№ 480
гр. Пазарджик, 27.03.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Камен Г. Гатев
при участието на секретаря Росица Караджова
и прокурора Р. Ат. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Камен Г. Гатев Частно наказателно
дело № 20235220200502 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
Обвиняемият С. Р. се явява лично - доведен от органите на ОЗ „Охрана“ –
Пазарджик и със защитника адв.С. от АК -Пазарджик.
За РП-Пазарджик се явява прокурор П..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
Сне се самоличността на обвиняемия, както следва:
С. Р. Р. - роден на 24.02.1965 г. в гр. Пазарджик, живущ в гр.
Пазарджик, българин, български гражданин, женен, със средно образование,
работещ, неосъждан, ЕГН- **********.
На обвиняемия се разясниха правата по чл. 55, чл. 115, ал.4 и чл. 274 от
НПК.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Разбрах си правата.
Не се направиха отводи на съда, секретаря и прокурора.
1
ПРОКУРОРЪТ – Представям и моля да приемете три броя жалби по
преписка №1088/2023 г. заверени от прокуратурата, като жалбите са от
живущите на ул. ... срещу С. и С. Р.и, както писмо от Централна
информационна система на Република България, че по ДП №970/2007 г. С. Р.
е бил привлечен в качеството на обвиняемо лице по ДП № 970/2007 г. за
извършено престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК като се разбира, че
пострадал отново е пострадалият по настоящето дело Й.. В цялост цялото
дело № 970/07 г. към настоящия момент е унищожено, поради архивиране,
поради което представям само акциз заверено.
АДВ. С. – Не се противопоставям да се приемат жалбите, но
предположението от 2007 г. няма никакво отношение, какво е станало, имало
ли е разследване, това е един хвърчащ лист, който моля да не го приемате.
Моля да приемете експертно Решение № 0091/12.01.2010 г., с което
обвиняемият Р. е трудоустроен с 80 % намалена работоспособност и с
психично заболяване параноидна шозофрения непрекъснато протичане с
датата на начално индивидуализиране 1991 г., което е в явно противоречие с
експертизата дадено от вещото лице Джонов, че никъде не се водил като
психично болен.
ПРОКУРОРЪТ – Да се приемат.
СЪДЪТ намира, че представените от страните документи са относими и
същите следва да бъдат преценявани в съвкупност с останалите материали от
ДП, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА към доказателствения материал представените в днешното
съдебно заседание от страните документи.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:
ПРОКУРОРЪТ - Поддържам молбата.
АДВ. С. – Оспорвам искането за задържане.Не са налице
предпоставките визирани в чл. 63 от НПК.
СЪДЪТ по доказателствата счита, че следва да се приемат приложените
такива към ДП, поради което
2
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като доказателства по делото приложените към ДП
№237/2023 г. по описа на РУ на МВР – Пазарджик, както и представените от
страните в днешното съдебно заседание документи.
СТРАНИТЕ /ПООТДЕЛНО/: Нямаме искания по доказателствата. Да се
приключи делото.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОРЪТ: - Поддържам искането за вземане на постоянна мярка
за неотклонение задържане под стража спрямо Р. от гр. Пазарджик за
извършено от него престъпление на 23.03.2023 г. по чл. 144, ал. 3, във връзка
с ал. 1 от НК. От доказателствата събрани до този момент при разследването
на ДП №237/2023 г., моля съда да направи извод, че е налице обосновано
предположение, че именно Р. е извършил престъплението за което е обвинен,
че на 23.03.2023 г. на ул. ... е отправил закана с убийство с думи и в
последствие с действия с нож и тази закана е предизвикала у И. Й.
основателен страх за нейното осъществяване. На лице е основателен страх за
осъществяване на забраната, тъй като между двамата са налице отношения от
преди и както споменава пострадалият Й. разпитан в качеството на свидетел
на 23.03.2023 г. „преди около 15 г. същият ме наръга с нож едва отселях,
тогава имаше дело, но нищо не стана, като тогава ме наръга на 8 места“.
Действително е водено ДП за престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК, което към
настоящия момент е унищожено, поради което представих данни от
достатъчно доверен, надлежен източник какъвто представлява ЦИС на
РБългария от която е видно, че той всъщност е бил привлечен в качеството на
обвиняемо лице, като в последствие делото е прекратено. Не мога да
представя постановлението за прекратяване, тъй като делото е унищожено и
до 2009 г. документите не са били сканирани и вкарани в системата. Това
което представих днес по съществото си в искане за срок по реда на чл.234 ал
3 от НПК, но вътре разследващия полицай Шуманов е описал до къде е
стигнал в процесуално следствените действия и че са извършени такива по
реда на чл. 219. Дефакто макар и неосъждан Р. към настоящия момент е
налице обострен конфликт между него и Й., който се е изразил във вербални
3
закани с убийство с думи, като думите са били точно тези, които прокурора е
повдигнал обвинение, а именно „Ще те заколя, ще те убия“. В показанията
снети на Й. се забелязва, че има още едно изречение „ти трябва да ме черпиш,
че някога те оставих жив, че не те заклах“. Ако приемем че между тях двамата
е налице само личностен конфликт, то тогава жалбите от живущите в блока
не могат да бъдат обяснени, а те съществуващи са заведени в РП и жалбите са
подадени от живущите в блока за кратък период от време и само случилото се
на 23.03.2023 г. изпревари да се случи нещо по съществено, а не само с Й.,
който е бил обект на нападение от страна на обвиняемия през 2007 г. До тук
показанията на свидетелите сочат, че е налице обосновано предположение, че
обвиняемия е извършел престъплението за което е обвинен, поради което са
налице основания за вземане на мярка за неотклонение задържане под
стража, това е така защото Р. има обвинение за тежко обвинение по смисъла
на закона и опасността да се укрие или да извърши друго престъпление
винаги е налице. Днес адв. С. представи експертно решение от 2010 г., с което
се твърди, че е налице психично заболяване у обвиняемия. Направена е обаче
СПЕ, която към настоящия момент е към делото от която е видно, че д-р
Джонов дава заключение, че към момента на извършване на деянието Р. е бил
в състояние да разбира свойството и значението на извършеното, да разбира
повдигнато му обвинение и е емоционално нестабилен и не се води на отчет в
психиатричното заведение, а преди няколко десетилетия е лекуван за
невротична декомпенсация и безсъние от д-р Христева, която е психиатър.
Съдът ще реши дали последното психиатрично изследване на Р. ще следва да
се цени по днешното дело или ще се вземат данни, които се представят от
страна на защитата. В това състояние, в което е обвиняемия, ако остане навън
би могло да се стигне до по- тежки последствия по отношение на
пострадалия, в смисъл, че след като има зреещ конфликт между тях от доста
време съответно обвиняемия би могъл да извърши ново престъпление.
Реалната опасност и да се укрие от страх също е налице, тъй като той е в
конфликт в живущите в блока и с цел да не се реализира наказателна
репресия от страна на държавата би могъл да се укрие. В този смисъл считам,
че са налице достатъчно данни, че е налице обосновано предположение, че Р.
е извършил престъплението за което е обвинен и моля да вземете спрямо него
мярка за неотклонение задържане под стража.
АДВ. С. – Моля да не уважавате искането на прокуратурата, тъй като
4
не са налице предпоставките визирани в чл. 63 от НПК за взимане на най -
тежката мярка за неотклонение задържане под стража. Делото е в съвсем
начална фаза, разпитани са само свидетели от пострадалото лице. Не е дадена
възможност на обвиняемия да организира своята защита. Ние бяхме
поставени пред свършен факт и не са събрани всички доказателства, а
доказателствата, които се намират в кориците на делото са явно недостатъчни
или неточни. Визирам неточни меко казано и това е експертизата на вещото
лице като вещото лице изготвило експертизата на базата на свидетелски
показания на свидетелите посочени от пострадалия, които естествено, че ще
очернят Р. и че ще дадат данни в полза на пострадалия, и че не е правил
никакви проверки във връзка с здравословното състояние на Р.. Видно е от
представеното днес експертно решение още през 1991 г. обв. Р. е
трудоустроен, поради психично заболяване пожизнено, което означава, че той
от 1991 г. до сега не е оздравял, т. е. това негово страдание ще бъде до края
на неговия живот. Констатацията е, че има халюцинации в рамките на
шозофренна психоза и трайната неработоспособност за пожизнен срок
съгласно чл. 64 от закона. Ако бяха събрани всички данни щеше да се
изясни, че той е пенсионер по болест от 1991 г. до сега и ще продължава да
бъде пенсионер по болест. Това повдига въпроса и за неговата вменяемост
дотолкова доколкото има психично заболяване от една страна. От друга
страна явно, че се нуждае от лечение и че фактически противопоказания
съгласно т. 12 от това експертно решение той не бива да се подлага на психо-
физично напрежение, което означава, че неговото задържане ще влоши
състоянието му и ще повлияе на неговото здравословно състояние, а и не се
знае какво ще стане с неговия живот, дали няма да се стигне до някакъв
неблагоприятен резултат. Аз искам да обърна внимание на изискванията на
чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от НПК съгласно, които не е достатъчно едно лице да бъде
привлечено за тежко престъпление, за да му бъде взета най-тежката мярка.
Има изисквания при първоначално взимане на тази мярка, които съдът ще
може да вземе предвид и които не са налице към настоящия
момент.Обвиняемият не е привлечен за престъпление, което да е извършено
при повторност или при опасен рецидив, така както изисква ал. 2, т. 1 от чл.
63. Той не е осъждан за друго тежко умишлено престъпление при което да му
е налагано наказание лишаване от свобода ефективно така както изисква т. 2
на ал. 2 от същия член, не е привлечен за престъпление за което се изисква
5
повече от 10 г. лишаване от свобода. Това са изискванията, които съдът
трябва да вземе предвид, че са налице за да вземе мярка за неотклонение
задържане под стража като първоначална мярка. Не съм съгласна със
становището на ДО, за това че имало опасност той да се укрие. Той не се е
крил никъде, няма да отиде никъде, пък и няма никакви данни в делото, че се
е опитал да се укрива. Той е намерен на мястото където живее, никъде не се е
отклонявал, въпреки заболяването се опитвал да работи, защото пенсията не
му е достатъчно, което означава, че той е трайно установен да живее в
Пазарджик и няма данни той да се укрива. С оглед на реалната опасност в
закона е описано кога е налице реална опасност и аз ги изброих, реална
опасност да извърши друго престъпление, няма такава. От данните е видно,
че фактически има стари конфликти между двете семейства. От 2007 г. до
сега нищо не се е случило, когато пострадалият има твърдение, че има
посегателство срещу него. Факта, че не се е стигнало до осъдителна присъда
говори, че това което е казал пострадалия към онзи момент не се е
потвърдило по време на разследването. Няма никаква причина да приемем, че
и сега е възможно това което твърди пострадалият да не се укаже истина,
защото предстои да се събират допълнителни доказателства от страна на
защитата и отново да не се стигне до осъдителна присъда. Като се намесваме
в едни такива междуличностни отношения, ние съдебната система в по-
широк кръг допринасяме конфликтите да се задълбочават, а не да се решават
и затова аз ще моля да не се взима най- тежката мярка за неотклонение. Ние
сме готови да предприемем действия дори да се извиним, ако е нужно и да се
решат конфликтите в смисъл такъв да се подобрят отношенията, а не да се
настройват допълнително едното семейство срещу другото и да се търси
отмъщение, което ще доведе до много неприятни резултати. Моля съда да
приложи точно закона и да не уважава искането за тази най- тежка мярка, тъй
като макар и чл. 144, ал. 3 да спада към тежките умишлени престъпения,
неговата тежест не е чак толкова голяма, защото за тежко умишлено
престъпление се счита, което е за над 5 г., а за това деяние се предвижда 6 г.,
т.е. 1 г. след определения срок неговата тежест не е голяма, че да се иска
най- тежката мярка за неотклонение задържане под стража. Моля искането да
не се уважава. На този етап с по-лека мярка може да се стигне до по-добри
резултати дори аз от името на съпругата и от негово име за потушаване на
конфликтите, за един два месеца те могат да излезнат от това жилище докато
6
си уредят отношенията между тях, защото и пострадалия и обвиняемия
живеят там и не е в интерес на обществото тези конфликти да се засилват, а
да се тушират.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ОБВИНЯЕМИЯ – Искам да
съм на свобода, да си гледам семейството, да си гледам котето и кучето. Жена
ми няма никакъв доход, няма пари за хляб, не е яла, кредитната карта е у мен,
тя няма пари. Готов съм да се помирим дори, ако стане нещо на пътя, падне
някой и аз го видя аз на първия ден ще му помогна. Не искам да имам
конфликт с никой, живота е кратък няма какво да деля. 490 лева получавам
пенсия. Имам психично заболяване. Откриха ми го отдавна не помня от кога
е.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ– Моля за по- лека мярка.
СЪДЪТ се оттегли на съвещание, за да постанови определението си,
след което обяви същото на страните и разясни реда и сроковете за неговото
обжалване и протестиране.
Протоколът написан в с.з., което приключи в 15.00 ч.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
7