РЕШЕНИЕ
№ 1885
гр. Плевен, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Силвия Г. Даскалова
при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Силвия Г. Даскалова Гражданско дело №
20224430105188 по описа за 2022 година
Иск с правно основание чл.144 от СК
Пред РС-П. е депозирана искова молба от П. Б. Б., ЕГН **********, от
гр.П., чрез адв.Д. Ц. от АК-П., срещу Г. Г. Д., ЕГН ********** от гр. П., с
посочено правно основание чл. 144 СК.
В молбата се твърди, че ответницата е майка на ищеца, който е
навършил пълнолетие и не му заплаща издръжка. Сочи се, че понастоящем
ищецът е ученик в *** клас на *** гр.П.. Твърди се, че родителите му са във
фактическа раздяла от ***г., като бащата е поел изцяло средствата,
необходими за облекло, обувки, лекарства, екскурзии, други разходи,
прехрана, образование, а ответницата се е дезинтересирала от полагане на
грижи и предоставяне на месечна издръжка. Твърди, че ответницата
контактува с него, но не се интересува от нуждите му и не му предоставя
издръжка. Сочи се, че учебниците и учебните материали са доста скъпи, а
възрастта на ищеца изисква и много други ежедневни разходи. Отправено е
искане към съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да
заплаща на ищеца месечна издръжка в размер на 350 лева, считано от датата
на завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва върху всяка
1
просрочена вноска. Претендират се разноски.
В с.з. ищецът се явява лично и с адвокат Д. Ц.. Поддържа изцяло
исковата молба.
В срока по чл131 от ГПК ответницата Г. Д. е подала писмен отговор
чрез пълномощник адв. Д. С. от АК-П.. Не се оспорва, че ищецът има нужда
от издръжка, но се оспорва възможността да бъде заплащана в претендирания
размер. Ответницата изразява готовност да заплаща издръжка в размер от
около 170лв.-180 лв., която сочи, че е по възможностите й. Излага доводи, че
със съпруга й /бащата на ищеца/ са в процес на развод, като е образувано
гражданско дело, което към момента не е приключило. Посочва, че предвид
влошените отношения със съпруга й, и желанието на сина й да живее с него, е
напуснала семейното жилище, което всъщност е собственост на нейните
родители. Посочва, че в момента живее под наем, като заплаща *** лв.
месечно за наето жилище. Излага съображения, че семейното жилище е
предоставила за живеене на сина си и баща му, за да не създава неудобства и
стрес от промяна на сина си и да не променя средата му. Оспорва
твърдението, че се е дезинтересирала от сина си и не му предоставя средства
за отглеждане. Твърди, че се среща редовно с ищеца и когато е необходимо
му предоставя средства за дрехи, обувки, ученически пособия, храна и
извънкласни занимания. Сочи, че помага с каквото й е възможно и акцентира,
че е предоставила жилището на родителите си, за обитаване от ищеца и баща
му, като това жилище е след направен основен ремонт, напълно обзаведено,
като изтеглените кредити във връзка с жилището изплаща само тя. Твърди, че
не е претендирала наем за това жилище, за да може синът й да не сменя
средата си, да не се разстройва и да се съобрази с желанието му да остане там.
Ответницата твърди, че работи като *** в „***“ ООД, но напоследък не
реализира добри доходи. Сочи, че страда от *** и ***, като заболяването се е
обострило от стрес и се е наложило ***. Ответницата излага твърдения, че
при разговор с ищеца, той е заявил, че не е искал завеждане на делото срещу
нея и не е претендирал издръжка. Сочи, че по данни на ищеца, баща му го е
завел при адвокат, където се подписал без да му се обяснява за какво. В тази
връзка излага предположения, че делото е инициирано всъщност от бащата на
ищеца като акт на отмъщение към нея.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, намира за установено
2
следното:
Съдът намира, че изложените съмнения на ответницата в отговора на
исковата молба, че ищецът не е знаел за какво се води делото и се е подписал
без да му е ясно на какво, са неоснователни. Ищецът заяви в открито съдебно
заседание, че поддържа исковата молба. Исковата молба му бе предявена,
заяви, че е подписана от него и поддържа пълния размер на претенцията. На
въпрос на процесуалния представител на ответницата към ищеца, ищецът
отрече да е казвал на майка си, че е принуден да води делото под заплаха на
баща си. Предвид гореизложеното, съдът намира, че е сезиран с редовна и
допустима искова молба.
Безспорно е по делото и това се установява от приложеното заверено
копие на удостоверение за раждане №***, издадено въз основа на акт за
раждане №*** от *** г., издадено от Община П., че ответницата Г. Д. е майка
на ищеца П. Б. Б., а негов баща е ***.
От приложеното заверено копие на удостоверение, издадено от ***
гр.П. се установява, че през *** ищецът е записан като ученик в *** клас.
От изисканата и приложена към делото справка за действащи трудови
договори от ТД на НАП се установява, че ответницата Г. Д. има регистриран
трудов договор във фирма „***“ ООД и получава основна заплата в размер на
*** лева.
От приложеното към отговора на искова молба удостоверение от „***“
ООД, издадено на ***г., се установява, че за периода от месец април 2022г.
до месец септември 2022 ответницата е получила *** лева брутен доход, т.е.
средно по ****** лева на месец.
От изисканата и приложена към делото справка за действащи трудови
договори от ТД на НАП се установява, че бащата на ищеца- свидетелят ***
има регистриран трудов договор във фирма „***“ ЕООД и получава основна
заплата в размер на *** лева. В показанията си в качеството на свидетел
посочва, че реализира доходи около *** лева месечно.
От изисканата справка от Община-П. „***“ се установява, че
ответницата няма регистрирано движимо или недвижимо имущество.
От представената от бащата на ищеца декларация се установява, че
последният е декларирал МПС „***“, което е посочил, че е в режим СИО. В
3
декларацията си бащата на ищеца е посочил, че не притежава собствено
жилище.
Ищецът П. Б. е представил декларация, че не притежава собствено
жилище, нито МПС.
От представената служебна бележка от фирма „***“ ЕООД, се
установява, че ищецът посещава *** за придобиване *** ***.
Установи се в настоящото производство, че ответницата работи и
основното й трудово възнаграждение месечно възлиза *** лева, като за
периода месец април 2022г. до месец септември 2022 ответницата е получила
*** лева брутен доход, т.е. средно по *** лева на месец.
От свидетелските показания на *** се установява, че с ответницата са
колеги, но месечното им възнаграждение е различно, тъй като работят на
норма и е в зависимост от изработеното количество. Съдът намира, че
свидетелските показания в частта относно напускане на семейното жилище
са неотносими към спора, доколкото ответницата и бащата на ищеца са в
процес на развод.
Установи се в настоящото производство, от свидетелските показания на
*** и ***, че ответницата ползва ***, поради *** през последните няколко
месеца. Свидетелите сочат, че ответницата е била ***, като понастоящем й
предстои ***.
От свидетелските показания на ***-*** на ищеца, се установява, че
ищецът живее в апартамента с баща си. Свидетелят посочва, че не е виждал
ответницата в близките месеци. Заявява, че за ищеца се грижат баща му и
неговата баба / свидетелката ***/.
От свидетелските показания на *** се установява, че нейната дъщеря -
ответницата Г. Д., е във влошени отношения със свои роднини, поради
фактическо съжителство с друг мъж. Свидетелката сочи, че тя и съпругът й са
предоставили свое жилище за живеене на ищеца и неговия баща.
Свидетелката сочи, че не е претендирала наем от ищеца и баща му, че помага
с каквото е възможно, с почистване на жилището, с даване на парични суми
на ищеца за облекло и и понякога дневни.
От представеното към отговора на исковата молба заверено копие на
епикриза ***№***, се установява, че ответницата е изписана от ***.***.***
г. от *** с основна диагноза ***, ***. От представеното към отговора на
4
исковата молба заверено копие на епикриза *** № ***, се установява, че
ответницата е изписана от *** г. от *** с основна диагноза ***.
Съдът намира, че въпросът къде реално пребивава ответницата е
неотносим към спора, по следните съображения: По делото е представен
договор за наем на жилище в гр.П., като не бяха наведени доводи, че
договорът е фиктивен и че наем въобще не е бил заплащан. В съдебно
заседания се изказаха предположения, че ответницата живее с фактическия си
съжител в ***, което не означава автоматично, че този договор за наем не се
спазва от нейна страна, или че тя не дължи и не заплаща договорената
месечна сума. При изслушването си в съдебно заседание ищецът заяви, че е
посещавал с ответницата въпросното жилище в гр. П. през месец септември
2022г. Не бяха представени доказателства по делото, че този договор за наем
е бил прекратен.
Съдът намира, че въпросът относно изплащането на кредити по време
на брака също е неотносим към спора, тъй като ответницата и бащата на
ищеца са в процес на развод, и именно в другото производство ще бъде
разрешен въпросът за съвместния принос, доколкото се твърди, че кредитите
са теглени по време на брака и са използвани за ремонт и нужди на
семейството. В тази връзка приложеното заверено копие на запорно
съобщение не следва да се обсъжда.
От свидетелските показания на ***-баща на ищеца, се установява, че
той полага непосредствени грижи за ищеца, като живеят в едно домакинство.
Свидетелят сочи, че от както са се разделили с ответницата Г. Д., всички
грижи за техния пълнолетен учащ син са поети от него. Посочва, че самият
той получава възнаграждение около *** месечно. Свидетелят твърди, че
джобните пари, които дава всеки ден на ищеца са по 20 или 30 лева, в
зависимост от възможностите си. Отделно от това посочва, че закупува
дрехи, обувки, храна, карта за тролей на стойност 16 лева месечно, заплатил
е *** на стойност *** лева. Посочва, че на ищеца му предстои абитуриентски
бал. Съдът намира, че частта на свидетелските показания, по отношение на
причината за напускане на ответницата на семейното жилище, е неотносима
към спора, и не следва да бъде обсъждана.
При изслушването си ищецът заявява, че всеки ден поддържа връзка по
телефон с майка си-ответницата Г. Д. и се виждат при възможност /последно
5
преди три седмици/. Посочва, че е наясно със здравословното й състояние.
Заявява, че баща му /свидетелят ***/ или баба му / ***/ му дават джобни
пари, по 20 или 30 лева, като до момента ответницата не му е давала пари за
дневна издръжка, както и че никога не са си разменяли парични суми.
Посочва, че никога не е знаел какво е месечното й възнаграждение. Заявява,
че е претърпял ***, като прегледът е бил заплатен от баба му.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.144 от СК родителите дължат издръжка на
пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения,
за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст
при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във
висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от
използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени
затруднения.
Издръжката по чл.144 СК от родител на пълнолетно дете, докато учи, за
разлика от тази, дължима по чл.143 СК на ненавършилите пълнолетие деца,
не е безусловна. Нужно е от една страна, навършилите пълнолетие учащи
деца да не могат сами да си осигурят необходимата им издръжка от доходите
си или от използване на имуществото си и от друга страна, родителят да
може да я дава без особени затруднения. От това следва, че само поради
обстоятелството, че родителят е трудоспособен и по презумпция може да си
осигурява доходи от труд, не значи, че дължи издръжка по чл.144 СК. Както е
изяснено в Р- 199/17.05.2011г. на III г.о. ВКС по гр.д. № 944/2010г., родителят
отговаря по чл.144 СК тогава, когато притежава средства над собствената си
необходима издръжка, които да му позволят, без особени затруднения да
отделя средства и за издръжка на пълнолетното си дете. Безусловността на
отговорността за даване на издръжка отпада спрямо пълнолетните деца, които
по начало са длъжни сами да се грижат за издръжката си. Изключението е за
тези, които учат, но до навършване на определена пределна възраст, като тук
законът е поставил и определени ограничения с оглед имуществото на
търсещия издръжка и имуществото на родителя. Когато родителят обективно
няма доходи и съществува затруднение да осигури издръжка по чл.144 СК за
пълнолетното си учащо дете, без значение е възможността да реализира
6
доходи, след като е в работоспособна възраст - Решение № 305 от
07.06.2011г. по гр.д. № 1269/2010г. IV г.о. на ВКС/
Както се установи от събраните в настоящото производство
доказателствата, ответницата Г. Д. е майка на ищеца П. Б.. Установи се също
така, че ищецът е ***, навършени на ***г., учи редовно в средно учебно
заведение *** гр. П., като през учебната *** г. е записан в *** клас. Не са
налице доказателства по делото за реализирани от ищеца доходи или за
притежавано имущество, от които той да може да се издържа. Поради това
съдът намира, че са налице първите две от предвидените в Закона
предпоставки.
За основателността на предявената претенция, следва да бъде налице и
трета предвидена в чл.144 от СК предпоставка, а именно - издръжката да не
съставлява особени затруднения за родителя, тъй като издръжката на
пълнолетно дете, за разлика от тази на непълнолетно, не е безусловна и
дължимостта й зависи от възможностите на родителя. Той трябва да
притежава средства над необходимата собствена и евентуално на други
непълнолетни деца издръжка, които да му позволяват без особено
затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си учащо
дете. В случая няма данни ответницата да полага грижи за друго дете.
Съдът приема, че даването на издръжка, в претендирания от ищеца
размер от 350 лева месечно, ще съставлява особено затруднение за родителя
Г. Д., предвид здравословното състояние и неоспореното обстоятелство, че
предстои *** и ответницата ползва ***.
Както бе посочено по- горе, законът е предвидил тази предпоставка
кумулативно с останалите посочени, което да обоснове основателността на
иска за даване на издръжка на пълнолетен учащ се. Ответницата признава
основателността на предявеният иск до размера на сумата от 180лв., т.е. близо
до размера на минималната такава / в момента 177,50 лева, формирана като
¼ от минималната работна заплата/. Доколкото обаче от 01.01.2023г. се
предвижда увеличение на минималната работна заплата, Съдът намира, че
искът следва да бъде уважен до размера на 200 лева и в полза на ищеца бъде
присъдена месечна издръжка от 200 лева, считано от датата на исковата
молба, до промяна на обстоятелствата, но не по-късно от навършване на
двадесет годишна възраст, ведно със законната лихва за просрочена вноска.
7
Съдът намира, че издръжка в размер на 200 лева не би представлявала
особено затруднение за ответницата, доколкото тя признава иска за
основателен до размера на 170-180 лева. Определеният от съда размер на
издръжка от 200 лева безспорно не е от естество да задоволи в пълна степен
нуждите на ищеца от издръжка, но съдът е отчел и възможностите на
задължения родител Г. Д..
Относно възражението на адвокат Д. С. от АК-П. за прекомерност на
адвокатския хонорар на адв. Д. Ц. от АК-П., Съдът намира, че
възнаграждението, посочено в договора за правна защита и съдействие на
адвокат Д. Ц. от АК-П. не се явява прекомерно, предвид фактическата и
правна сложност на делото /същото не е приключило със споразумение, бяха
разпитани свидетели/. Възраженията, които адвокат Д. С. от АК-П. изложи в
открито съдебно заседание по повод използване на бланка на пълномощно от
адвокат Д. Ц., различно от образеца на АК-П., не би могло да бъде обсъждано,
доколкото това е въпрос от административно и техническо естество, от
компетенцията на АК-П..
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата Г.
Г. Д. следва да заплати на ищеца П. Б. Б. деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 342,85 лева.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът П. Б.
Б. следва да заплати на ответницата Г. Г. Д. деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 214,28 лева.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответницата Г.
Г. Д. следва да заплати по сметка на РС-П. държавна такса върху
присъдената издръжка в размер на 288 лева.
На осн. чл. 242, ал.1 ГПК следва да се допусне предварително
изпълнение на решението.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.144 от СК Г. Г. Д., ЕГН ********** от гр.
П., ДА ЗАПЛАЩА на пълнолетния си учаш редовно в средно учебно
заведение син П. Б. Б., ЕГН ********** от гр. П., месечна издръжка в размер
8
на 200 /двеста/ лева, считано от датата на подаване на исковата молба –
03.10.2022 г., до промяна на обстоятелствата, но не по-късно от навършване
на двадесетгодишна възраст, като ЗА РАЗЛИКАТА до пълния предявен
размер от 350лв. ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Г. Г. Д., ЕГН **********
от гр. П., ДА ЗАПЛАТИ на П. Б. Б., ЕГН **********, сторените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 342,85 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК П. Б. Б., ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ на Г. Г. Д., ЕГН ********** от гр. П. сторените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 214,28 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК Г. Г. Д., ЕГН **********
от гр. П., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС П. държавна такса върху
определения размер на издръжката в размер на 288 лева.
ДОПУСКА на осн. чл. 242, ал.1 ГПК предварително изпълнение на
решението.
Решението може да се обжалва пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от датата на обявяването му – 23.12.2022 г., на основание
чл.315, ал.2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9