Решение по дело №8628/2018 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№1144

гр.Перник, 03.07.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

               ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ГК, 5 с-в в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                                                                  СЪДИЯ: ГЕРГАНА КРАТУНКОВА

 

при секретаря Божура Антонова, разгледа гражданско дело № 8628 по описа за 2018 г. и взе предвид следното:

Предмет на делото са предявени по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК от „Топлофикация Перник” АД обективно съединени искове за установяване, че Б.А.Б. дължи на ищеца от сумата 521,89 лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.06.2016г. до 30.04.2017г. г. за имот находящ се в ***, сумата от 83,70 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.08.2016г. до 19.09.2018г., ведно със  законната лихва върху главницата от 521,89 лв., считано от датата на подаване на заявлението – 28.09.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. №6597/2018г. на РС-Перник.

Ответникът, чрез процесуален представител оспорва ищцовите претенции по основание и размер. Оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните, доколкото твърди, че не е собственик или ползвател на процесния имот.

В съдебно заседание ищецът се представлява от процесуален представител, който поддържа предявения иск. Претендира разноски.

Ответникът се представлява от процесуален представител, който оспорва предявения иск.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

             Видно от приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от  2008 г. се установява съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.   По делото е приета публикация  на общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от  2008 г. във в-к „Новинар” от 29.04.2008г. и във вестник „Съперник” бр.82/ 2008г.

От представената от ищцовото дружество справка е видно какъв е размерът на начислените от последното суми за доставена топлинна енергия за процесния имот.

По реда на чл.146,ал.1,т.3 и 4 от ГПК е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че в процесния имот и за процесния период е доставяна топлинна енергия на посочената в исковата молба стойност.

Като писмено доказателство по делото е приет Нотариален акт за дарение на недвижим имот със запазено вещно право на ползване № 73, том V, рег. № 15299, дело № 803/2004г. на Нотариус Р. М. с район на действие ПРС видно от който на 28.12.2004г.Г.К. П. и Л. Г. С. са дарили процесния недвижим имот на ответника Б.А.Б., като са запазили за себеи се вещното право на ползване върху имота, предмет на дарението.

Видно от Удостоверение за наследници изх. № 19/ГРС-3300 от 16.05.2019г. Г.К.П. е починал на 18.09.2005г., за което е съставен Акт за смърт № 0775/19.09.2005г. на Община Перник.

Установява се от Удостоверение за наследници изх. № 19/ГРС-3301 от 16.05.2019г., че Л. Г. С. е починала на 06.04.2014г. за което е съставен Акт за смърт №0381/07.04.2014г. на Община Перник.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: 

Искът е предявен от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим. Налице е правен интерес от воденото на настоящия процес, предвид предхождащото проведено заповедно производство по ч.гр.д. 6597/2018г. Налице е издадена срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК относно вземането, предмет на настоящото производство, срещу която е постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, като искът е предявен в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК.

Разгледан по същество искът е частично основателен по следните съображения:

За уважаването на предявения иск в тежест на ищеца е да установи качеството си на топлопреносно предприятие, качеството на купувач на ответника, доставянето на топлинна енергия и размера на задължението на ответника.

 Не е спорно между страните, че ищецът е юридическо лице, в чийто предмет на дейност се включва производство, пренос, разпределение на топлинна енергия, с оглед на което той е топлопреносно предприятие по смисъла на чл. 129 от Закона за енергетиката.

Преценката относно наличието на качеството "клиент"/"купувач на топлинна енергия" по отношение на ответника се преценява, с оглед разпоредбите на Закона за енергетиката и Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди действащи в ищцовото дружество. Последните имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл. 150 от Закона за енергетиката.

По делото са представени Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация Перник“ ЕАД и решение № ДУ - 011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, неоспорени от ответника. Затова съдът приема, че са изпълнени условията на чл. 150 от ЗЕ и те имат обвързваща сила по отношение на страните по взаимоотношенията, свързани с производството и доставката на топлинна енергия, осъществявани от ищеца по делото. Съгласно чл. 1 от Общите условия страни по тези взаимоотношения са "продавача на топлинна енергия" - „Топлофикация Перник“ ЕАД и "купувача на топлинна енергия" - потребител за битови нужди. Според чл. 3 от Общите условия купувач на топлинна енергия може да бъде всяко физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. Идентичен е смисълът на разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

Като доказателство за наличието на облигационно правоотношение между страните ищецът е представил Нотариален акт за дарение на недвижим имот със запазено вещно право на ползване № 73, том V, рег. № 15299, дело № 803/2004г. на Нотариус Р. М. с район на действие ПРС видно от който на 28.12.2004г.Г.К. П. и Л. Г. С. са дарили процесния недвижим имот на ответника Б.А.Б., като са запазили за себеи се вещното право на ползване върху имота, предмет на дарението. Предвид ангажираните доказателства касаещи настъпилата смърт на лицата със запазено вещно право на ползване, съдът приема че ответникът е пълноправен притежател на правото на собственост върху имота, а не негов гол собственик, доколкото правото на ползване е погасено. Това съдът счита за достатъчно доказателство за установяване качеството клиент/ потребител на топлинна енергия на ответника по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и дължи на ищеца заплащане на стойността на доставената такава.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ клиентите на топлинна енергия имат задължение да я заплащат на цена, при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ. Съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесет-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплаща също в такъв тридесет-дневен срок. Съгласно чл. 34 от Общите условия падежът на всяко задължение на ответника настъпва с изтичане на тридесет дни от изтичането на периода, за който се дължи. Следователно на основание чл. 86 от ЗЗД върху посочената главницата от  се дължи обезщетение за забава за периода 09.08.2016г. до 19.09.2018г., което е в размер на 83,70лв.

По разносите:

На основание чл. 78, ал. 1  от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените в исковото и заповедното производство разноски.

Мотивиран от горното, Съдът

Р Е Ш И:

 

 ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 410 от ГПК по отношение на Б.А.Б., с ЕГН: **********,***  че дължи на „Топлофикация – Перник“ АД,  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ "Република", представлявано от Любомир Вангелов Спасов сумата 521,89лв. представляваща главница за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.06.2016г.-30.04.2017г. за недвижим имот, находящ се в ***, както и сумата от 83,70лв. –законна лихва за забава върху месечните плащания изтекла за периода от 09.08.2016 г. до 19.09.2018 г.., ведно със законната  лихва върху главницата от 521,89лв., считано от датата на подаване на заявлението  по чл.410 ГПК – 28.09.2018г.  за които е издадена ЗИПЗ по ч.гр.д.6597/2018г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Б.А.Б., с ЕГН: **********,*** да заплати на „Топлофикация – Перник“ АД,  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ "Република", представлявано от Любомир Вангелов Спасов сумата от 145 лв. направени в исковото производство разноски, съразмерно на уважената част от исковете.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Б.А.Б., с ЕГН: **********,*** заплати на „Топлофикация – Перник“ АД,  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ "Република", представлявано от Любомир Вангелов Спасов сумата от 75 лв. направени в заповедното производство разноски, съразмерно на уважената част от исковете.

              След влизане на решението в сила, частно гражданско дело № 6597/2018  г. по описа на ПРС да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от влязлото в сила решение.  

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: