№ 44
гр. Шумен, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Зара Ех. Иванова
при участието на секретаря Даниела Ст. Андонова
като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно
гражданско дело № 20213600500545 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260135/15.11.2021г. по гр.д.№1156/2020г. Районен съд-гр.Н.П. е признал за
установено по иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД, по
отношение на ЕТ „С.Г.“, представлявано от С.Г. С., че вземането на “Енерго – Про
продажби”АД-Варна, за сумата от 459,38лв. главница и вземането за сумата от 11,37 лв.
законна лихва от 21.04.2020 г. до 13.08.2020г., за които е издадена заповед за изпълнение
№439/28.08.2020г. по ч.гр.д.№833/2020г. на НПРС, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението – 26.08.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата, съществува, като е отхвърлил иска за разликата над посочените суми
до 479,02лв., съответно до 11.57лв.. Присъдени са и следващите се разноски в исковото и
заповедното поризовдство.
Решението е обжалвано от ответната страна в частта, с която заявените срещу й
установитлни претенции да уважени. Сочи, че същото се явявало необосновано и
неправилно. По делото не се събрали доказателства, че ответникът е собственик на обекта,
относно който са издадени фактури за консумирана електроенергия. Напротив, налице били
доказателства-справка от АГКК, че имотът е собственост на други лица. Правото на
собственост върху обекта, който се захранвал с електрическа енергия, определяло
качеството на клиент на ищцовото дружество по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ. Моли,
съдът да отмени решението в обжалваната част и постанови друго, с което заявените
претенции бъдат изцяло отхвърлени.
В останалата, необжалвана част, решението е влязло в законна сила.
1
Въззиваемата страна взема становище по неоснователността на жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна, поради
което се явява процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени
поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№833/2020г. на НПРС, по заявление за издаване за заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК депозирано от ищцовото дружество, била издадена заповед
№439 за изпълнение на парично задължение от 28.08.2020г., по силата на която ЕТ“С.Г.“
следва да заплати на дружеството сумата от 479.02лв.-главница по 6бр. фактури за
неизплатена електрическа енергия, мораторна лихва в размер на 11.57лв. за периода от
падежа на сочените фактури до 13.08.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от
26.08.2020г. и деловодни разноски 75лв..
Длъжникът е депозирал възражение, поради което и в указания му от съда срок по
чл.415, ал.1 от ГПК, ищцовото дружество е предявило иск за установяване на вземането си.
Съгласно представеното по делото извлечение от сметка към 13.08.2020г. и
представените 6бр. фактури на клиент ЕТ“С.Г.“-гр.Н.П., с клиентски №*, аб.№12281087-
Н.П. 0//-165, аб.№12261091-Н.П., ул.“П.Х.“ 11//5, аб.№12261090-Н.П., ул.П.Х.“ 11//4 и аб.
№12281086, Н.П., ул.“П. 5//164, както следва: №№**********/09.04.2020г.,
**********/23.04.2020г., **********/11.05.2020г., **********/10.06.2020г.,
**********/09.07.2020г., **********/29.07.2020г., на ответния търговец е начислена за
заплащане консумирана електроческа енергия за периода 21.02.24.07.2020г. в размер общо
на 597.87лв, неизплатения остатък – 479.02лв..
По делото е назначена ССЕ, заключението по която сочи, че по проверени документи от
ищцовото дружество са налице просрочени, незаплатени задължения по фактури, издадени
за период от 09.04.2020г.-29.07.2020г. за консумирана енергия за обект с получател
ответника по делото в общ размер на 479.02лв., както следва: за обект гр.Н.П.,
ул.“П.Х.“№11, ап.4, аб.№*********-4.74лв., за обект гр.Н.П., ул.“П.Х.“№11, ап.5, аб.
№*********-14.90л., за обект гр.Н.П., ул.“П.“, аб.№12281086-165.42лв. и за обект гр.Н.П.,
Зеленчукова градина, аб.№12281087-293.96лв.. Размерът на мораторната лихва от датата на
падежа на всяко задължение до 13.08.2020г. върху просрочените задължения възлизал общо
на 11.64лв..
На 17.02.2020г., ответният едноличен търговец, с клиентски №**********, аб.
№12281087 с адрес гр.Н.П., ул.“П.“№12 е депозирал искане до „Енергоразпределение
Север“ за смяна на електромера. Посочил е, че е собственик на зеленчукова градина,
дейността му приключва на 30.09., таблото било изключено, а сметките продължавали да
бъдат същите като през летния сезон. Подписвайки искането същият е декларирал, че е
запознат с общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия, както и че
представляваното от него юридическо лице е фактически ползвател на имота.
2
С оглед искането е извършена проверка на обекта-Зеленчукова градина, ул.П.“№12, за
което на 24.02.2020г. е съставен констативен протокол . В протокола е отразено, че не са
констатирани неизправности на СТИ, схемата на свързване е вярна. Проверката е
извършена в присъствието на клиента-ЕТ“С.Г.“, който е подписал без възражения
протокола.
Съгласно приложената по делото справка от община Н.П. №262458/20.05.2021г., имот,
находящ се на ул. П.Х.“№11 и №11а е с идентификатор ПИ52009.501.1259-имот,
ПИ52009.501.1259.1-сграда, ПИ 52009.501.1259.2-сграда и ПИ52009.501.1259.3-сграда;
имотът, находящ се на ул.“П.“№12 е с идентификатор ПИ52009.21.685-имот, ПИ
52009.21.685.1-сграда, ПИ52009.21.685.2-сграда; имот на ул.“П.“№5 не може да бъде
идентифициран по КК на гр.Н.П..
Съгласно отразеното в придружително писмо на ЧСИ с рег.№*, по изп.д.
№2013*0400641 е извършено възлагане на недвижим имот , находящ се в гр.Н.П., ул.“П.Х.“,
но за недвижими имоти на ул.“П.“№12 и №5, не са издавани постановления за възлагане.
Издадени са постановления за възлагане на „Хипокрит“АД-гр.София на имот №000454,
находящ се в землището на гр.Н.П. с площ 3дка, съставляващ ПИ с идентификатор
№52009.21.454 с площ 3001кв.м. и на имот №021025 в землището на гр.Н.П., местност
„Аркарас“ с площ 3.399кв.м.-оранжерия, а съгласно КК на гр.Н.П., съставляващ имот
№52009.21.25., приложени по делото. И двете постановления са влезли в законна сила на
23.06.2016г..
Съгласно уведомление от 07.10.2021г. от ЧСИ с рег.№*, по изп.д.№641/2013г. не са
извършвани въводи във владение за продадените недвижими имоти, тъй като такова искане
от купувачите не било правено.
От приложената по делото справка от Службата по вписванията се установява, че
купувачът „Хипокредит“ АД е вписал извършените продажби, касателно ПИ с
идентификатор №52009.21.454 на 22.06.2016г., а касатерно имот №52009.21.25., на
21.06.2016г..
За имоти ПИ 52009.21.454 и ПИ52009.21.25, съгласно писмо на община Н.П. е посочено,
че същите не са в регулация.
Съгласно преставената справка от АГКК и справка от 19.10.2021г. от СВ, имотът на
адрес гр.Н.П., ул.“П.“№12/52009.21.685/ е собственост на трето лице
По делото са представени и общи условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на “Енерго-Про продажби”АД, общи условия на договорите за продажба на
електрическа енерргия на „Е-ОН България Продажби“АД,справка за потреблението и
извлечение по партидата на клиентски №**********, Н.С.К..
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:
Изложените от ищеца обстоятелства /ищцовото дружество твърди дължимост на сумата
479.02лв.-стойността на консумирана електрическа енергия за периода 21.02.2020г.-
24.07.2020г., за клиент ЕТ“С.Г.4 с клиентски №*, аб.№12281087, аб.№12261091, аб.
3
№12261090 и аб.№12281086 за обекти, находящи се в гр.Н.П., Ш. обл., отразена във
фактури №№**********/09.04.2020г., **********/23.04.2020г., **********/11.05.2020г.,
**********/10.06.2020г., **********/09.07.2020г., **********/29.07.2020г. и 11.57лв.-
мораторна лихва върху главницата от падежа на всяка фактура до 13.08.2020г./и заявения
петитум /претендира се установяване на тази дължимост по отношение на ответния
търговец/ дават основание на съда да приеме, че е сезиран с положителни установителни
претенции с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК, вр. с чл.79 и чл.86 от ЗЗД.
Доколкото е депозирана въззивна жалба единствено срещу решението в частта, с която е
призната дължимост на сума за консумирана електрическа енергия за сочения период за
обекти с абонатни №№12281086 и 12281087 в размер на 459.38лв.-главница и 11.37лв.-
мораторна лихва, то претенцията в тази й част- досежно дължимостта на сочените суми за
сочените абонатни номера и обекти е предмет на разглеждане в настоящото производство.
В случая, предявявайки положителен установителен иск, ищeцът твърди
съществуването на факти, които са породили вземането му към длъжника. Ето защо и в
негова тежест е да установи съществуването на тия факти, или в конкретния казус -
наличието на договорни отношения между страните за доставка на електрическа енергия
през процесния период за процесните обекти, обема на доставената електроенергия, както и
че нейната стойност е в претендирания размер, а по иска за дължимостта на лихвата за
забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата
изискуемост и че размерът му възлиза на заявената сума; съответно ответната страна - че е
изпълнила насрещното си задължение за заплащане на цената на доставеното количество
енергия.
Не се спори между страните, че са се намирали в облигационно правоотношение по
повод продажбата на ел.енергия за обекти с абонатни №№12281086 и 12281087. Установи
се също/ССЕ/, че стойността на консумираната и неизплатена електрическа енергия за
процесния период 21.02.2020г.-24.07.2020г. за обектите със сочените абонатни номера
възлиза на 165.42лв., съответно 293.96лв., или общо 459.38лв.. Ответният търговец
възразява, че тези обекти били продадени по изп.д.№641/2013г. на ЧСИ Д.З. още през
2016г., поради което и през правнорелевантния период не бил собственик и не владеел
същите, съответно не дължал цена за консумираната електроенергия.
Съгласно представените 2бр. постановления за възлагане на недвижим имот от
18.05.2016г. по изп.д.№641/2013г. на ЧСИ с рег.№*, за изнесени на публична продан имоти,
собственост на С.Г. С. и ЕТ“С.Г.“, на „Хипокрит“АД-гр.София са възложени: имот
№000454, находящ се в землището на гр.Н.П. с площ 3дка, НТП-Селско стопанство,
съставляващ ПИ с идентификатор №52009.21.454 с площ 3001кв.м.и имот №021025 в
землището на гр.Н.П., местност „Аркарас“ с площ 3.399кв.м.-оранжерия, а съгласно КК на
гр.Н.П., съставляващ имот №52009.21.25. И двете постановления са влезли в законна сила на
23.06.2016г..
По делото не са ангажирани надлежни доказателства досежно идентичността на
сочените имоти с обектите с аб. №№12281086 и 12281087, поради което и не може да се
4
направи категоричен извод, че имено продадените имоти са тези със сочените абонатни
номера.
Дори да се приеме, че именно сочените два имота са процесните/доколкото
процесуалният представител на ищцовото дружество заявява, че това са собствените на
ответния търговец имоти, но тъй като липсвали протоколи за въвод във владение по
отношение на купувачите, то техен ползвател бил останал ответникът/, то това
обстоятелство отново не освобожвата ответника от отговорност за заплащане на
консумираната електроенергия за процесния период.
Само за битовите клиенти, с оглед легалната дефиниция на понятието „битов клиент“ в
§ 1, т. 2а от ДР на ЗЕ/отнасяща се и за правоотношението по договора по чл. 97, ал. 1, т. 4
ЗЕ/, законът свързва качеството на длъжник на цената с качеството на собственик или на
носител на ограниченото вещно право на ползване върху електроснабдения имот, доколкото
доставяната енергия е „за собствени битови нужди“, като се изключват търговски или
професионални дейности.
Такова изискване-клиентът да е собственик или ползвател на електроснабдения имот,
законът не въвежда за небитовите клиенти /съгласно § 1, т.33а от ДР на ЗЕ, това е клиент,
който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за небитови нужди/.
В случая ответникът е търговец, като партидата му при ответното дружество е на
ЕТ“С.Г.“.
Представеното искане от 17.02.2020г. за клиентски №********** и аб.№12281087 до
„Енергоразпределение Север“ за смяна на електромера е от ЕТ“С.Г.“, като в същото се
излага, че дейността в зеленчуковата градина приключва на 30.09. С искането ответникът е
и декларирал, че представляваният от него търговец/непрецизно е посочено юридическо
лице/ е фактически ползвател на имота. В този смисъл и съгласно уведомление от
07.10.2021г. от ЧСИ с рег.№*, по изп.д.№641/2013г., включително и за имотите по сочените
по-горе постановляния за възлагане, не са извършвани въводи във владение. Всичко това
налага извод, че доставяната в обектите енергия е била ползвана от ответника и то за
търговска дейност – като противното нито се твърди, нито се установява по делото. Нито се
твърдят, нито се доказват по делото различни от типичните за предназначението на вещта
/зеленчукова градина,оранжерия/ нужди.
Ответният търговец не ангажира доказателства досежно изгодния за него факт, че е
погасил претендираните суми.
Искът в частта за установяване дължимостта на сумата 459.38лв.- стойността
консумирана електрическа енергия за периода 21.02.2020г.-24.07.2020г. за обекти с
абонатни №№12281086 и 12281087 се явява основателен и следва да бъде уважен.
Доколкото акцесорната претенция следва съдбата на главната, основателна и доказана се
явява и претенцията за заплащане на мораторна лихва върху сочената главница/11.37лв./.
Първоинстанционното решение в обжалваната му част се явява правилно и следва да
5
бъде потвърдено, макар и не изцяло по изложените в него съображения.
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, жалбоподателят следва да заплати
на въззиваемата страна разноски в размер на 100лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260135/15.11.2021г. по гр.д.№1156/2020г. на НПРС в
частта, с която е признато за установено по иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във
вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД, по отношение на ЕТ „С.Г.“-гр.Н.П., представлявано от С.Г. С., че
вземането на “Енерго – Про продажби”АД-Варна, за сумата от 459,38лв. главница и
вземането за сумата от 11,37 лв. законна лихва от 21.04.2020 г. до 13.08.2020г., за които е
издадена заповед за изпълнение №439/28.08.2020г. по ч.гр.д.№833/2020г. на НПРС, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 26.08.2020 г.
до окончателното изплащане на сумата, съществува и са присъдени деловодни разноски.
В останалата, необжалвана част, решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА ЕТ „С.Г.“-гр.Н.П., представлявано от С.Г. С. да заплати на “Енерго – Про
продажби”АД-Варна, деловодни разноски в размер на 100лв.-юрисконсултско
възнаграждение.
На основание чл.280, ал.3 от ГПК, решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6