Присъда по дело №3892/2023 на Районен съд - Варна

МОТИВИ към присъдата по НЧХД № 3892/2023г. ВРС IV състав

Против подсъдимата А. С. Н. е подадена тъжба от Д Д. Л. и същата е предадена на
съд за престъпление по чл.182 ал.2 от НК.

В с.з. частният тъжител поддържа тъжбата си чрез процесуален представител.
Подсъдимата Н. дава обяснения пред съда. Сочи, че се е опитвала да спазва
съдебното решение и описаното в тъжбата не отговаря на истината. По отношение на
соченото в тъжбата заявява, че на първата дата 15.03.2023г. не дала възможност на бащата
да се види с детето си т.к. бил завел дело срещу нея за домашно насилие и било невъзможно
да го покани сред своите приятели и близки. За втората дата 17.03.2023г. сочи, че детето
било болно-с инфекция в ухото и преценила да не го дава. За следващите дати –
07.04.2023г., 21.04.2023г. и 09.06.2023г сочи, че според нейното тълкуване на съдебното
решение било нейн ред детето да е при нея и затова не го дала на баща му. За последната
дата визирана в тъжбата -23.06.2023г. сочи, че имала резервация за почивка с детето.
Заявява, че е готова да осигури на тъжителя достъп до детето и да спазва
съдебното решение. Желае да се възползва от разпоредбата на чл.182 ал.3 от НК.
В последната си дума моли съда да не и налага наказание.
По съществото на делото процесуалният представител на ч. тъжител моли съда да
признае подсъдимата за виновна в деяние по чл.182 ал.2 от НК и да приложи разпоредбата
на чл.78А от НК. Счита че не следва да се прилага разпоредбата на чл.182 ал.3 от НК.
В пледоарията си по съществото на делото защитника на подсъдимата Н. моли
съда да я оправдае и да приложи разпоредбата на чл.182 ал.3 от НК.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
от фактическа страна следното:
Ч. тъжител Д Л. и подс.Н. живели на семейни начала. От съжителството им се
родило дете – син Д. /р.15.03.2019г./.
Тъй като отношенията между двамата се влошили те се разделили като детето
останало да живее при подсъдимата.
С решение № 343/18.03.2022г. по в.г.д. № 2473/2021г. на ВОС бил определен
режим на лични отношения на бащата – ч.т. Д Л. с детето му Д.. Съобразно решението :
- „След навършване на три години на детето, от 15.03.2022г.:
- Всяка първа и трета седмица от месеца, бащата да взема детето от дома на
майката в 18.00ч. в петък и да го връща в неделя до 18.00ч. в дома на майката - с
преспиване при бащата.
Определени били и контактите на бащата с детето на Коледните, Новогодишните,
Ведикденските празници, летният режим, както и за рожденият ден на детето – 15.03./
от 2022 година родителите ще се редуват, като в четна година бащата ще има
ангажимент да организира празника на детето, да покани майката и гостите, ще взема
детето от дома на майката, детски кът, сладкарница, учебно заведение и т.н., в 15.00ч. на
15.03. или след края на празненството му/детска градина/училище, и ще го връща на 16.03.
в 15.00ч. в дома на майката, или ще го води на детска градина/училище/.“
Решението влязло в сила на 19.04.2022г.
След влизане на решението в сила ч.т. решил да види детето си на рожденият му ден
– 15.03.2023г. и се обадил по телефона на подс. Н. и поискал да се види с детето. Н. отказала
като заявила, че не може да присъства на празненството, както и не му позволила за кратко
1

да го види насаме, като му заявила, че би могъл да го види в края на седмицата и тогава да
празнуват. По този начин с действията си подс.Н. осъществила състава на престъплението
по чл.182 ал.2 от НК, тъй като не изпълнила съдебното решение.
В края на същата седмица Л. пожелал да осъществи режима си на лични контакти с
детето, но подс.Н. му заявила че детето е болно и не трябва да напуска дома си.
Пред съда в подкрепа на горното е било представено копие от МБ № 469/16.03.2023г.
издадено от АМЦСМП „Майчин дом“ЕООД. Видно от изисканите и приобщени от съда
справки , е че такава бележка не фигурира в деловодната система на болничното заведение,
поради което и съдът намира, че с действията си подс.Н. е осъществила състава на
престъплението по чл.182 ал.2 от НК, тъй като не изпълнила съдебното решение.
На 07.04.2023г., 21.04.2023г. и 09.06.2023г подсъдимата отказала да предаде детето на
ч.т. тъй като според нейното тълкуване на съдебното решение било нейн ред детето да е при
нея и затова не го дала на баща му. Ч.т. сигнализира за действията на подсъдимата до
органите на реда – 01РУП при ОД на МВР-Варна като на место били изпращани полицейски
екипи, но опитите им да осъществят контакт с подсъдимата били неуспешни. За тези
действия ч.т. депозирал жалби в 01 РУП –Варна където били заведени полицейски преписки
/приложени към материалите по делото/.
Доколкото след справка в календара се установява, че подсъдимата не е изпълнила
съдебното решение на горевизираните дати съдът намира, че с действията си подс.Н. е
осъществила състава на престъплението по чл.182 ал.2 от НК, тъй като не изпълнила
съдебното решение.
На 23.06.2023г. съобразно съдебното решение ч.т. имал право да вземе детето при
себе си, но на 22.06. подсъдимата по мобилното приложение Вайбър го уведомила, че не
може да вземе детето т.к. имала резервация за курорт. Л. изразил несъгласие и на
23.06.поискал да вземе детето, но подсъдимата не отговаряла на съобщенията му, както и не
отворила вратата на дома си. По този начин с действията си подс.Н. е осъществила състава
на престъплението по чл.182 ал.2 от НК, тъй като не изпълнила съдебното решение.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото гласни и писмени доказателства - обясненията на подс. Н.; показанията
на св. В.Н., Б.А., С.Л. и С.Н.; приложените по делото заверени копия от съдебно решение;
справки и свидетелство за съдимост.
От показанията на свид.С.Л. се установяват твърдените в частната тъжба
обстоятелства по отношение на всички инкриминирани дати. По отношение на датите –
07.04.2023г. и 21.04.2023г. показанията на св.Л. се подкрепят и от показанията на
полицейските служители посетили адреса на подсъдимата – св.В.Н. и св.Б.А., както и от
материалите по приетите от съда полицейски преписки.
На практика самата подсъдима в обясненията си пред съда не отрича действията
си досежно останалите инкриминирани дати- посочени в частната тъжба.
В хода на съдебното следствие председателят на състава е предупредил подс. Н. да
изпълни задълженията си, произтичащи от съдебното решение, като видно от събраните по
делото гласни доказателства, подс. Н. е отстранила пречките ч. тъжител да се вижда с детето.
Нещо провече събраните доказателства сочат, че същата изпълнява съдебното решение в
хода на цялото водено съдебно производство.
С оглед на така установеното съдът прие от правна страна, че подсъдимата А. С.
Н. е осъществила състава на престъпление по чл.182 ал.2 вр.чл. 26 ал.1 от НК ,т.като през
периода от 15.03.2023 г. – 23.06.2023 г., в гр. Варна,при условията на продължавано
престъпление като родител не изпълнила и осуетила изпълнението на съдебно Решение
№343/18.03.2022 г. по в.г.д. №2437/2021 г. на ВОС относно упражняване на режим на лични
контакти на бащата Д Д. Л. с детето Д. Д. Л. на следните дати: 15.03.2023 г., 17.03.2023 г.,
2

07.04.2023 г., 21.04.2023 г.,09.06.2023 г. и на 26.06.2023 г., като след предупреждение от
надлежния орган на властта е изпълнила съдебното решение, поради, което и на основание
чл.182, ал.3 от НК съдът НЕ Я НАКАЗА.
Обект на престъплението : обществените отношения, осигуряващи нормалното
упражняване на родителските права.
От обективна страна деянието е осъществено чрез бездействие - подс. Н. не е
предприела действия по изпълнение на съдебното решение относно личните контакти на ч.т.
с детето, независимо от усилията на ч. тъжител в тази насока.
Субект- пълнолетно вменяемо физическо лице.
От субективна страна : деянието е извършено виновно при форма на вината пряк
умисъл. Подс. Н. е осъзнавала, че има влязло в сила съдебно решение, съгласно което е
задължена да представя детето на ч. тъжител всяки първи и трети петък от месеца, както и
на рожденият ден на детето и през летните месеци,но въпреки всичко , при при опитите на
тъжителя да вземе детето на инкриминираните дати осуетила възможноста ч. тъжител да
види и вземе детето.
След предупреждение от съда подс. Н. е отстранила пречките за изпълнение на
съдебното решение.
С оглед изложеното, предвид разпоредбата на чл.182 ал.3 от НК съдът НЕ
НАЛОЖИ НАКАЗАНИЕ на подс. Н..
Водим от горното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :
3

Номер на акта:	27
Дата:	29 януари 2025 г. (в сила от 14 февруари 2025 г.)
Съдия:	Атанас Шкодров

Дело:	20233110203892
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	15 септември 2023 г.

Присъда по дело №3892/2023 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите