдържателните изисквания на чл. 51 от СК: изчерпателно е, не противоречи на закона и на морала. Ето защо намира, че следва да бъде утвърдено от съда, а разводът между двамата съпрузи да бъде допуснат на основание чл. 50 от СК.

  По отношение на разноските, молителите са изразили становище, да останат така както са направени. При завеждане на исковата молба се дължи такса в размер на 25 лева, на основание чл. 6, т. 1 от Тарифата за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК, която е внесена по сметка на съда. При допускане на развод по взаимно съгласие, на основание чл. 6, т. 3 от Тарифата, се събира такса в размер до 40 лв.

Предвид посоченото, по делото следва да бъде определена държавна такса при допускане на развод по взаимно съгласие в размер на 40,00 /четиридесет/ лв., която следва да се раздели между молителите, като се вземе предвид внесената първоначална такава, както и държавни такси върху имуществените отношения, така както са посочени в споразумението.

Предвид гореизложеното, съдът на основание чл.330, ал.3 от ГПК и  чл.51, ал.2 от СК

                 Р  Е  Ш  И

 

ДОПУСКА развод по взаимно съгласие, на основание чл. 50 от СК и  прекратява брака между Т.Е.В. ЕГН ********** и Н.Н.В. с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес ***, за който е съставен акт за сключен гр. брак №2 от 16.02.2015 г. от Община – Никола Козлево, обл. Шумен.

Утвърждава постигнатото между съпрузите споразумение по чл. 51 от СК, в следния смисъл:

След прекратяване на брака съпругата възстановява предбрачното си фамилно име - Али и в бъдеще ще се именува Н.Н. Али.

Семейното жилище, собственост на двамата съпрузи, находящо се на адрес: гр. Шумен, ж.к. „Б.Б.“, ул. “Ген. Д.“ № 11 /единадесет/, вх.5 /пет/, ет. 4 /четири/, ап. 94 /деветдесет и четири/ се предоставя за ползване на съпруга Т.Е.В., с  ЕГН **********,  като съпругата няма претенции за ползването му.

Страните  декларират, че по време на брака, освен кредита, предоставен от „Обединена Българска Банка”АД по Договор за предоставяне на ипотечен кредит от 02.10.2015 г., средствата от който са използвани за закупуването на семейното жилище, придобито в режим на семейна имуществена общност, не са теглили други кредити за задоволяване на семейни нужди, по смисъла на чл. 32, ал. 2 от СК. В случай че някой от съпрузите е теглил кредит/и по време на брака, съпрузите се съгласяват, че същият остава за изплащане изцяло в тежест на съпруга, който го е изтеглил, тъй като средствата от съответния кредит, не са теглени и не са използвани за нуждите на семейството, поради което не се носи солидарна отговорност от съпрузите по смисъла на чл. 32, ал.2 от СК и съпрузите нямат и няма да имат претенции един към друг.

Съпрузите се съгласяват, че ако някой е сключил договор за заем и е издал (подписал) документ, по силата на който е поел задължения като издател на този документ и/или като заемател, то тези задължения не са поети за нуждите на семейството и с тези средства не са задоволявани семейни нужди, а само лични на съответния съпруг, който е титуляр по документа или по поетото задължение и за неговото  погасяване еднолично ще отговаря съпругът, който е сключил заема или е титуляр по документа или по поетото задължение, в качеството си на заемополучател или подписал документ като издател.

Съпрузите се съгласяват, че по време на брака нямат влогове, средствата по които да са придобити със съвместен принос и след развода всеки остава единствен собственик на средствата по влоговете, по които е титуляр и другият съпруг няма и няма да има претенции към средствата по тези влогове.

Съпрузите заявяват, че са  поделили извънсъдебно, всички, придобити но време на брака движими вещи, както и че нямат и няма да имат претенции един спрямо друг за това.

Съпрузите заявяват, че нямат придобити по време на брака общи дялове в търговски дружества, фирми на ЕТ и др. ценности.

По отношение на разноските, съпрузите се съгласяват всеки да поеме същите, така както ги е сторил, а разноските за държавни такси - така както се дължат.

ОСЪЖДА Т.Е.В. ЕГН **********,*** да плати в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с IBAN ***, при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, както следва: сумата от 20,00 лева, представляваща държавна такса за допускане на развод по взаимно съгласие, на основание чл.6, т.3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и 5,00 лева такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА Н.Н.В. с ЕГН **********,***, да плати в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с IBAN ***, при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, както следва: сумата от 20,00 лева, представляваща държавна такса за допускане на развод по взаимно съгласие, на основание чл.6, т.3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК както и 5.00 /пет/ лева такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

  Решението е окончателно.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: