№ 21762
гр. София, 29.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20231110161413 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от С. А Д., ЕГН: **********,
понастоящем изтърпяващ наказание „доживотен затвор“ в затвора в гр. София, срещу СГС,
с адрес: гр. С... с която е предявен иск с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 20 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода от 18.09.2023 г. до 08.11.2023 г.,
в резултат на допуснато съществено нарушение на правото на Европейския съюз в
образуваното по жалба на ищеца по чл. 416, ал. 8 НПК производство по н.ч.д. №
20231100205059 по описа на СГС, НО, 9 с-в, в което е оставено без уважение искане на
ищеца за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз и което е
приключило с постановено от СГС определение от 18.09.2023 г., с което се оставя без
уважение подадената от ищеца жалба, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда – 08.11.2023 г., до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че по н.ч.д. № 20231100205059 по описа на СГС, НО, 9 с-в е извършено
противоправно деяние, тъй като са прикрити документни престъпления срещу
правосъдието, тълкувани са превратно факти по делото и умишлено ищецът е лишен от
право на справедлив и публичен процес в разумен срок от независим и безпристрастен съд
по чл. 7 и чл. 12 от ЗСВ, по чл. 6, ал. 1 и ал. 2 и чл. 13 от ЕКПЧ, чл. 47 от ХОПЕС, чл. 267 от
ДФЕС чрез отказ да се изпрати преюдициално запитване до СЕС за това дали ищецът е
законно в затвора от 23 години и на валидно основание ли е приведена присъдата му в
изпълнение, както и има ли нарушение на правото на ЕС. Моли съда да постанови решение,
с което да уважи предявения иск. Претенидира разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
предявения иск като неоснователен. Оспорва твърдението на ищеца, че в производството по
н.ч.д. № 20231100205059 по описа на СГС, НО, 9 с-в, било нарушено правото му на
справедлив съдебен процес от независим и безпристрастен съд. Твърди, че производството
по посоченото дело се е развило по реда на чл. 416, ал. 8 НПК като негов предмет бил
законосъобразното и правилно привеждане в изпълнение на осъдителната присъда на
ищеца. Въпреки това, в рамките на това производство ищецът, в качеството на
жалбоподател, искал чрез различни доводи за неправилност, недопустимост и нищожност
на осъдителната присъда, да постигне преразглеждане на влезлия в сила съдебен спор за
това дали той виновно е извършил престъпление. Именно поради това СГС оставил без
уважение доводите на жалбоподателя, тъй като тези въпроси били разрешени вече с влязла
в сила осъдителна присъда и в рамките на производството по чл. 416, ал.8 НПК не се
извършвало извънреден контрол на нейната правилност, а се проверявало само и единствено
дали изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ е приведено правилно в
изпълнение, т.е. това производство било въведено от законодателя като възможност за
лицето да оспорва пред съд действията по привеждане в изпълнение на наказанието. Твърди,
че съдебният състав, разглеждащ жалбата на ищеца по чл. 416, ал. 8 НПК, не е нарушил
правото на ЕС, а е постановил съдебния акт при съблюдаване на установените норми и
принципи в правото на ЕС, като излага подробни съображения в тази насока. Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Претенидра разноски.
Прокуратурата на Република България изразява становище за неоснователност на
предявения иск.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа страна
следното:
Между страните не се спори, а и от приложените по делото писмени доказателства се
установява, че с присъда № 159 от 27.07.2006г. по н.о.х.д. № 2262/2005г. по описа на СГС,
НО, 9 с-в, С. А Д. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 116, ал. 1, т.
6, вр. чл. 115 НК и по чл. 339, ал. 1, пр. 2 НК и е осъден на „доживотен затвор“. Присъдата е
потвърдена изцяло с решение № 693/08.12.2006 г., постановено по в.н.о.х.д № 1291/2006 г.
по описа на САС, НО, 6 с-в. Въззвиното решение е оставено в сила с решение №
494/09.07.2007 по н.д. № 11/2007 г. по описа на ВКС, II НО. Няма спор и по отношение на
това, че към датата на образуване на настоящото производство, а и към приключване на
съдебното дирене, ищецът изтърпява наказание „доживотен затвор“ в затвора в гр. София.
От приобщеното по делото н.ч.д. № 5059/2023 г. по описа на СГС се установява, че ищецът
С. А Д. е подал до Върховния касационен съд жалба-искане с вх. № 503713/28.08.2023 г., по
което е било постановено разпореждане от 01.09.2023 г. на заместник-председателя на ВКС
и ръководител на НК, в което последният е приел, че жалбата съдържа искане по чл. 416, ал.
8 НПК, поради което разпоредил същата да бъде изпратена по компетентност на СГС за
произнасяне по реда на чл. 416, ал. 8 НПК. След постъпване на жалбата по компететност в
2
СГС и въз основа на разпореждането на заместник-председателя на СГС и ръководител на
НО е било образувано н.ч.д. № 5059/2023 г. по описа на СГС.
В подадената от ищеца жалба, въз основа на което е образувано н.ч.д. № 5059/2023 г. по
описа на СГС, са изложени твърдения, че същият е незаконно лишен от свобода в
продължение на 23 години чрез съдебен произвол, както и че същият е жертва на престъпни
действия и бездействия по чл. 282 НК, във вр. чл. 294, ал. 4 НК от страна на магистрати.
Твърди се, че не е разгледана подадената от ищеца касационна жалба и допълнение към нея,
както и искането му за възобновяване на наказателното производство. Твърди се, че в
производството по н.о.х.д. № 2262/2005 г. по описа на СГС, НО, 9 с-в, както и в
последващите прозводства пред въззивна инстанция пред САС и касационна инстанция пред
ВКС, били допуснати съществени процесуални нарушения. Въззивният и касационният съд
били постановили решения без да се произнесат по молбите на ищеца за поправка и
допълване на протоколи от проведени съдебни заседания, което според жалбоподателя е
достатъчно основание за отмяна на присъдата.
В открито съдебно заседание, проведено на 18.09.2023 г., ищецът лично в качеството му на
жалбоподател, както и неговият пълномощник адв. Ю., са изложили подробно и други
съображения, които считат, че водят до невалидност на постановените решения, с които е
потвърдена осъдителната присъда на ищеца, в това число: че по в.н.о.х.д. № 1291/2006 г. по
описа на САС, 6 с-в съдът е тълкувал превратно доказателствата по делото; че в състава на
съда е участвал съдия, който в досъдебното производство се е произнасял по искане за
взимане на мярка за неотклонение (МНО), което било основание за отвод; в постановените
от този съдия определения за вземане на МНО неправилно било посочено, че същите не
подлежат на обжалване; в производството пред ВКС първоначално в заседанието от
04.04.2007 г. в състава на съда участвали съдии, като по отношение на единия било налице
основание за отвод, доколкото същият преди това се бил произнасял по искания за взимане
на МНО, като впоследствие този съдия бил заменен с друг, който състав впоследствие
постановил решението по делото; в производствата пред САС и ВКС многократно били
правени искания за поправка на протокола от о.с.з, но съдът е постановил решение без да се
произнася по тези искания; в решението на ВКС не били обсъдени в цялост изложените в
касационната жалба на подсъдимия (ищец в настоящото производство) възражения, като по
този начин било нарушено правото му на защита в наказателния процес. В съдебно
заседание е направено искане за отправяне на преюдициално запиване до СЕС по въпроса
как следва да се приложи разпоредбата на чл. 416, ал. 8 НПК при категорични данни за
изключително тежки пороци на присъдата, потвърдена с въззивно и касационно решение.
По жалбата на ищеца съдът (СГС) се е произнесъл с определение от 18.09.2023 г. по н.ч.д.
№ 5059/2023 г. по описа на СГС, НО, 9-ти състав. Съдът е приел, че възраженията за
неправилност на осъждането на С. А Д. не следва да бъдат обсъждани в това производство,
тъй като се касае за влязла в сила присъда, проверена по реда на въззивния и касационния
контрол. Приел е, че дали са били допуснати съществени процесуални нарушения при
разглеждането на делото е въпрос, който е бил проверяван в рамките на развилото се
3
триинстанционно производство, завършило с влязла в сила просъда. Посочва се, че е било
отправено искане за възобновяване на наказателното производство, във връзка с което ВКС
е имал поводи да се произнесе, като го е оставил без уважение. По-нататък, във връзка с
твърденията за разглеждане на делото от състави на съда, които не са били непредубедени и
чийто отвод е бил своевременно искан, съдът е отбелзал, че произнасянията по исканията за
отвод на съдебния състав и тези, свързани с инициирани производства по реда на чл. 312
НПК не подлежат на самостоятелен инстанционен контрол, поради което и същите отново
не следва са бъдат предмет на обсъждане в производството по реда на чл. 416, ал.8 НПК.
Приел е, че не се налага и отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС относно
това дали в това производство следва да се проверява законосъобразността на присъдата и
постановена ли е тя при или в отсъствие на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на правото на защита на
подсъдимото лице, тъй като новоуреденото производство по чл. 416, ал. 8 от НПК касае
действия по привеждане в изпълнение на присъдата, а не нейната правилност. Съдът, за да
прецени дали се касае за привеждане в изпълнение на присъда без правно основание за това,
е отчел обстоятелствата, че С. А Д. е осъждан еднократно с присъда от 27.07.2006 г. по
н.о.х.д. № 2262/2005 г. по описа на СГС, НО, 9 с-в, която е потвърдена с решение от
08.12.2006 г. по в.н.о.х.д. № 1291/2006 г. по описа на САС, НО 6 с-в, което от своя страна е
оставено в сила с решение № 494/09.07.2007 г. по н.д. № 11/2007 г. по описа на ВКС, II НО,
влязло в сила именно на тази дата, като това е и наказанието, което С. А Д. изтърпява в
момента. Приел е, че липсват доказателства наложеното наказание „доживотен затвор“ да е
било заменено по реда на чл. 449-450 от НПК, нито С. А Д. да е бил помилван от президента
на Р. България, поради което приел, че същият търпи именно това наказание. С оглед на това
достигнал до извод, че не може да се приеме, че правото на свобода на осъденото лице е
нарушено неоснователно. При тези мотиви съдът е оставил жалбата без уважение.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на един свидетел – Е Д. М.
Същият свидетелства, че познава ищеца от 2005 г., когато са се запознали в затвора в гр.
София. Сочи, че след приемането на разпоредбата чл. 416, ал. 8 НПК през 2023 г. ищецът му
показал жалба до Софийски градски, с която същият бил направил искане по реда на
посочената разпоредба. Ищецът му споделил, че по подадената от него жалба се е провело
открито съдебно заседание, но съдът я оставил без уважение. Ищецът бил отчаян от това и
му заявил, че не е очаквал такова отношение и вярата му в правосъдието е съкрушена. Сочи,
че след връщането му от СГС ищецът бил съкрушен физически и психически, разболял се
вследствие на отказа на съда и започнал да приема лекарства. Свидетелства, че всичките
искания на ищеца за отправяне на преюдициално запитване до съда в Люксембург били
оставени без уважение. Ищецът бил отчаян от случилото се.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Съдът е сезиран с иск с правна квалификация чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ. Разпоредбата на
чл. 2в, ал. 1 от ЗОДОВ изрично признава на гражданите и юридическите лица правото да
4
претендират вреди от правораздавателната дейност на съдилищата, причинени от
достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС. Отговорността за обезщетяване на
тези вреди е на Държавата, а когато нарушението на правото на ЕС е извършено от общите
съдилища или от ВКС, искът за присъждането на обезщетение се предявява срещу съда, от
чиито незаконен акт, действие или бездействие за произлезли вредите. Този извод относно
пасивната легитимация на ответника по иска по чл. 2в от ЗОДОВ следва недвусмислено от
разпоредбата на чл. 2в, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 7 от ЗОДОВ. Общностното право не поставя
конкретни изисквания относно пасивната легитимация, извън принципите на ефективността
и еквивалентността (така Определение № 1500/28.03.2024 г. по ч. гр. д. № 638/2024 г. на
ВКС, III г. о., ГК).
Фактическият състав на извъндоговорната отговорност на държавата за вреди, причинени
от нарушение на правото на ЕС, включва следните материалноправни предпоставки: 1.
нарушена правна норма от правото на ЕС или нарушен принцип, установен от правото на
Съюза; 2. нарушените правни норми на общностното право да предоставят права на
частноправни субекти; 3. нарушението да е достатъчно съществено и 4. нарушението, респ.
неизпълнението на задължението на държавата, да е в причинно-следствена връзка с
настъпилия за засегнатото лице вредоносен резултат (вреди). Когато нарушението е
извършено от национална юрисдикция, практиката на СЕС въвежда и още една
предпоставка – вредите да произтичат от решение на окончателна съдебна инстанция.
Липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за
възникване правото на обезщетение, възпрепятства възможността да се реализира
отговорността на държавата. Следователно за основателността на предявения иск с правно
основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ в доказателствена тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване посочените обстоятелства.
В настоящия случай ищецът твърди, че от страна на ответника е извършено нарушение на
правото на Европейския съюз в производството по чл. 416, ал. 8 от НПК и по-конкретно, че
му е нарушено правото на справедлив съдебен процес от независим и безпристрастен съд,
уредено в чл. 6, §1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи,
съгласно който всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения
или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на
справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и
безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона, тъй като ответникът отказал да
отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС) макар да са били
налице предпоставките за това и съдът да е бил длъжен да го направи.
Предвид установените факти съдът намира, че твърденията на ищеца за извършено
нарушение от страна на ответника на правото на Европейския съюз са неоснователни по
следните съображения.
Предпоставките за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС са предвидени
както в нормата на чл. 267 ДФЕС, така и в чл. 628 и сл. ГПК. От цитираните текстове се
налага извод, че за сезирането на Съда на ЕС с преюдициален въпрос, то последният следва
5
да се отнася до: 1. тълкуването на ДФЕС или 2. валидността и тълкуването на актовете на
институциите, органите, службите или агенциите на Съюза. Въпросът следва да е от
значение за правилното решаване на делото. Съдът на ЕС е компетентен да се произнесе
преюдициално, когато в повдигнатия пред юрисдикцията в държавата членка въпрос е
необходимо решение, за да бъде постановено решението на самата юрисдикция. Това
правило е инкорпорирано и в националното законодателство – чл. 628 от ГПК, според което
когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС или тълкуването и валидността на акт на
органите на ЕС е от значение за правилното решаване на делото, българският съд прави
запитване до Съда на Европейските общност. От разпоредбата на чл. 629, ал. 3 от ГПК
следва, че съдът, чието решение не подлежи на обжалване, винаги отправя запитване за
тълкуване, освен когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно
решение на Съда на Европейските общности или значението и смисълът на разпоредбата
или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение.
Отговорността на държавата за вреди, причинени на физически лица поради нарушение на
правото на Общността, дължащо се на национален съд, който се произнася в последната
инстанция, може да възникне в изключителния случай, когато този съд явно е нарушил
приложимото право. Такова явно нарушение следва да се преценява в светлината на редица
критерии, като степен на яснота и прецизност на нарушената норма, дали нарушението е
било умишлено, дали грешката при прилагане на правото е извинителна или непростима, и
неизпълнението от страна на въпросния съд на задължението му да отправи преюдициално
запитване.
В случая по делото се установява, че в производството по н.ч.д. № 20231100205059 по
описа на СГС, ищецът лично и чрез процесуалния си представител адв. Ю. действително е
направил искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС, както и че това
искане е било оставено без уважение от страна на ответника СГС. Установява се по делото,
че производството, в хода на което ответникът е отказал да отправи преюдициално
запитване до Съда на ЕС, е по реда на чл. 416, ал. 8 НПК (Нова – ДВ, бр. 48 от 2023 г. ).
Съгласно посочената разпоредба, съдът, който е постановил влязлата в сила присъда или
определение, се произнася по жалба на осъдения, че присъдата или определението са
приведени в изпълнение без правно основание. Ако намери искането за допустимо, съдът го
разглежда в 7-дневен срок в открито съдебно заседание с участието на прокурор и с
призоваване на осъдения, и се произнася с определение, което е окончателно. Следователно
производството е уредено като едноинстанционно и постановеното определение не подлежи
инстанционен контрол. При това положение, на осн. чл. 629, ал. 3 ГПК за съда съществува
задължение за отправяне на преюдициално запиване при наличие на предпоставките по чл.
267 ДФЕС, респ. чл. 628 ГПК, а именно когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС
или тълкуването и валидността на акт на органите на ЕС е от значение за правилното
решаване на делото. За да отклони искането за отправяне на преюдициално запитване,
съставът на СГС е приел, че направеното искане се отнася до тълкуване на разпоредбата на
чл. 416, ал. 8 НПК, която касае действия по привеждане в изпълнение на присъдата, а не
6
нейната правилност. Това е така, защото разпоредбата на чл. 416, ал. 8 НПК (Нова – ДВ, бр.
48 от 2023 г.) изрично определя предмета на този инцидентен съдебен контрол. Това е
единствено наличието на правно основание за привеждане в изпълнение на влязъл в сила
съдебен акт (присъда или определение), с който наказателноотговорно лице е било осъдено
(признато за виновно с налагане на конкретно наказание). Осъденото лице е единствената
активно легитимирана страна, която може да поиска осъществяване на такъв съдебен
контрол. Такова искане на осъдено лице следва да бъде обективирано в нарочна жалба, в
която наред с отправената претенция следва да бъдат изложени и конкретни съображения
(фактически и/или правни), върху които осъдения основава своите твърдения за липса на
правно основание за привеждане на съдебния акт, с който е бил осъден в изпълнение. Такава
твърдяна липса на правно основание би могла да се основава на претенция за отсъствие на
такъв влязъл в сила съдебен акт (изначална липса или последваща му отмяна) или на
аргументи за настъпили други факти, свързани с изтърпяване на наложено наказание, с
изтекла изпълнителна давност или постановени амнистия или помилване. В производството
по чл. 416, ал. 8 НПК съдът няма правомощия да проверява законосъобразността на влязла в
сила присъда. В производството по чл. 416, ал. 8 НПК не следва да бъдат обсъждани доводи
на жалбоподателя, свързани с правилността на присъдата. Противното би превърнало
предвидения в чл. 416, ал. 8 НПК съдебен контрол в недопустим извънреден способ за
проверка законосъобразността на влезли в сила присъди, включително и такива потвърдени
от касационната инстанция, при това от съда, който ги е постановил.
Случаите, в които е допустимо да се отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС, са
изрично регламентирани в чл. 628 и сл. ГПК. процедурата пред Съда на ЕС се прилага
единствено по отношение на тълкуването на разпоредба от правото на ЕС или на
тълкуването на валидността на акт на органите на ЕС и хипотеза, поставена пред състава на
СГС в производството по н.ч.д. № 20231100205059 по описа на СГС, не е такава.
Поставеният от ищеца и процесуалния му представител в производството по чл. 416, ал. 8
НПК въпрос се отнася до приложението на вътрешното право от страна на съда, а не за
тълкуване на норма от правото на ЕС. С оглед на това, съдът счита, че не са налице
предпоставките по чл. 628 от ГПК за отправяне на преюдициално запиване до СЕС, поради
което приема, че като е отказал да отправи преюдициално запитване, СГС не е допуснал
нарушение, довело до неправилно тълкуване на норма от правото на ЕС, в резултат на което
ищецът да е претърпял вреди.
По делото не се установи да е реализирана първата от кумулативно предвидените
предпоставки на спорното материално право, а именно - действие или бездействие, с което
СГС е нарушил норма от правото на ЕС, която предоставя права на частноправни субекти.
Затова не следва да се разглеждат и останалите обусловени от нея предпоставки, а именно –
дали нарушението е съществено и конкретно настъпилите за ищеца неимуществени вреди,
които да са в пряка причинно-следствена връзка с действията на ответника по делото.
По разноските:
При този изход на спора на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има единствено
7
ответникът, който своевремнно е направил искане за присъждане на такива, в т.ч. на
юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП във
вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. А Д., ЕГН: **********, изтърпяващ наказание „доживотен
затвор“ в затвора в гр. София, срещу СГС, с адрес: гр. С... иск с правно основание чл. 2в, ал.
1, т. 2 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 20000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода от 18.09.2023
г. до 08.11.2023 г., в резултат на допуснато съществено нарушение на правото на
Европейския съюз в образуваното по жалба на ищеца по чл. 416, ал. 8 НПК производство по
н.ч.д. № 20231100205059 по описа на СГС, НО, 9 с-в, в което е оставено без уважение искане
на ищеца за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз и което е
приключило с постановено от СГС определение от 18.09.2023 г., с което се оставя без
уважение подадената от ищеца жалба, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда – 08.11.2023 г., до окончателното изплащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК С. А Д., ЕГН: **********, понастоящем
изтърпяващ наказание „доживотен затвор“ в затвора в гр. София, да заплати на СГС, с
адрес: гр. С... сумата от 100 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред СГС в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8