Решение по гр. дело №138/2025 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 4329
Дата: 2 декември 2025 г.
Съдия: Христина Колева
Дело: 20253110100138
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 януари 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 4329
гр. Варна, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Христина Колева
при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова
като разгледа докладваното от Христина Колева Гражданско дело №
20253110100138 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по предявени от Н. П. Н., ЕГН:
**********, адрес: ****************** и Е. А. С., ЕГН: **********, адрес:
***************** срещу ЗК ”Л.и.” АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление: *********************, искове с правно основание 405, ал. 1 КЗ за осъждане
ответното дружество да заплати на ищеца Н. П. Н. сумата от 500 /петстотин/ лв. -
частичен иск от сумата 10 000 /десет хиляди/ лв. обезщетение за претърпени от ищеца
имуществени вреди в резултат от настъпилото на 10.11.2024г. застрахователно събитие с
увредения лек автомобил „Ф.т.", с pen № ********* ведно със законна лихва върху нея
считано от датата на подаване на исковата молба - 06.01.2025г. до окончателното изплащане
на сумата и на ищеца Е. А. С. сумата от 500 /петстотин/ лв. - частичен иск от сумата 10
000 /десет хиляди/ лв. обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат
от настъпилото на 10.11.2024г. застрахователно събитие с увредения лек автомобил „Ф.т.", с
рег. № ********* ведно със законна лихва върху нея считано от датата на подаване на
исковата молба - 06.01.2025г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищците основават исковата си претенция на следните фактически твърдения: на
22.04.2024г. между тях и ответника възникнало застрахователно правоотношение,
обективирано в застрахователна полица „К. на МПС” № ************* и срок на валидност
от 23.04.2024 г. до 22.04.2025 г.. Предмет на договора бил собственият им лек автомобил
„Ф.", модел Т. с рег. № ***********. Автомобилът бил застрахован за 18000 лева. На
10.11.2024 г. в 09:45 часа в гр. Варна на кръстовището на ул. ********* и бул. **********
настъпило ПТП с участието на лек автомобил „Ф.", модел Т. с per. № ***********. В
резултата на ПТП настъпили щети по автомобила. Уведомили застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие, който след оглед на автомобила изготвил снимков материал и
съставил опис по щета № ***************. На 21.11.2024 г. застрахователят извършил
допълнителен оглед на автомобила, като в Опис по щета № ***************/2 били
описани повредените части и елементи. Застрахователят определил и изплатил обезщетение
по експертна оценка в размер на 1381.68 лева. Считат, че определеното и изплатено
обезщетение не овъзмездява претърпените имуществени вреди. Твърдят, че за отстраняване
на щетите /облицовка предна броня, фар десен, калник преден десен, предна ерата дясна,
задна врата дясна, панел заден десен (калник), праг десен, облицовка задна броня, предпазен
колан преден десен, седалка предна дясна, въздушни възглавници - страна дясна, предпазен
колан преден ляв, въздушни възглавници страна лява, въздушна възглавница в предна дясна
1
седалка, блок за управление на въздушни възглавници, тапицерия таван/ била необходима
сумата в размер на около 11381.68 лева, като след приспадане на заплатеното обезщетение,
застрахователят им дължал сумата в размер на 10000 лева. Твърдят, че до завеждане на иска
не са получили необходимото застрахователно обезщетение, поради което за тях е налице
правен интерес от завеждане на настоящите искове. Ето защо, претендират от ответното
дружество застрахователно обезщетение в действителния размер на причинените вреди по
автомобила, ведно със законната лихва от датата на исковата молба, които претенции
заявяват понастоящем като частични искове. Искането е за уважаването им и присъждане на
разнос
В о.с.з. на 07.11.2025г., на основание чл.214 ГПК е допуснато изменение в размера
на предявените частични искове чрез тяхното увеличаване на сумата в пълен размер
1049.29 лева за всеки ищец.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който е изразено
становище за неоснователност на исковете. Оспорва исковете по основание и размер. Твърди
се, че същата по вид и характер претенция била предявена по доброволен ред пред
застрахователя по застраховка „К.", сключена по отношение на процесния автомобил Ф.т..
По повод същата била образувана щета под номер ***************. С оглед
констатираните увреждания по автомобила, за които било установено, че са настъпили
следствие процесното събитие, било изплатено обезщетение, съответстващо на
действителния размер на претърпените вреди. Определеното обезщетение е изчислено на
база констатираните увреждания, средната пазарна цена на труд и материали към дата на
ПТП, като е приспадната стойността на детайлите, по които са установени увреждания към
дата на сключване на полица Каско за процесното МПС. В рамките на ликвидационната
дейност по определяне на размера на уврежданията, е установено, че по предна броня са
налице увреждания, поради което и от определеното обезщетение е изключена предна броня.
Навежда доводи, че не следва да изплаща подмяна на увредена част по цени за нова такава.
Твърди, че бронята е била увредена от предходно събитие. Навежда твърдение, че не всички
претендирани увреждания са следствие процесното ПТП, както и че по увредените
следствие ПТП детайли има следи от предходни увреждания, които не са били
отремонтирани. Излага, че изплатеното обезщетение е справедлив еквивалент на
претърпените от ищците имуществени вреди и достатъчен за тяхното репариране. В този
смисъл счита предявените искове за неоснователни и моли за постановяване на решение, с
което същите бъдат отхвърлени.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорно и ненуждаещо се от доказване в
отношенията между страните по делото е прието, че към 10.11.2024г. по отношение на лек
автомобил „Ф.", модел Т. с peг. № *********** е бил налице валидно сключен договор за
застраховка „К.” при ответника, обективиран в полица №*************с валидност от
23.04.2024г. до 22.04.2025г., че при ответника е ответника е заведена щета №
************** във връзка с настъпило на 10.11.2024г. застрахователно събитие, че
ответникът определил размер на обезщетението, който възлизал на 1381.68 лева, което е
изплатено на ищците.
От застрахователна полица е видно, че действителната стойност /застрахователната
сума/ на застрахованото МПС е 18 000 лева, при застрахователна премия 841.81 лева.
Не е спорно, че ищците са собственици на автомобила.
Представена е преписка по щета № ***************, ведно с изготвения снимков
материал свързан със застрахователното събитие.
Съобразно заключението по допуснатата САТЕ, стойността на ремонта по средни
пазарни цени на труда предлагана в поне три сервиза, отговарящи на съвременните
изисквания за качество, а именно да притежават европейски сертификат за качество ISO
9001:2008 възлиза на 3802.05лв. с ДДС. Възможно е всички настъпили увреждания за лек
автомобил „Ф.т.“ с peг № *********** да са причинени по степен и вид от процесното ПТП.
По предната броня на лек автомобил „Ф.т.“ с peг № *********** има драскотини и
охлузвания, които са налични при огледа от сключване на застраховката „Каско“. Стойността
на ремонта по средни пазарни цени с изключение на сервизи, които са официални
2
представители на други автомобилни марки, освен на Ф. възлиза на 3480.25лв. с ДДС.
Съобразно изявленията на вещото лице в о.с.з. бронята има счупен захват, резултата от ПТП,
който е невъзможен за ремонтиране и следва да бъде подменена.
Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.
Правото на справедлив размер на обезщетението и възможност за поправка на МПС,
съобразно средните пазарни цени, не може да се отрече с оглед възрастта на автомобила, тъй
като независимо от амортизацията на частите към момента на настъпване на
произшествието, собственикът на автомобила не може да бъде задължен да го ремонтира
със също толкова амортизирани и овехтели части.
В тази връзка следва да бъде съобразена практиката на ВКС - Решение
№155/05.12.2016г. по т.д.№1092/2015г. на ВКС, 2-ро т.о., в което е прието, че не е възможно
влезлият в сила и действащ застрахователен договор, по който е заплатена дължимата
застрахователна премия, да не осигурява застрахователно покритие за поетия
застрахователен риск.
По смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ /идентичен с разпоредбата на чл. 208, ал. 3 КЗ /отм./
при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня
на настъпване на събитието. Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна
застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка. В този смисъл е и задължителната практика на
ВКС, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения, както следва: решение
№ 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013г. по т. д. №
107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.;
решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение №
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС
по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., както и в определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. №
1667/2014 г. на ВКС, II т. о., постановени при действието на КЗ /отм./, но приложими и в
настоящия случай, съгласно която за възстановителна стойност се приема стойността на
разходите за материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на
застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на увредените части,
доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото качество и количество като
увредената вещ.
Не е спорно, че застрахователят е изплатил обезщетение в общ размер на 1381.68
лева.
Съдът кредитира заключението на вещото лице, от което се установи, че необходимата
стойност за отремонтирането на щетите възлиза на 3480.25 лева с ДДС по средни пазарни
цени към датата на събитието.
Предвид установения размер на претърпените щети и след приспадане на вече
заплатеното застрахователно обезщетение, съдът намира, че предявените искове следва да
бъдат уважени, ведно със законна лихва, от датата на исковата молба - 06.01.2025г. до
окончателното изплащане на сумите.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното искане, разноските извършени от
ищците следва да им бъдат заплатени от ответника срещу когото са уважени исковете.
Реализираните разноски за всеки ищец са в общ размер на 700 лева /50 лв. - държавна такса;
150 лв. – депозит вещо лице и 500 лева възнаграждение за защита и съдействие от един
адвокат/. Възражението на ответника по чл.78, ал.5 ГПК е основателно, при съобразяване с
фактическата и правна сложност на делото, като претендираните разноски за адвокатски
възнаграждения следва да се редуцират до сумата 400 лева за всеки ищец. Така в полза на
всеки ищец следва да се присъди сумата в общ размер на 600 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК ”Л.и.” АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление:
3
********************* да заплати на Н. П. Н., ЕГН: **********, адрес:
******************, сумата в размер на 1049.29 лева /хиляда четиридесет и девет лева и
0.29 ст./, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в
резултат от настъпилото на 10.11.2024г. застрахователно събитие с увредения лек автомобил
„Ф.т.", с peг. № ********* ведно със законна лихва върху нея считано от датата на подаване
на исковата молба - 06.01.2025г. до окончателното изплащане на сумата, на основание 405,
ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА ЗК ”Л.и.” АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление:
********************* да заплати на Е. А. С., ЕГН: **********, адрес:
*****************, сумата в размер на 1049.29 лева /хиляда четиридесет и девет лева и
0.29 ст./, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в
резултат от настъпилото на 10.11.2024г. застрахователно събитие с увредения лек автомобил
„Ф.т.", с pen № ********* ведно със законна лихва върху нея считано от датата на подаване
на исковата молба - 06.01.2025г. до окончателното изплащане на сумата, на основание 405,
ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА ЗК ”Л.и.” АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление:
********************* да заплати на Н. П. Н., ЕГН: **********, адрес:
****************** сумата 600 лв. /шестстотин лева/, представляваща сторените в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ЗК ”Л.и.” АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление:
********************* да заплати на Е. А. С., ЕГН: **********, адрес:
***************** сумата 600 лв. /шестстотин лева/, представляваща сторените в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4