Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 35

гр. Габрово 27.06.2019 год.

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Габровският окръжен съд в публично  заседание на осми май през две хиляди и деветнадесета  година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГОВЕСТА КОСТОВА                                                                                                                          ЧЛЕНОВЕ:           ПЛАМЕН ПОПОВ

                                 ИВА ДИМОВА 

 

при секретаря В.Йосифова и прокурор Милчо Генжов, като разгледа докладваното от съдията Костова ВНОХД № 28 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия С.И. чрез неговия служебен защитник адв.Й. от ГАК срещу Присъда №12 от 22.02.2019г. постановена по НОХД № 408/2018г. на РС-Севлиево.

С  горната присъда  РС-Севлиево е признал подсъдимия И. за виновна в това, че на 16.09.2018 г., около 00.05часа, в гр.Севлиево, на ***до дом № **, управлявал МПС – мотопед "Хонда" с рама № I-1495A-AF09, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда / 1,26 на хиляда /, установено по надлежния ред – с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с № 0078, като за извършеното престъпление по  чл.343б, ал.1 от НК, съдът му наложил наказание от една година лишаване от свобода, както и на глоба в полза на държавата в размер на 200.00 / двеста / лева.

Със същата присъда подсъдимия И. е признат за виновен в това ,че  по същото време и на същото място, управлявал МПС – мотопед "Хонда" с рама № I-1495A-AF09, което не е регистрирано по надлежния ред, предвиден в Наредба № I-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, като за извършеното престъпление по  чл.345, ал.2 във вр. с ал.1  от НК му е наложено наказание от шест месеца лишаване от свобода.

На осн.чл.23, ал.1 от НК, по правилата на съвкупността, съдът е определил на подсъдимия С.И. едно общо наказание за изтърпяване  от една година лишаване от свобода, като е постановил същото да се изтърпи при първоначален общ режим, на осн. чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС. На осн. чл.23, ал.3 от НК съдът е присъединил към така определеното общо наказание от една година лишаване от свобода, наказанието глоба в полза на държавата в размер на 200,00 /двеста/ лева.

На подсъдимия са възложени направените по делото разноски.

В законният срок присъдата е обжалвана от адв.Й. в качеството му на служебен защитник на подсъдимия С.И., като незаконосъобразна. Защитникът счита, че престъпленията за които е осъден И. не са доказани от субективна страна. Подсъдимият не съзнавал ,че управлява МПС в пияно състояние тъй като не се чувствал пиян и не съзнавал ,че превозното средство, което управлява е МПС и трябва да бъде регистрирано. Прави се искане обжалваната присъда да бъде отменена и подсъдимия да бъде оправдан и за двете престъпления за които е предаден на съд.

Алтернативно защитникът прави искане обжалваната присъда да бъде изменена, като се намали размера на наложените наказания, както и да не се налага наказанието глоба в полза на държавата.

В съдебно заседание пред настоящия въззивен състав подсъдимия поддържа жалбата. Моли да му бъде наложено по-ниско наказание тъй като има жена и малко дете.

Адв.Й. поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Представителят на Габровска окръжна прокуратура оспорва жалбата  и моли да се потвърди първоинстанционния съдебен акт.

Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и извърши цялостна проверка на обжалваната присъда, на основание чл.314 ал.1 от НПК , намира за установено следното:

Атакуваната присъда  е постановена въз основа на обективно, всестранно и пълно изясняване на фактическата обстановка по делото, при изпълнение на задълженията по чл.13 и чл.14 от НПК и при спазване на процесуалния ред за събиране и проверка на доказателствата. Извършен е необходимия критичен анализ на събраните по делото доказателства , като правилно е установена фактическата обстановка, която и настоящата инстанция възприема. Въззивният съдебен състав, като извърши и собствена преценка на събрания доказателствен материал  в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, намира ,че не се налагат различни изводи по фактите. Правилно първоинстанционният съд е приел следната фактическа обстановка:

Подсъдимият С.  И. *** и  притежавал мотопед "Хонда" с рама № I-1495A-AF09, като МПС не било регистрирано по надлежния ред, определен в Наредба № I-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. И. не притежавал свидетелство за управление на МПС. На 15.09.2018 г. вечерта подсъдимият употребил алкохол. В полунощ взел описаното по-горе МПС и управлявайки го се движел по ул.“***“ в гр.Севлиево. По същото време служители на РУ на МВР Севлиево, сред които и свидетеля М.М., извършвали обход със служебен автомобил по същата улица, при което забелязали движещият се пред тях мотопед, управляван от подсъдимия. Тъй като мотопеда бил без регистрационни табели, полицейските служители го застигнали и подали сигнал на водача му да преустанови движението си за извършване на проверка. При извършената проверка установили самоличността на подсъдимия и констатирали, че  е неправоспособен, както и, че управляваният от него мотопед не е регистриран по надлежният ред. Тъй като полицейските служители усетили, че И. мирише на  алкохол, потърсили съдействие от свои колеги, осъществяващи дейност по пътен контрол. При пристигането на последните на място,  била извършена на И. проверка за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с № 0078.Уредът отчел наличие на алкохол от 1,26 на хиляда. На подс.И. бил издаден талон за медицинско изследване, в който той собственоръчно вписал, че отказва да даде кръв за химичен анализ и приема показанията на техническото средство. По повод на констатираното при проверката, на И. бил съставен АУАН. Същевременно бил извикан разследващ полицай, който извършил оглед на управляваното от подсъдимия МПС, за което бил съставен и съответният протокол, изготвен бил и фотоалбум, представляващ неразделна част от него.

         Пред първоинстанционния съд делото е разгледано в отсъствие на подсъдимия И. на   чл.269, ал.3, т.1 и т.2 от НПК, като обясненията му дадени на досъдебното производство са приобщени чрез прочитане на основание чл.279 ал.2 във вр. с ал.1, т.2 от НПК. В обясненията си на досъдебното производство и пред настоящата инстанция подсъдимият не отрича така установената фактическа обстановка. Твърди ,че закупил мотопеда , който още тогава не бил регистриран и понеже бил неграмотен не знаел ,че е нужно да го регистрира. Твърди също, че процесната нощ изпил три бири, не бил повлиян от алкохола и не знаел ,че управлявайки мотопеда може да има проблеми.

Фактическата обстановка  се установява по безспорен и положителен начин от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства. Първоинстанционният съд е изградил фактическите си изводи въз основа на анализ по отделно и в съвкупност , на събраните по делото писмени и гласни доказателства, като е изпълнил задължението си за пълно изясняване на обстоятелствата в кръга на тези визирани в чл.102 от НПК, изпълнил е задължението си за оценка на процесуалната годност на доказателствените средства и на достоверността на доказателствените източници и е спазил правилата на формалната логика. Настоящия съдебен състав споделя изцяло извършения доказателствен анализ от първоинстанционния съд, като подробен и законосъобразен и счита ,че не следва да го преповтаря.

Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че събраните по делото доказателства са непротиворечиви и е достигнал до единственият възможен и правно обоснован извод ,че подсъдимия И., както от обективна, така и от субективна страна при форма на вина пряк умисъл е осъществил състава на престъплението по чл.343б ал.1 от НК, като  на 16.09.2018 г., около 00.05часа, в гр.Севлиево, на ***до дом № **, управлявал МПС – мотопед "Хонда" с рама № I-1495A-AF09, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда / 1,26 на хиляда /, установено по надлежния ред – с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с № 0078.

Несъстоятелно е възражението както на подсъдимия, така и на защитника, че И. не се чувствал пиян и смятал ,че няма проблеми да управлява МПС след употреба на алкохол. Законодателя при дефинирането на престъплението по чл.343б ал.1 от НК не е въвел изискване деецът да е повлиян от консумирания от него алкохол, единственото изискване е употребата на алкохол да е установена по надлежния ред и концентрацията на алкохол в кръвта да е над 1,2 на хиляда.

Възраженията на подсъдимия, че е неграмотен и не е знаел ,че не следва да управлява МПС след употреба на алкохол са направени и пред първоинстанционния съд, който е мотивирал извода си ,че подсъдимият е съзнавал обществената опасност на деянието си и е целял настъпването на общественоопасните последици и настоящият състав споделя изцяло изложените аргументи.

При определяне вида и размера на наложеното наказание за извършеното престъпление от И. от една година лишаване от свобода и глоба в полза на държавата, първоинстанционният съд е отчел превес на смекчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващо вината обстоятелство съдът е отчел ниската обща и правна култура на подсъдимия, като такова следва да се отчете и факта, че концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия е малко над допустимата по закон концентрация, което определя конкретното деяние като такова със занижена степен на обществена опасност. Като отегчаващи вината обстоятелства правилно първоинстанционния съд е отчел високата степен на обществена опасност на подсъдимия като деец, който многократно е осъждан за тежки умишлени наказания за които е търпял наказание лишаване от свобода ефективно. Въззивният съд счита ,че наложеното наказание на подсъдимия И. за извършеното престъпление по чл.343б ал.1 от НК е правилно и законосъобразно определено и ще постигне целите на генералната и лична превенция.

Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че събраните по делото доказателства са непротиворечиви и е достигнал до единственият възможен и правно обоснован извод ,че подсъдимия И., както от обективна, така и от субективна страна при форма на вина пряк умисъл е осъществил състава на престъплението по чл.345 ал.2 във вр. с ал.1 от НК, като на 16.09.2018 г., около 00.05часа, в гр.Севлиево, на ***до дом № **, управлявал МПС – мотопед "Хонда" с рама № I-1495A-AF09, което не е регистрирано по надлежния ред, предвиден в Наредба № I-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС.

В горната наредба изрично е разписан реда за регистрация на МПС , като мотопедите се приемат за МПС и не са включени в кръга на тези за които не следва да се извършва регистрацията. Без правно значение е твърдението на подсъдимия, че момчето от което закупел мотопеда също не го било регистрирало. Наказателната отговорност е лична и всеки гражданин носи отговорност за извършените от него престъпления. Подсъдимия е бил длъжен да спазва законите на страната, съзнавал е ,че управлява МПС без регистрация съзнавал обществената опасност на деянието си и е целял настъпването на общественоопасните последици.

При определяне вида и размера на наложеното наказание на подсъдимия И. за това престъпление съдът е съобразил предишните осъждания на същия и е приел ,че по-подходящо с оглед поправянето на подсъдсъдимия е налагането на наказание лишаване от свобода .Като смекчаващи вината обстоятелства съдът е отчел сравнително ниската обща и правна култура на подсъдимия, а като отегчаващи предишните осъждания , поради което правилно и законосъобразно е наложил наказание при баланс на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства от шест месеца лишаване от свобода.

Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл.23 ал.1 от НК и е определил на подсъдимия за изтърпяване едно общо наказание от една година лишаване от свобода към което е присъединил и наложеното наказание глоба в размер на 200.00 лева. Решаващият съд е съобразил закона и при определяне режима за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода.

При извършената служебна проверка на присъдата на основание чл.314 от НПК съдът не констатира, при постановяването й, да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до нейната отмяна.

На основание  изложеното Габровски окръжен съд 

 

                            

 

                                      Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА  №12 от 22.02.2019г., постановена по НОХД № 408 по описа за 2018г. на РС-Севлиево  , на осн. чл.338 от НПК.

 

Решението  не подлежи на обжалване или протест.

 

За изготвянето му да се съобщи писмено на страните.     

                                    

 

       

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         

 

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ:1. 

 

                                                                                 2.