РЕШЕНИЕ
№ 3737
гр. Варна, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Иван Стойнов
при участието на секретаря Валентина М. Милчева
като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20253110100866 по описа за 2025 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от „**“ ЕООД, гр. *, с която
срещу „**“ АД, гр. *, е предявен положителен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК, за
установяване на вземане за платена без основание такса, с която ответникът неоснователно
се е обогатил, за което е издадена заповед за изпълнение.
В исковата молба ищецът „**“ ЕООД твърди, че с договор за цесия от *г., сключен
между него и „**“ ЕООД, последният е прехвърлил вземането си срещу „**“ АД за платена
на 07.08.2020 г. без основание цена в размер на 7 848 лв. за съгласуване условията за
присъединяване с „*“ АД на фотоволтаична електрическа централа към
електроразпределителната мрежа средно напрежение за обект: ФЕЦ с инсталирана мощност
0.2 MW, находяща се в м-ст *, гр. *, поръчка № *, по проформа фактура № *от *г., към която
е издадена фактура № */*г. Сочи, че е изпратил уведомление за цесията на цедента, което е
получено на 04.12.2024 г., като е отправил и покана за доброволно изпълнение, но такова не
е последвало от ответника. Излага във връзка с вземането, че ответникът е получил
платената от „**“ ЕООД сума за съгласуване на ФЕЦ с „*“ ЕАД без основание, защото
такава не се следвала за централи под 5 МВч, след като не е нормативно определена. В тази
връзка цитира чл. 51, ал. 1, т. 1 от Наредба № 6/24.02.2014 г., като твърди, че таксата е
произволно определена, без да съществува нормативна обосновка за изискването й. Излага,
че съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката условията и редът за присъединяване
към електрическата мрежа се определят с наредба, като операторът няма право да откаже
присъединяване на нов обект. Сочи, че събраната такса за съгласуване се явявала втора такса
по вече платена услуга и не съставлявала проучване на условията за присъединяване.
Предвиденото съгласуване по чл. 53, ал. 2 от Наредбата не представлявало проучване и не
съответствало на включените количества и обем разходи по одобрената от КЕВР с Решение
№ Ц-27 от 28.07.2016 г. цена по позиция 2.1. „Проучване за присъединяване на електрически
централи от ВЕИ с обща инсталирана мощност до 15 МВ включително на стойност 7848 лв.
За услугата по съгласуване условията на присъединяване на ФЕЦ с *в Наредбата не било
предвидено заплащане на такса. Това съгласуване било предвидено с цел информиране на
1
*за възникващото му задължение за присъединяване на конкретния обект. Сочи, че във
връзка с горното било постановено влязло в сила Решение № *от *г. по адм.д. № */*г. на
ВАС. Счита, че заплатената от „**“ ЕООД сума е недължимо платена при начална липса на
основание и подлежи на връщане. Моли съда да установи дължимостта на вземането и да
присъди разноските по делото.
Ответникът „**“ АД е подал в срок отговор на исковата, с който оспорва иска.
Твърди, че на *г. „**“ ЕООД е депозирал искане за проучване условията за присъединяване
на ФВЕЦ към електроразпределителната мрежа, като операторът е издал становище относно
условията за присъединяване и е изпратил до *искане за проучване. На 08.07.2020 г.
постъпило писмо от *, с което се предоставила информация, че е необходимо да се заплати
цена в размер на 7 848 лв., като след представяне на документ за платена цена за проучване
ще се пристъпи към разглеждане на искането. Сочи, че в тази връзка е уведомил клиента,
издадена е проформа фактура и сумата е заплатена на 10.07.2020 г. За плащането е издадена
фактура, като на същата дата сумата е преведена на системния оператор. Излага, че тази
цена не е платена без *, доколкото ЗЕ и приетата в изпълнение на разпоредбите му Наредба
№ 6 от 24.02.2014 г. предвиждат в процедурата по присъединяване да участва и ЕСО, с
които се извършва съгласуване, като за проучването се дължи такса, която е предвидена по
размер по позиция 2.1. и е публично достъпна. Счита, че е извършило вменените му по
закон задължения и като краен резултат е издал положително становище относно условията
по присъединяване. Твърди, че посоченото от ищеца решение на ВАС не е задължителна
съдебна практика за гражданския съд. Счита, че не дължи връщане на тази такса. Излага, че
тази сума не е останала в неговия патримониум, а е преведена на системния оператор. В
тази връзка и не носи отговорност за връщането на сумата. Моли за отхвърляне на иска и
присъждане на разноски.
В срока за отговор на исковата молба ответникът „**“ АД предявява обратен иск
срещу „***“ ЕАД, като в исковата молба излага твърдения идентични в подадения отговор.
Сочи още, че ако се уважи иска на ищеца „**“ ЕООД, ще се окаже, че ЕСО без основание е
изискало и получило процесната сума, което ще доведе до неоснователно обогатяване. Моли
за осъждане на ответника да върне сумата, ако бъде уважен иска на първоначалния ищец.
В срока за отговор на исковата молба по предявения обратен иск „***“ ЕАД твърди,
че съгласно ЗЕ е енергийно предприятие, което е длъжно да присъединява обекти на
производители на електрическа енергия, какъвто производител е и „**“ ЕООД. Твърди, че
процедурата по присъединяване не може и не следва да се ограничава само със съгласуване
по реда на чл. 53, ал. 2 от Наредба № 6, а следва да се подаде и искане за проучване на
условията за присъединяване, което проучване е направил, и за което е поискал процесната
такса. Счита, че не е събрал такса, която не му се следва. Такава такса се дължи и тя е в
размера определен с Решение № Ц-27/2016 г. на КЕВР. Излага, че практиката на ВКС и на
ВАС не следва да се прилага в настоящия казус. Твърди, че не е налице неоснователно
обогатяване, поради което и искът следва да се отхвърли.
В съдебно заседание „**“ ЕООД, чрез процесуалния си представител, поддържа
исковата молба. Представя писмена защита.
В съдебно заседание „**“ АД, чрез процесуалния си представител, поддържа отговора
и исковата си молба срещу третото лице помагач.
В съдебно заседание „***“ ЕАД, чрез процесуалния си представител, поддържа
отговора си. Представя съдебна практика.
Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически и правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК, за установяване
дължимостта на вземане за платена без основание такса, с която ответникът неоснователно
се е обогатил при начална липса на основание, който е квалифициран по чл. 55, ал. 1, предл.
1 ЗЗД.
2
Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът е следвало да
установи, че праводателят му е заплатил на ответника процесната сума в размер на 7 848 лв.
(не се спори). В тежест на ответника е било да установи, че е получил от ищеца сумата,
представляваща заплатена такса за съгласуване условията за присъединяване на годно
правно основание, съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката и Наредба №
6/24.02.2014 г.
Предявен е и обратен иск срещу третото лице помагач, чиято доказателствена тежест
се припокрива с тази на главния.
Не се спори между страните и от представените по делото доказателства се
установява, че на *г. праводателят на ищеца „**“ ЕООД е заплатил на ответника „**“ АД
сумата от 7 848 лв. такса за съгласуване условията за присъединяване с „*“ АД на
фотоволтаична електрическа централа към електроразпределителната мрежа средно
напрежение за обект: ФЕЦ с инсталирана мощност 0.2 MW, находяща се в м-ст Овчарци, гр.
Суворово, поръчка № *, по проформа фактура № *от *г., към която е издадена фактура №
*/*г.
Представени са писмени доказателства, от които се установява, че „**“ ЕООД е подал
искане вх.№ */*г. до *-*за проучване условията за присъединяване на фотоволтаична
електрическа централа към електроразпределителната мрежа. Представена е документацията
във връзка с присъединяването, включително писмо от *до *-*от 06.07.2020 г., с което е
изискано заплащането на сумата от 7848 лв. за извършване на услуга – проучване условията
и начина на присъединяване на обекта. Представено е преводно нареждане, от което е
видно, че на 10.09.2020 г. сумата е била наредена в полза на *, съобразно издадената фактура
на същата дата.
С Договор за прехвърляне на вземане от 03.12.2024 г. „**“ ЕООД е прехвърлил
възмездно на „**“ ЕООД вземането си към „**“ АД в размер на 7 848 лв., произтичащо от
платена на 07.08.2020 г. без правно основание фактура № */*г. към поръчка № *. Изпратено е
уведомление за цесията до „**“ АД, получено на 04.12.2024 г. по ССЕВ.
Между страните няма спор по фактите, като спорът е единствено правен и той се
изчерпва с въпроса – Налице ли е правно основание „***“ ЕАД да изисква чрез „**“ АД
плащането от производителите на електрическа енергия на такса за извършване на услуга
проучване условията и начина на присъединяване на обекта, съобразно Наредба №
6/24.02.2014 г. и Решение № Ц-27/2016 г. на КЕВР.
В Решение № *от *г. по адм.д.№ */*г. на Върховния административен съд е прието,
че в съответствие с чл. 116 ЗЕ операторът на електропреносната мрежа, съответно
операторът на електроразпределителната мрежа, е длъжен да присъедини всеки обект на
производител на електрическа енергия, разположен на съответната територия, при
условията предвидени в закона, както и да извърши разширението и реконструкцията на
мрежата. Съгласно ал. 8 от същия член операторът няма право да откаже присъединяването
на нов обект въз основа на възможни бъдещи ограничения на преносната способност.
Прието е още, че съгласуването не съставлява проучване, за което се дължи такса. Касае се за
отделни етапи от процедурата по присъединяването и съгласуването не е обусловено от
заплащане на цена. Неотносима е разпоредбата на чл. 116а ЗЕ, която е свързана с
присъединяване на оператор във връзка с разширяване, реконструкция и модернизация на
мрежата, както и за присъединяване към т ях на обекти на производители и клиенти на
електрическа енергия.
Съответно по този въпрос практиката на Варненския окръжен съд също е константна.
В постановените Решение № 1222 от 15.11.2024 г. по в.гр.д. № 1730/2024 г.; Решение № 10 от
07.01.2025 г. по в.гр.д. № 2139/2024 г.; Решение № 856 от 31.07.2025 г. по в.гр.д. № 1022/2025
г.; Решение № 562 от 23.05.2025 г.; Решение № 303 от 21.03.2025 г. по в.гр.д. № 281/2025 г.;
Решение № 867 от 07.08.2025 г. по в.гр.д. № 879/2025 г.; Решение № 810 от 20.07.2025 г. по
в.гр.д. № 962/2025 г.; Решение № 1012 от 11.10.2025 г. по в.гр.д. № 1410/2025 г. и др. се
приема, че анализът на цитираната правна уредба налага изводът, че действията по
3
„проучване“ на условията и начина на присъединяване на електрическа централа към
електрическата мрежа и действията по „съгласуване“ с оператора на преносна мрежа на
условията за присъединяване на електрическа централа към разпределителната мрежа
средно напрежение, по съществото си представляват различни етапи на процедурата по
присъединяване на обект на производител на електрическа енергия към електрическата
мрежа. В този смисъл не е налице равнозначност между понятията „съгласуване“ на условия
за присъединяване на електрическа централа и „проучване“ на условията и начина за това. В
Наредба № 6 не е предвидено задължение за заплащане на определена такса за действията
по съгласуване, а само за тези по проучване. Такава цена не е определена и от КЕВР. В
случая, доколкото заявената за присъединяване ФвЕЦ е с обща инсталирана електрическа
генераторна мощност от 0,2 MW, то проучването правилно е било заявено към и извършено
от електроразпределителното дружество съгласно чл. 51, ал. 1, т. 1 от Наредбата. Именно на
него е дължима и съответната такса за проучване по утвърдения от КЕВР на основание чл.
51, ал. 6 от Наредбата ценоразпис. Такова възнаграждение не се дължи втори път на
дружеството, собственик на преносната мрежа – „***“ ЕАД, тъй като в конкретния случай
то извършва действия само по съгласуване, а не по проучване, проектиране и
присъединяване. Да се приеме обратното, би означавало да се допусне двукратно заплащане
на възнаграждение за една и съща дейност.
Настоящият състав споделя тази съдебна практика на въззивната инстанция, от която
следва, че сумата от 7 848,00 лв., която е била заплатена по процесната фактура е платена
без основание за това и подлежи на връщане на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД. Длъжник по
това задължение е „**“ АД, тъй като сумата е платена на него, като е без значение
обстоятелството, че в последствие това дружество е прехвърлило сумата на „***" ЕАД. „**”
ЕООД не е имало директни взаимоотношения с „***" ЕАД и не е превеждало суми на това
дружество, поради което и не може да претендира връщането на такива.
Настоящият състав не споделя представената от третото лице съдебна практика на
Пловдивските съдилища.
С оглед на всичко изложено, така предявеният иск с правно основание чл. 422, във вр.
с чл. 55, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 99 ЗЗД по отношение на „**“ АД е основателен. Ищецът по
този иск „**“ ЕООД е легитимиран да го предяви, тъй като с договор за прехвърляне на
вземане от 03.12.2024 г. „**” ЕООД му е прехвърлило вземането си срещу „**“ АД, като за
това прехвърляне второто дружество е надлежно уведомено. Доколкото „***" ЕАД не е
страна в отношенията между „**” ЕООД и „**“ АД, то не е било необходимо същото да
бъде уведомявано за извършеното прехвърляне на вземането.
Уважаването на главния иск по чл. 422, във вр. с чл. 55, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 99 ЗЗД
води и до основателност на предявения от „**“ АД срещу „***" ЕАД обратен иск. Това
следва от обстоятелството, че заплатената от „**” ЕООД сума е била преведена на „***"
ЕАД. Поради това, ако „**“ АД възстанови на ищеца тази сума, то „***" ЕАД би се
обогатило неоснователно, което е недопустимо
По разноските:
Съобразно изхода от спора разноските следва да се присъдят в полза на всеки от
ищците по предявените искове, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Представени са списъци и
доказателства за плащане. Ищецът по главния иск претендира 156,96 лв. държавна такса и
700 лв. адвокатско възнаграждение в заповедното производство, както и 156,96 лв. държавна
такса и 1 200 лв. адвокатско възнаграждение в исковото производство. Ищецът по обратния
иск претендира 313,92 лв. държавна такса и 2 592 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение за
този иск.
Исковият съд следва да определи окончателните разноски по делото, включително за
проведеното заповедно производство. Държавните такси се следват на страните, поради
което следва да се присъдят изцяло.
Процесуалният представител на *своевременно е релевирал възражение за
прекомерност на адвокатските възнаграждения на останалите страни по делото.
4
Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за ВАР ориентировъчното адвокатско
възнаграждение, с оглед цената на процесния иск, е в размер около 1 085 лв. Предвид
практиката на СЕС съдът не е длъжен да се съобразява с този размер, който служи само за
ориентир. Съобразно правната и фактическа сложност на конкретния спор, приключването
му в едно съдебно заседание, извършените процесуални действия и формиралата се
константна съдебна практика по идентични казуси, включително между същите страни, то
съдът намира, че претендираните адвокатски възнаграждения са прекомерни.
Претендираните от страните адвокатски възнаграждения в исковото производство
следва да се редуцират до сумата от 600 лв. без ДДС, а претендираното от заявителя
възнаграждение в заповедното производство до сумата от 300 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422 ГПК положителен
установителен иск, че ответникът **“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *,
ДЪЛЖИ на ищеца „**” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, сумата от
7 848 лв. /седем хиляди осемстотин четиридесет и осем лева/, платена без основание на
07.08.2020 г., с която първият се е обогатил, като е събрал такса за съгласуване условията за
присъединяване с „*“ АД на фотоволтаична електрическа централа към
електроразпределителната мрежа средно напрежение за обект: ФЕЦ с инсталирана мощност
0.2 MW, находяща се в м-ст *, гр. *, поръчка № *, по проформа фактура № *от *г., към която
е издадена фактура № */*г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението /16.12.2024 г./ до окончателното погасяване на задължението, за която сума е
издадена Заповед № *от *г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ */*г. на ВРС.
ОСЪЖДА „***“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.* ДА
ЗАПЛАТИ на „**“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, сумата от 7 848
лв. /седем хиляди осемстотин четиридесет и осем лева/, платена без основание на
07.08.2020 г., с която се е обогатил, като е събрал такса за съгласуване условията за
присъединяване с „*“ АД на фотоволтаична електрическа централа към
електроразпределителната мрежа средно напрежение за обект: ФЕЦ с инсталирана мощност
0.2 MW, находяща се в м-ст *, гр. *, поръчка № *, по проформа фактура № *от *г., към която
е издадена фактура № */*г., и която сума е преведена с кредитен превод № *от *г. по
издадена фактура № */*г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
обратния иск /10.03.2025 г./ до окончателното погасяване на задължението, ПРИ
УСЛОВИЕ, че „**” АД изпълни постановеното срещу него решение по иска по чл. 55, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД за заплащане на сумата от 7 848 лв., ведно със законната лихва.
ОСЪЖДА „**“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.* ДА ЗАПЛАТИ
на „**” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, сторените разноски,
включващи сумата от 156,96 лв. /сто петдесет и шест лева и деветдесет и шест стотинки/
държавна такса и 300 лв. /триста лева/ адвокатско възнаграждение в заповедното
производство, както и сумата от 156,96 лв. /сто петдесет и шест лева и деветдесет и шест
стотинки/ държавна такса и 600 лв. /шестстотин лева/ адвокатско възнаграждение в
исковото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „***“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, *, ДА
ЗАПЛАТИ на „**“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, **, сторените
разноски, включващи сумата от 313,92 лв. /триста и тринадесет лева и деветдесет и две
стотинки/ държавна такса и 720 лв. /седемстотин и двадесет лева/ с ДДС адвокатско
възнаграждение в исковото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
5
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието в процеса на трето лице помагач „***“
ЕАД, ЕИК *на страната на ответника **“ АД, ЕИК *.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6