ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 159
гр. В** , 14.09.2021 г.
ВОС, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на
четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:АНЕТА М. ПЕТКОВА
Членове:ВАЛЯ Й. МЛАДЕНОВА
ГАБРИЕЛ П. ЙОНЧЕВ
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛ П. ЙОНЧЕВ Въззивно частно
гражданско дело № 20211300500328 по описа за 2021 година
Производството е по Гл.двадесет и първа ГПК/обжалване на определенията/.
С протоколно определение №63/16.07.2021 г. по гр.д.20211330100049
/2021 г. по описа на Районен съд-Кула е спряно производството по делото .
Срещу определението е подадена частна жалба от Ф. Й. П. , ЕГН
********** с адрес с.Кошава,общ.Видин ,обл.В** ,ул.“Четвърта“№31 чрез
пълномощника адв.В.В. М., еЕГН **********, личен № **********, от АК-
Перник, със служебен адрес за призоваване и връчване на книжа в гр.С**
1000, ул. „Г.С.Р**” № *, ет.1, ап.2
Твърди се,че определението на Районен съд-К* е неправилно,
незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон.
Твърди ,че не са налице процесуалните предпоставки за спиране на
производството по делото до произнасяне на общностния съд по
преюдициалното запитване пред СЕС по дело № С-262/20г.В действащото
българско процесуално право липсвала изрична норма, която да предвижда
спиране в този случай, а основанията за спиране на производството били
изрично предвидени в закона и в случая не била налице нито една от
изброените в чл. 229 от ГПК хипотези, при които спирането да е допустимо.
1
Освен това тълкуването на нормата на чл. 229 от ГПК по аналогия било
недопустимо, а и обжалваното определение не съдържало мотиви за
обусловеността на висящото производство от решението по преюдициалното
запитване, с оглед нормата на чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК. Основанията за
спиране на производството били изчерпателно и ограничително изброени в
чл. 229, ал.1 от ГПК, като между тях не фигурирало висящо производство по
преюдициално запитване, респ. до издаване на преюдициално заключение
пред съда на европейския съюз, извън изрично предвидената хипотеза на чл.
631, ал.1 от ГПК, която била относима само към производството, по което е
направено запитването. Разширяването на кръга на лимитативно посочените в
чл. 229, ал.1 от ГПК основания за спиране на производството по
тълкувателен път - както по аналогия на закона, така и по аналогия на
правото, било недопустимо.
Поддържа се ,че образуваното производство по преюдициално
запитване не представлявало преюдициално дело по смисъла на чл. 229, ал.1,
т.4 от ГПК, който уреждал хипотеза на конкретен гражданскоправен спор
между конкретни гражданскоправни субекти, по който със сила на присъдено
нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за
субективното право по спряното производство, а не дело за издаването на акт
по тълкуване и прилагане на правна норма, относима към обусловения от
него спор. С ТР № 8 от 7.05.2014 г. на ОСГТК на ВКС възможността за
спиране на обусловеното производство поради висящо производство по
издаване на тълкувателен акт била призната само в изрично уредената в
процесуалния закон хипотеза и на посочения в нея орган на съдебната власт -
на състава на Върховния Касационен Съд, който е сезирал Общото събрание с
искане за постановяване на тълкувателно решение, и на другите състави на
същия съд, когато преценят, че тълкувателният акт е от значение за
разрешаването на висящия пред тях спор, но било отречено на
първоинстанционния и на въззивния съд, независимо от това, че
тълкувателният акт е задължителен за тях. По отношение на преюдициалното
запитване не може да се приложи по аналогия и нормата на чл. 229, ал.1, т.6
от ГПК, която уреждала хипотеза на спиране при наличието на допуснато от
конституционния съд до разглеждане по същество искане, с което се оспорва
конституционосъобразността на приложим по делото закон, която се
2
различава както по характера на посочения в нея орган и начина на
сезирането му, включително и относно кръга на активно легитимираните за
това субекти, така и по предмета на тълкуване - акт на националното право,
приет след влизане в сила на сега действащата конституция, а не такъв на
общностното право.
Поддържа се ,че единствено от разпоредбата на чл.633 ГПК относно
задължението на националния съд да съобразява решенията по конкретни
дела с тълкуването на приложимото обшностно право, не може да се направи
извод, че съдът е оправомошен да спре висящите пред него производства по
всички дела, към които прецени, че е относим тълкувателният акт, извън
изрично предвидената в чл. 631 ал.1 от ГПК хипотеза на спиране на
производството, по което е направено преюдициалното запитване,т.е.
спирането следвало да касае единствено гр. дело №606/2019г. на Районен съд-
Луковит, по което е направено запитването до СЕС, но не и останалите
висящи лела с идентична правна материя.
Сочи се ,че е абсолютно ненужно да се сезира СЕС със същите въпроси,
въз основа на които вече е образуваното дело № С-262/20г. по напълно
идентичен казус, тъй като това само щяло да забави процеса на бързо и
справедливо правосъдие.
В подкрепа на всичко гореизложено се сочи определение № 2496 от
08.07.2018 г. по в. частно гр. дело № 3640/2018г. на САС, ГК, 4 с-в.
Въз основа на гореизложеното поради нарушение на материалния
закон, процесуалните правила, незаконосъобразност и необоснованост на
постановеното определение от 15.07.2021г. на РС-Кула по гр. дело
№49/2021г., с което е спряно производството по гражданското дело,се иска да
се отмени същото и да се върне делото на районния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Ответникът по жалбата,на когото са връчени преписи от частната жалба
по електронен път на 29.07.2021 г. не е взел становище.
След като взе предвид събраните по делото доказателства,Съдът прие за
установено следното :
3
С обжалваното протоколно определение №68/19.07.2021 г. по
гр.д.20211330100054 /2021 г. по описа на Районен съд-К* е отправено
преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по два въпроса ,след
което е спряно производството по делото на основание Чл.631 ал.1 ГПК
.Определението не подлежи на обжалване по силата на Чл.631 ал.1 изр.2 ГПК
,поради което постъпилата частна жалба е недопустима.
Водим от горното Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по ч.гр.д.№328/2021 г.по описа на
ВОС поради недопустимост на частната жалба на Ф. Й. П. , ЕГН ********** с
адрес с.К*,общ.В* ,обл.В* ,ул.“Ч*“№* чрез пълномощника адв.В.В. М., с
ЕГН **********, личен № **********, от АК-П*, със служебен адрес за
призоваване и връчване на книжа в гр.София 1000, ул. „Г.С.Р*” № 82, ет.1,
ап.2
против протоколно определение №63/16.07.2021 г. по гр.д.20211330100049
/2021 г. по описа на Районен съд-К*,с което е спряно производството по
делото
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в
едноседмичен срок от връчване на препис.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4