ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 216
гр. Монтана, 13.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на тринадесети
октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Аделина Тр. Троева
Членове:Людмила Др. Никова
Елизабета Анг. Кралева
Герасимова
като разгледа докладваното от Людмила Др. Никова Въззивно частно
гражданско дело № 20211600500262 по описа за 2021 година
Производството е по чл.274,ал.1,т.1 вр.чл.299,ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна въззивна жалба на М. А. против определение №
261592/15.07.2021 г.по гр.д.№1678/2020г.по описа на Районен съд-Лом, с
което е прекратено производството по делото на основание чл.299 от
ГПК. В жалбата са изложени
доводи за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт.Твърди се,че
липсва идентичност на предмета на прекратеното дело и гр. д. №209/2020 г.
на ЛРС, приключило с влязло в сила съдебно решение и идентичност на
страните по двете производства. Иска се отмяна на обжалваното определение
и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК насрещната страна е подала отговор на
частната жалба,в който излага съображения за нейната неоснователност.
Съдът,след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото,
приема следното:
Частната жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275,
ал. 1 от ГПК срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен контрол , поради
1
което е процесуално допустима.Разгледана по същество жалбата е
основателна по следните съображения:
За да постанови обжалваното определение ,районният съд е приел,че
предявеният иск е за обявяване на относителна недействителност на арендни
договори и е процесуално недопустим,тъй като е налице влязло в сила
решение от 03.11.2020г. по гр.д.№209/2020г.по описа на ЛРС, чийто
обективни и субективни предели на действие съвпадат с настоящия правен
спор.Съдът е приел,че е налице влязло в сила решение по същото искане,
между същите страни и на същото основание -чл.299 от ГПК,макар да няма
пълно съвпадение между страните по делото-гр.д.№209/2020г.по описа на
ЛРС е образувано по искова молба от „Ю.”ООД, представлявано от
управителя М. А. срещу „З.А.” ЕООД и Р.П. за установяване в отношенията
между страните,че сключения между ответниците договор за наем на
земеделска земя е нищожен поради липса на основание ,а прекратеното
производство по гр.д.№ 1678/2020г.по описа на ЛРС е образувано по искова
молба от М. А. срещу същите ответници.
Изводите на районния съд са неправилни.
Гражданско дело №209/2020 г. на ЛРС е имало за предмет предявен от
„Ю.“ООД против „З.А.“ЕООД и Р.П. иск с правно основание чл.26,ал.2,
изр.1,предл.4 от ЗЗД за установяване ,че договор за наем на земеделска земя
от 09.11.2010г.и анекс към него от 21.09.2016г.са нищожни поради липса на
основание и нямат действие спрямо посочени в исковата молба земеделски
имоти в землището на с.*.По делото ищецът е изложил твърдения, че е
придобил собствеността върху пет земеделски имоти в землището на с.*,
надлежно индивидуализирани,по силата на договор за прехвърляне на
търговско предприятие на 03.10.2016г.с праводател ЕТ „М.А.-Ю.-Ю.К.“.По
отношение на същите земеделски имоти е сключен от ответницата Р.П. като
наемодател договор за наем от 09.11.2010г. с ответника „З.А.“ ЕООД като
наемател ,вписан в СВ на 07.11.2011г.,за срок от десет години –до
01.10.2020г.,като с анекс от 21.09.2016г. страните са продължили срока му за
още десет години. На 18.11.2015г. Р.П. е прехвърлила на „Зл.А.“ЕООД
наследствените си права върху земеделските имоти, предмет на наемния
договор,с което „З. А.“ЕООД е станало и наемодател само на себе си
2
,съответно сключеният договор за наем е прекратен по право и нищожен
поради липса на основание за съществуването му.Поискал е от съда да
признае за установено по отношение на ответниците,че договорът за наем от
09.11.2010г. и анекса към него от 21.09.016г. са нищожни поради липса на
основание.Делото е приключило с решение,с което е отхвърлен предявения
иск, влязло в сила на 09.04.2021 г.
Прекратеното гражданско дело № 1678/2020г.на ЛРС е имало за
предмет предявен от М. А. против „З.А.“ЕООД и Р. П. отрицателен
установителен иск по чл.124,ал.1 от ГПК.Ищецът е изложил твърдения,че по
силата на договор от 21.07.2015г.,вписан в СВ на 03.08.2015г.е наемател на
земеделски земи , за които между ответниците по делото е сключен договор
за наем от 09.11.2010г., вписан в СВ на 07.01.2011г.със срок на действие до
01.10.2020г.,продължен с анекс от 21.09.2016г.с още десет години.С оглед на
вписването му,посоченият анекс,който следва да се приеме със силата на нов
договор между ответниците, му е непротивопоставим за удължения срок от
десет години.Анексът и договорът за наем от 07.11.2010г.не са му
противопоставими и поради това,че на 18.11.2015г.Р.П. е прехвърлила на
„З.А.“ЕООД наследствените си права върху земеделските имоти, предмет на
наемния договор,с което ответното дружество е станало и наемодател само на
себе си,съответно сключеният между ответниците договор за наем от
07.11.2010г., е прекратен по право с дата 18.11.2015г.Поискано е да се
признае за установено,че договорът за наем на земеделска земя от
09.11.2010г.,продължен с анекс от 21.09.2015г.и анекса към него от
21.09.2016г.нямат правно действие за срока от 01.10.2020г.до 01.10.2030г.и са
непротивопоставими по отношение на договора за наем на земеделска земя от
21.07.2015г.за процесните земеделски земи.
При така установеното от фактическа страна ,въззивният съд приема, че
в случая не намира приложение хипотезата на чл.299 ,ал.1 от ГПК,тъй като е
налице разлика в обективните предели, с оглед основанията на които са
предявени исканията.
Съгласно разпоредбата на чл.299,ал.1 от ГПК спор,разрешен с влязло в
сила решение,не може да бъде пререшаван освен в случаите,когато законът
разпорежда друго.В чл.298,ал.1 от ГПК са посочени пределите на
3
решението,а именно,че то влиза в сила само между същите страни,за същото
искане и на същото основание.Силата на пресъдено нещо е отрицателна
предпоставка за произнасяне на съда,само ако съвпадат всички посочени
предели на решението.
Районният съд неправилно е приел,че предявеният иск е за обявяване
относителна недействителност на арендни договори ,тъй като в исковата
молба по която е образувано прекратеното гр.д.№1678/2020г.не са изложени
обстоятелства и петитум,сочещи на такъв иск. Дали договорът е
противопоставим на този на другата страна е въпрос на конкуренция на права
с оглед твърдяното вписване на два договора за наем на едни и същи
земеделски земи,които се припокриват по отношение на срока на действието
си и не е правен въпрос включен в предмета на приключилото с влязло в сила
решение гр.д.№209/2020г.по описа на ЛРС за установяване нищожност на
сключените между ответниците договор и анекс.Тъй като не е налице
тъждество между предмета на двете дела производството по гр.д.№
1678/2020г.по описа на ЛРС неправилно е прекратено на основание
чл.299,ал.2 от ГПК.
Вярно е,че и в двете искови молби се съдържат твърдения за
прекратяване по право на договора за наем на земеделски земи,сключен
между ответниците на 09.11.2010г.,поради сливане качествата на наемодател
и наемател в един и същ правен субект ,но с решението по гр.д.
№209/2020г.на ЛРС е разрешен въпроса ,че договорът от 09.11.2010г.и анекса
към него от 21.09.2016г.не са нищожни по чл.26,ал.2,изр.1,предл.4 от ЗЗД
поради липса на основание,произтичащо от сливане качествата на наемодател
и наемател в един и същ правен субект ,а не противопоставими ли са на
договора от 21.07.2015г.,по който е наемател ищецът по гр.д.№1678/2020г.М.
А. с оглед поредността на вписването на двата договора и в отношенията
между страните не е формирана сила на пресъдено нещо по този въпрос.
Отделно от гореизложеното ,ако се счете,че районният съд е приел,че
твърденията за прекратен по право договор за наем сочат на предявен отделен
иск,то не са налице основания за прекратяване на производството изцяло,а и в
случая липсва фрмулиран петитум съответен на тези твърдения,поради което
и в тази хипотеза обжалваното определение се явява неправилно.За съда
4
следва да е безспорно съвпадането на страни,основание и петитум по двете
дела,за да приложи последиците по чл.299 от ГПК и да прекрати повторно
заведеното дело.Районният съд е следвало да провери служебно редовността
на исковата молба,да извърши съответните действия по отстраняване на
нередовностите,и едва при редовно предявени искове да се произнесе по
приложението на чл.299 от ГПК.
По изложените съображения,въззивният съд намира обжалваното
определение на РС-Лом за неправилно, поради което същото следва да бъде
отменено изцяло,а делото върнато на същия съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Водим от гореизложеното, Окръжен съд-Монтана
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 261592 от 15.07.2021г., по гр.дело №1678/2020г.,
по описа на Районен съд-Лом, с което на основание чл. 299,ал.2 от ГПК е
прекратено производството по делото,като неправилно.
ВРЪЩА делото на Районен съд-Лом за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5