Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
15.12.2020 |
Град |
Кърджали |
||||||||||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
|||||||||||||||||||
|
Кърджалийският районен |
Съд |
|
състав |
||||||||||||||||
|
На |
10 декември |
Година |
2020 |
||||||||||||||||
|
В публично заседание и
следния състав: |
|||||||||||||||||||
|
Председател |
Валентин Спасов |
||||||||||||||||||
|
Секретар |
Диана Георгиева |
|
|||||||||||||||||
|
разгледа докладваното от |
Съдията |
|
|||||||||||||||||
|
АН |
дело
номер |
1295 |
по описа за |
2020 |
година |
||||||||||||||
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е
жалба от Н.М.А. *** против Наказателно постановление № 43-0000158, издадено на 29.04.2020
г. от и.д. директора на РД "Автомобилна администрация" – гр. Стара
Загора, с което на основание чл. 93б,
ал. 4, т. 3 от Закона за автомобилните превози (ЗАП) му е наложено
административно наказание глоба в размер на 1 500, 00 (хиляда и петстотин) лева
за нарушение по чл. 7, § 1 от Европейската спогодба за работа на екипажите на
превозните средства, извършващи международни превози (AETR) във вр. с чл. 78, ал. 1 от ЗАП
и чл. 2, § 3 Регламент (ЕС)
№ 561.
Жалбоподателят
оспорва посоченото в НП. Навежда доводи за нарушения по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
Твърди, че не е извършил описаното в НП нарушение. Моли съда да отмени НП като
неправилно и незаконосъобразно.
Жалбата е
депозирана в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН
чрез наказващия орган, съгласно чл. 60 от ЗАНН, от
активно легитимирано за това лице и против акт, подлежащ на съдебен контрол.
В съдебно
заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.
За РД"АА"
гр. Стара Загора също не се явява представител.
Съдът, с оглед
събраните доказателства в съдебно заседание, прие за установено следното от
фактическа страна:
На 11.03.2020г.
в гр. Кърджали, на автогара „21 век”, в около 07:40 часа, свидетелите М.М. и М.И.-
и двамата инспектори в отдел „Контрол” при РД "АА" – Стара Загора,
извършвали проверка на жалбоподателя, който управлявал автобус „ОТОКАР НАВИГО”
с рег. № К 9696 ВК, от категория М3, извършващ международен превоз на пътници
по автобусна линия гр. Кърджали- гр. Сарай, Р.Турция, използващ заверено копие
от лиценз на Общността, при която констатирали, че е управлявал без прекъсване
над 4,5 часа за периода от 05:27ч. до 13:07ч. на 10.03.2020г., видно от
разпечатката, направена с контролна карта от дигитален тахограф
"Continental 1381.107", като превишението било с повече от 3 часа и 30 минути. За така констатираното нарушение бил съставен
АУАН с бланков № 256274, в който актосъставителят отразил, че е извършено
нарушение по чл. 7, § 1 от AETR във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАП.
Като доказателства към акта били иззети контролен талон, разпечатка от
дигиталния тахограф и копие от списъка на пътниците за 11.03.2020г. Актът бил
предявен на водача, който го подписал с изричната забележка, че няма
възражения.
Въз основа на
съставения АУАН било издадено и оспорваното НП № 43-0000158/ 29.04.2020 г. от и.д.
директора на РД "Автомобилна администрация" – гр. Стара Загора, с
което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 93б,
ал. 4, т. 3 от Закона за автомобилните превози (ЗАП) глоба в размер
на 1 500, 00 (хиляда и петстотин) лева за нарушение по чл. 7, § 1 от
Европейската спогодба за работа на екипажите на превозните средства, извършващи
международни превози (AETR) във вр. с чл. 78, ал. 1 от ЗАП
и чл. 2, § 3 Регламент (ЕС)
№ 561.
Горната
фактическа обстановка се установява от приложените писмени доказателства и
показанията на свидетелите М.М. и М.И., които са еднопосочни и непротиворечиви,
кореспондиращи с фактологията, отразена в акта и НП.
От правна
страна:
По процесуалната
законосъобразност на издадените АУАН и НП:
Съдът не
установи допуснати съществени нарушения на правилата по ЗАНН по административно
наказателното производство. АУАН и атакуваното наказателно постановление са
издадени при спазване на процедурата по ЗАНН, от компетентни органи /с оглед
приложените заповеди/. Актът е издаден в срока, предвиден по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.
В акта е
посочена датата на извършване на нарушението, данните от самоличонстта на
нарушителя, данните за актосъставителя. В момента на проверката водачът е извършвал
международен превоз на пътници по автобусна линия гр. Кърджали- гр. Сарай,
Р.Турция. Не е спорно, че Република България и Република Турция са договарящи
страни по AETR.
В издаденото
наказателно постановление въз основа на съставения акт за установяване на
административно нарушение са посочени собственото, бащиното и фамилното име, длъжността
на лицето, което го е издало, датата извършване на нарушението, кой е
нарушителя, данните относно актосъставителя.
Текстът на чл. 2, § 3, б. "а"
от Регламент (ЕО) № 561/2006 изрично предвижда, че за международни
транспортни операции, извършвани отчасти извън Общността, Швейцария и страните,
които са договарящи се страни по Споразумението за Европейското
икономическо пространство, вместо посочения регламент
се прилага AETR за превозните средства, регистрирани в Общността или в страни,
които са договарящи се страни по AETR, за цялото пътуване. Следователно в
случая приложение намира именно Европейската спогодба (AETR), към изискванията
на която препраща и посочената в наказателното постановление разпоредба на чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр.
Отговорът на въпроса
дали нарушението е извършено на територията на Република България или на
Република Турция се дава от разпоредбата на чл. 12, § 6, б. "а" от
Европейската спогодба (AETR), която изрично предвижда, че договарящата страна
упълномощава своите компетентни органи да налагат санкции на водачи за
нарушение на тази спогодба, което е установено на нейната територия и за което
вече не е наложена санкция, дори ако нарушението е извършено на територията на
друга договаряща страна или недоговаряща страна. Европейската спогодба (AETR) е
ратифицирана със закон, обнародван в ДВ, бр. 28 от 1995 г. и е в сила за
Република България от 08.11.1995 г., поради което и съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията
на Република България нейните норми имат предимство пред
противоречащите й такива от вътрешното законодателство. В конкретния случай
нормата на чл. 12, § 6, б. "а" от Европейската спогодба (AETR) има предимство
пред тази на чл. 4 от ЗАНН и
обосновава санкционната компетентност на българските власти дори по отношение
на нарушения по спогодбата, които не са били извършени, а само установени на
територията на страната. Освен това жалбодателят не е представил никакви
доказателства да е бил наказван за същото нарушение от властите на друга
държава – страна по спогодбата, в който случай повторното му наказване и от
българските власти действително би било недопустимо съгласно принципа ne bis in
idem. Нарушението е описано чрез посочване на маршрута, по който е бил
извършван международния обществен превоз на пътници, по време на който е
следвало да бъде ползвана почивка, съгласно установения от закона период на
почивка, както и по време на който е превишен максимално допустимия период на
непрекъснато кормуване – от Република България до Република Турция. По делото
липсват доказателства, че процесните периоди не попадат във времето, в което е
осъществяван транспорта по описания маршрут.
Посочването на
нормата на чл. 2, § 3 от Регламент (ЕО) №
561/2006 в НП създава
гаранции за реализиране правото на защита на жалбодателя като това е било
необходимо именно с цел дефиниране на приложното поле на Европейската спогодба
според регистрацията на превозното средство (в договаряща страна по AETR) и
териториалния обхват на осъществявания международен превоз на пътници (частично
извън територията на ЕС). По този начин е удовлетворено и императивното
изискване по чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН,
които текстове изискват в АУАН и НП да бъдат посочени нарушените законни
разпоредби, в конкретния случай в тяхната връзка с националното законодателство
– чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр.
Обстоятелството,
че в АУАН не е посочен чл. 2, § 3 от Регламент (ЕО) №
561/2006, която е вписана в НП, не води до извод, че задължението за
посочване на нарушените законни разпоредби не е изпълнено или че е изпълнено по
начин наказаното лице да не може да разбере по кой законов текст е
квалифицирано вмененото му нарушение. Очевидно органите на автомобилната
администрация са приели, че превозът, извършен от санкционираното лице е бил
регламентиран от АETR- ЕВРОПЕЙСКА СПОГОДБА за
работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни
автомобилни превози (AETR). Именно поради това в наказателното
постановление е налице позоваване на чл. 2, § 3 от Регламент (ЕО) №
561 / 06, предвиждащ, че за международни транспортни операции,
извършвани отчасти извън областите, посочени в параграф 2 (в Общността, между
Общността, Швейцария и страните, които са договарящи се страни по Споразумението за Европейското
икономическо пространство), вместо регламента се прилага AETR. В
тази връзка следва да се подчертае, че разпоредбите на AETR и на Регламент (ЕО) № 561 / 06
са хармонизирани, т. е. максималният период за управление без почивка и по
двата акта е идентично- четири часа и половина.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че липсват и нарушения от гледна точка на описание
на нарушението. Всички обективни признаци от състава му са били посочени, като
не е било накърнено правото на защита на наказаното лице да разбере за какво
конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност.
Разпоредбата на чл. 93б
ал. 4, т. 3 от ЗАвПр, по който текст е наказан нарушителя, ангажира
отговорността на водач, който не спазва изискванията относно дневното време за
управление, определено в Регламент (ЕО) № 561/2006г.,
се наказва с глоба от 1500 лева за над 90 минути превишение. Предвид това, че нарушението е извършено на
10.03.2020г., а обжалваното НП е издадено на 29.04.2020г., то към тази дата
санкцията е законосъобразна и правилно определена от АНО. От 07.07.2020г.
разпоредбата на чл. 93б
ал. 4, т. 3 от ЗАвПр е изменена, като за гореописаното нарушение
санкцията е намалена от 1500 на 500 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 3 ал.2
от ЗАНН, ако до влизане в сила на НП последват различни нормативни разпоредби,
прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Безспорно
новата разпоредба на чл. 93б
ал. 4, т. 3 от ЗАвПр, предвиждаща по ниска по размер санкция е по-
благоприятна за нарушителя, поради което съдът следва да я приложи, като измени
НП в тази му част.
С оглед всичко
казано по-горе, настоящият състав намира, че в случая правилно е било
установено извършването на административно нарушение, правилно е бил приложен
материалният закон и санкционната норма, ангажираща административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, поради което и атакувано наказателно
постановление следва да се измени единствено в частта на наложеното наказание
„глоба”.
Така мотивиран и
на основание чл. 63 от ЗАНН
Районен съд - Кърджали,
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 43-0000158, издадено на 29.04.2020 г. от и.д.
директор на РД "Автомобилна администрация" – гр. Стара Загора, с
което на жалбоподателя Н.М.А. ***, ЕГН **********, на основание чл. 93б,
ал. 4, т. 3 от Закона за автомобилните превози (ЗАП) е наложено
административно наказание глоба в размер на 1 500, 00 (хиляда и петстотин) лева
за нарушение по чл. 7, § 1 от Европейската спогодба за работа на екипажите на
превозните средства, извършващи международни превози (AETR) във вр. с чл. 78, ал. 1 от ЗАП
и чл. 2, § 3 Регламент (ЕС)
№ 561, като я НАМАЛЯ на 500 лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд,гр.Кърджали в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му на страните.
Районен съдия :