Р Е Ш Е Н И Е
Номер 14.05.2021 година град С.З.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският
окръжен съд Търговско
отделение
На 03.02.
2021 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ТРИФОНОВА
СЕКРЕТАР: Даниела Калчева
изслуша докладваното от съдията ТРИФОНОВА
т.дело № 371 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с
правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата
молба е посочено, че в резултат на ПТП са причинени телесни увреждания на
ищеца К.Л.Н., на 10 години.
Изложени са обстоятелства, че на 12.11.2018 г., около
15:00 ч. в общ. С.З., по път 5701, при управление на моторно превозно средство
- т.а. марка и модел „Фиат Дукато“, с peг. № ***, управляван от водача М.Б.М.,
нарушил правилата за движение по пътищата и блъснал пешеходеца К.Л.Н., в
следствие на което са му причинени телесни увреждания.
По случая е образувано ДП № 14/2019 г. по описа на
ОСлО при ОП С.З., пр.пр. № 4927/2018 г. по описа на РП С.З., производството по
което към момента не е приключило с окончателен съдебен акт. Изложено е, че
причина за настъпване на процесното ПТП и вредните общественоопасни последици
от него е виновното нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на
водача М.М.. Сочи се, че в случая съществува пряка причинна връзка между
деянието на водача М.М. и настъпилите общественоопасни последици - причинените
телесни увреждания на К.Л.Н..
Посочено е, че за увреждащият т.а. с peг. № ***,
управляван от водача М.Б.М. има сключена застраховка “Гражданска отговорност” с
ответника, з.п. BG/02/117003196380 от дата 06.12.2017 г., със срок на валидност
една година, считано от 09.12.2017 г. до 08.12.2018г., валидна към датата на
настъпване на застрахователното събитие - 12.11.2018г. Отбелязано е, че по
силата на този договор, застрахователят покрива отговорността на застрахованите
лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица,
свързани с притежаването и използването на МПС, съгласно чл. 492 от КЗ в размер
на 10 000 000 лв., която сума представлява минималният размер на обезщетението
за неимуществени вреди по задължителната застраховка “Гражданска отговорност”
на автомобилистите.
Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, пострадалият е
предявил претенциите си за изплащане на обезщетение пред ЗД “Б.И.“ АД и е
представил всички документи, с които разполага, получена от застрахователя с
о.р. на 03.01.2019г. По случая е заведена щета № **********, по която
застрахователят в законоустановения срок не е предложил за плащане обезщетение.
Сочи се, че в случая са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ЗД
“Б.И.“ АД за причинените неимуществени и имуществени вреди на ищеца.
В резултат на процесното ПТП пострадалият К.Н. е
получил следните травматични увреждания: 1/ Фрактура на лява темпорална кост;
2/ фрактура на зигоматична кост; 3/ Екстракараниален хематом в ляво темпорално;
4/ малки епидурални хематоми в ЛГМХ 5/ главоболие, главозамайване, загуба на
съзнание, след инцидента - неадекватен; 6/ Охлузвания, синини, отоци в областта
на главата и тялото; 6/ психически стрес.
Изложено е, че след инцидента на 12.11.2018 г.
пострадалият е приет по спешност за лечение в УМБАЛ „***“ АД - гр. С.З. с
мозъчно сътресение и съмнения за контузия на мозъка и счупване на черепа. При
приема е с оплаквания от болки по тялото, крайниците и главата, загуба на
съзнание, оплаква се от главоболие и главозамайване. Извършени са му
изследвания, консултативни, контролни прегледи, рьо графия. След проведено
изследване е установено: фрактура на лява темпорална кост; фрактура на
зигоматична кост, екстракараниален хематом в ляво темпорално, малки епидурални
хематоми в ЛГМХ. Проведено е оперативно лечение с голям обем и сложност,
извършена е темпоропариетална краниотомия, евакуиран е епидурален хематом На
26.11.2018 г. пострадалият е изписан от болницата с препоръки за контролни
прегледи, проследяване от ОПЛ, да се освободи от учебни занятия и от спорт за
30 дни. Уврежданията са довели до реално животозастрашаващо състояние.
Наведени са твърдения, че в резултат на уврежданията,
получени от процесното ПТП, К.Н. търпи силни болки и много страдания.
Възстановяването от получените при процесното ПТП увреждания продължава и към
настоящия момент, не се чувства добре физически и емоционално. Вследствие на
инцидента, пострадалият е получил Фрактура на лява темпорална и зигоматична
кост; Екстракараниален хематом в ляво темпорално; малки епидурални хематоми в
ЛГМХ; главоболие, главозамайване, загуба на съзнание, след инцидента -
неадекватен; охлузвания, синини, отоци в областта на главата и тялото;
психически стрес. Съществувала е реална опасност за живота на детето. Преди
процесното ПТП, К. е бил в отлично здравословно състояние, бил е изключително
активно дете, не е имал здравословни оплаквания, но след инцидента животът му
се променя. Изпитва цялостен дискомфорт вследствие на получените травми, както
и последващи болки, които продължават и към настоящия момент, възстановяването
му не е приключено, за дълго време е бил напрегнат, с нарушения на съня, като
не е в състояние да се натоварва психически, като оплакванията продължават и
към днешна дата и към настоящия момент не е налице възстановяване от травмите,
има отражение и за физическото и за психическото здраве. Твърди се, че
получените при ПТП травми се отразяват негативно върху социалния му живот,
детето за продължителен период от време следва да спазва режим, лишава се от
контакти с деца, от обичайните си активни занимания, от възможността да гледа
телевизия, телефон, както и да чете. Сочи се, че към настоящия момент
пострадалия все още не се е възстановил от причинените при инцидента
увреждания. Дългият период на лечение е бил причина детето К.Н. да не посещава
учебни занятия за известно време, като се е наложило да взима допълнителни
часове и въпреки това успехът му е спаднал. Лишен е бил и от любимото му
занимание - да спортува, което е станало причина той да се затвори в себе си и
да не контактува пълноценно със своите съученици и приятели.
Заявено е, че причинените неудобства, болки и
страдания на пострадалия следва да бъдат компенсирани. Безспорно
неимуществените вреди имат по-голямо значение и съответно се оценяват
по-високо. Отбелязано е, че паричното обезщетение, разбира се, не може да
замести накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на
други нужди, което до известна степен би могло да компенсира страданието и да
постигне някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици
от претърпените телесни увреждания. Посочено е, че обезщетението за
неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем
психическите и емоционални болки, страдания, неудобства и изобщо нематериалните
последици от извършеното престъпление.
Сочи се, че вредите на ищеца са в резултат виновното
поведение на водача на увреждащия т.а. М.Б.М., а за причинените от него вреди
отговаря ответника по делото ЗД “Б.И.“ АД. Изложени са аргументи, че съгласно
чл. 432 от КЗ увреденият има право на пряк иск срещу застрахователната компания
отговорна по задължителната застраховка “Гражданска отговорност”, поради което
за ищеца е налице правен интерес да иска от съда определяне на справедлив
размер на обезщетението за причинените неимуществени и имуществени вреди.
Изложено е, че претендираната сума е съобразена от една страна с принципа на
справедливост, с оглед действително претърпените болки и страдания от
причинените травматични увреждания, а от друга страна с лимита на отговорност
на застрахователната компания по ЗГО и съдебната практика при компенсиране на
вреди от този вид.
Моли, съда да осъди ответника ЗД “Б.И.“ АД, да заплати
обезщетение на К.Л.Н. в размер на 25 500 лв., частичен иск от 150 000 лв., за
причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания, вследствие на причинените му телесни увреждания при процесното ПТП.
Претендира законна лихва, считано от 19.11.2018 г. -
датата на която изтича срока по чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр с.чл. 430, ал. 1 от КЗ
за всяка една от сумите, до окончателното изплащане.
В съдебно
заседание от 03.02.2021 г. съдът е допуснал увеличение на предявения иск от
25 500 лв. на 100 000 лв., като частичен от 150 000 лв.,
представляващи причинените неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки и страдания в следствие на причинени
телесни увреждания на малолетния при процесното ПТП, ведно със законната
лихва, считано от 19.11.2018г. до окончателното изплащане.
Претендира за направените по делото разноски и
адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА с ДДС, тъй като
адвокатът е регистриран по ЗДДС, като моли да се счита настоящата молба за
списък на разноски.
Ответникът е депозирал по делото в срок отговор на исковата молба, с който счита исковата молба за нередовна, а предявените
искове по същество неоснователни, необосновани, недоказани и прекомерно
завишени по размер, поради което оспорва изцяло ищцовата претенция (главен и
акцесорен иск), както по тяхното основание, така и по размер, както и
изложените в исковата молба твърдения и наведени обстоятелства.
Изложени са следните съображения:
Счита, че исковата молба е нередовна - не отговаря на
изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, поради което моли, съдът да
остави производството по делото без движение, по следните съображения:
Заявено е, че в исковата молба не са изложени точно,
ясно и изчерпателно всички релевантни за възникването на правото на обезщетение
факти. Липсва пълно описание на процесното ПТП, в резултат на което се твърди,
че са причинени неимуществени вреди.
Сочи, че исковата молба не отговаря на изискването на
чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК - да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се
основа искът. Повод за това становище, дава безспорно наложеното изискване за
закона, ищецът да посочи фактическите обстоятелства, на които се основава искът
и които позволяват да се индивидуализира твърдяното от него субективно право
или правоотношение, чиято защита претендира, което разбира се следва да бъде
сторено по начин, щото ответникът да има достатъчно информация, за да може да
изрази становището си по иска и да направи съответни възражения. В тази посока,
ответникът посочва позицията на ВКС - Определение № 75 от 23.03.2016год. по т.
д. № 1310/2015год., II т. о. и Определение № 616 от 16.08.2010год. по ч. т. д.
№ 455/2010год., II т. о.
Счита, че в исковата молба не е описан механизма на
настъпилото ПТП. Липсва каквото и да било изложение и посочване на факти и
обстоятелства, от които да стане ясно по какви причини е настъпило процесното
ПТП. Намира, че от съдържанието на исковата молба не е видно къде по път 5701 е
станало ПТП, в каква посока се е движил процесния лек автомобил, в каква посока
и къде се е движил пострадалият К.Н., по каква причина е станало самото ПТП,
кои правила за движение по пътищата е нарушил водача на товарен автомобил „Фиат
Дукато", с peг. № *** - М.Б.М., както и други релевантни факти.
Твърди се, че непосочването на горните обстоятелства
без съмнение не позволява на ответника да вземе становище и да възрази по иска
в тази му част. Отбелязва, че в исковата молба по никакъв начин не е изяснено
дали за твърдяното ПТП има лице, водач на ППС, който с противоправното си
поведение е станал причина за настъпване на инцидента. Посочва, че с исковата
молба не са и представени доказателства относно виновността на застрахован в
ответното дружество водач. Тази липса е дала и повод застрахователното
дружество да откаже доброволно уреждане на спора по реда на чл. 380, ал. 1 КЗ.
Изложено е, че фактът, че не са представени доказателства в тази насока, влече
със себе си невъзможност за ответното дружество да разбере дали за настъпването
на твърдяното ПТП е налице противоправно поведение на водач на ППС, което от
своя страна води до невъзможност за осъществяването на реална и ефективна
защита - формулиране на възражения и формиране на доказателствени искания.
Ответникът твърди, че обстоятелствената част на
исковата молба е непълна, тъй като липсват конкретни и ясни твърдения относно
правно - релевантните факти, на които ищецът основава правото си. Този порок в
исковата молба препятства възможността на ответното дружество да формира в
пълнота представа за търсената от ищеца защита.
Счита, че исковата молба е нередовна, поради което,
моли, съдът да я остави без движение за отстраняване на посочените недостатъци.
Ответникът взема следното
становище по основателността на предявените искове:
Оспорва изцяло ищцовите претенции, както по тяхното
основание, така и по размер, както и изложените в исковата молба твърдения и
наведени обстоятелства.
Заявява, че предявените искове са неоснователни,
необосновани и недоказани, прекомерно завишени по размер, поради следните
съображения:
Твърди, че ЗД „Б.И.“ АД не е дало повод за завеждане
на настоящото дело и не му е дадена възможност да определи и изплати
застрахователно обезщетение. Законният представител и родител на пострадалия -
ищец по делото не е изпълнил посочените в чл. 498, ал. 2 КЗ свои задължения -
да представи на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите на виновния водач документите, с които
разполага и които са свързани със застрахователното събитие и причинените
вреди. Във връзка с твърдяното ПТП, настъпило на 12.11.2018 год., около 15.00
часа в община С.З., по път 5701, в следствие на което ПТП, пострадалият К.Л.Н.
получил телесни увреждания, в ЗД „Б.И.“ АД и по подадено заявление за изплащане
на застрахователно обезщетение е образувана застрахователна преписка и заведена
щета № **********. Посочено е, че с предявената извънсъдебно претенция са
представени единствено Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от
12.11.2018год. и Справка за наличие на гражданска отговорност. Твърди се, че на
застрахователното дружество не е представен нито един документ, установяващ
виновността на застрахован в ответното дружество водач. В тази връзка, с писмо
изх. № НЩ- 510/22.01.2019год. до молителя - настоящ ищец, застрахователното
дружество е поискало да се представят влязъл в сила акт, доказващ виновността
на водача, управлявал МПС, застраховано в Застрахователно дружество „Б.И.“ АД,
както и други документи във връзка с твърдяното за настъпило ПТП. Сочи се, че
във връзка с това писмо, са представени единствено Удостоверение за раждане на
пострадалия и Епикриза към ИЗ 23100 на Клиника по неврохирургия при УМБАЛ „***“
АД - С.З.. Исканите от застрахователя документи не са били представени, не е
бил представен и влязъл в сила акт, доказващ виновността на водача, управлявал
МПС, застраховано в Застрахователно дружество „Б.И.“ АД. По този начин,
ответникът сочи, че увреденото лице, в случая неговият законен представител и
родител не е изпълнил визираните в чл. 498, ал. 2 от КЗ свои задължения.
Наведени са твърдения, че с предявената искова молба,
по повод на която е образувано настоящото производство, отново не са
представени доказателства, установяващи виновността на водача на товарен
автомобил „Фиат Дукато", с peг. № *** и въобще на водач на МПС,
застраховано в ЗД „Б.И.“ АД. Ответникът счита, че в конкретния случай, не е
установена и доказана виновността на водач управлявал участващо в ПТП МПС и
застраховано при ответното застрахователно дружество. Отделно от това сочи, че
в представения с исковата молба Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
от 12.11.2018год. не са посочени обстоятелства и причини за ПТП - посочено е, че
са в процес на изясняване, не е посочено по отношение на кой участник в ПТП е
взето отношение, като е отразено само, че е образувано ЗМ 215 от
12.11.2018год., които обстоятелства поставят под въпрос наличието на виновен за
настъпване на ПТП водач на ППС. Нещо повече, без каквито и да било данни и
доказателства, М.Б.М., предварително е обявен от ищеца, за виновният водач
станал причина за настъпването на процесното ПТП. Посочва, че не е налице
влязла в сила присъда, която да установява дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
Оспорва твърдението, че в резултат от настъпилото
пътно - транспортно произшествие за пострадалия - малолетен К.Л.Н. са настъпили
описаните в исковата молба неимуществени вреди или ако са възникнали, то не
обосновават размера на исковата претенция.
Оспорва твърдението, че възстановителния процес при
ищеца е бил по-продължителен в сравнение с нормалния възстановителен процес при
подобни увреждания.
Оспорва твърдението, че и към настоящия момент
пострадалият - малолетен К.Л.Н. все още не е възстановен от причинените при ПТП
от 12.11.2018г. телесни увреждания.
Оспорва твърденията за интензитет и проявлението на
настъпилите неимуществени вреди, твърденията за периода, през който са търпени,
като оспорва и твърдението за настъпване на такива вреди, които да обосновават
размера на исковата претенция.
Твърди, че пътнотранспортното произшествие от
12.11.2018год., при което е пострадал малолетния К.Л.Н., ЕГН ********** е
настъпило при следните обстоятелства и последователност:
На 12.11.2018г. товарен автомобил „Фиат Дукато",
с peг. № ***, управляван от водача М.Б.М. се движил по второклА. републикански
път II - 5701, свързващ град С.З. и град Р., като пътя последователно минава
през селата Могила и С.;
на същата дата пострадалият - малолетен К.Л.Н., ЕГН **********,
заедно със своя по - голям брат се намирали между предпазната ограда и
ограничителната пътна система (мантинела) в срединната част на пътен надлез,
находящ се на път II - 5701, километър 4 + 000 между селата Могила и С., под
който надлез минава АМ „Тракия“;
около 15.00 часа, товарният автомобил „Фиат
Дукато", с peг. № ***, управляван от водача М.Б.М.,***, навлязъл в зоната
на пътния надлез по път II - 5701. В това време пострадалият - малолетният К.Л.Н.,
ЕГН ********** преодолял ограничителната пътна система и предприел нерегламентирано
пресичане на пътното платно в посока от запад на изток. Поради внезапното
навлизане на детето на пътното платно, водачът на автомобил „Фиат Дукато",
с peг. № *** не успял да задейства спирачната система, поради което между
автомобила и пешеходеца настъпил удар, в резултат на който К.Л.Н. получил
телесни увреждания.
В тази връзка, ответникът оспорва твърдението за
изключителна вина на водача на товарен автомобил „Фиат Дукато", с peг. № ***
- М.Б.М. за настъпването на твърдените в производството вреди, като навежда
довод за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото дете,
което е допринесло за настъпване на вредоносния резултат неправилен престой на
пътно съоръжение (надлез), неправилно пресичане на пътното платно, както и
поради неупражнен върху него надзор от родителите му - А.К.П. и Лазар Н.
Йорданов.
Твърди съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалия - малолетен К.Л.Н., като поддържа, че причина за настъпване на
претендираните вреди са и извършени от него нарушения на разпоредбите на Закона
за движение по пътищата, изразяващи се в пресичане на пътното платно извън
населено място, без да възприеме цялостната пътна ситуация, т.е. при неупражнен
визуален контрол към посоката на движение, от която са идвали автомобили, както
и пресичане на пътното платно след прескачане на ограждение от парапет
(ограничителна система), включително и предприето внезапно пресичане на
платното за движение. Твърди се, че принос за настъпване на ПТП има ищецът,
който в нарушение на чл. 113, ал. 1, т. 1 и т. 4 ЗДвП, както и на чл. 114, т.1 ЗДвП при предприетото пресичане на пътното платно не е съобразил разстоянието
до приближаващото превозно средство и неговата скорост на движение, пътната
обстановка, а също така и непозволено е прескочил ограждение на пътното платно.
Наред с това, ответникът сочи, че ищецът е навлязъл внезапно на платното за
движение и го е пресякъл на нерегламентирано за този участък от пътя място.
Според ответника, с това си поведение, нарушавайки разпоредбата на чл. 113, ал.
1, т. 1 и т. 4 ЗДвП, както и на чл. 114, т. 1 ЗДвП ищецът сам се е поставил в
превишен риск спрямо нормалния и е създал предпоставките за осъществяване
механизма на произшествието.
Счита, че ако ищецът бе спазил правилата на чл. 113,
ал. 1 т. 1 и т. 4 ЗДвП, както и на чл. 114, т. 1 ЗДвП, не би се стигнало до
настъпване на вредоносния резултат. В тази връзка, ответникът заявява, че
травмите на ищеца са настъпили като резултат и от неговото собствено виновно
поведение, осъществено в нарушение на посочените императивни правни норми.
Заявява, че съпричиняването от страна на ищеца е в пряка причинно - следствена
връзка с тежестта на получените от него увреждания. Спазването на горепосочените
правни норми би осуетило изцяло или поне значително би ограничило тежестта на
твърдяните от ищеца претърпени телесни увреждания.
Отделно от наведените по - горе съображения,
ответникът твърди, че съпричиняване на вредоносния резултат е налице и на още
едно, самостоятелно основание.
Изложено е, че съгласно чл. 125, ал. 3 от Семейният
кодекс, родителят осигурява постоянен надзор по отношение на малолетното си
дете и подходящ контрол на поведението на непълнолетното дете. Всеки от
родителите е носител на всички права и задължения и може да ги упражнява в
пълен обем. Сочи, че видно от представеното като писмено доказателство по
делото Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №
231/11.02.2008год. на Община С.З., майката и бащата на пострадалото дете са
легитимирани да упражняват родителски права и задължения и по - конкретно -
родителски надзор по отношение на малолетния ищец. Излага аргументи, че
съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 8 от ЗЗакрД, родителите, настойниците, попечителите
или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да не оставят без
надзор и грижа децата до 12 - годишна възраст, ако с това се създава опасност
за тяхното физическо, психическо и нравствено развитие.
Посочено е, че от представения с исковата молба
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица е видно, че пътното произшествие
е настъпило на второклА. републикански път II - 5701, свързващ град С.З. и град
Р.. Следователно, малолетният пострадал Н. се е намирал извън населено място, а
от друга страна съобразно твърденията на ответника, се е намирал и на пътен
надлез, като внезапно е предприел пресичане на пътното платно, след като е
прескочил предпазно съоръжение. Налага се извод, че за да се намира на пътно
платно, извън населено място, детето е допуснато на това място от своите
родители, тъй като те определят и отговарят за това къде се намира детето им.
Сочи се, че надзорът на родителите е определящ за това, какво ще е поведението
на детето и поради това е обвързан като съдържание с настъпилия вредоносен
резултат, защото този резултат е можело да бъде осуетен при полагането на грижи
от страна на родителите на пострадалото дете така, че то да не бъде допускано
на път, находящ се извън населено място, както и да му бъде внушена
потенциалната опасност и да му бъде обърнато специално внимание при наличие на
пътно платно и автомобили. В конкретния случай, ответникът сочи, че към момента
на настъпване на процесното произшествие детето се е намирало на пътен надлез
по републикански път II - 5701, километър 4 + 000 и само е предприело пресичане
на пътното платно, след като е прескочило защитно съоръжение. Според ответника,
тези обстоятелства се намират в пряка причинно - следствена връзка с настъпилия
вредоносен резултат, тъй като при придружаване на детето от родител или друг
възрастен, на който е възложено да упражнява надзор върху него не би се
стигнало до извършването на всички описани по - горе неправомерни действия,
осъществени от детето. Посочено е, че в случая, разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД намира приложение, тъй като пострадалото дете е допринесло за настъпването
на вредоносния резултат поради неупражнен върху него надзор от родителите му,
които не са положили дължими грижи за предотвратяване на вредоносния резултат -
Тълкувателно решение № 88/12.09.1962гна ОСГК на ВС. Твърди се, че действайки по
този начин, а именно допускане на собственото си дете да се движи извън
населено място без пълнолетен придружител - по пътен надлез по републикански
път II - 5701, знаейки, че такова действие е в разрез с установените норми за
сигурност и безопасност на пътя, родителите не са упражнили родителски надзор,
с който да предотвратят нараняване на детето им и така са допринесли за
настъпването на вредата. Изложено е, че деликтната отговорност, съгл. чл. 51,
ал. 1 ЗЗД, обхваща всички вреди - имуществени и неимуществени, които са
настъпили в правната сфера на увреденото лице като пряка и непосредствена
последица от виновното и противоправно поведение на деликвента. Когато вредите
се намират в причинно - следствена връзка и с поведението на самия увреден,
законът - чл. 51, ал. 2 ЗЗД, предвижда възможност за намаляване на дължимото
обезщетение, съразмерно на действията и бездействията, с които пострадалият е
допринесъл за увреждането. Причинно - следствената връзка е обективен факт,
поради което приложението на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не е обусловено от
субективното отношение на пострадалия към настъпването на деликта и
произлезлите от него неблагоприятни последици. Вината на пострадалия не е
елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и с оглед на това
способността на увредения да действа разумно и да предвижда евентуалните
негативни последици от своите действия и бездействия са правно ирелевантни за
института на съпричиняването. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице
винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за
осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на
увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Посочено е, че
обективният характер на съпричиняването е признат изрично от Върховния съд в
ППВС № 17/1963год. - т. 7, което има характер на задължителна съдебна практика
по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. С цитираното постановление Пленумът на
Върховния съд е приел със задължителна за съдилищата в Република България сила,
че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено
наличието на причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен
резултат. Съобразно конкретните обстоятелства, разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД се прилага и в случаите, при които малолетно дете допринесе за настъпване
на резултата, независимо от неспособността на тези субекти да действат разумно.
Сочи се, че малолетното дете се е намирало на пътен надлез по републикански път
II - 5701, без упражнен родителски надзор, поради което в този смисъл е налице
съпричиняване от страна на пострадалото дете, т.е. налице са предпоставките на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на определеното обезщетение. Твърди се, че
намирайки се на пътен надлез, извън населено място и предприемайки
нерегламентирано пресичане на пътното платно, при неупражнен от родителите
контрол върху безопасността и сигурността на детето, малолетният пострадал е
допринесъл с поведението си за настъпване на вредоносния резултат.
Заявено е, че независимо от допуснати от виновния
водач нарушения на правилата на ЗДвП, вредите не биха настъпили, ако детето не
бе пребивавало на пътен надлез, извън населено място и не бе предприело
нерегламентирано пресичане на пътното платно. Възможността за възприемане на
детето и за предотвратяване на удара е относима към вината и противоправността
в поведението на водача, но не изключва съпричиняването от пострадалия.
Посочено е, че ирелевантна за съпричиняването е и
неспособността на увреденото дете да съзнава обществената запретеност на
постъпката си и да предвиди вредоносния резултат, поради което отсъствието на
вина не рефлектира върху основателността на заявеното възражение по чл. 51, ал.
2 ЗЗД.
Самостоятелно, ответникът прави възражение за
съпричиняване на вредите от страна на пострадалото дете при осъществяване
механизма на ПТП, като в тази връзка оспорва твърденията, че заявените с исковата
молба травми и съответно - неимуществени вреди са възникнали единствено поради
виновните действия на водачът на товарен автомобил „Фиат Дукато", с peг. №
***- М.Б.М..
Оспорва размера на предявения иск за неимуществени
вреди, като счита същия за недължим, респ. за прекомерен и в противоречие с
принципа за справедливост, проглА. в чл. 52 ЗЗД. Счита, че предявената по
настоящото дело претенция за неимуществени вреди е завишена с оглед
обществените критерии за справедливост и обстоятелствата, при които е настъпило
твърдяното ПТП. Твърди, че обезщетението, което се претендира, не отговаря на
действителната вреда, като е прекомерно и не се подкрепя от фактическата
обстановка, представените доказателства по делото и не съответства с изискването
за справедливост, заложен в чл. 52 ЗЗД, трайната съдебна практика (ППВС №
4/1968г) и неблагоприятните последици от настъпилото пътнотранспортно
произшествие за ищеца. Излага аргументи, че разпоредбата на чл. 52 ЗЗД
предвижда, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Сочи, че законът дава възможност на увредения да получи
удовлетворение в пари щом друго възмездие не може да получи, стига вредата му
да е действителна и сериозна. Понятието справедливост не е абстрактно понятие.
То е свързано с преценката на редица конкретно обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне от съда размера
на обезщетението. При определяне на обезщетението, съдът следва да отчете още
един фактор, а именно - конкретните икономически условия към момента на
увреждането (решение на ВКС 83-2009-11 т.о. по търговска дело 795/2008г и
решение 1-2012-11 на т.о. по търговско дело 299/2011г, с което ВКС се е
произнесъл с решение постановено по реда на чл. 290 ГПК). С оглед твърденията
по основанието на предявената претенция и предвид приложените доказателства,
ответникът поддържа, че претендираната парична сума за обезщетение за причинени
неимуществени вреди е в изключително завишен размер, за да доведе до репариране
на нематериални вреди в техния действителен размер, каквото е изискването на
закона.
Намира, че представените с исковата молба медицински
документи не обосновават претендирания размер на обезщетение за неимуществени
вреди. Посочва, че от представената с исковата молба Епикриза към ИЗ № 23100,
издадена от УМ БАЛ „***" АД - С.З., е видно, че във връзка с процесното
ПТП, на пострадалия е била направена операция, при която е премахнат епидурален
хематом и е извършена фиксация на установената фрактура със съответните шевове.
Болничният престой на ищеца е бил 14 дни, след което същият е бил изписан с
подобрение и без усложнения. Счита се, че не са налице медицински документи,
обвързани с проследяване на здравословното състояние на пострадалия след
изписване от болницата, както и документи относно възстановителни и
рехабилитационни процеси, което предполага, че след изписването от болницата
пострадалия се е възстановил напълно, като не се е наложило допълнително
лечение. Следователно, възстановителният процес е протекъл нормално, както
обичайно протича при подобен вид увреждания.
Наведени са твърдения, че с исковата молба не са
представени и доказателства за проведена медикаментозна терапия и/или посещения
при психотерапевт във връзка с твърденията за нарушения в психичното здраве на
малолетния ищец, което да е влошено вследствие на ПТП, което води до извод, че
такива не са били провеждани. Обръща внимание, че следва да бъде отчетен и
факта, че от настъпване на произшествието е изминал период от близо една година
и половина, период през който пострадалият вече се е възстановил напълно.
Счита, че претендираното обезщетение за причинени
неимуществени вреди вследствие на получените травматични увреждания в размер на
25 500 лв., частичен иск от 150 000 лв., не отговаря на действително и реално
претърпените от ищеца болки и страдания от причинените му вследствие на
процесното ПТП травматични увреждания, на заложения в чл. 52 ЗЗД принцип за
справедливост и не е съобразено, както със съдебната практика по сходни казуси,
така и с наличието на съпричиняване от страна на пострадалия.
Оспорва изцяло иска за присъждане на лихва по
претенцията за неимуществени вреди - като неоснователен, по съображенията за
неоснователност на главния иск.
Оспорва, при основателност и доказаност на главният
иск, началният момент, от който се претендира лихвата - от 19.11.2018г. -
датата на която изтичал срока по чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр чл. 430, ал. 1 от КЗ.
Изложено е, че когато увреденият не е изпълнил задължението си да уведоми
застрахователя за причинените вреди и не е потърсил по извънсъдебен ред
доброволно уреждане на спора, изпада в забава в качеството си на кредитор,
което от своя страна освобождава длъжника (застрахователя) от последиците от
неговата забава. Намира, че същото важи и когато претендиращият застрахователно
обезщетение не е предоставил всички необходими документи, въз основа на които
застрахователят да може да прецени всички релевантни за случая обстоятелства. В
конкретния случай се сочи, че ответното дружество е било сезирано с искане за
изплащане на застрахователно обезщетение с писмена застрахователна претенция.
Тъй като същата не е била придружена от всички документи, имащи значение за
установяване на основателността на претенцията, с писмо изх. № НЩ -
510/22.01.2019год. (представено с исковата молба), от ищеца е било изискано да
представи допълнително документи - влязъл в сила акт, доказващ виновността на
водача, управлявал МПС, застраховано в Застрахователно дружество „Б.И.“ АД,
съдебномедицинска експертиза, автотехническа експертиза, медицинска
документация, удостоверяваща получените увреждания и др. Такива доказателства
обаче не са представени. Посочено е, че с молба вх. № ОК -
553660/30.08.2019год. са представени единствено удостоверение за раждане на
дете и Епикриза, ИЗ 23100/2018год., издадена от УМБАЛ „***“ АД - С.З., които
документи далеч не са достатъчни да изпълнят указанията, дадени от
застрахователното дружество. С писмо изх. № НЩ - 7143/15.11.2018год., ответното
дружество отново е поискало от ищеца да представи по - горе посочените
документи, но други такива, освен тези депозирани с молба вх. № ОК -
553660/30.08.2019год. в застрахователната компания не са предоставени.
Счита, че при евентуална основателност на исковата
претенция, лихва би могла да се претендира от датата на завеждане на исковата
молба пред съда.
Моли, съда да се произнесе с решение, с което да се
отхвърли изцяло предявеният от А.К.П., в качеството й на майка и законен
представител на малолетното дете К.Л.Н. иск за претърпени от К.Л.Н.
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие
на причинени телесни увреждания, настъпили в резултат на ПТП от 12.11.2018год.,
като неоснователен и недоказан.
Алтернативно моли, в случай, че съда счете за
основателни исковите претенции, то да намали размера на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди, тъй като претендираният размер не
кореспондира с принципа на справедливостта и установената съдебна практика и не
се доказват твърдените за претърпени в исковата молба травми от пострадалия К.Л.Н..
Ако все пак настоящия съдебен състав, намери за установено наличието на
твърдените неимуществени вреди, ответникът моли, да се определи размера на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди като се съобрази с принципа на
съразмерност и справедливост заложен в чл. 52 ЗЗД, както и с оглед разпоредбата
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД вземе предвид съпричиняването от страна на ищеца.
Моли, да се присъдят на ЗАД „Б.И.“ АД всички съдебни и
деловодни разноски, в това число и адвокатски хонорар, свързани с настоящото
исково производство.
Моли, в случай, че частично се уважат исковите
претенции, да му се присъдят съдебни и деловодни разноски, в това число и
адвокатски хонорар съразмерно на отхвърлената част от иска.
Моли, да му се присъдят разноски по компенсация.
Претендира за направените разноски по делото,
включително и за адвокатско възнаграждение.
Постъпила е допълнителна
искова молба, с която се оспорват всички възражения на ответното дружество,
като неоснователни и недоказани.
Сочи се, че невярно е посоченото от
ответника, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1, т.4 и
т.5 от ГПК. Посочено е, че в обстоятелствената част на същата са изложени
твърдения за фактическата обстановка по делото, като и е описан механизма на
ПТП. В ИМ е посочена и причината за настъпване на ПТП и вредните
общественоопасни последици, а именно виновното и противоправно поведение на
водача на л.а. М.М., за установяването на което, е поискано издаване на СУ за
снабдяване с материалите от ДП.
Отбелязано е, че механизмът за настъпване на
процесното ПТП не е част от фактическия състав на непозволеното увреждане и
като такъв не подлежи на доказване в настоящето производство. Предвид и факта,
че вината се предполага до доказване на противното, с оглед установената
презумпция за вина, счита се, че не е в тежест на ищеца да доказва
обстоятелства от механизма.
С оглед обстоятелството, че ответното
дружество не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение, респ.
наличието на валидна застрахователна полица „Гражданско отговорност“ за
увреждащия товарен автомобил, моли на основание чл.146, ал.1, т.4 от ГПК, да се
обяви това обстоятелство за безспорно и ненуждаещо се от доказване.
Оспорва всички възражения на ответното
дружество, като незаконосъобразни, неоснователни и недоказани.
Намира за неоснователни изложените от
ответното дружество доводи във връзка с предявената пред него претенция и
непредставяне по нея на исканите документи, с оглед на което същото не било
дало повод за завеждане на настоящото производство. Отбелязва, че съгласно
разпоредбата на чл. 107, ал. 1 от КЗ, на застрахователя му се дава право да
получи необходимата информация, съхранявана от органите на МВР, разследващите
органи, другите държавни органи, личния лекар, лечебните и здравните заведения
и от лицата, които имат право да удостоверяват настъпването на обстоятелствата
за установяване на застрахователното събитие и причините от него, както и да
получава заверени преписи от документи. Ако за произнасяне на ответника са му
били нужни още документи, то той е имал правото и възможността да се снабди с
тях и при желание да се произнесе по предявената претенция, като определи
справедливо обезщетение. Посочва се, че освен това, единственото условие за
допустимост, което законодателят е въвел с разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ,
съгласно която увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, е да
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" при спазване на изискванията начл. 380 от КЗ, т.е. след отправена към застрахователя писмена застрахователна претенция,
получена от ЗД „Б.И.“ АД на 03.01.2019 г., видно от приложената към отговора
молба и представената от ищеца обратна разписка. Изложено е, че по делото е
установено, че преди подаване на исковата молба ищецът е отправил към
застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл.380 от КЗ, което
обстоятелство не се оспорва от ответното дружество. В този смисъл посочва, че уреденото
в КЗ производство по искане за плащане на застрахователно обезщетение пред
застрахователя е изчерпано като възможност за извънсъдебно уреждане на спора в
срока по чл. 498 от КЗ и на ищеца се предоставя възможност да предяви
претенциите си по съдебен ред.
За неоснователно намира оспорването на
ответника вината на водача на т.а. М. за настъпване на ПТП, както и
причинно-следствената връзка между процесното ПТП и настъпилите вреди за ищеца,
техния интензитет и проявление.
По отношение установяване противоправността
на извършеното от М. деяние е посочено, че с исковата молба е поискано издаване
на СУ за снабдяване с материалите по ДП, което доказателствено искане поддържа.
Във връзка с възраженията на ответника
относно вината на водача на увреждащия товарен автомобил, ищецът посочва, че в
гражданското право за да се приеме, че има вина по см. на чл.45 от ЗЗД, не се
изисква същата да е установена с влязла в сила присъда по наказателно дело.
Напротив, сочи се, че тази презумпция е въведена в гражданското право за
ефективната и бърза защита на пострадалите. Дори наказателното производство да
не приключи с влязла в сила присъда, респ. решение, в гражданското производство
може да не се обори установената презумпция за вина. Изложено е, че присъдата
има действие само относно конкретни текстове по ЗДвП, във връзка с чл.343 от НК
и те могат да са различни от нарушенията на правилата за движение, установени
от гражданския съд. В тази вр. следва да се има предвид Решение № 25/17.03.2010
г. по т.д.№ 211/2009 г., II ТО на ВКС.
Твърди се, че всички описани в исковата молба
травми и страдания, техния интензитет и проявление при ищеца са настъпили
следствие процесното ПТП. Сочи се, че с исковата молба е представен медицински
документ, установяващ причинените травми вследствие ПТП, както и са направени
доказателствени искания - разпит на свидетели и назначаване по делото на СМЕ, с
поставени към нея въпроси.
За неоснователни намира изложените от
ответника твърдения за наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалият ищец. Посочено е, че същите са голословни и неподкрепени
с доказателства. При наличие на възражения за съпричиняване на вредоносния
резултат, същите подлежат на пълно и главно доказване в настоящото производство
от ответника. Счита се, че от така представените доказателства не може да се
направи обоснован извод за извършени от пострадалия нарушения, които да са в
пряка причинно- следствена връзка с настъпването на вредоносния резултат. Посочено
е, че не са налице основания за намаляване на претендираното обезщетение, в
каквато насока е искането на ответника.
Ищецът намира, че неоснователно ответникът оспорва
размера на предявения иск, като посочва, че същият е съобразен от една страна с
принципа за справедливост, с оглед причинените неимуществени вреди на
доверителя ми следствие процесното ПТП, а от друга страна - с броя на
пострадалите лица, лимита на отговорност на ответника за 2018 г. и съдебната
практика при компенсиране на вреди от този вид.
Посочено е, че за доказване на причинените
неимуществени вреди на ищеца, с исковата молба са направени доказателствени
искания.
По отношение претенцията за лихви за забава, се
посочва, че при деликт лихви за забава се дължат от датата на непозволеното
увреждане. В тази връзка, следвало да се има предвид, че задължението за изплащане
на застрахователно обезщетение възниква с настъпването на застрахователното
събитие, покрито от ЗГО на автомобилистите. Изложено е, че приложимата правна
норма е чл. 429, ал. 3 КЗ, в която е уредено задължение на застрахователя за
лихви от датата на уведомяване от застрахования или от датата на уведомяване
или предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице. Посочва се, че
тъй като за делинквента е установено задължение да уведоми застрахователя в
7-дневен срок от датата на настъпване на застрахователното събитие, то за
застрахователя възниква задължение за плащане на лихви към пострадалия от 7-мия
ден, така, както е посочено в исковата молба - 19.11.2018 г.
Във връзка с оспорването на ответника, моли
да се задължи същия да представи доказателства за датата, на която е уведомен
за настъпилото събитие от деликвента - виновния водач.
Заявено е, че най - късният момент, от който
възниква задължение за лихви е 03.01.2019 г., за която дата са представени
доказателства, че от ищеца е постъпило уведомление до застрахователя.
Съдът като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено
следното:
Безспорно е
установено, че на 12.11.2018 г., около
15:00 ч. в общ. С.З., по път 5701, при управление на моторно превозно средство
- т.а. марка и модел „Фиат Дукато“, с peг. № ***, водачът М.Б.М. е блъснал
пешеходеца К.Л.Н., в следствие на което са му причинени телесни увреждания.
Безспорно е
установено, че за т. а. “Фиат Дукато” с рег. № ***, управляван от водача М.М.,
е сключена застраховка “Гражданска отговорност” с ответното застрахователно
дружество по застрахователна полица от 06.12.2017 г. със срок на валидност от
09.12.2017г. до 08.12.2018г.
Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, пострадалият е
предявил претенцията си за изплащане на обезщетение пред ЗД “Б.И.“ АД и е
представил всички документи, с които разполага, която е получена от
застрахователя с обратна разписка на 03.01.2019г. По случая е заведена щета №
**********, по която застрахователят в законоустановения срок не е предложил за
плащане обезщетение.
Видно от приложеното АНД № 830/2020 г. по описа на
Районен съд – С.З., с решение № 250/10.06.2020
г. съдът е признал обвиняемия М.Б.
М. за виновен в това, че на 12.11.2018 г. в землището на с.П., община С.З.,
на път III-5701, км 4+000, на надлез над АМ “Тракия“, при управляване на
МПС – товарен автомобил марка “Фиат Дукато”, с рег. № ***, нарушил
правилата за движение по пътищата: чл.20, ал.2, изречение второ от ЗДвП –
“Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението” - наличие на пресичащо
пътното платно дете, но не сторил това; чл.116, предложение 1 от ЗДвП –
“Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив
към пешеходците, особено към децата…“, но не сторил това; чл.117 от ЗДвП – “При
приближаване към място, където на пътя, или в близост до него се намират деца,
водачът на пътно превозно средство е длъжен да намали скоростта, а при
необходимост –и да спре“, но не сторил това и по непредпазливост причинил
средна телесна повреда на К.Л.Н.,***, изразяваща се в контузия на
главата-разкъсноконтузна рана на главата, кръвонасядане в лява слепоочно
теменна област на главата, счупване на лявата слепоочна кост и лявата
зигоматична кост на главата, кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка, което е
причинило разстройство на здравето, временно опасно за живота, за срок от
повече от 30 дни - престъпление по чл.343, ал.1, б.”б”, предложение второ, във
връзка с чл.342, ал.1 от НК, като на основание чл.78а от НК го освободил от
наказателна отговорност и му наложил административно наказание „глоба” в размер
на 1000 лв.
От заключението на съдебно медицинската експертиза се
установява следното:
При процесното ПТП на 12.11.2018 г. пострадалият К.Л.Н. е получил
следните увреждания:
-Контузия на главата
-Разкъсно контузна рана на главата в ляво теменно и
подкожен кръвоизлив над костта -Линейно счупване на лява теменна кост -Счупване
на лява зигоматична/скулна /кост
-Епидурален/кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка/
хематом в ляво теменно и слепоочно
-Контузия на таза в зоната на илиачната кост с
екскориация /охлузване/
-Контузия на дясно коляно
Проведено е оперативно лечение - краниотомия, при
което е евакуирана кръвната колекция над твърдата мозъчна обвивка /епидуралният
хематом/. Оперативното лечение е извършено във спешен порядък.Направена е и
костна пластика.Продължителността на операцията е 3 часа и 30 минути под обща
анестезия.
Проведена е и медикаментозна терапия /лечение/ с:
Манитол 10% 2 х 100 мл -с ефекта на дехидратиране -за
намаляне на мозъчният оток
Сол. натр.хлор. 0,9% 2 х 200 мл-с ефекта на обемно
заместване
Вит С 2 х 34 амп.-антиоксиданти и хемостатично
действие
Парацетамол 3 х 10 мл. -обезболяващо и антипиретично
/снижаване на температурата/действие
Натриев цитрат-антиеметично действие/против повръщане/
Цефтриаксон 2 х 1.0 е антибионична протекция с
противовъзпалително действие.
Лечебно диетичен режим - покой и забрана за физически
и психически натоварвания. Домашно противогърчова терапия с Невротоп 300 мг по
схема.
Аналгетична терапия с Парацетамол и Аулин при нужда.
Епидуралният хематом или /кръвоизлива над твърдата
мозъчна обвивка/дурата/ в голям процент от случаите завършва с фатален край. Наложителна
е спешна оперативна интервенция при нарастване на колекцията от кръв. Пълното
възстановяване след операцията е в рамките на 2 до 3 месеца.
Счупването на черепа е с период на възстановяване 2 до
3 месеца.
Раните по главата и контузията на главата оздравяват
до 10 дни.
Счупената скулна кост оздравява до 3 месеца.
Контузия на таза в зоната на илиачната кост с
екскориация /охлузване/ с период на оздравяване от 10 дни
Контузия на дясно коляно с период на оздравяване 7 до
10 дни
При процесното ПТП на 12.11.2018 г., пострадалият К.Л.Н. е получил травми по
главата, таза в ляво и дясно коляно. Кръвоизлив над костта на черепа в ляво
теменно. Счупена скулна кост в ляво, счупена теменна кост също в ляво. Всички в
момента трайно оздравели. Кръвоизлива под костта и над твърдата мозъчна обвивка
е отстранен още при операцията. Всички директни травми са оздравели. Физически
пострадалият К.Л.Н. е напълно здрав. Не може да играе спортни игри свързани с
опасност от травми в зоната на операцията.
От заключението на автотехническата експертиза се установява
следното:
Произшествието е настъпило
на мост - надлез над автомагистрала „Тракия“. Моста е ограден с парапети от
двете страни. След парапета считано към оста на пътя, на разстояние 0,6м. има
изградена еластична ограда /мантинела/. Парапета и мантинелата са изградени
върху бетонова основа, която завършва до асфалтовото покритие. Разстоянието от
мантинелата до началото на асфалтовото покритие е 0,3м. Платното за движение е
с обща ширина 7,0 м., разделено на две ленти с ширина по 3,5м.
Мястото на удара между т.а.Фиат Дукато с рег. №
СТ1418АН и пешеходеца К. Л. Н. - дете на 10 г. - се определя на базата на
информация за посоката им на движение, положението на МПС след удара,
оставените следи по пътното платно, положението на отломките. Товарният автомобил
Фиат се е движил в посока север. Пешеходецът е пресичал платното за движение от
изток на запад, т.е. от дясно на ляво пред автомобила. На мястото на ПТП, са
намерени следи и МПС, в следните положения:
-т.а.Фиат с предно ляво колело на 2,1м. източно и
30,84м. южно от т.О; задно ляво колело на 2,15м. източно и 34,80. южно от т.О.
-спирачна следа с начало на 2,15м. източно и 44,40м.
южно от т.О; следата завършва под задно ляво колело на т.а.
-спирачна следа с начало на 4,27м. източно и 44,85м.
южно от т.О; следата завършва под задно дясно колело на т.а.
-парче от счупен ляв фар на т.а. на 28,4м. южно и
1,95м. източно от т.О. -парче от счупен ляв фар на т.а. на 28,56м. южно и
1,62м. източно от т.О. -петно от кръв на 24,9м. южно и 0,74м. източно от т.О.
- петно от кръв на 25,5м. южно и 0,38м. източно от
т.О.
Обективните находки на мястото на ПТП, в своята
съвкупност, определят проекцията върху платното, на центъра на място на удара
между т.а.Фиат Дукато и пешеходецът К. Л. Н., на 31,48м. южно и 2,34м. източно
от т.О. Ударът е в западната, насрещната лента за т.а.Фиат.
Произшествието е настъпило
извън населено място. Максимално разрешената скорост в участъка на ПТП е
90км/ч. за автомобили кат.“В“.
Скоростта на движение на
т.а.Фиат преди да бъде задействана спирачната система е 40 км/ч.
Скоростта на движение на
т.а.Фиат в момента на удара е 13,9 км/ч.
Произшествието е настъпило
при ясно слънчево време. Пътя е с асфалтова настилка, в добро състояние. Налице
е вертикална крива, която е ограничавала видимостта. При проведения следствен
експеримент е установено, че видимостта за водача към мястото на което са се
намирали децата, се открива от разстояние 136м.
От техническа гледна точка
атмосферните условия и състоянието на пътя не са повлияли негативно върху
възможността на водача да възприема пътната обстановка и да реагира адекватно
на нейните промени.
По отношение на децата може
да се направи извод, че атмосферните условия /ясно слънчево време/ и липсата на
родителски контрол, са ги предразположили за безгрижна игра по пътното платно.
Произшествието е настъпило на път 5701, км.4+00, при
дневна светлина, слънчево, сухо време, на надлеза над АМТ. На надлеза са
играели три деца. Били са до източния парапет, между мантинелата и парапета. В
същото време към надлеза в посока север се е движил т. а. Фиат Ду като със
скорост около 40км/ч. Едно от децата, К. Л. Н. е прескочило мантинелата и е
предприело пресичане на платното за движение в посока запад, а спрямо т.а. - от
дясно на ляво. Водачът е завил волана на ляво и е задействал аварийно
спирачките. Разстоянието се е оказало недостатъчно и е настъпил удар. Детето е
ударено с предна челна лява част на т.а., в областта на левия фар. От удара
фара се е счупил, а тялото на детето е паднало на терена, пред автомобила.
Причина за настъпване на процесното ПТП е предприетото
пресичане на платното за движение от страна на пешеходеца в непосредствена
близост пред т.а.Фиат. Траекторията на движение на детето попада в рамките на
опасната зона за спиране на автомобила. Произшествието не може да бъде
предотвратено от страна на водача със аварийно спиране. В конкретния случай,
допълнителния анализ показва, че произшествието е било предотвратимо, ако
водачът не е отклонил автомобила в ляво, а е продължил направо или в дясно и
едновременно с това е задействал спирачките. В тази връзка вещото лице
пояснява, че реакцията на водача на т.а. при конкретната ситуация, за
отклоняване на ляво е рефлекторна, а не съзнателна/целенасочена.
От техническа гледна точка,
за да не настъпи процесното ПТП, водачът на т.а. е трябвало да задейства
спирачките без да отклонява автомобила на ляво. По този начин автомобилът е щял
да мине зад гърба на пешеходеца
От техническа гледна точка,
за да не настъпи процесното ПТП, пешеходецът К. Л.Н. е трябвало преди да
предприеме пресичане на платното за движение да се огледа и в двете посоки за приближаващи автомобили. При
наличието на приближаващия т.а.Фиат е следвало да остане в пространството между
мантинелата и парапета, там където е бил първоначално заедно с другите две
деца.
Водачът на т.а. е имал техническа възможност да
предотврати процесното ПТП като предприеме спиране в попътната/източната лента
на платното за движение. Рефлекторната реакция на възникналата опасност, за
завиване в ляво, в случая е допринесла за настъпване на удара.
От заключението на съдебно психологическата експертиза
се установява следното:
Вещото лице констатира, че има отражение върху
психиката на освидетелстваното дете К.Л.Н. вследствие претърпяното ПТП, което
се е отразило негативно на психичното и емоционално му състояние.
Установяват се повишени нива на тревожност и
депресивна симптоматика.
Констатират се проблеми със съня - събужда се от
кошмари, свързани с инцидента и последвалата операция на главата, обикновено
придружени с нощно напикаване /енурезис ноктурно/.
Причините за развитие на енуреза могат да бъдат от
различно естество. Най - често енуреза се развива след прекарана психотравма,
емоционален стрес.
Интелектуалното инхибиране е очевидно и причинява
трудности в училище: нарушения на вниманието, концентрацията и паметта.
Промяната е в значителна степен, довела е до негативни
емоционални преживявания в рамките на разстройство на адаптацията, вследствие
на описания в делото инцидент.
Не се установяват данни за възстановителен процес, тъй
като не са отшумели негативните изживявания, стрес и дискомфорт към датата на
изготвяне на заключението.
Препоръчителна е консултация с психиатър и
психотерапевтична подкрепа.
На основание чл.176 от ГПК е изслушана ищцата А.К.П. –
майка на К.Л.Н..
Ищцата посочва, че се е върнала от нощна смяна и
легнала да спи, казала на децата да си стоят вкъщи и да хапнат каквото има,
защото вечерта отново била нощна смяна и трябвало да се наспи. Ищцата посочва,
че работи в „Дюнер Шами“ на длъжност касиер. Към два и половина часа, ищцата
чула сирена на линейка и скочила изведнъж от леглото, разбрала, че нещо се е
случило. Скочила от леглото, излязла от вън и попитала какво се е случило и някакъв
човек й казал „едно дете е блъснато, но не се притеснявайте“. Ищцата се качила в
линейката и детето й казало „няма нищо мамо, спокойно“, било в съзнание, но било
с подуто лице и имало шина на врата. Отишли в Бърза помощ в С.З., приели го веднага и казали, че ще го вземат под
наблюдение. След като направили скенер, установили хематом.
Ищцата посочва, че след изписване от болницата, детето
не било като преди инцидента. Сутрин не можело да стане без някой да му
помогне, като става, сядал отново, виело му се свят, придружавали го до
тоалетна.
Ищцата посочва, че инцидентът се случил на 12.11.
понеделник, децата се успали, нямало кой да ги събуди и не отишли на училище.
Аларма трябвало да събуди децата, защото баща им работел по часово на пътното,
а тя била на работа.
Според ищцата освен травмата на главата, зъбчето му е
счупено, при което направил абсцес и всички зъболекари отказали да го лекуват,
защото имал операция на главата, единствено д-р М. се е съгласила да му лекува
зъбчето, при което упойката не го е хванала и се наложило на живо да му цепят
венеца, а това за една майка и за едно
дете било ужасно.
Ищцата твърди, че два, три пъти се случва на седмица
да сънува кошмари, да се напикава и да казва: „мамо видях как доктора ме
оперира, мамо сънувах, че пак ме блъска, че падам от моста“.
Ищцата посочва, че към момента К. ходи на училище,
когато е в добро състояние до обяд. Имал проблеми в училище, когато децата му
се подигравали затова, че има белег, затова, че му е счупен зъба и проявявал
агресивност. Не можел да играе футбол, а преди това му било любимото занимание.
По делото са събрани гласни доказателства.
Свидетелката Мария Стоянова, която е майка на ищцата и
баба на малолетния К.Л.Н. посочва, че на 12.11 се обадила дъщеря й, че е К. е ударен
от Бус, отишли в Бърза помощ и той бил на легло, течало му кръв от лявото ухо и
бил одраскан. Попитали го дали ги познава, той отговорил, че ги познава, но
главата много го боли. След това го оперирали и след операцията главата му била
увита с бинтове. След това имал оплаквания, че главата го боли, свят му се виело,
вдигали го от леглото, сядал, карали го в тоалетната. Два месеца бил вкъщи и
имал оплаквания. Не ходел редовно на училище, стоял по един, два часа и си
тръгвал защото като се оплаквал от болки в главата и тогава госпожата се
обаждала и брат му отивал да го вземе. К. се притеснявал от операцията, защото
имал белег. Имал проблеми с двата зъба, които са ударени от катастрофата. Било
го страх, не искал да излиза от вкъщи и не искал да ходи и на доктори. В
момента дядо му се грижел за него, защото майка му тръгнала на работа, а не
можело да го оставят сам. Преди катастрофата К. играел с децата на пътя, ритали
топка, но след катастрофата играел по – малко, защото му причернявало и главата
го боляла.
Свидетелят Лазар Н. Йорданов, който живее на
съпружески начала с ищцата А.К.П. и е баща на малолетния К.Л.Н. посочва, че бил
на работа, когато научил, че синът му е претърпял катастрофа. Свидетелят се притеснил
много и го закарали с кола в болницата, за да види как е синът му. Детето било
в болницата и като го видял се разплакал. След изписването от болницата, К. го
боляла главата. Една вечер го закарали на зъболекар, защото го боляло зъбчето,
но като видял зъболекарят операцията, не посмял да му направи зъбчето. Според
свидетеля след инцидента К. станал по - агресивен, защото децата в училище му
се подигравали. Към момента пиел лекарства и вдигал температура.
Свидетелят не си спомня защо децата не били на училище
в деня на инцидента, той бил на работа от осем сутринта до пет. Тогава работел
в С.З., а децата учели в с.С.. Сутринта като тръгнал на работа децата били
вкъщи. Инцидентът се случил по пътя за с.П., оттам минавали коли, но не често. Според
свидетеля децата често си играели извън селото.
Свидетелят М.Б.М. посочва, че служебният автомобил,
който кара е застрахован при ответното дружество. Разказва, че тръгнал от
базата в с.С. в посока Загорци, Новозагорско, натоварен със семена за посев в
чували. Бусът бил 1500 кг. и бил максимално натоварен. След с.П. започнал да се
качва нагоре, нямал ограничение на скоростта, но тъй като бил натоварен намалил
скоростта, минал на трета предавка. Видял нещо, но не може да каже, че са деца,
защото били наведени над парапета на моста и трите деца били наведени. В един
момент видял как едното дете прескочило през мантинелата и започнало да пресича
направо през пътя. Опитал се да вземе мерки, за да избегне удара и завъртял ляв
волан. Почти със спирането ударил детето с предна лява част на автомобила в
насрещното платно. Децата били от дясната страна. Видял детето, било паднало,
имало близалка в устата, която свидетелят извадил от устата му, братът на К. го
надигнал леко, свидетелят извадил едно шише с вода от колата. Децата искали да
си тръгват, свидетелят им казал „никой да не мърда от тука, ще чакаме“, а те
казали да не вика никой, че „нашите ще ни се карат“. Свидетелят звънял два пъти
на тел. 112, но никой не се обадил. Обадил се в базата, където работи, за да
повикат полиция и линейка и след няколко минути дошла линейка и полиция.
Свидетелят посочва, че от с.С. е около 7 - 8 километра
извън населено място в посока П.. Трите деца били без придружител, а неговите
колеги, които пътували всеки ден за с.Загорци виждали тези деца често на моста.
Катастрофата се случила през месец ноември, следобед към 3 часа, не било
слънчево. Имало велосипеди оставени в началото на надлеза на моста, които
свидетелят лично бил видял, но децата като си тръгнали казали „да си вземем
колелата“ и тогава свидетелят ги видял долу в ниското.
Свидетелят И.Л.Н., който е на 14 години, посочва, че
си спомня за пътния инцидент с брат му, който се случил през 2018 г. Бил
свидетел на инцидента, на него присъствал и неговия приятел А. сега на 12
години. К. си оставил колелото от другата страна на пътя и дошъл при него и
като пресичал да си вземе колелото и да си тръгват и човекът го блъснал. След
като бусът го блъснал, К. паднал на пътя и все едно изпаднал в кома за около
пет – шест минути. Свидетелят посочва, че не е имало възрастен с тях и не са
питали възрастен, за да отидат на мястото, където е станала катастрофата. Искали
да играят и отишли да гледат камиони и тирове, които минавали оттам.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на
вредата и застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
В случая, наличието на валидно застрахователно
правоотношение към датата на процесното ПТП – 12.11.2018 г., по силата на което
ЗД „Б.И.“ АД е поел задължение да обезщети увредените при използването на
застрахования т.
а. “Фиат Дукато” с рег. № *** трети лица,
се установява от застрахователна
полица от 06.12.2017 г. със срок на валидност от 09.12.2017г. до 08.12.2018г.
Съдът намира, че следва да приложи законовата
разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ, която
обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната
процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и
застрахователя по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и
изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред
застрахователя или пред негов представител. Касае се за рекламационен срок,
въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на
съдебните производства по този вид спорове. Следователно, изтичането на
рекламационния срок е предпоставка за възникването на самото право на пряк иск
на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите.
Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, пострадалият е
предявил претенцията си за изплащане на обезщетение пред ЗД “Б.И.“ АД и е
представил всички документи, с които разполага, която е получена от
застрахователя с обратна разписка на 03.01.2019г.
По случая е заведена щета № **********, по която застрахователят в законоустановения
срок не е предложил за плащане обезщетение. Поради това съдът намира, че
предявеният иск е допустим.
На следващо
място следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност
на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на
причинените вреди.
По делото безспорно се установява, че
травматичните увреждания на К.Л.Н. се намират в пряка и непосредствена
причинна връзка с виновното и противоправно поведение на водача на
застрахования автомобил М.Б.М., което пък е установено с влязло в сила решение № 250/10.06.2020 г. постановено по АНД №
830/2020 г. по описа на Районен съд – С.З.. Съгласно т. 15 от тълкувателно решение № 6/2012 г. от 6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС е
прието, че решението по чл. 78а от НК, с което наказателният съд освобождава
подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно наказание, е
приравнено по значение на влязла в сила присъда.
Следователно отговорността на
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана, като
предявения иск за неимуществени вреди се явява доказан по основание.
Относно
размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта
изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно
обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е
станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания и др.
При определяне на
обезщетението, съдът съобрази следните обстоятелствата: възрастта на
пострадалия К.Л.Н., който към момента на
увреждането е на 10 години, вида, характера, тежестта и броя на травмите, а
именно: контузия на главата; разкъсно контузна рана на главата в
ляво теменно и подкожен кръвоизлив над костта; линейно счупване на лява теменна
кост; счупване на лява зигоматична/скулна /кост; епидурален/кръвоизлив над
твърдата мозъчна обвивка/ хематом в ляво теменно и слепоочно, който според
вещото лице в голям процент от случаите завършва с фатален край /; контузия на
таза в зоната на илиачната кост с екскориация /охлузване/ и контузия на дясно
коляно. Вследствие на претърпяното ПТП при К.Л.Н. се установяват повишени нива
на тревожност и депресивна симптоматика, проблеми със съня - кошмари, свързани
с инцидента и последвалата операция на главата, обикновено придружени с нощно
напикаване. Според вещото лице – психолог промяната е в значителна степен,
довела е до негативни емоционални преживявания в рамките на разстройство на
адаптацията, вследствие на процесното ПТП. Съдът взема предвид,
че с оглед възрастта на К.Л.Н., същият неминуемо е изживял силен шок и
емоционален стрес от инцидента, което е дало отражение върху
психо-емоционалното му състояние. Преживеният стрес не е преодолян и към
настоящия момент, което се установява и от свидетелските показания, които съдът
кредитира като последователни и непротиворечиви. По тази причина следва да се
обърне внимание на родителите да предприемат мерки във връзка с преодоляване на
емоционалните последици от претърпяното ПТП като се обърнат към подходящите
специалисти /в този смисъл е и заключението на съдебно психологическата
експертиза/.
С оглед
изложеното съдът намира, че установеният в нормата на чл. 52 ЗЗД принцип на справедливост, обезщетение в размер на 100 000 лв. напълно ще обезщети
претърпените неимуществени вреди от ищеца вследствие на претърпяното ПТП.
От страна на ответното
дружество е направено възражение за съпричиняване от страна на пострадалия,
който неправилно се е намирал на
пътно съоръжение (надлез), неправилно е пресякъл пътното платно, както и че върху
него не е упражнен надзор от родителите му - А.К.П. и Лазар Н. Йорданов.
От заключението на автотехническата експертиза е видно,
че произшествието е настъпило на път 5701, км.4+00, при дневна светлина,
слънчево, сухо време, на надлеза над АМТ. На надлеза са играели три деца. Били
са до източния парапет, между мантинелата и парапета. В същото време към
надлеза в посока север се е движил т. а. Фиат със скорост около 40км/ч. Едно от
децата, К. Л. Н. е прескочило мантинелата и е предприело пресичане на платното
за движение в посока запад, а спрямо т.а. - от дясно на ляво. Произшествието е настъпило на мост - надлез
над автомагистрала „Тракия“. Моста е ограден с парапети от двете страни. След
парапета считано към оста на пътя, на разстояние 0,6м. има изградена еластична
ограда /мантинела/. Максимално разрешената скорост в участъка на ПТП е 90км/ч.
за автомобили кат.“В“, а скоростта на движение на т.а.Фиат преди да бъде
задействана спирачната система е 40 км/ч.
С оглед описаният механизъм на процесното
ПТП, съдът приема, че причина за настъпилото ПТП е не само поведението на
водача на т. а. “Фиат Дукато”, но и поведението на К.Л.Н., който е пресякъл на
място, което не е обозначено за преминаване от пешеходци, като за целта е
прескочил съществуващата на място мантинела. С поведението си пострадалият е
нарушила чл. 113, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗДвП, тъй като е пресякъл на забранено
за пресичане място, на което обичайно не се очаква присъствие на пешеходец и е
прескочил съществуващата на място мантинела, като по този начин е допринесъл за
настъпване на произшествието, тъй като изобщо не е трябвало да се намира на
платното за движение в процесния участък от пътя. Пострадалият е допуснал и
нарушение на чл. 114, т. 1 от ЗДвП, забраняващ внезапното навлизане на платното
за движение, като водачът на т. а. “Фиат Дукато” се е движил с 40 км/ч, т.е. в
рамките на разрешената за участъка скорост от 90 км/ч. Ето защо с оглед
механизма на настъпване на процесното ПТП, съдът приема, че приносът на
пострадалия К.Л.Н. е значително по-голям от приноса на водача на т. а. “Фиат
Дукато”, тъй като същият е пресякъл на забранено от закона място, преодолявайки
поставено на място ограничение – мантинела и навлизайки внезапно на пътното
платно. Не на последно място следва да се вземе предвид, че приносът се
изразява и в неполагане на дължимата грижа и надзор съобразно нормата на чл. 125,
ал. 3 от СК от страна на родителите на К.Л.Н.. Ето защо при съпоставка между
противоправното поведение на делинквента и пострадалия с оглед приноса им към
вредоносния резултат, съдът определи процент на съпричиняване на вредите от пострадалия К.Л.Н. на 70
%. Поради това дължимото
обезщетение за причинените неимуществени вреди на К.Л.Н. е в размер на 30 000 лв.
По
иска за законна лихва.
Съгласно чл.
429, ал. 3, изр. 2 - ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ,
застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на застрахования
по застраховка "Гражданска отговорност", считано от по-ранната дата
на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования
делинквент или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от последното на
застрахователна претенция, стига лихвите да са в рамките на лимита на
отговорност на застрахователя, определен от размера на застрахователната сума.
В настоящия случай, ищецът претендира законна лихва от 19.11.2018 г. -
датата на която изтича срока по чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр. с чл. 430, ал. 1 от КЗ до окончателното изплащане на сумите. По делото е представено
доказателство, че ищецът е предявил застрахователната си претенция на 03.01.2019 г. Следователно съдът като
съобрази горепосочените разпоредби и при липса на други данни следва да приеме,
че 03.01.2019 г. е датата, на която
застрахователят е уведомен за претенцията на ищеца, поради това за периода от 19.11.2018 г. до 02.01.2019
г. искът за законна лихва е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид гореизложеното съдът
намира, че ЗД “Б.И.“ АД следва да заплати
обезщетение на А.К.П. като майка и законен представител на К.Л.Н. сума в размер на 30 000 лв., частичен
иск от 150 000 лв., за причинените неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, вследствие на получените телесни увреждания при
ПТП на 12.11.2018 г., ведно със законната
лихва от 03.01.2019 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛИ предявения иск над сумата от 30 000
лв. до претендирания размер от 100 000 лв. и искът за законна лихва за периода от 19.11.2018 г. до 02.01.2019
г. като неоснователни.
По
отговорността за разноски:
От представените по делото доказателства се установява, че
ищцата е материално затруднено лице,
поради което адвокатската защита ще бъде осъществявана безплатно.
Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА
адвокатът, оказващ безплатно адвокатска помощ, има право на адвокатско
възнаграждение, ако се касае за случай по чл. 38, ал. 1, т. 2
от ЗА и ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението в
размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и
осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на конкретно
основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА
обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната
хипотеза.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата № 1, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес от 10 000 до 100 000 лв. – 830 лв. +3 % за горницата над 10 000 лв.
При
спазване на посочените правила в настоящия случай адвокатското възнаграждение
за оказаната безплатна адвокатска помощ е в размер на 3 530 лв. Съгласно
разпоредбата на § 2а от ДР на
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
на ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС,
дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията
по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента
адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената
стойност. В настоящия случай адвокат П.К. е
регистриран по ЗДДС и адвокатското възнаграждение се претендира с ДДС.
Следователно при спазване на посочените правила дължимото
адвокатско възнаграждение на адвокат П.К. за осъществена безплатна адвокатска
помощ на ищеца е в размер на 4 236
лв. с ДДС /3 530 х20% = 4 236 лв./
С оглед изхода на делото ответникът ЗД “Б.И.“ АД следва да
заплати на адвокат П.К. адвокатско възнаграждение в размер на 1 270, 80 лв. с ДДС, съразмерно с
уважената част от иска.
Процесуалният представител на ищцата е направила възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ответното дружество.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата № 1, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес от 10 000 до 100 000 лв. – 830 лв. +3 % за горницата над 10 000 лв.
При
спазване на посочените правила в настоящия случай адвокатското възнаграждение
за оказаната безплатна адвокатска помощ е в размер на 3 530 лв. Видно от
представения договор за правна защита и съдействие от 05.08.2020 г. платеното адвокатско възнаграждение в размер
на 1 300 лв. е без ДДС, което е под минимално предвиденото адвокатско
възнаграждение. По делото са представени доказателства, че адвокат М.Г. е
регистриран по ЗДДС и адвокатското възнаграждение се претендира с ДДС. В случая
обаче видно от представения договор за правна защита и съдействие от 05.08.2020
г. платеното адвокатско възнаграждение в размер на 1 300 лв. е без ДДС,
поради което и съдът не следва да присъжда претендираното адвокатско
възнаграждение с ДДС.
Ответното
дружество е направило разноски в настоящото производство в общ размер на 1 650 лв., както следва:
възнаграждение за автотехническа експертиза в размер на 350 лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 1 300 лв.
С
оглед изхода на делото А.К.П., ЕГН ********** като майка и законен представител
на К.Л.Н. ***“
АД направените разноски в размер на 1 155
лв. съразмерно с отхвърлената част от иска.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът ЗД “Б.И.“ АД следва да бъде осъден да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 1 200 лв. за държавна такса,
както и сумата от 319, 80 лв., представляваща възнаграждение на вещо лице
по съдебномедицинската експертиза, възнаграждение на вещо лице по
автотехническа експертиза и възнаграждение на вещо лице по
съдебнопсихологическата експертиза,
платени от бюджета на съда, съразмерно с уважения размер на иска.
Водим от
горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД ”Б.И.”АД, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град С.** да заплати на А.К.П., ЕГН ********** като майка и законен
представител на К.Л.Н. с ЕГН ********** *** със съдебен адрес:***, ***- адв. П.К.
от САК сума в размер на 30 000 лв., частичен иск от 150 000 лв., представляваща
обезщетение за причинените неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки и страдания, вследствие на получените телесни увреждания при ПТП на
12.11.2018 г., ведно със законната лихва от
03.01.2019 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над сумата от 30 000
лв. до претендирания размер от 100 000 лв. и искът за законна лихва за периода от 19.11.2018 г. до 02.01.2019
г. като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА
ЗД ”Б.И.”АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град С.** да заплати на адв. П.К. от САК, със съдебен
адрес:***, ***адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска
помощ в размер на 1 270, 80
лв. с ДДС, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА А.К.П., ЕГН **********
като майка и законен представител на К.Л.Н. с ЕГН ********** *** със съдебен
адрес:***, ***- адв. П.К. ***”АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
град С.** направените по делото разноски размер на 1 155
лв., съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ЗД ”Б.И.”АД, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град С.** да заплати по бюджета на съдебната власт, сумата от 1 200 лв. за държавна такса, както и сумата от 319, 80 лв., представляваща
възнаграждение на вещо лице по съдебномедицинската експертиза, възнаграждение
на вещо лице по автотехническа експертиза и възнаграждение на вещо лице по
съдебнопсихологическата експертиза,
платени от бюджета на съда, съразмерно с уважения размер на иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :