РЕШЕНИЕ
№ 96
гр. Велико Търново , 18.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет
и втори февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Станислав Стефански
Лилия Ненова
при участието на секретаря Валентина В. Чаушева
като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело
№ 20204100500825 по описа за 2020 година
За да се произнесе, съобрази:
Производството по делото е образувано въз основа на постъпила
въззивна жалба от Т. С. Т. против Решение № 428/04.11.2020г., постановено
по гр.д. № 909/2019г. по описа на ГОРС, с което е отхвърлен предявеният от
К. Х. / K.C./, срещу Т. С. Т., иск за заплащане на сумата от 510 /петстотин и
десет/ евро, представляваща неизпълнено задължение за връщане на заем,
ведно със законната лихва от 02.04.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата , като е осъден Т. С. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Г.О.,
ул."Т." № . да заплати на К. Х. / K.C./, гражданин на Р.К., роден на
********** г. във В.-В., живущ в с. С. - О., обл.Н., Р.К. ул.„Т.К." № . сумата
от 510 /петстотин и десет/ евро, която е получил от него в периода от
07.02.2014 г. до 05.01.2015 г. без основание, ведно със законната лихва от
датата на предявяване на иска - 17.05.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата, ведно с направените в първоинстанционното производство разноски.
Решението се обжалва в осъдителната му част, като са наведени доводи за
неправилност и незаконосъобразност на същото, както следва:
-преди да се заведе настоящото производство, срещу жалбоподателя
било образувано производство по чл. 410 от ГПК , по което той възразил
против издадената срещу него заповед за изпълнение на парично задължение
за вземането , предмет на иска по делото. След като ищецът не предявил иск
1
за установяване на това вземане, заповедта била обезсилена. Това бездействие
на ищеца било само по себе си равносилно на отказ от иска с предмет
вземането по заповедното производство, а следващият предявен такъв иск
следвало да се отхвърли.
- искът е неоснователен, понеже липсват доказателства за валидно
договорно правоотношение между страните. Паричният заем предполагал
падеж на връщане на парите и евентуално уговорена лихва. Падежът
определял правото на получилия паричния заем да възрази за погасителна
давност. Парите били на различна стойност и в различно време и не може да
се твърди, че сумарно сумата е предмет на договор за паричен заем. Едно
голо твърдение, че парите са паричен заем, е неоснователно. Претендира се
отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част. В постъпил
в законоустановения срок отговор на въззивната жалба ответникът по същата
заема становище за нейната неоснователност. Оспорва доводите на
жалбоподателя и моли съда да потвърди първоинстанционното решение в
обжалваната му част.
Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна
инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на
ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното :
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение
първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с
правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК,
въззивният съд констатира, че решението е валидно изцяло и допустимо в
обжалваната му част.
Относно валидността.
Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е
подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се
изведе нейното съдържание.
Относно допустимостта.
Решението в обжалваната му част отговаря на изискванията, при които
делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното
право, така, както е въведено с исковата молба.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение
първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си,
визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита
2
решението за правилно. Съображенията за този извод са следните:
В исковата си молба ищецът К. Х. твърди, че е предоставял средства в
заем на ответника Т. С. Т. чрез „Western Union", както следва - на 19.03.2013 г.
- 50 евро, на 07.02.2014 г. - 30 евро; на 16.10.2014 г. - 90 евро; на 24.10.2014 г.
- 50 евро; на 27.10.2014 г. - 50 евро; на 26.11.2014 г. -45 евро; на 10.12.2014 г. -
50 евро; на 17.12.2014 г. - 40 евро; на 23.12.2014 г. - 30 евро; на 29.12.2014 г. -
50 евро; на 05.01.2015 г. - 25 евро, или общо 510 евро. Твърди, че преди
образуване на производството многократно е отправял устно покани до
ответника за връщане на сумата, но тя не му била заплатена. Счита, че му се
дължи връщане на дадената сума. Моли за постановяване на решение за
присъждането й на основание договора за заем, а в случай, че това основание
бъде отречено - поради това, че ответникът неоснователно се е обогатил с
нея. Претендира заплащане на сторените разноски.
Ответникът Т. С. Т. признава, че е получил от ищеца процесните суми
на посочените в исковата молба дати и в посочените размери, но отрича да е
бил в договорни отношения с него. Твърди, че всички парични преводи са
били за сестра му Д.С.Д., която е била преводач на ищеца. Сочи, че е предавал
сумите на сестра си и не знае какви са били отношенията й с ищеца и защо са
превеждани сумите. Моли за отхвърляне на исковете.
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена
от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по
делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви
факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция
възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не
намира за нужно да я възпроизвежда.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД,
евентуално съединен с осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1
ЗЗД.
Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа
на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната
инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло
мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в
съответствие със закона. На основание горепосочения текст въззивният съд
препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно
основателността на иска по чл. 55 , ал. 1 от ЗЗД и размера, в който същият
следва да бъде уважен.
По оплакванията в жалбата :
Оплакването, че след като не е предявил иска си по чл. 422 от ГПК в
срока по чл. 415, ал. 4 ГПК за установяване съществуването на вземането
предмет и на настоящия иск, ищецът се е отказал от иска си, е неоснователно.
3
Логиката на жалбоподателя не почива на закона, тъй като непредявяването на
установителен иск по чл. 422 от ГПК не преклудира възможността на ищеца
да потърси правата си за вземането, заявено в заповедното производство по
общия исков ред. В случая ищецът е сторил точно това.
Останалите оплаквания на жалбоподателя касаят иска по чл. 240, ал. 1
от ЗЗД, който е отхвърлен от първоинстанционния съд и решението му като
необжалвано е влязло в сила в тази му част. Доводите на жалбоподателя за
липса на договорно правоотношение между страните макар и основателни, са
без значение за изхода на спора по подадената въззивна жалба. В
приложената писмена защита жалбоподателят развива доводи относно
неоснователността на иска по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД , който е уважен срещу него,
но тези доводи съдът не разглежда, тъй като са направени след подаване на
въззивната жалба.
При липсата на конкретни оплаквания във въззивната жалба относно
приложението на диспозитивното право, въззивният съд е задължен да се
произнесе само по въпроса дали при постановяване на обжалваното решение
са нарушени императивни материално правни норми, установени в
обществен интерес.
Такива разпоредби не са нарушени от първата инстанция и при липсата
на други оплаквания следва да се приеме, че жалбоподателят няма
възражения относно приложението на диспозитивното право от
първоинстанционния съд .
Гореизложените фактически и правни констатации на въззивния съд
обосновават извод за правилност на първоинстанционното решение в
обжалваната му част. Същото следва да се потвърди в тази негова част.
При този изход на делото жалбоподателят следва да заплати на
ответника по жалба сторените от него разноски по водене на делото пред
въззивната инстанция, които са в размер на 300 лв. възнаграждение за един
адвокат.
Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 428/04.11.2020г., постановено по гр.д. №
90982019г. по описа на ГОРС в частта му , с която е осъден Т. С. Т., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр.Г.О., ул."Т." № . да заплати на К. Х. / K.C./,
гражданин на Р.К. роден на ********** г. във В.-В. живущ в с. С. - О., обл.Н.,
Р.К., ул.„Т.К." № ..сумата от 510 /петстотин и десет/ евро, която е получил от
него в периода от 07.02.2014 г. до 05.01.2015 г. без основание, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска - 17.05.2019 г. до
4
окончателното изплащане на сумата
ОСЪЖДА Т. С. Т., ЕГН ********** да заплати на К. Х. / K.C./,
гражданин на Р.К., роден на ********** г. във В.-В.с, живущ в с. С. - О.
обл.Н., Р.К. ул.„Т.К." № . сумата от 300 лв. ( триста лева) разноски по водене
на делото пред въззивната инстанция .
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5