Р Е Ш Е Н И Е
№ 265/
18. Май 2021г.,
гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав
На двадесет и първи април 2021г. в публично съдебно заседание в
състав:
Председател: съдия Елка
Братоева
Съдебен секретар: Милена Кръстева
Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 95/2021г. по описа на съда и на основание
доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Административното дело е образувано по жалба на М.П.С.
***, чрез адв. Р. *** срещу Заповед № 291/22.01.2021г. на Директора на ОД на
МВР- Плевен, с която на жалбоподателя, заемащ длъжност главен инспектор
Началник РУ – Левски при ОД на МВР –
Плевен на осн. чл. 200 ал.1 т.11, чл.204 т.3, чл. 197 ал.1 т.3 ЗМВР е наложено
дисциплинарно наказание „порицание“ за
срок от 6 месеца за нарушение на служебната дисциплина по чл. 194 ал.2 т.2 от ЗМВР – неизпълнение на служебните задължения, затова че на 15.06.2020г. като
началник на РУ – Кнежа не е предприел действия за документирането и
регистрирането на получен сигнал по мобилно приложение „Вайбър“ от лице – негов
познат от гр. Плевен, което твърди, че му бил съставен АУАН от полицаи от РУ –
Кнежа за нарушения по ЗДвП, които не е извършил, с което служителят е нарушил
чл. 13 т.1 вр. чл. 2 ал.1 от Правила за организацията на работа в МВР с
предложенията и сигналите, утвърдени с МЗ – 8121з-1432/25.11.2015г.
Жалбоподателят оспорва заповедта като
незаконосъобразна и иска отмяната й. Счита, че подадената от лицето информация
не представлява сигнал по смисъла на цитираните правила, а по смисъла на чл.
107 ал.4 АПК. В ЗАНН е уредена процедурата по подаване на възражения срещу
съставен АУАН, но такива не са постъпили в законоустановения 3-дневен срок и
актът е подписан „без възражения“. Дори да се приеме, че подадената информация
е сигнал – съгласно чл.3 от същите правила, той подлежи на разглеждане по друг
ред – ЗАНН. Приемането на такива правила е от компетентността на МС, а не на
МВР. Правилата не са му били връчени и не е запознат с тях. Въпреки изложеното
е извършил проверка по случая като е провел беседа с полицейските служители –
свидетел по акта и актосъставител. Претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение на осн. чл. 38 ал.2 от Закона за адвокатурата в полза на адв. Р..
Ответникът – Директорът на ОД на МВР – Плевен не
изразява становище по жалбата.
Като съобрази относимите по делото доказателства,
становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на
оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на
всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр.
чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи.
Заповедта е връчена на 26.01.2021г. Жалбата е подадена
в съда по пощата на 02.02.2021г. и
следователно в законния 14-дневен срок, от активно легитимирана страна и срещу
подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, поради което е
процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Жалбоподателят М.П.С.
заема длъжност главен инспектор Началник на РУ – Левски при ОД на МВР.
Дисциплинарното производство е започнало със Заповед
рег. № 316з-2973/10.09.2020г. на Директора на ОД на МВР - Плевен, с която е
назначена комисия за извършване на проверка на осн. чл. 205 ал.2 ЗМВР по
получени данни за нарушения на служебната дисциплина. Повод за образуването на
дисциплинарното производство е извършена проверка от Дирекция „Инспекторат“ –
МВР по подаден сигнал от Ц. Н. от гр. Плевен за неправомерни действия на служители на РУ – Кнежа при съставянето на
АУАН и изпращане на материалите по компетентност на Директора на ОД на МВР в
качеството му на дисциплинарно наказващ орган за установяване на допуснати
дисциплинарни нарушения от служители на РУ - Кнежа. Заповедта за започване на
дисциплинарното производство е връчена на служителя срещу подпис и той се е
запознал с отправеното му дисциплинарно обвинение.
Работата на комисията е приключила с доклад рег. №
316р-40022/09.12.2020г., в който се съдържат следните констатации:
На 15.06.2020г. е била проведена кореспонденция чрез
мобилно приложение „Вайбър“ между главен инспектор С., който тогава е заемал
длъжността Началник РУ – Кнежа при ОД на МВР – Плевен, и негов личен добър
познат – Ц. Т. Н. от гр. Плевен по повод на съставения на това лице АУАН за две
нарушения по ЗДвП на същата дата от полицаи на РУ – Кнежа, които лицето
твърдяло, че не е извършило. В хода на проверката е установено, че С. не е
възприел съобщението като сигнал по смисъла на чл.2 ал.1 от Правилата за
организация на работата в МВР с предложенията и сигналите, утвърдени с МЗ №
8121з-1432/25.11.2015г., според който „Предложенията и сигналите могат да бъдат
писмени или устни, да бъдат подадени лично или чрез изрично упълномощен
представител по телефон, факс или електронна поща“ и не е предприел действия за
документирането и регистрирането на получения сигнал.
Служителят е наказан, затова че не е предприел
действия за документирането и регистрирането на получения сигнал, с което не е
изпълнил свое служебно задължение съгласно чл. 13 т.1 от Правилата –
„Организацията на работата в структурите на МВР по предложенията и сигналите се
осъществява от началниците на звена с функционални задължения по обработване на
предложения и сигнали“, представляващо нарушение на служебната дисциплина по
смисъла на чл. 194 ал.2 т.2 от ЗМВР – неизпълнение на служебните задължения, за
което съгласно чл. 200 ал.1 т.11 ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание
„порицание“ за срок от шест месеца.
Към дисциплинарното производство са приобщени и всички
материали от приключилата проверка на инспектората на МВР, в т.ч. разпечатка на
проведената кореспонденция по „Вайбър“, обяснения от двамата полицейски
служители, констатирали нарушението по съставения акт.
Служителят се запознал със справката и материалите от
дисциплинарната преписка. Подал е писмени възражения, че не е извършил
нарушение на служебната дисциплина, в които заявява, че по повод на полученото
оплакване е извършил проверка по съставянето на акта, при която е установил, че
АУАН е подписан от актосъставителя, свидетеля по акта и от нарушителя – без
възражения, не е постъпвало писмено възражение по съставения акт. Не е
преглеждал записите от монтираната в служебния автомобил система, защото тя е
дефектирала, за което многократно е подавал докладни записки до директора на ОД
на МВР – Плевен. Последното се подкрепя от събраните материали при проверката
от инспектората на МВР.
Правилата за организацията на работата в МВР с
предложенията и сигналите са утвърдени на осн. чл. 33 т.9 от ЗМВР със Заповед №
8121з-1432/25.11.2015г. на Министъра на вътрешните работи и имат характер на
вътрешнослужебен акт, с който служителят е запознат видно от положения от него подпис
върху заповедта, след издаването й, което той потвърждава в съдебно заседание.
Съгласно чл. 6 ал.1 от утвърдените правила сигналите
се разглеждат и решават от компетентния орган, който непосредствено ръководи и
контролира органите и длъжностните лица, за чиито действия или бездействия се
съобщава.
Според чл. 13 т.1 от същите правила организацията на работата
в структурите на МВР по предложенията и сигналите се осъществява от началниците
на звена с функционални задължения по обработване на предложения и сигнали, от
служители в специализирани звена или от служители, определени със заповед на
съответния ръководител, които организират регистрирането, препращането и
изясняването на предложенията и сигналите и тяхното съхранение.
Чл. 3 от правилата гласи, че не се разглеждат по реда
на тези правила получените в МВР предложения и сигнали, за чието разглеждане и
решаване в закон е предвиден друг ред. Това правило кореспондира с разпоредбата
на чл. 107 ал.2 АПК, която изключва приложимостта на общия ред по дял втори,
глава осма от АПК по отношение на предложенията и сигналите, за чието
разглеждане и решаване в закон е предвиден друг ред.
Преди налагане на наказанието е изготвена кадрова
справка за служителя, от която е видно, че е назначен на държавна служба в МВР
през 1993г. и последователно се издигнал в служебната йерархия, като към
15.06.2020г. – датата на нарушението е
изпълнявал длъжността Началник РУ – Кнежа, а към 22.01.2021г. – датата на
издаване на заповедта е заемал длъжността Началник РУ - Левски. По време на
службата е награждаван многократно. Наказван е само веднъж през 2005г. с
„писмено предупреждение“.
Заповедта е издадена от Директора на ОД на МВР –
Плевен, на когото е подчинен служителя, заемащ ръководна длъжност видно от
приложената длъжностна характеристика. Директорът на ОД на МВР Плевен съгласно
чл. 204 т.3 ЗМВР като ръководител на структура по чл. 37 има правомощия да
налага на подчинените си служители на ръководни длъжности наказанията по чл.
197 ал.1 т.1-3 ЗМВР, в т. ч. и по т.3 – порицание.
Заповедта е издадена в необходимата писмена форма и
съдържа всички законови реквизити. Мотивирана е с изготвения доклад от
проверката и установените в нея факти, които са възпроизведени в заповедта като
фактически основания.
В хода на дисциплинарното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Съгласно чл. 208 от ЗМВР при наличие на данни
за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 200 ЗМВР, за което се предвижда
дисциплинарно наказание „порицание“ дисциплинарното производство може да
започне и без издаването на заповед, в този случай то започва с първото
действие за установяване на нарушението. Нормата е диспозитивна, а не
императивна. Затова няма пречка по преценка на органа дисциплинарното
производство да започне и със заповед, с която се определя комисия за
извършването на проверка, както е процедирано в случая. Затова дисциплинарното
производство е започнало в случая с издаването на заповедта за проверката от
назначената комисия, която да изследва въпроса и да събере доказателства дали е
извършено дисциплинарно нарушение от служителя, какво точно и какво наказание
да се наложи.
Спазени са сроковете за налагане на наказанието
съгласно чл. 195 ЗМВР – не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и
не по-късно от една година от извършването му. Като съобразно чл. 196 ЗМВР то
се счита за открито към момента на постъпване на доклада с материалите при
дисциплинарно-наказващия орган след приключване на проверката, при която е било
установено. Материалите са постъпили при дисциплинарно-наказващия орган на 09.12.2020г.,
когато е подаден окончателния доклад, откогато започва да тече и двумесечният
срок за налагане на наказанието. Нарушението е извършено на 15.06.2020г.
Заповедта е издадена на 22.01.2021г., което е станало преди изтичането на
двумесечния преклузивен срок от откриването на нарушението и в рамките на
едногодишния срок от извършването му.
Извършеното нарушение е достатъчно конкретизирано,
както в справката, така и в заповедта и позволява да се разбере за кое
конкретно нарушение е санкциониран служителя, какво е наложеното наказание за
това нарушение. Служителят е имал възможност да участва в дисциплинарното
производство като се е възползвал от възможността да даде писмени обяснения,
запознал се е с резултатите от проверката, с всички материали, установяващи
извършеното нарушение, преди издаването на заповедта, и затова не са засегнати
неговите права. При проверката от инспектората е изготвил докладна записка,
като всички изтъкнати в нея факти и обстоятелства са били проверени, чрез
събирането на доказателства и са изяснени като са изложени подробни съображения
в изготвената справка и в мотивите на заповедта.
При изложените по-горе факти, неправилно дисциплинарно-наказващия
орган е приел, че жалбоподателят е
извършил нарушение по смисъла на чл. 194 ал.2 т.2 ЗМВР, изразяващо се в
неизпълнение на служебните задължения, произтичащи от утвърдените правила за
организацията на работата в МВР с предложенията и сигналите, утвърдени с МЗ №
8121з-1432/25.11.2015г.
В конкретния случай не се касае за подаден сигнал
срещу действия на служители на РУ- Кнежа, за регистрирането на който да са
приложими цитираните в заповедта правила.
Разменената кореспонденция е лична, тъй като лицата,
между които се осъществява, са добри познати, което ясно личи от съдържанието
на съобщенията. Оплакването е по повод съставен АУАН на Ц. Н. от служители на
РУ Кнежа за извършени от него нарушения по ЗДвП, който е близък познат на С.. Правилно
С. е възприел оплакването като възражение срещу действията на служителите във
връзка със съставения акт по ЗАНН.
Редът за защита срещу неправомерни действия на
служители на МВР по ЗДвП е уреден в специален закон – Закон за
административните нарушения и наказания. В него е предвидена възможност за
вписване на възражения при съставяне на акта, както и подаване на писмени
възражения в тридневен срок от съставянето му до наказващия орган, който
впоследствие прави проверка, предварителна преценка и издава НП. Последното
подлежи на обжалване по съдебен ред.
В случая С. е извършил предварителна проверка, при
която е установил редовността на съставения акт и липсата на изложени в него
възражения. В тридневния срок след съставяне на акта не са постъпили писмени
възражения от наказаното лице, за да се налага извършването на нарочна проверка
с изискване на обяснения от служителите и събиране на допълнителни
доказателства по оплакванията преди издаването на НП. Впоследствие С. в
качеството си на началник на РУ – Кнежа и наказващ орган е издал НП въз основа
на съставения акт, който е установил, че е редовен от външна страна. Наказаното
лице се възползвало от възможността за съдебно обжалване, в резултат на което
НП е било отменено като незаконосъобразно, поради недоказаност на нарушенията въз
основа на събраните в съдебната фаза на производството писмени и гласни
доказателства.
Предвиденият в ЗАНН специален ред за защита срещу
незаконосъобразни действия на органите на МВР по ЗДвП, изключва приложимостта
на общия ред за регистриране на сигнали по АПК, респективно сочените като
нарушени от служителя правила, утвърдени за системата на МВР.
Поради това съдът счита, че служителят не е извършил
визираното в заповедта дисциплинарно нарушение, за което е бил наказан.
Заповедта е издадена от компетентен
орган, в рамките на правомощията му, в необходимата писмена форма, съдържаща фактическите
и правни основания, мотивиращи акта, при липса на допуснати съществени
процесуални нарушения, но в нарушение на материалния закон и целта му.
По изложените съображения оспорената заповед е незаконосъобразна
и подлежи на отмяна.
Съгласно чл. 211 ЗМВР решението на административния
съд по спорове за налагане на дисциплинарни наказания по чл. 197 ал.1 т.1,2,3,4
и 5, в това число и при налагане на дисциплинарно наказание по т.3 –
„порицание“, не подлежи на касационно оспорване.
При този изход на делото на осн. чл. 38 ал.2 от Закона
за адвокатурата ответникът следва да заплати на адвокат Р.Р. адвокатско
възнаграждение в размер 400 лв. съгласно чл. 8 ал.2 т.3 от Наредба № 1/2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения за оказаната на
жалбоподателя безплатна адвокатска помощ по реда на чл. 38 ал.1 т.3 от Закона
за адвокатурата.
Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 от АПК съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № 291/22.01.2021г. на Директора на ОД на МВР- Плевен, с която
на М.П.С., заемащ длъжност главен инспектор Началник РУ – Левски при ОД на МВР – Плевен на осн.
чл. 200 ал.1 т.11, чл.204 т.3, чл. 197 ал.1 т.3 ЗМВР е наложено дисциплинарно
наказание „порицание“ за срок от 6
месеца за нарушение на служебната дисциплина по чл. 194 ал.2 т.2 от ЗМВР –
неизпълнение на служебните задължения.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Плевен на осн. чл. 38 ал.2 от Закона за
адвокатурата да заплати на адвокат Р.Р. *** адвокатско възнаграждение в размер
на 400 лв.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на касационно
оспорване.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните.
С Ъ Д И Я : /П/