РЕШЕНИЕ№
260627
гр. Пловдив, 01.03.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното
заседание на двадесет и първи януари две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА
ДЪБОВА
при секретаря Катя Янева,
като разгледа докладваното гр. дело № 5218
по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявени от „Маврелис“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ж.к.
Тракия, бл. 127, вх. Г, ет. 6, ап. 16, против „Милениум“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Хиподрума, бул. „Цар Борис
III“ № 15, ет. 2, ап. 2, кумулативно обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 23 674, 41 лв., представляваща
незаплатено възнаграждение по договор за изработка от 03.06.2019 г. по фактура
№ 1395/12.12.2019 г. и фактура № 1404/03.01.2020 г., ведно със законна
мораторна лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 18.05.2020
г., до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че между страните
е сключен договор от 03.06.2019 г., по силата на който ищецът по поръчка на
ответника се е задължил да извърши следните строително-монтажни дейности –
проектиране, разкрой, заготвяне, доставка и монтаж на вентелируема фасада от
алуминиеви композитни панели с нанесено PVDF покритие върху външен слой в два
цвята по каталог за стандартни цветове на производителя “Sistem Aluminium”, за
обект Административна сграда на „Кепелен – България“ ЕООД в кв. Слатина, м.
Христо Смирненски, парцел I-788, кв. 103, гр. София. За така възложената работа
била установена цена от 136 888 лв. без ДДС, която била установена
приблизително, доколкото към датата на подписване на договора не била
определена в точност площта, която следва да се облицова. Така установената
цена следвало да се заплати на части, както следва сумата от 68 444 лв. – авансово при подписване на
договора, междинно заплащане в края на всеки месец от изпълнение на монтажните
работи и окончателно разплащане след подписване на приемо-предавателен протокол.
С Допълнително споразумение от 03.06.2019 г. е изменен крайният срок за
осъществяване на работата до 44 – та седмица с крайна дата – 31.10.2019 г.,
като са конкретизирани допълнителни авансови плащания. Твърди, че ответникът не
е осъществил в срок заплащане на авансовите суми. Сочи, че в хода на изпълнение
на договора реалната площ за облицоване на фасадата се оказала по-голяма от
прогнозираната от възложителя, поради което изпълнителят – ищец поръчал
допълнително количество елементи за фасада с цвят по каталог от стандартни
цветове на производителя. Допълнително поръчаните панели били от друга партида,
поради което имало разлика с нюанс в цвета в сравнение с вече монтираните.
Твърди, че ответникът бил уведомен, като по повод осъществяване на работа между
дружествата се водила електронна кореспонденция, като обстоятелството, че
възложителят не предявил рекламационни претенции се потвърждава от факта, че
осъществил частични плащания на задължението си на 21.11.2019 г. и на
27.11.2019 г. Твърди, че количеството превишено от първоначално заложеното по договора
е с 117, 31 кв.м. – равностойни на сумата от 19 989, 62 лв. с ДДС. по
единични цени, определени в договора, като на 12.12.2019 г. ищецът изпратил по
електронната поща на ответника уведомително писмо с количествена сметка.
Твърди, че на 13.12.2019 г. ищецът изпратил на ответника фактура №
1395/12.12.2019 г. за сумата от 3 684, 79 лв. с ДДС, представляваща
задължение за доплащане на първоначално заявеното количество по договора и
констативен протокол, удостоверяващ окончателната площ за облицоване. Тази сума
не била заплатена от възложителя. Същевременно възложителят – ответник възложил
допълнителни работи – изпълнение на облицовка за прикриване на външните тела на
климатиците, разположени по фасадата на сградата по одобрена мостра. Страните
постигнали съгласие за подмяна на 11 броя детайли, които следва да се подменят,
тъй като имат различен цвят от основния. Тази подмяна е осъществена на
03.01.2020 г. След осъществената подмяна ищецът изпратил на електронния адрес
на ответника приемо-предавателен протокол и фактура № 1404/03.01.2020 г. за
сумата от 19 989, 62 лв., представляваща стойността на количеството
панели, надхвърлящо първоначално установеното количество по договора. В отговор
на така изпратеното писмо ответникът уведомил ищецът, че отказва да подпише
протокола и да осъществи заплащане, тъй като количествата следвало да се
проверят и съгласуват и тъй като работата по подмяна на детайлите не била
осъществена в цялост. Твърди, че на 24.01.2020 г. ищецът е уведомен по
електронната поща от възложителя, че работата по отстраняване и поправка се
възлага на друг изпълнител, както и че дължимото възнаграждение следва да бъде
редуцирано със сумата, заплатена на другия изпълнител. Ищецът намира, че така
изложените от страна на ответника твърдения не съответстват на фактическото
положение, поради което с покана за доброволно изпълнение е поканил ответника
да заплати сумата от общо 23 067, 41 лв. по двете издадени фактури. По така изложените съображения се моли за уважаване на
предявените искове.
В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК
ответникът – „Милениум“ ООД, е депозирал отговор на исковата молба, в който
излага доводи за нейната неоснователност. Не оспорва обстоятелството, че между
страните е възникнало правоотношение по договор за изработка от 03.06.2019 г.
Оспорва, твърдението, че след подписване на договора ищецът е доставил на
обекта фасадните панели и е започнал монтажа съобразно договорения срок за
изпълнение. Твърди, че заплащане на авансово уговорените суми, но започнал да
забавя останалите плащания по договора, след като установил, че на обекта не се
извършва дейност, като предвид бързината на осъществяване на възложената
дейност останал с впечатление, че работата няма да бъде извършена изобщо или
няма да се осъществи в уговорения срок. Твърди, че авансовото заплащане на
цената не е условие за започване на възложената работа. Поради установената
забава било подписано Допълнително споразумение № 1 от 13.09.2019 г., с което
се променил срока за осъществяване на възложената работа до 31.10.2019 г., като
се конкретизирали сроковете и размерите на периодичните плащания. Твърди, че
плащания били извършвани, въпреки, че практически работата била преустановена и
изпълнителят не представял месечни актувания. Сочи, че за ищеца непрекъснато е
имало възможност да осъществява възложената работа, като на ищеца на 11.09.2019
г. била изпратена покана за извършване на работата, от което е видно, че
възложителят също е притеснен от забавянето, като от своя страна отправя покана
до изпълнителя. В отговор на изпратено от ищеца писмо, в което посочили, че със
заплатения аванс изпълнителят е можел да закупи всички необходими материали,
дори след установяване на точната площ на обекта, като ответникът още към деня
на сключване на договора предложил авансът да е от 50 %, а не от 30 %. Твърди,
че наистина действителната площ за облицоване е била в по-голям размер от
прогнозираната при подписване на договора, като сочи, че тази прогнозирана площ
била определена именно от страна на изпълнителя, а именно 964 кв.м. Сочи, че
видно от разменените писма, изискванията за цветовете и за разположението на
цветовете на фасадата са от съществените условия на договора. Твърди, че
цветовете и тяхното разположение са избрани от възложителя по каталог,
представен от изпълнителя, след което бил изготвен проект с начина на
разположението им. Посочва, че ищецът не оспорва обстоятелството, че
допълнително поръчаните от него с цел изпълнение на цялото реално количество по
договора панели – цвят Champagne, AB – 120, са от друга партида и са в различен
нюанс от цвета на вече монтираните панели. Твърди, че новопоставените панели са
в цвят, който видимо се различава от предходните, като оспорва обстоятелството,
че този факт е бил известен на възложителя и монтирането им е продължило с
изричното негово съгласие. Тази разлика била установена от възложителя, едва
след монтиране на панелите и сваляне на поставеното върху тях стреч – фолио,
като сочи, че не е имало уговорки между страните, които да освобождават
изпълнителя от задължението му да изпълни задачата съобразно заданието и замени
панелите с различаващ се цвят. Ответникът получил уверение, че изпълнителят щял
да изпрати камион до Турция, който да вземе от складовете на производителя и
търговци панелите с цвета от предходната партида. Тези обстоятелства мотивирали
възложителя да продължи да заплаща уговореното възнаграждение. С писмо от
03.12.2019 г. поискали от ищеца да представи график за осъществяване на
подмяната, като посочили, че очакват последната да приключи до 31.12.2019 г. В
отговор получили уверение, че до 20.12.2019 г. ще се подменят фрапантно
различаващите се детайли, което не било сторено, като не били подменени нито
панелите с различен цвят, нито фрапантно различаващите се детайли. Твърди, че
работата е осъществена с недостатъци, поради което работата не била приета с
подписване на приемо-предавателен протокол и протокол Образец 19, нито били
приети и осчетоводени издадените от ищеца фактури - фактура
№ 1395/12.12.2019 г. и фактура № 1404/03.01.2020 г. Твърди, че на 17.12.2019 г.
ищецът е подменил 11 на брой детайли от високите места на сградата, но оспорва
твърдението, че е уговорено да бъдат подменени само 11 на брой панели или 40
кв.м., тъй като през цялото време възложителят настоявал да бъдат подменени
всички панели с различен цвят, неизпълнението на което задължение било ясно
видимо и към датата на депозиране на отговора на исковата молба. Сочи, че е
отказал да приеме извършената работа, тъй като след оглед на 08.01.2020 г.
установил, че не са подменени всички панели с различен цвят, която била
причината да не бъде подписан Протокол Образец № 19. Твърди, че на 10.01.2020
г. до ищецът е изпратено писмо с опис на панелите с различен цвят и
визуализация. на 13.01.2020 г. бил изготвен констативен протокол след оглед с
главния изпълнител на обекта „Стар Сити“ ООД, в който била определена площта на
панелите с различен цвят – 128, 10 кв.мл., като било констатирано, че на
външните первази на прозорците на всички етажи не е поставен силикон, а на
южната страна има непоставени лайсни, който протокол с покана за поправяне на
работата бил изпратен на ищеца с писмо от 14.01.2020 г., по която покана е
направен отказ от ищеца с писмо от 22.01.2020 г. Установило се, че
недостатъците в работата са непоправими, тъй като не могат да бъдат намерени
панели в същия цвят, в който е започнато изпълнението на работата. В отговор на
покана за доброволно изпълнение на задължението за заплащане на цената,
ответникът направил възражение по чл. 265 ЗЗД за намаляване на възнаграждението
със сумата от 23 674, 41 лв., поради констатирани недостатъци в работата.
Сочи, че отклоненията от поръчката са съществени, тъй като последната не
отговаря на заданието по договора и фасадата на сградата не е естетически
издържана. Счита, че обезценката като стойност е дори по висока от сумата от
23 674, 41 лв. По така изложените съображения прави възражение за
намаляване на възнаграждението по договора за изработка на основание чл. 265 ЗЗД със сумата от 23 674, 41 лв. При условията на евентуалност прави
възражение за прихващане със сумата от 23 674, 41 лв., поради това, че
изпълнението не отговаря на възложеното и одобрено задание. По така изложените
съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 266, вр. с чл. 258 ЗЗД.
По делото е представен договор
от 03.06.2019 г., сключен между „Милениум“ ООД и „Маврелис“ ЕООД, по силата на
който „Милениум“ ООД е възложил на „Маврелис“ ЕООД осъществяване на дейност по
проектиране, разкрой, заготвяне, доставка и монтаж на вентелируема фасада от
алуминиеви композитни панели, с нанесено PVDF
покритие върху външен слой в два цвята по каталог за стандартни светове на
производителя „System Aluminium“ – Р.Т., за обект – Административна сграда на
„Капелен – България“ ЕООД, кв. Слатина, м. „Христо Смирненски“, п-л I – 788, кв. 103, гр. София. Установено е, че работата
следва да бъде осъществена с материали, доставени от и за сметка на
изпълнителя. Установен е едномесечен срок за доставка на алуминиевите
композитни панели и тримесечен срок за изпълнение на договора, който започва да
тече от доставката на материалите. Страните са постигнали съгласие, че
приблизителната стойност на възнаграждението е от 136 888 лв. без ДДС при
средна цена за квадратен метър облицовка от 142 лв. без включен ДДС, като е
установено, че крайната окончателна цена се формира на база на двустранен
приемо-предавателен протокол за извършените СМР, като сборът от всеки вид
работа се умножи по единичната цена. Страните са постигнали съгласие, че цената
се заплаща на следните етапи: авансово заплащане на сумата от 68 444 лв.
без ДДС, при подписване на договора, междинно плащане в края на всеки месец от
изпълнение на възложените дейности, с пропорционално приспадане на внесения
аванс, и окончателно заплащане на след подписване на двустранен
приемо-предавателен протокол за извършените СМР и приспадане на остатъка от
авансово заплатената сума.
Страните в производството са
поддържали електронна кореспонденция, като последните не оспорват, че
приложените по делото електронни писма обективират изявления на представители
на двете дружества, че електронните съобщения са изпратени от електронен адрес
с титуляр съответното дружество и че са получени от лицето, сочено като
получател.
Установява се, че след сключване
на договора, ищецът в качеството му на изпълнител е получил одобрен от
възложителя – собственик на сградата, и трето за процесния спор лице,
архитектурен проект за осъществяване на възложените дейности. Ищецът е уведомен
с писмо, изпратено по електронна поща на 14.06.2019 г., за избраните цветове на
панелите – Dark
Grey, SB-701, Champagne, AВ – 120 и син цвят. Към електронното писмо е приложен проект с
визуализация на облицовката, съобразно одобреното разположение на панелите,
като за основен цвят е установен Champagne, AВ – 120.
Правното действие на процесния
договор за изработка попада под приложното поле на ТЗ, тъй като учредените от
него договорни правоотношения са възникнали между търговци и за тях следва да
се прилагат нормативните правила, уредени в ТЗ – арг. чл. 286, ал. 1 ТЗ.
Следователно, проявените юридически факти по повод сключването и изпълнението
на процесния договор следва да се субсумират под правните норми, уреждащи
търговските сделки.
Договорът за изработка по своята правна
същност представлява неформален, консенсуален, двустранен, комутативен,
възмезден договор, като при учреденото от него материално правоотношение за ответника
са породени две основни облигаторни задължения – да извърши СМР съобразно
поръчката в срок и без отклонение от нея и недостатъци на процесните СМР, и да
предаде работата на възложителя, а за ищеца – да приеме (одобри) извършената
работа и да заплати уговореното възнаграждение на изпълнителя - арг. чл. 258 ЗЗД и чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 288 ТЗ.
Законът задължава поръчващият да
приеме изработеното – чл. 264, ал. 1 ЗЗД. Приемането като правно действие
представлява 1) фактическо получаване на изработеното и 2) признанието, че то
съответства на поръчаното. Следователно, приемане е налице, когато реалното
получаване на изработеното се придружава от изричното или мълчаливото изразено изявление на
поръчващия, че счита работата съобразна с договора. Приемане означава
одобряване. Именно за да може да се даде на приемането значението на
одобряването, законът предписва на поръчващия да прегледа работата и да направи
всички възражения за неправилно, неточно изпълнение – чл. 264, ал. 2 ЗЗД. И ако
не направи такива възражения, работата се счита за приета, т.е. за одобрена,
както разпорежда уредената в чл. 264, ал. 3 ЗЗД необорима презумпция.
Съгласно правната норма, уредена
в чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, поръчващият (възложителят) трябва да заплати
възнаграждението за приетата осъществена
работа. С аргумент от обратното основание възложителят не дължи заплащане на
уговореното възнаграждение за неизпълнена работа.
Между страните в производството
е безспорно обстоятелството, че работата по е осъществена, като е изпълнена
облицовка на обект, представляващ Административна сграда на „Капелен –
България“ ЕООД, кв. Слатина, м. „Христо Смирненски“, п-л I – 788, кв. 103, гр. София. Безспорно е
обстоятелството, че при осъществяване на работата е установено, че
действителния обем на осъществената дейност надвишава прогнозния обем, за което
са издадени от страна на изпълнителя фактура № **********/12.12.2019 г. на
стойност от 3 684, 79 лв. с ДДС и фактура № **********/03.01.2020 г. на
стойност от 19 989, 62 лв. с ДДС, които
не са заплатени от страна на възложителя.
В производството по делото е
спорно обстоятелството дали възложената работата е изпълнена съобразно
поръчката на възложителя, респ. дали констатираните отклонения са отстранени
съобразно допълнително постигната между страните уговорка за това.
По делото е изслушано заключението
на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза. При изготвяне на
заключението вещото лице е осъществило оглед на обекта, като е извършило
измервания и сравнения с приложените в производството по делото проекти и
чертежи. Вещото лице е установило, че фасадата на обекта е изпълнена с
вентелируема фасада от алуминиеви композитни панели, с нанесено PVDF покритие върху външен слой в два цвята по каталог за
стандартни светове на производителя „System Aluminium“ – цвят Champagne.
Експертизата е установила, че общата квадратура на вентелируемата фасада,
монтирана от ищеца е от 1 081, 31 кв.м. Вещото лице е установило, че се
наблюдава разлика с нюанса на цвета на алуминиевите композитни панели на
следните места: 1. фасада – север – 24, 74 кв.м.; 2. фасада югозапад – 16, 68
кв.м.; фасада югоизток – 11, 76 кв.м.; фасада юг – 9, 86 кв.м.; фасада юг –
козирка – 40, 93 кв.м.; фасада запад – лява стена - 15, 24 кв.м.; фасада запад – партер – 8, 89
кв.м. Установена е общата квадратура на композитните панели с различен нюанс от
128, 10 кв.м. Вещото лице е посочило, че обезценката на работата се определя на
база необходимите дейност, които следва да се изпълнят по демонтажа на
алуминиевите композитни панели с различен нюанс/цвят, доставка на нови разкроени
панели, монтажа им и съответно монтаж на скеле. Стойността на обезценката е
определена в размер на сумата от 10 177, 58 кв.м., като вещото лице е
посочило, че доставката на нова партида композитни панели не е гаранция, че
цветовия нюанс на цвят Champagne ще
съвпадне с нюанса на първоначално монтираните панели. Експертът е уточнил, че
на практика същия нюанс в цветово отношение е трудно постижим при различни
партиди.
Съдът цени заключението на
вещото лице като компетентно и безпристрастно дадено, поради което цени
фактическите (доказателствени) изводи, до които вещото лице е достигнало.
В производството по делото са
изслушани показанията на свидетеля В. Й.Б., полагал труд при ответното
дружество от месец март 2013 г. до около месец преди снемане на показанията му.
Свидетелства, че на обекта на ответника „Кепелен“ работила фирма –
подизпълнител, която е поставяла еталбонд – външна изолация на сградата.
Свидетелства, че работата се е осъществявала бавно, като имало разлика във
фасадата при поставяне на част от елементите – те били видими, тъй като били с
различен цвят. Имало разлика в панелите, поставени във вътрешния двор, като на
входа също имало един-два панела с различни цветове, като имало поставени
панели в различен цвят и на северната страна на фасадата. Различието в цвета се
изразявало в по-тъмен нюанс на някой от панелите, която разлика била видима с
просто око. Свидетелства, че бил монтажник на обекта, поради което почти всеки
ден бил на обекта.
За установяване на взаимоотношенията между
страните във връзка с изпълнение на процесния договор за изработка извлечение
от кореспонденция по електронна поща на заверен хартиен носител – арг. чл. 184,
ал. 1 ГПК. По своята правна природа те представляват частни диапозитивни
документи, тъй като обективират волеизявления на страните във връзка с
изпълнение на процесния договор.
Съгласно § 11 от ДР на Закона за електронните
съобщения "електронна поща" е съобщение във вид на текст, изпратено
чрез обществена електронна съобщителна мрежа, което може да бъде съхранено в
нея или е получено в крайното оборудване на получателя, а § 22 от същите
разпоредби дефинира "интернет" като система от взаимосвързани мрежи,
ползващи интернет протокол, което им позволява да функционират като
самостоятелна виртуална мрежа. Електронната поща, когато е изпратена чрез
интернет и съдържа изявление с гражданскоправно значение, съставлява електронен
документ по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП. Възпроизвеждането на електронния
документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл.
184, ал. 1 изр.1 ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител,
като препис, заверен от страната. Ако другата страна не поиска представянето на
документа и на електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство
за авторството на изявлението и неговото съдържание.
С Решение
№ 303 по гр. д. № 3715/2013 г. на IV г.о. на ВКС, в което касационното обжалване е допуснато по въпроса
за правното значение на електронното съобщение и доколко доставянето му на
електронен адрес може да бъде приравнено на връчването на писмен документ.
Даденият отговор е, че разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕП приравнява
електронния документ на писмения такъв, следователно даденото в обвързващата
практика на касационната инстанция разрешение относно връчването на писмени
изявления, следва да намери приложение и относно електронните документи.
Съдът съобрази Определение № 169 от
06.04.2017 г. по ч.т.д. № 672/2017 г. на ВКС, ТК, І т.о., в което е прието,
че представено и прието като доказателство по делото /на хартиен носител като
заверен препис/ електронно изявление на една от страните, адресирано до насрещната,
което не е подписано с квалифициран електронен подпис, но чието авторство не е
било спорно, има доказателствена стойност. Прието е, че съгласно разпоредбата
на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕП електронен подпис е всяка информация в електронна
форма, добавена или логически свързана с електронното изявление, за
установяване на неговото авторство. Независимо, че електронното съобщение,
несъдържащо квалифициран електронен подпис не се ползва с формална
доказателствена сила, то не е "правно нищо", не е тъждествено на
пълна липса на волеизявление. То не може да бъде игнорирано, без да се укаже
възможността за доказване кой е издателят му. Принципно представянето на
документ, върху който липсва подпис на издателя му предпоставя, че фактът на
писменото изявление и неговото авторство ще бъдат установявани с други
доказателствени средства при оспорване кой е издателят му. В случай, че такова
оспорване не е направено както в срока по чл. 193, ал. 1 от ГПК, съответно в
срока по чл. 184, ал. 2 изр. последно от ГПК, за представилата документа страна
не възниква задължение да ангажира други доказателства.
В този смисъл между страните в
производството по делото не е налице спор относно обстоятелството, че
приложената по делото кореспонденция е изпратена, и съответно получена от
представители на двете дружества.
От приложеното по делото писмо
от 03.12.2019 г., изпратено от страна на ответника до управителя на ищцовото
дружество, се установява, че към този момент ищецът е бил уведомен за
констатирани недостатъци в работата, тъй като възложителят изисква изпращане на
график за подмяна на панелите в различен цвят. В отговор на посоченото
запитване е изпратено писмо от изпълнителя, в което се посочва, че график за
подмяна не може да бъде изготвен, тъй като се очаква доставка на материали от
възложителя, като е посочено, че в срок до 20.12.2019 г. ще се организира
подмяна на фрапантно различаващите се детайли.
С електронно писмо от 12.12.2019
г. изпълнителят е изпратил до възложителя сметка за количествената облицовка на
фасадата на процесната сграда, която е определена от 1 081, 31 кв.м., като
с писмо от 03.01.2020 г., изпратено от ищеца до ответника, е приложен Протокол,
образец № 19 и фактура № **********/03.01.2021 г. на стойност от 19 989,
62 лв. с ДДС за осъществената работа, като в писмото се съдържа изявление от
изпълнителя за подмяна на основните панели с различен цвят. В отговор е
изпратено писмо от възложителя от 08.01.2020 г., в което е обективиран отказ за
подписване на протокола, доколкото считат работата за незавършена с оглед
наличието на неподменени алуминиеви панели.
Съдът при обсъждане на така
разменената между страните електронна кореспонденция намира, че изпълнителят,
не е уведомил възложителя за доставката на панели от същата партида от страна
на производителя, които се различават цветово отношение от вече монтираните
панели. Това е така, тъй като се установява, че възложителят – ответник е
поискал замяна на панелите с различен цвят, която замяна е била частично
осъществена от страна на изпълнителя. Следователно, при своевременно
уведомяване на възложителя за установеното различие в цветовата гама на
панелите, доставени от производителя, последният би се противопоставил
незабавно, предвид, че такова противопоставяне е налично след монтиране на
панелите. В този смисъл, след частичната замяна на панелите с различен цвят,
възложителят – ответник е отказал да приеме работата, която е счел за
недовършена, в който смисъл последният е отказал да подпише съставеният от
изпълнителя Протокол – Образец № 19, като не е заплатил претендираното
възнаграждение. Т.е. работата от страна на възложителя не е окончателно
одобрена, като е релевирано своевременно възражение за установени недостатъци,
които не са отстранени.
От изслушаната в производството
по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че общата площ на
монтираните вентелируеми панели е от 1 018, 31 кв.м., като е определена
площта на панелите с видимо различен цвят/нюанс – от 128, 10 кв.м. Вещото лице
е определило стойността на обезценката на осъществената работа за сумата от
10 177, 58 лв., която е без включен ДДС.
Съдът, при съобразяване на
заключението на вещото лице, намира, че възложената работа е осъществена от
изпълнителя – ищец с недостатъци, изразяващи се в монтиране на вентелируеми
панели в различен нюанс от първоначално монтираните, с обща площ от 128, 10
кв.м.
Съдът намира, че макар в
производството по делото да бе установено, че различието в цвета на монтираните
панели, се дължи на производството на различна партида панели от страна на
производителя на вложените материали, следва отговорността на изпълнителя за
недостатъци да бъде ангажирана. Това е така, тъй като последният не е следвало
да пристъпва към монтиране на панелите преди уведомяването на възложителя за
това и наличие на изрично съгласие от негова страна. Наличието на такова
уведомяване и съгласие не се установи. Напротив от изявленията на страните,
разменени посредством електронна кореспонденция, се установява, че възложителят
изрично е отправил запитване до изпълнителя за изготвяне на график за подмяна
на панелите с различен цвят.
След установяване на недостатъка
възложителят е осъществил правата си по чл. 265 ЗЗД, като недостатъкът не е изцяло
отстранен от изпълнителя, в който смисъл е заключението на вещото лице по
приетата съдебно-техническа експертиза.
Следва да се посочи, че в
практиката на Върховен касационен съд по приложението на чл. 264 - 266 ЗЗД,
цитирана и обобщена в решение № 99 от 11.07.2017 г. по т. д. № 2483/2016 г. на
І т. о., безпротиворечиво се приема, че недостатъците
на престирания резултат - предмет на изработката, не погасяват задължението на
възложителя за заплащане на уговореното възнаграждение, а пораждат права за
него, които следва да бъдат упражнени по реда на чл. 265 ЗЗД. Едно от основните задължения на възложителя
е да приеме извършената съгласно договора работа, като при приемането той
трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно
изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се
открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно. Ако
недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно
или обикновено предназначение, възложителят може да откаже да я приеме и да
упражни правото си по чл. 265, ал. 2 ЗЗД да развали договора. Отказът да се
изплати дължимото възнаграждение, при вече установена фактическа власт върху
изработеното в изпълнение на договора, не съставлява упражняване на това право.
Упражняването на правото следва да се осъществи с изрично изявление в този
смисъл, което да достигне до изпълнителя. Ако констатираните недостатъци не са
толкова съществени, че да доведат до разваляне на договора, възложителят следва
да заплати дължимото възнаграждение въпреки тези недостатъци. В този случай
съгласно чл. 265, ал. 1 ЗЗД, той може да иска поправяне на работата от самия
изпълнител, заплащане на разходите за отстраняването на недостатъците, когато
това е извършено от трето лице, или съответно намаляване на възнаграждението.
По отношение на формата, в която следва да се упражнят правата на възложителя
на чл. 265, ал. 1 ЗЗД не съществува ограничение - това може да стане както чрез
възражение за прихващане със спорни вземания в хода на висящ исков процес по
предявен иск по чл. 266, ал. 1 ЗЗД, така и при възражение за неточно
изпълнение, предявено в производството по иска по чл. 266, ал. 1 ЗЗД. В
зависимост от това дали установеният недостатък е поправим или непоправим, но
без да пречи на годността на вещта за използване по предназначение или
съобразно уговореното, ще следва да се приложи хипотеза на намаляване на
възнаграждението с необходимите за отстраняването на недостатъка разходи или с
обезценката на изработеното с оглед неподлежащия на отстраняване недостатък.
Както бе посочено недостатъците
на престирания резултат пораждат права на възложителя, които следва да бъдат
упражнени по реда на чл. 265 ЗЗД и ако бъдат упражнени, могат да доведат или до
намаляване размера на възнаграждението или до отлагане изискуемостта на
задължението за възнаграждение, а разваляне на договора е допустимо, ако
недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно
или обикновено предназначение. Когато възложената работа е извършена с
недостатъци, за възложителя се поражда потестативното право да избере една от алтернативно
предвидените в чл. 265, ал. 1 ЗЗД възможности: 1. отстраняване на
недостатъците; 2. заплащане на разходите, необходими за отстраняването им; 3.
намаляване на възнаграждението. Отговорността на изпълнителя и правата на
възложителя са обусловени от характера на недостатъците и отражението им върху
годността на изработеното.
В
случая в хода на съдебното производство възложителят е упражнил правата си по
чл. 256, ал. 1 ГПК като е направил възражение за отбив от цената и е поискал
намаляване на уговореното възнаграждение, който отбив счита за равен на
останалата незаплатена сума за осъществяване на възложената работа от страна на
ищеца. Възражението, основано на чл. 265, ал. 1 ЗЗД, съдържа изявление за
неточно, вкл. некачествено изпълнение на възложената работа.
Съдът
намира, че недостатъците на осъществената работа са неотстраними, в който
смисъл съдът съобрази твърденията на страните и допуснатата съдебно-техническа
експертиза. Въпреки неотстранимия характер на недостатъците, изразяващ се в
невъзможност за поставяне на панели в същия цвят, като основните, ответникът не
е упражнил правото си за разваляне на договора. Макар да са неотстраними,
недостатъците в извършената работа не са съществени, тъй като последните не
водят до невъзможност за употреба на веща съобразно нейното договорно или
обичайно предназначение.
Задължението на възложителя за
заплащане на възнаграждението за изпълнената работа възниква след приемането й,
поради това ако недостатъците се открият при приемането, той може да откаже да
приеме работата до нейното поправяне или да я приеме, като заплати
възнаграждението в намален размер. Ако недостатъците не могат да се открият при
обикновения начин на приемане или се появят по - късно, възложителят може да
упражни всяко от правата по чл. 265, ал. 1 от ЗЗД в срока по чл. 265, ал. 3 от ЗЗД - до шест месеца от приемането, съответно пет години, когато се касае до
строителни работи. Относно реда за упражняване на правата по чл. 265, ал. 1 от ЗЗД също е формирана задължителна практика на ВКС по реда на чл. 290 от ЗЗД. С Решение № 9/05.06.2017 г. по т.д. № 2690/2015
г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., е прието, че по отношение на формата, в която
следва да се упражнят правата на възложителя на чл. 265, ал. 1 от ЗЗД не
съществува ограничение. Това може да стане както чрез възражение за прихващане
със спорни вземания в хода на висящ исков процес по предявен иск по чл. 266,
ал. 1 от ЗЗД, така и при възражение за неточно изпълнение, предявено в
производството по иска по чл. 266, ал. 1 от ЗЗД. С Решение № 84/30.07.2015
г. по т.д. № 1428/2014 г. на ВКС, ТК, І т.о., е прието, че в зависимост от
това дали установеният недостатък е поправим или непоправим, но без да пречи на
годността на вещта за използване по предназначение или съобразно уговореното,
ще следва да се приложи хипотеза на намаляване на възнаграждението с
необходимите за отстраняването на недостатъка разходи или с обезценката на
изработеното с оглед неподлежащия на отстраняване недостатък.
Съдът, в настоящия съдебен
състав, при съобразяване на посочената съдебна практика, намира, че за
възложителя е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за
осъществените строително-монтажни дейности, като следва да се приеме, че
работата е частично приета, доколкото е налице възражение досежно наличието на
недостатъци в последната, които възложителят е оценил в размер на незаплатения
остатък от цената в размер от 23 674, 41 лв. Между страните в
производството е безспорно обстоятелството, че по процесния договор за
изработка е осъществена възложената дейност по монтиране на панели с обща площ
от 1 081, 31 кв.м., което обстоятелство се установява от разменената между
страните електронна кореспонденция и от заключението на вещото лице по съдебно
техническата експертиза, определило площта на монтираните вентелируеми панели
след оглед на обекта. Не е спорно и обстоятелството, че по издадените от страна
на изпълнителя фактура № **********/12.12.2019 г. и фактура №
**********/03.01.2020 г. е останало незаплатено възнаграждение в размер на
сумата от 23 674, 41 лв. В производството по делото обаче се установи, че
възложената работа е изпълнена с недостатъци, които са неотстраними и които се
изразяват в разминаване между възложената и осъществената работа в качествено
отношение – чрез поставяне на панели, които са в различен цвят от преди това
монтираните, без наличие на одобрение и съгласие на възложителя за това.
Възражението
на ответника за намаляване на размера на дължимото възнаграждение е основателно
до размера, установен от вещото лице по съдебно-техническата експертиза, като
отбива от цената е в размер на сумата от 10 177, 58 лв. без включен ДДС
или за сумата от 12 213, 10 лв. с включен ДДС, с който размер, след
включване на данък добавена стойност, следва да бъде намалено претендираното от
изпълнителя възнаграждение. Следователно предявеният иск е основателен до
размер на сумата от 11 461, 31 лв. и следва да се отхвърли за
разликата до пълния му предявен размер от 23 674, 41 лв., поради
осъществено намаляване на цената на основание чл. 265, ал. 1 ЗЗД с размера на
обезценката на вещта, вследствие на осъществяване на работата с недостатъци.
Ответникът
е релевирал възражение за прихващане на претендираното възнаграждение от ищеца
с вземането на ответника в размер на сумата от 23 674, 41 лв., равняваща
се на стойността на намалената цена по чл. 265, ал. 1 ЗЗД, което възражение е
релевирано при условията на евентуалност, като разглеждането му е обусловено от
произнасянето на съда по възражението за отбив от стойността на цената.
Доколкото възражението за отбив бе прието за частично основателно, не следва да
се пристъпва към разглеждане на възражението за прихващане.
С
оглед изхода на правния спор в полза на ищеца по главния иск и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени сторените в производството по делото
разноски по съразмерност. Ищецът е доказал извършването на разноски в размер на
сумата от 946, 98 лв. за държавна такса и 2 160 лв. с ДДС или 1 800 без
включен ДДС - за заплатено адвокатско възнаграждение, по отношение на размера
на който е релевирано възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК
в преклузивния за това срок до приключване на съдебното производство пред
първата инстанция. В производството по делото е представен договор за
процесуална защита и съдействие и доказателства за заплащане на адвокатското
възнаграждение по банков път. С оглед цената на предявения от ищеца иск
минималният размер на адвокатското възнаграждение е за сумата от 1 240, 23
лв. без ДДС, определен на основание чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в
редакцията й към момента на сключване на договора – ДВ, бр. 41 от 23.05.2017 г.
Съдът, при преценка на правната и фактическа сложност на делото и осъществените
от процесуалния представител правни действия, намира, че уговореното
възнаграждение в размер на сумата от 1 800 лв. без ДДС е завишен, като
последният следва да се редуцира до сумата от 1 400 лв., като към
последното и на основание пар. 2 а от Наредбата следва да се присъди и данък
добавена стойност или общия размер на адвокатското възнаграждение е в размер на
сумата от 1 680 лв. За да достигне до този извод съдът съобрази, че
ответникът за защитата си по предявения от страна на ищеца иск претендира
заплащане на адвокатско възнаграждение в същия размер – от 1 400 лв. без ДДС,
поради което претендираното от ищеца възнаграждение не може да бъде присъдено в
размер под тази сума. Поради така изложените съображения следва в полза на
ищеца, с оглед изхода на правния спор по предявения иск, да се присъди сумата в
размер от 1 271, 78 лв. от общо сторените разноски за сумата от 2 626,
98 лв.
В
полза на ответника се следват разноски за адвокатско възнаграждение на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК. В производството по делото ответникът е сторил
разноски в общ размер от 1 685 лв., от които 1 400 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение и 285 лв. – депозит за изслушване на
съдебно-техническа експертиза. Съобразно с отхвърлената част от иска в полза на
ответника се следва сумата от 869, 25 лв.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Милениум“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Хиподрума, бул. „Цар Борис III“
№ 15, ет. 2, ап. 2, да заплати на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, на „Маврелис“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Пловдив, ж.к. Тракия, бл. 127, вх. Г, ет. 6, ап. 16, сумата от 11 461, 31 лв. с ДДС, представляваща незаплатено възнаграждение по
договор за изработка от 03.06.2019 г., за което е издадена фактура №
1395/12.12.2019 г. и фактура № 1404/03.01.2020 г., ведно със законна мораторна
лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 18.05.2020 г., до
окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
разликата над 11 461, 31 лв. до пълния му предявен размер от 23 674, 41 лв., поради осъществено
намаляване на цената на основание чл. 265, ал. 1 ЗЗД с размера на обезценката
на вещта, вследствие на осъществяване на работата с недостатъци.
ОСЪЖДА
„Милениум“ ООД да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „„Маврелис“ ЕООД сумата от 1 271,
78 лв. – разноски в производството по гр.д. № 5218/2020 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, IX граждански състав.
ОСЪЖДА
„Маврелис“ ЕООД да заплати на основание чл.
78, ал. 1 ГПК на Милениум“ ООД сумата от 869, 25 лв. –
разноски в производството по гр.д. № 5218/2020 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала! ПК