Р Е Ш Е Н И Е
№ 60
гр. Перник, 30.03.2023г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд - Перник, в открито съдебно заседание, проведено на седми март две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА
при секретар Наталия Симеонова, като
разгледа докладваното от съдия Гоцова административно дело № 453/2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във
връзка с чл. 44 от Закона за опазване на обществения ред при провеждането на
спортни мероприятия /ЗООРПСМ/.
Образувано е по жалба на Б.В.М., ЕГН
**********,***, против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 1920з-313/01.12.2022 г., издадена от Началник на Първо РУ – Перник при
ОД на МВР – Перник, с която на основание чл. 22 от ЗАНН и чл. 25, ал. 1 от ЗООРПСМ на жалбоподателя е наложена
принудителна административна мярка „забрана за посещение на спортни мероприятия
в страната и чужбина за срок от една година“.
В жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразност и необоснованост на процесната заповед, както и че е
издадена при неустановена фактическа обстановка. Излагат се доводи за това, че заповедта за
налагане на ПАМ е издадена в
противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на
процесуални правила. Поддържа, че въобще не е извършил описаното
деяние. Моли да се отмени наложената ПАМ като
незаконосъобразна.
В съдебно заседание жалбоподателя се представлява от адв. Б.В., който поддържа жалбата и искането
за отмяна на оспорения административен акт като незаконосъобразен. Моли за
присъждане на разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът по жалбата – Началник на 01 РУ
– Перник при ОДМВР Перник, редовно призован, не се явява и не изразява становище по съществото на спора.
Административен съд-Перник, след като се
запозна с приложените по делото доказателства и извърши цялостна проверка
относно законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.
168, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено от
фактическа страна следното:
На
01.12.2022 г. е съставен АУАН бл. № 118281, в който е описано, че на 26.11.2022
г., около 14:50ч. в гр. Перник, стадион Миньор при провеждане на футболната
среща между ФК "Миньор – Перник" и ПФК "Берое Стара Загора"
от турнира SESAME - купа на България, Б.В.М. се намирал на 8 ред в сектор без
седалки, определен за буферна зона между сектора за гостуващи фенове и първия
сектор със седалки на северната трибуна, като хвърлял предмети в посока към сектора за гостуващи фенове.
Въз основа
на АУАН е издадено НП № 187 от 01.12.2022, с което е наложена глоба в размер на
1000 лева.
На същия ден,
01.12.2022г. е издадена и процесната заповед № 1920з-313/01.12.2022г. на
Началник на Първо РУ – Перник при ОД на МВР – Перник, с която на основание чл. 22
от ЗАНН във връзка с чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 21, т. 6 от ЗООРПСМ е
наложена на Б.В.М. – ПАМ - забрана за посещение на спортни мероприятия в
страната и чужбина за срок от една година.
Като
доказателства по делото са приети: докладна записка УРИ №
1920р-17976/27.11.2022г. на полицейски инспектор в група ООР, 01 РУ – Перник, обяснение
от Б.В.М., сведение от мл.инспектор И.Г.И..
Не е приет като годно доказателствено средство
предоставения по делото на електронен носител видеозапис от проведеното спортно
мероприятие, тъй като не е приобщен по надлежния ред към преписката чрез
съставяне на протокол, подписан от органите на полицията и технически помощник.
За
изясняване на делото от фактическа страна са изслушани свидетелските показания
на Ч.Г.С., Д.В.П.и мл.инспектор И.Г.И..
В
показанията си свидетеля Ч.Г.С.посочва, че е присъствал на футболен мач,
проведен между „Миньор“ Перник и „Берое“ Стара Загора. Между двете агитки имало
буферна зона. По някое време, привърженици на ПФК "Берое" изстреляли
сигнални ракети по посока на сектора с привърженици на клуба - домакин. Едната сигнална ракета
паднала в сектора на агитката на „Миньор“. В отговор на провокацията,
последните станали от местата си и затичали към сектора на гостите, като викали
силно. Агитката била около 50 – 60 човека. Бил на близко разстояние от Б.М. и
не го е видял да хвърля предмети. Не успели да стигнат до загражденията, защото
полицейските служители ги спрели преди това.
В
показанията си свидетелят Д.В.П.посочва, че е присъствал на футболен мач,
проведен между „Миньор“ Перник и „Берое“ Стара Загора. Привърженици на ПФК
"Берое" изстреляли сигнални ракети по посока на сектора с
привърженици на „Миньор“ Перник.
Агитката на „Миньор“ тръгнала към публиката на „Берое“, но полицейските
служители застанали пред тях. Не е видял Б.М. да хвърля предмети, били са на
разстояние метър, метър и половина един от друг.
Свидетелят И.Г.И.
в показанията си заявява, че в качеството си на младши инспектор към Първо
районно управление при ОДМВР Перник е присъствал на проведената футболна среща
на 26.11.2022г. между отборите на ФК „Миньор“ - Перник и ПФК „Берое“- Стара
Загора. Намирал се в буферната зона между двете агитки. Когато възникнал
конфликтът между агитките, видял Б.М. да хвърля предмети към другата агитка.
Познава го визуално, не лично. След предявяване на сведението, което се намира
по преписката, свидетелят заявява, че сведението е погрешно, тъй като той се е
намирал в буферната зона, а не на пистата, както е посочено в сведението, но
поддържа показанията си, че е видял Б.М. да хвърля предмети, бил е на разстояние
около пет до осем метра.
Въз основа
на така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав обосновава
следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена от надлежна страна-адресат на оспорения
индивидуален административен акт, в рамките на тридневния преклузивен срок по
чл. 30а, ал. 3 от ЗООРПСМ.
Разгледана
по същество, е основателна.
Оспорената заповед е издадена от
компетентен орган по чл. 42 от ЗООРПСМ - началника на Първо РУ при ОДМВР
Перник, с оглед местоизвършването на
нарушението.
Същата е издадена в писмена форма и
отговаря на изискванията за форма, установени в чл. 59, ал. 2 от АПК, приложим поради липсата на специални изисквания за форма и
съдържание на административните актове по ЗООРПСМ.
Административното производство по издаване на
оспорената заповед е проведено при липса на допуснати съществени
процесуални нарушения. Спазени са законово установените процесуални
изисквания, съставен е АУАН, като в изпълнение на разпоредбата на чл. 30, ал.
1, т. 1 от ЗООРПСМ, в срок не по-късно от 24 часа от съставянето на акта по чл.
26, ал. 1 началникът на районното управление на МВР по местоизвършване на
нарушението е издал кумулативно: наказателно постановление и заповед за
налагане на принудителна административна мярка забрана за посещение на спортни
мероприятия в страната и в чужбина в случаите по чл. 21, т. 1 – 10.
При проверка
на материалноправните предпоставки за издаване на оспорения административен акт,
за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Заповедта за налагане на принудителна
административна мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21,
ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл.
146 АПК. В частност, за да бъде една принудителна административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните
изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ
случаи; да бъдат налагана само от посочените в правната норма административни
органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и по
реда, определен в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки
конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава
правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.
В случая, за да се наложи процесната мярка е необходимо лицето, по време на
провеждане на спортни мероприятия, да е извършило противообществена проява.
Конкретната противообществена проява по смисъла на ЗООРПСМ, която се твърди да
е извършена от Б.В.М., е тази по чл. 21,
т. 6 от ЗООРПСМ, според която норма, противообществена проява (спортно
хулиганство) по смисъла на този закон е проява, която не съставлява
престъпление по смисъла на Наказателния кодекс и е извършена в спортния обект
или в спортната зона преди, по време или непосредствено след спортното
мероприятие, както и на отиване или на връщане от спортния обект във връзка със
спортното мероприятие, изразяваща се в: хвърлянето на предмети (камъни), в посока към сектора на гостуващите фенове – привърженици на ПФК
"Берое".
С оглед на което, необходимите
предпоставки за налагане на тази ПАМ са: установяването по надлежен ред на
хвърлянето на предмети (камъни) от конкретното лице, като самото действие/я
следва да бъдат осъществени "в спортния обект или в спортната зона преди,
по време или непосредствено след спортното мероприятие, както и на отиване или
на връщане от спортния обект във връзка със спортното мероприятие", като
доказателствената тежест за установяване на тези предпоставки е изцяло на
ответника.
ЗООРПСМ, в чл. 26, ал. 1 и чл. 27 е
разписал правилата, че в тези случаи се съставя АУАН по реда на ЗАНН, като към
него се прилагат: 1. писмените обяснения на нарушителя; 2. писмените показания
на свидетелите на противообществената проява; 3. справка от Единния
автоматизиран регистър; 4. други материали, които биха могли да послужат като
доказателства, както и видеозаписите и фотоснимките по чл. 29, ако има такива.
В случая, такъв АУАН безспорно е съставен
на Б.В.М., като същият му е
надлежно връчен. Според съда, обаче, това не е достатъчно, за да се установи в
условията на пълно доказване, възприетата фактическа обстановка. Актът за
установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него
наказателно постановление имат различна правна природа от заповедта за
прилагане на ПАМ. Заповедта за ПАМ не се издава като последица от АУАН, както е
НП, тъй като законът обвързва двата акта единствено относно срока за издаване
на заповедта. В този смисъл констатациите, изложени в АУАН са част от процеса на доказване, който следва да
проведе административния орган, без да изключва и визирани в разпоредбата на
чл. 27 от ЗООРПСМ начини на установяване на противообществената проява.
Обстоятелството, че жалбоподателят се е
намирал в буферната зона между
сектора за гостуващи фенове и първия сектор със седалки на северната трибуна не се
оспорва и следва на базата на всички събрани по
делото доказателства. Що се отнася до факта извършил ли е Б.М.
описаното деяние – хвърляне на предмети (камъни) в посока към сектора за гостуващите фенове, не се събраха категорични
доказателства. Свидетелят И.Г.И., в сведението си по преписката /неподписано/
посочва, че е бил на пистата на спортното съоръжение, когато е забелязал Б.М.
да хвърля предмети. В показанията си в съдебно заседание сочи, че не е бил на
пистата, а в буферната зона, като по преписката се намира погрешно сведение.
Съдът намира, че въпреки убедеността на свидетеля, че е разпознал лицето, към АУАН не са приложени други материали, които биха могли да послужат
като доказателства за установяване на вменената на жалбоподателя
противообществена проява, тъй като сведението към АУАН очевидно не
изхожда от него, видеозаписите и
фотоснимките по чл. 29 от ЗООРПСМ, не могат да бъдат ценени като доказателство,
тъй като не са приобщени по реда на чл. 27,
ал. 2 от ЗООРПСМ с протокол, подписан от органите по чл. 26, ал.
1 и от специалист-технически помощник. По делото е представена и докладна записка № 1920р-17976/27.11.2022 г.
на Аспарух Кирилов – полицейски инспектор в първо РУ – Перник при ОД на МВР, като в същата са отразени обстоятелства във връзка с
охраната на футболната среща, но не фигурират данни относно процесната
противообществена проява.
Свидетелите Ч.С.
и Д.П., присъствали на спортното мероприятие и намиращи се в непосредствена
близост до Б.М., независимо едни от друг
посочват, че не са възприели хвърляне на камъни или други предмети от страна на
Б.М.. Съответно – следва да бъде прието, че фактическото основание не е
доказано и са разколебани приетите за установени факти, които са били основание
за налагане на оспорената ПАМ. Според теорията, съществено е нарушението, което
създава вероятност за неистинност на фактите, които органът е счел за
установени и които са от значение за издаване на ограничителната принудителна
мярка.
В случая показанията
на мл.инспектор, ангажиран като охрана на срещата, дадени в съдебно заседание, не
съответстват на писмено удостоверени факти и обстоятелства, дадени в сведението
в преписката. Местоположението на свидетеля в момента на извършване на
противообществената проява е от ключово значение, с оглед непосредственото
възприемане на фактите и обстоятелствата и дали същият е имал пряк визуален
контакт с нарушителя. При това положение съдът следва да се довери на показанията
на останалите свидетели, които са били е непосредствена близост до лицето и да
приеме, че нарушението не е безспорно доказано.
С оглед изложеното жалбата се явява
основателна, поради което оспорената ЗППАМ, следва да бъде отменена в условията
на чл. 146, т. 4 от АПК.
По разноските:
При този изход на спора и направеното
искане, на основание чл.143, ал.1 от АПК на жалбоподателя следва да се присъдят
направените по делото съдебни разноски в размер на 10.00 лева внесена държавна такса и 1000 лева адвокатско възнаграждение, уговорено и реално заплатено по договор за правна защита и
съдействие от 27.01.2023г. /л. 31/.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд –
Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Б.В.М., ЕГН **********,
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
1920з-313/01.12.2022 г., издадена от Началник
на Първо РУ – Перник при ОД на МВР – Перник, с която на Б.В.М. е наложена забрана за
посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина за срок от една година.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи – Перник, гр. Перник, ул. "Самоков" № 1 ДА ЗАПЛАТИ на Б.В.М., ЕГН **********,
съдебни разноски по делото в размер на 1010. 00 (хиляда и десет) лева.
Решението може да се обжалва в 14-дневен
срок от съобщаването на страните за изготвянето му пред Върховен административен
съд на Република България.
СЪДИЯ:/п/