Р Е Ш Е Н И Е №260118
гр. Б., 02.09.2021
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Б.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателно отделение, шести състав, в публичното
заседание на 06.07.2021 в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. П.
при
секретаря Т.Б., като разгледа докладваното от съдията АНД № 144 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59- 63 от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба А.Ц.М., ЕГН ********** против Наказателно
постановление *, издадено от А. З. И. - Началник група към ОДМВР С., РУ Б.,
упълномощен със заповед *на МВР, с което на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ и чл. 183, ал.1, т.1, пред. 2-ро от ЗДвП са му
наложени:
1)
административно наказание – „глоба” в размер на 300 /триста/ лева, за нарушение
по чл. 140, ал.1 от ЗДвП и
2)
административно наказание – „глоба“ в размер на 10 /десет/ лева, за нарушение
по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Становищата
на страните:
Наказаното
лице А.М. в подадена жалба, чрез адв. В.В. от САК оспорва като неправилно и незаконосъобразно процесното наказателно постановление, издадено в
противоречие с материалния закон и при нарушение на административно-
производствените правила установени от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/. Според жалбоподателя са налице нарушения при издаването на акта и НП,
които са основания за неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призовано, се явява лично и чрез проц.
представител адв. В. с пълномощно по делото.
Последният поддържа жалбата и изложените в нея подробни съображения за
незаконосъобразност на атакувания санкционен акт, изводими от допуснатите
съществени процесуални нарушения от наказващия орган, свързани с липсата на
пълна и всестранна обстоятелствена проверка по реда на чл. 52, ал.4 от ЗАНН. Претендира
направените по делото разноски.
Въззиваемата страна – РУ Б., редовно
уведомена, не се явява и не
изпраща представител.
Съдът, като прецени обхвата на съдебен контрол,
събраните по делото доказателства и направените доводи, приема за установено
следното от фактическа страна:
На 19.03.2020г. в 11.30ч.
свидетелите С.Б.А., М.М.М. и Ц.Х.П. – полицейски служители в РУ Б. при ОДМВР – С. били на работа и изпълнявали
задълженията си по контрол на пътното движение в гр. Б.. Тогава те
спрели движещия се в посока към ул. „П.“ лек автомобил – *, без регистрационен
номер, собственост на Д.М.З., управляван от жалбоподателя А.М.. При извършената
проверка, чрез справка в информационната система на МВР, полицейските служители
установили, че лекият автомобилът е регистриран в Република България, но е със
служебно прекратена регистрация, посредством Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка /ЗППАМ/, чието действие е изтекло. За
извършеното нарушение полицейският служител С.Б.А. му съставил АУАН от 19.03.2020г., за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП и чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
В съответствие с
разпоредбата на чл. 43 от ЗАНН актът бил
предявен на нарушителя за запознаване със съдържанието му и подписан от него
без възражение.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН от страна на
жалбоподателя не е постъпило писмено възражение.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено и процесното
наказателно постановление *А. З. И. - Началник група към
ОДМВР С., РУ Б..
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото на основание чл.283 от НПК писмени доказателства /АУАН, Заповеди на
МВР/, като информативни, непредубедени и достоверни, както и от показанията на
разпитаните свидетели С.Б.А., М.М.М., Ц.Х.П. и М. Х.
П... Съдът кредитира показанията им по отношение на това, че те са актосъставител и свидетел по АУАН /обстоятелство установено
и от приложения по делото АУАН/, както и че са спрели за проверка
жалбоподателя; че последният управлявал лек
автомобил *, без
регистрационен номер, собственост на Д.М.З.; че при извършената от полицейските служители
проверка, чрез справка в информационната система на МВР установили, че регистрацията на автомобила е
служебно прекратена и че основанието за това е отпаднало.
В съдебно заседание на 10 юни 2021 свидетелите А., М. и П.
заявяват, че жалбоподателят по време на проверката им е казал, че автомобилът
не е негов и поради факта, че е дерегистриран го
премества до бл. * на ж.к. С., за да го качи на автовоз,
посредством който да премести автомобила до С. за регистрация. Посочената
крайна дестинация на дерегистрирания автомобил се
налага от обективните условия съществуващи от дома на жалбоподателя до терена
пред бл. 15-ти, обуславящи превозването му до по- широко място където да бъде
осъществено качването на автомобила на платформа. Същите факти се потвърждават
и от показанията на свидетелите по делото, които казват, че мястото където са
спрели автомобила за проверка е било тясно. От цялата доказателствена
съвкупност по несъмнен начин се установяват обстоятелствата относно време, място
и начин на извършване на деянието. Тъй
като в събраните в хода на съдебното и досъдебно производство доказателства не
се наблюдават противоречия във фактите относно правно релевантните за процеса
обстоятелства, не се налага анализ на всяко от доказателствата поотделно.
При така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
I. По приложенето на процесуалния закон: При разглеждане на дела по
оспорени НП районният съд е винаги инстанция
по същество – чл. 63, ал. 1 от
ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т.е. дали правилно
са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя
– арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл.
84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие (право и задължение) съдът ex officio (служебно) констатира – чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313-314 от НПК, вр. чл.
84 от ЗАНН, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи – чл. 189, ал. 1 и 12 от ЗДвП, в предвидения
от закона ред, писмена форма
и съдържание – чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, вр. чл. 189, ал.
14 от ЗДвП (за нарушението по т. 4 от НП).
Жалбата е
подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното
постановление като нарушител, в законоустановения
срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради
което същата е процесуално допустима.
Актосъставителят е
компетентен орган /видно от приложената по делото Заповед №8121з-515/14.05.2018г.
на МВР/, спазил е срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН.
В
6-шест месечния преклузивен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП.
При съставянето
на акта и при издаването на наказателното постановление, противно на
твърденията на жалбоподателя, не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Актът за установяване на административно нарушение е издаден при спазване на
процедурата, предвидена в чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН. Не са налице формални
предпоставки за отмяна на НП.
II. По приложението
на материалния закон: Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
По нарушението по т. 1 от НП –
на чл.140, ал.1 ЗДвП:
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, която се сочи като нарушено
от АНО, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. Служебно
прекратената регистрация по реда на чл.143, ал.6 ЗДвП не може да се приравни на
липсва на регистрация, представляващо административно нарушение по смисъла на
чл. 140, ал.1 от ЗДвП, вменено във вина на жалбоподателя с процесното
НП. Не се установява в хода на АНП,
жалбоподател да е бил уведомен за служебно прекратената регистрация на
автомобила по реда на чл. 143 ал. 15 от ЗДвП. Съгласно чл. 186, ал.2 от Наредба
№ I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства при служебно прекратяване на
регистрацията на ПС се уведомява посочения в регистъра собственик.
Към
момента на извършената проверка, този автомобил не е бил с регистрационни
табели и валидни документи, но той е бил предоставен от собственика му на
жалбоподателя с цел регистрация. Същото намерение е видно и от приложената по
делото справка- удостоверение от 19.03.2020г. (датата на съставяне на процесния АУАН), в която е видно, че собственикът на
автомобила - Давид Златанов е упълномощил лицето Пламен Гълъбов да го
представлява пред компетентните органи и да извършва действия от негово име и
за негова сметка свързани с регистрацията на автомобила. Следователно
жалбоподателя е действал невиновно предприемайки действия по отвеждане на
колата за регистрация. Съгласно Решение №2127 от 10.03.2003г. на ВАС „Съгласно нормата на чл. 7, ал.
1 ЗАНН деянието, обявено
за административно нарушение е виновно когато е извършено умишлено или непредпазливо,
като непредпазливостта предполага наличието на съзнание за
това.“
В този смисъл не може да се изведе
еднозначен извод, че същия е извършил деянието виновно със съзнание за
извършеното по смисъла на чл. 7 ал.1 от ЗАНН. Ето защо не би могло да се
приеме, че вмененото му деяние представлява административно нарушение. При
липсата на състав НП в тази му част се явява незаконосъобразно.
По
нарушението по т. 2 от НП - на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:
Съгласно чл.
157, ал. 1 ЗДвП: при издаване на
свидетелство за управление притежателят му получава контролен талон за
потвърждаване валидността на притежаваното свидетелство и определен брой
контролни точки за отчет на извършваните нарушения. Чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП задължава водача на МПС да носи свидетелство за управление на моторно
превозно средство от съответната категория и контролния талон към него. За
неизпълнение на това задължение санкционната норма на чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП
предвижда наказание глоба от 10 лева.
С
поведението си жалбоподателят е извършил нарушението, доколкото не е носел
контролния талон към СУМПС при управлението на автомобила.
От
субективна страна нарушаването на правилата за движение по пътищата е извършено
от жалбоподателя при форма на вината пряк умисъл - жалбоподателят е съзнавал
задължението си, но въпреки това не е носел в себе си контролния талон при
управление на МПС.
Наложеното административно наказание „глоба” е с фиксиран размер /10
лева/, поради което за съда е невъзможно да измени НП, като го намали.
По разноските:
С оглед изхода на спора, съдът
намира претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски за основателна, до минималния размер от 300 лева,
определен по реда на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2,
т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 80 лв. определено по реда на чл. 37
от Закона за правната помощ.
Така
мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-Б., въззивен състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление *, издадено от А. З. И. - Началник група към ОДМВР С., РУ Б.,
упълномощен със заповед *на МВР, в частта, с която
на А.Ц.М., ЕГН ********** на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от Закона
за движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно наказание „глоба” в размер на
300 /триста/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление*, издадено от А. З. И. -
Началник група към ОДМВР С., РУ Б., упълномощен със заповед *на МВР, в частта, с която на А.Ц.М., ЕГН **********
на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от Закона
за движение по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 /десет/ лева, за нарушение
по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР-С.
да заплати на А.Ц.М., ЕГН ********** сумата от 300 /триста/ лева,
разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА А.Ц.М., ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на МВР-гр. С. разноски по делото в размер
на 80 /осемдесет/лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – С. област по реда на АПК в четиринадесет дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: