МОТИВИ: Срещу подсъдимия П.И.И. е внесен обвинителен акт от ОП-Габрово с който му е повдигнато обвинение за това, че  На 04.03.2017г.  19,10 часа по път II-44 гр.Севлиево – гр.Габрово, при километър 8+865, в зоната на местност „Чакала“ общ. Севлиево, непосредствено до крайпътното заведение Снек Бар „Чакала“, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Тойота Ланд Крузер 150 Серия”, с рег. № **в посока гр.Габрово, движейки се със скорост 84,1 км/ч, изискваща разстояние на спиране 82,9 м, което надвишава осветената от фаровете зона – около 40 метра, нарушил правилата за движение по пътищата:

- чл. 20, ал. 1 от Закона за движението по пътищата – „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.“

- чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата – „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват … с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“

и по непредпазливост причинил смъртта на пресичащия отляво надясно платното за движение Б.Е.Л. *** – престъпление по чл.343 ал.1 б. „в“ във вр. чл.342 ал.1 от НК.

       Подсъдимият се явява лично и с упълномощения от него защитник адв.Т.Д. от САК. И. заявява, че е получил препис от обвинителния акт  и разпореждането за предаване на съд и разбира повдигнатото му обвинение. Не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение.

Като частни обвинители в процеса са конституирани  наследника на починалия Б.Л. - Б.Б.Л., чрез неговата майка и законна представителка П.Б.Н. и  лица от кръга определен с ТР № 1 от 21.06.2018г. на ВКС по ТД №1/2016г. на ОСНГТК, както следва: М.Е.Л., А.Е.Л., Е.Е.Л., Д.Е.Л. и П.Б.Н.. Частните обвинители се явяват с повереника си  адв.С.К. от АК- В.Търново.

         Прокурорът поддържа повдигнатото обвинение на подсъдимия П.И.. След анализ на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност представителя на обвинението счита, че изложената в обвинителния акт фактическа обстановка досежно механизма на извършване на престъплението се установява по безспорен и категоричен начин. Прокурорът прави искане подсъдимия да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, като счита, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства при които и най-лекото предвидено в закона наказание би се явило несъразмерно тежко за извършеното престъпление. Като такива се сочи поведението на пострадалия Л., което до голяма степен е допринесло за настъпилия вредоносен резултат, на следващо място се сочи липсата на осъждания от страна на подсъдимия, съдействието оказано от него на разследващите органи и искреното му съжаление за стореното. Като отегчаващо вината обстоятелство се сочат предишните нарушения от страна на подсъдимия, като водач на МПС. Прави се искане съдът да наложи наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода при приложение на чл.66 ал.1 от НК, както и подсъдимия да бъде лишен от права на основание чл.343г от НК.

         Повереникът на частните обвинители адв.К.  счита, че обвинението е доказано по безспорен и категоричен начин и прави искане на подсъдимия да му се наложи справедливо наказание.

Частната обвинителка П.Н. също претендира за справедлива присъда.

Адв.Т.Д. в качеството и на защитник на подсъдимия П.И. прави подробен анализ на събраните по делото доказателства, като се спира изрично на противоречията между тях, с което обосновава искането си съдът да признае подсъдимия за невинен и да го оправдае по така предявеното му обвинение. Алтернативно адв.Д. прави искане за преквалификация на деянието по чл.343а , б.”в” от НК. Счита, че са налице безспорни доказателства, че подсъдимия е направил всичко възможно, за да окаже помощ на пострадалия. На следващо място, адв.Д. както и представителя на обвинението считат, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в закона наказание би се явило несъразмерно тежко за извършеното престъпление. Като такива защитника сочи: употребата на алкохол от страна на пострадалия, което също е допринесло за неговата смърт, несвоевременната и неадекватна медицинска помощ и от друга страна младата възраст и добрите характеристични данни за подсъдимия.

Подсъдимият поддържа казаното от своя защитник и изразява категоричното си убеждение, че не е имал възможност да предотврати събитието предмет на настоящото дело. Изразява искрено съжаление за случилото се.

                 Въз основа на показанията на разпитаните свидетели дадени пред настоящия състав на съда- А.Л., С.С., М.Я., М.Д., Д.В./Д./, М.Ф., М.А., С.А., Ю. С., С.С., Ц.П., П.Н., М.Л., С.Г., П.А., Р.К., К.К., Х.Х., И.Ц., Г.Н., И.П., Г.А., П.П., И.П. и К.П., преценени в съвкупност с протокол за оглед на местопроизшествие от 13.08.2014г. и фотоалбум към него, протокол за оглед на веществено доказателство от 12.05.2017г. и албум към него, протокол за оглед на веществено доказателство от 02.05.2017г. и албум към него, протокол за следствен експеримент от 15.05.2017г. и албум към него, както и преценени в съвкупност  със заключенията на автотехническите експертизи изготвени от вещото лице Б.И.,  медицинска  експертиза изготвена от вещото лице д-р Янко Колев и комплексната съдебно-медицинска експертиза изготвена от вещите лица –д-р Р., д-р Ц. и д-р С., съдебно-химическа и токсикологична експертиза изготвена от В.Г. и Б.М., химически експертизи изготвени от Е.Н.,   и  със събраните по делото писмени доказателства - талон за медицинско изследване на П.И., протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или други упойващи вещества, протокол за извършена проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества, пълната медицинска документация, касаеща лечението на Б.Л. ***, съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият  П.  И. *** е  правоспособен водач на МПС, категория А, В, С, Д, ЕМ, Т  повече от 12 години. През годините същият нееднократно е санкциониран по административен ред за нарушения по ЗДвП.

На 04.03.2017 г. Б.Л. и свидетелите А.Л., С.С., М.Я., М.Д., Д.В./Д./ празнували Тодоров ден в село Горна Росица, Община Севлиево. През целия ден компанията употребявала алкохол, като всеки изпил около два литра бира. На празника се запознали със свидетелите М.Ф., М.А., С.А. и Ф. А./поч./, които били пристигнали с каруцата си на празненствата. Решили да  отидат заедно в гр.Севлиево, за да си допият. Около 19,10 часа в тъмната част на денонощието, тръгнали с каруцата, като се придвижвали по път II-44 в посока от гр.Габрово към гр.Севлиево. Когато  достигнали до крайпътно заведение в местност „Чакала” общ.Севлиево при километър 6+865, св.М.А. отбил каруцата в дясно от платното за движение в посока гр.Севлиево,  в зоната между неработещото заведение и крайпътна чешма. Каруцата била разположена перпендикулярна на платното за движение, като конят бил насочен към поляната. Пътният участък бил прав със суха и гладка асфалтова настилка. Организацията на движение била с по една лента за движение във всяка посока. Край каруцата преминал полицейски автомобил, като полицейските служители предупредили лицата в каруцата да внимават и да се придвижват по-бързо към града. След това част от свидетелите пътуващи в каруцата слезли на мястото. Пострадалият Б.Е.Л. и свидетелката С.А.,  решили да пресекат платното за движение към намиращото се срещу тях крайпътно заведение Снек бар "Чакала“.  Те предприели пресичане на платното, като св.А. се движела пред Б.Л. и го подканяла да върви по-бързо. Двамата били възприети от водача на пътуващия в посока гр.Севлиево  автомобил на охранителна фирма              „ОМОН Секюрити”- Ю.С.. В автомобила пътувал и св.С.С.. Достигайки разделителната линия, св.А. и пострадалият Л. спрели да изчакат преминаването на автомобил в посока гр.Габрово, след което св.А., а след нея и пострадалия продължили да пресичат в посока на заведението. С.А. била първият пешеходец, който можел да възприеме водачът на лек автомобил „Тойота Ланд Крузер” с рег. № **, който в този момент приближавал към зоната на пресичане на пешеходците. Автомобилът управлявал подсъдимия И.. Той пътувал заедно със  св.И.П., с която живеел на семейни начала. Водачът се движел с 84,1 км/ч на къси светлини. Свидетелката А. преминала пътното платно и лекия автомобил „Тойота“  ударил с   предна дясна ъглова част на автомобила,  дясната страна на тялото на Б.Л.. Ударът се осъществил в лентата за движение посока гр.Габрово на около 1,0м - 1,2м от края на пътното платно и контактът между автомобила на обвиняемия и пострадалото лице бил в областта на десен ъгъл предна броня, преден десен фар, предната част на десния калник и предния десен край на предния капак. Тялото на пострадалия  при последвалия летеж се ударило чрез прихлъзване в паркирания успоредно на пътното платно  лек автомобил „Мерцедес Е350” с Р№ **, отскочило и паднало на пътното платно. Подсъдимият преустановил движението на управлявания от него автомобил и спрял в лентата за движение към гр.Габрово, южно от падналото тяло, след което водачът му го върнал назад, преминал край тялото на пострадалия и паркирал до чешмата пред заведението. 

Веднага след удара до ранения се струпали неговите приятели и роднини. Пострадалият си бил глътнал езика и свидетеля А.Л. му го извадил. Свидетелят С.С.  затискал със салфетки раната от дясната страна на кръста на пострадалия. При ранения  веднага отишли подсъдимия и св.И.П.. Те били силно изплашени от случилото се. По молба на подсъдимия, св.П. се обадила на телефон 112. Тъй като П. имала медицински познания тя проверила пулса на Б.Л., установила, че диша и разпоредила на хората да не го местят. Случайно преминавайки по пътя, няколко минути след произшествието спрял св.Ц.П.- зам.директор на ОД на МВР-Габрово. Същият се разпоредил полицейските органи да обезопасят мястото, а свидетелите С.С. и Ю. С.  -служители на „Омон секюрити” да преместят автомобила си  зад тялото на пострадалия и да включат аварийни светлини.  Част от хората от компанията на пострадалия се държали грубо и агресивно към подсъдимия и неговата спътничка. На мястото пристигнал екип на ЦСМП и на РУ Севлиево. Пострадалото лице не било контактно и било откарано в ЦСМП-Севлиево, като го придружавал св.М.А.. От там след час било транспортирано в МБАЛ-Габрово, където в 21,00 часа на същата дата Б.Л. починал.

На местопроизшествието  бил извършен  оглед от разследващ полицай, за което  съставил протокол за оглед на местопроизшествие.

Подсъдимият бил тестван с  технически средства за употреба на алкохол или упойващи вещества, като резултата и при двата теста бил отрицателен. Видно от протоколите за извършени химически експертизи от ВМА София и ОД МВР Габрово по изследване на кръвна проба, дадена от подсъдимия, последният не е управлявал посоченото МПС под въздействие на наркотични вещества или в пияно състояние по смисъла на НК.

От заключението на изготвената химическа експертиза от ОД МВР Габрово след изследване на  кръвна проба  на пострадалия Б.Е.Л. се установява  концентрация на летливи редуциращи вещества, етилов алкохол 2,07 промила.

На следващия ден се установило, че вратата на лекия автомобил марка „Мерцедес” с рег.№ **собственост на св.К.П. има втрапяване. Св.П.А. забелязал деформацията на следващия ден и  съобщил за това на св.М.Л. една седмица след произшествието. На 12.05.2017г. е извършен оглед на процесния автомобил като веществено доказателство, за което е съставен надлежен протокол. При огледа е установено втрапяване на предната дясна врата на автомобила с размер 0,41 см.

На досъдебното производство е изготвена съдебномедицинска експертиза на труп №11/2017г. от вещото лице д-р С.Р. -началник отделение по Клинична патология при МБАЛ-Габрово. Вещото лице е дало заключение, че Б.Е.Л. е починал вследствие  травматичен и кръвоизливен шок, който е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с предхождащото смъртта ПТП. Експертът е приел следния механизъм на причиняване на травматичните увреждания: Уврежданията на пострадалия са локализирани преимуществено в дясната странична област на тялото/ разкъсно-контузна рана на главата в дясно  тилно-странично, охлузване на външната повърхност на дясна предмишница и разкъсно-контузна рана на гърба на дясна длан, разкъсно-контузна рана в дясна хълбочна област, охлузване на предно-вътрешна повърхност на лява подбедрица/, което кореспондира на удар в дясно. Десностранно са разположени и травмите на вътрешните органи, които са довели до смъртта на пострадалия. Констатирани са и масивни охлузвания по гръбните части на тялото, като обаче не са налице увреждания по десния долен крайник. От това експертът е направил заключение, че съприкосновението между автомобила и тялото на пострадалия е станало с дясната странична или задностранична област на тялото. Пострадалият е пресичал най-вероятно от ляво – надясно по отношение на превозното средство, като траекторията му не е била перпендикулярна на пътното платно, а леко косо, поради което се е отзовал с дясната задно-странична част на тялото си към превозното средство. В съдебно заседание вещото лице допълнително обоснова извода си, че пострадалитя не се е движил перпендикулярно на пътното платно. Вещото лице счита, че травматичните увреждания в лявата слепоочна област на пострадалия биха могли да се получат при удар в спрения в близост автомобил и да причинят лека побитост в него. Експертът пояснява, че травматичния шок при Б.Л. е настъпил вследствие кръвозагуба, тъй като за изключително кратък период от време е загубил около 2 литра кръв. Д-р Р. счита, че получените травми от пострадалия не са били несъвместими с живота и при бърза и висококвалифицирана медицинска помощ е можело да бъде спасен. Сочи също, че степента на алкохолно опиване на пострадалия е била средна, което от своя страна води до нарушение на концентрация, координация  и внимание.

На досъдебното производство е изготвена автотехническа експертиза и две допълнителни автотехнически експертизи от вещото лице Б.И.. От заключението на автотехническата експертиза / стр.2- 69 от том.2-ри на ДП/ се установява, че лекия автомобил марка „Тойота Ланд Крузер” с рег.№ **при удара на пешеходеца се е движил със скорост 84, 1 км./ч. Със същата скорост се е движил автомобила и при приближаване и достигане мястото на удара. Вещото лице след подробен анализ на възможностите на водача да възприеме пешеходците е достигнало до извода, че при движение на процесния автомобил на къси светлини  и възприемане на пешеходците при попадането им в осветената зона на автомобила  и своевременно реагиране водачът не може да спре автомобила до зоната на удара поради движение със скорост изискваща разстояние за спиране двойно по-голямо от дължината на осветената зона отпред и отляво. При движение на водача на дълги светлини, той е имал техническа възможност да възприеме пешеходците, да спре до мястото на удари или да пропусне и пострадалия Л., като пешеходец. Пешеходците също са имали техническа възможност да възприемат светлините на приближаващия автомобил и да не предприемат пресичане пред него. Експертът приема, че са осъществени при произшествието два удара по отношение на пострадалия пешеходец. Първият удар е между лекия автомобил  марка „Тойота”  и пострадалия и втория при летежа на тялото на Л. с паркирания в уширението пред заведение „Чакала” лек автомобил марка „Мерцедес” собственост на св.К.П.. Вещото лице е дало следния механизъм на ПТП: Към момента на навлизане на св.А. на платното за движение, процесния автомобил се е намирал на разстояние около 118.2 м., а при навлизането на пострадалия Л. в платното за движение на 97 м., към момента на навлизане на св.А. в лентата за движение към гр.Габрово процесния автомобил е бил на разстояние от мястото на удара  от 49 метра, а към навлизане на Л. в лентата за движение към гр.Габрово е бил на разстояние от мястото на удара от 27,8м. При движение на къси светлини водачът е можел да възприеме пешеходците на разстояние 40-45м при движение на къси светлини и 90-100 метра при движение на дълги светлини  при необходимо разстояние за спиране /опасна зона/ 82,9 м., тъй като водачът на процесния автомобил не възприел своевременно пешеходците и те от своя страна не преценили възникналата ситуация и продължили пресичането, пострадалия Л. не успял да освободи коридора за движение на лекия автомобил и се осъществил удар на предна дясна ъглова част на автомобила с  дясната страна на тялото на пострадалия. Ударът е осъществен в областта на десен ъгъл на предна броня, преден десен фар, предна част на левия калник и предния десен край на предния капак. Вещото лице е установило деформации по автомобила, достигащи до 0,2м в зоната на предния ъгъл на преден десен калник и преден десен ъгъл капак и до 0,3м в зоната на десен ъгъл предна броня. При съпоставката на уврежданията на автомобила с уврежданията на тялото на пострадалия, вещото лице счита, че еднозначно може да се определи контакт на описаните зони от автомобила с десните тазова и хълбочна зони, кореспондиращи по височина с височините на уврежданията. Уврежданията при Л. на предно вътрешната повърхност на лявата подбедрица и кръвонасядането на лява колянна ямка, съответства на контакта на тези зони със зоната на охлузване на предна броня в десния ъгъл. Липсващите увреждания на десния крак  говорят, че при удара той е бил изнесен напред извън полосата на движение на купето на лекия автомобил.

От заключението на допълнителната автотехническа експертиза         /стр.77. от том 2 на ДП/ се установява, че вещото лице е разгледало хипотеза, при която при удара на тялото на пострадалия Л., същото  е отхвръкнало без да е налице удар в паркирания в близост  лек автомобил марка „Мерцедес”, при която е изчислило, че скоростта на автомобила управляван от подсъдимия е била 88-98,5 км/ч.

В съдебно заседание вещото лице И. допълва заключението си отговаряйки на въпросите на страните. Експертът пояснява, че всички изчисления в заключението  касаещи обсега на видимост на автомобила на подсъдимия и на автомобила на охранителите от „Омон секюрите” са направени на база на оборудването на автомобилите с най-обикновена крушка с нажежаема жичка. Ако имат халогенни крушки, осветеността на фаровете нараства с 30-40 градуса, а при ксенонови крушки достига и до 80 градуса.

В съдебно заседание бе допусната допълнителна автотехническа експертиза. Вещото лице след като е съобразило данните от извършения следствен експеримент на досъдебното производство, а именно това, че автомобила на подсъдимия е бил с ксенонови крушки на фаровете дава заключение, че това определя още по-голяма зона на осветеност пред автомобила и по-добра осветеност в рамките на осветената от фаровете зона. Вещото лице изследва няколко различни хипотези на осъществяване на ПТП. Същият дава заключение, че ако се приеме, че тялото на пострадалия не се е удряло преди падане на земята в паркирания в близост лек автомобил марка „Мерцедес”, скоростта на движение на процесния автомобил при удара е следвало да бъде 42 км/ч, което обаче не може да обясни получените деформации по процесния автомобил след удара. Вещото лице дава заключение, че не е възможно технически да се определи времето за изчакване от страна на пострадалия на преминаването на друг автомобил и  от там да се определи къде се е намирал лекия автомобил на подсъдимия при навлизането на пострадалия на платното за движение. На последно място експертът е дал заключение, че както при предходната хипотеза, така и ако пострадалия е предприел пресичане на платното на движение от дясно на ляво спрямо посоката на движение на подсъдимия то той със скоростта, с която се е движил не би могъл да спре автомобила и пострадалия попада в опасната му зона.

По делото бе допусната комплексна съдебномедицинска експертиза,  която бе изготвена от вещите лица – д-р Р. - началник на отделение по клинична патология при МБАЛ-Габрово, д-р Ц. н-к хирургическо отделение при УМБАЛ „Св.Марина”-Плевен и д-р С. –началник спешно отделение при УМБАЛ-Плевен. От заключението се установява, че още при постъпването на пострадалия Л.  във филиала на ЦСМП –Севлиево,  същият е бил в тежък хеморагичен шок. Следвало е още там да бъде проведено лечение на шока, диагностично уточняване и по възможност хирургическа интервенция, като фактора време е бил решаващ. Въпреки, че правилника за вътрешния ред на и „Болничния транспортен план” на ЦСМП-Габрово допуска пострадалия да бъде транспортиран първо в във ФСМП-Севлиево, налице е било забавяне при оказване на медицинска помощ, констатирано е и забавяне  при транспортиране на болния, тъй като линейката от ЦСМП-Габрово е  отишла до  МБАЛ-Севлиево, взела е пострадалия и го е  транспортирала до МБАЛ - Габрово. Тези действия са били предприети от  дежурния в Регионалната координационна централа. В съдебно заседание вещите лица допълниха заключението си в отговор на поставените въпроси. Експертите обясниха, че при постъпване на пациент в тежко състояние в каквото е бил Б.Л. е било нужно да започнат незабавно реанимационни мероприятия  и поставяне на диагноза. В конкретния случай не е поставена диагноза и не е предприета спешна реанимация за стабилизиране на жизнените функции. Вещите лица са категорични, че пострадалия  е имал шанс да живее ако веднага са били предприети реанимационни действия. Болницата в гр.Севлиево е имала същото ниво на компетентност, като тази в гр.Габрово, имало е дежурен реаниматор и е можело там да се извършат необходимите реанимационни действия. Вещите лица смятат, че употребения от пострадалия алкохол довел до наличието на 2,07 промила алкохол в кръвта  е благоприятствал настъпването на леталния изход, тъй като алкохола потиска дишането и сърдечната дейност. Описват влиянието на наличното количество алкохол върху пострадалия, като такова нарушаващо концентрацията и координацията на същия.

В обясненията си пред съда подсъдимия П.И. изразява искрено съжаление за случилото се. Твърди, че движейки се в посока от гр.Севлиево към гр.Габрово насрещно движещ автомобил го заслепил и това го накарало да намали скоростта, тъй като се ограничила видимостта му. Веднага спрял, отишъл при пострадалия, проверил пулса му, но бил избутан от св.И.П., която имала медицинска подготовка и се опитвала да окаже първи помощ. И двамата възпрели близките на пострадалия, които имали намерение да го местят. Подсъдимият твърди, че се обадил на телефон 112, но тъй като не знаел как да обясни мястото на което се намира, дал телефона на друг човек. Тогава св.И.П. намокрила Б.Л. с вода, но той само хриптял и нямал признаци на живот. Хората от компанията на пострадалия създавали напрежение, като жена твърдяла, че водача е избягал. Тогава св.И.П. казала, че тя е шофирала, за да предпази водача от агресия. Подсъдимият твърди, че  може да е превключил на  дълги светлини,  след като се разминал с автомобила, който го заслепил. Твърди, че  усетил въздишка от страна на И.П. и преди да му каже нещо се чул удар. Подсъдимият счита, че колоната отляво на него на автомобила ограничавала видимостта му при пресичане от лява на дясно пред превозното средство. И. обяснява, че  фирмата му има МПС-та и актовете и фишовете се съставят на името на фирмата въпреки, че шофьорите са четирима. Твърди, че от много години няма съставени лично  на него фишове.

Защитната му теза се подкрепя от показанията на св.И.П.. Тя твърди, че се движели с 60-70 км.ч и  се разминали с автомобил движещ се на дълги светлини, като веднага след това връхлетели върху загиналия. Твърди, че именно подсъдимия се обадил на тел.112 .

Защитната теза на подсъдимия се подкрепя частично и от становището на вещото лице  Б.И., който пояснява, че видимостта е динамична в процеса на движение на автомобила и на пешеходеца и от техническа гледна точка, зоната на невидимост определена от предната лява колонка на автомобила е различна за водача и за седящия  до него пътник.

Горната фактическа обстановка се установява след анализ по отделно и в съвкупност на събраните по делото гласни доказателства. В голямата си част свидетелите, разпитани по делото, в деня на произшествието са били употребили значително  количество алкохол, този факт, както и обстоятелството, че са близки на загиналия и след ПТП са изпаднали в шок от случилото са причината за известни противоречия в показанията им, а именно по отношение на това дали  са чули един или два пъти „Туп”, кой е донесъл пластмасовата бутилка с вода, от която са поливали пострадалия и в коя посока са пресичали пострадалия и свидетелката С.А., както и  кой от тях е бил първи. Показанията на свидетелите присъствали на мястото на процесното ПТП и част от компанията на пострадалия  съдът прецени в съвкупност с показанията на случайно присъствалите на мястото свидетели - очевидци Ю. С. и С.С. - служители на „ОМОН Секюрити”, показанията на полицейските служители, на посетителите на заведението „Чакала” и обясненията на подсъдимия и неговата спътница св.И.П..

Съдът приема, че подсъдимия се е движил на къси светлини. Същият не е възприет своевременно от св.С.А. и Б.Л., които са предприели пресичане на неговото пътно платно. Подсъдимият е възприет от  движещия се в насрещното платно св.Ю.  Юсеинов, който обаче не е бил заслепен от подсъдимия и следователно П.И. не се е движил на дълги светлини. Не се събраха доказателства в подкрепа на защитната теза на подсъдимия, че се е разминал с водач на автомобил, който го е заслепил. За преминаването на такъв автомобил съобщава само спътницата на И.- И.П.. Никой от присъствалите на мястото свидетели и водача на автомобила на охранителна фирма „Омон секюрите” не съобщават за такъв автомобил.

От показанията на свидетелите А.Л., М.Я., С.С., С.С.,  Ю. С. и М.А. проследили пресичането на А. и Л. се установява, че св. С.А. е пресичала пътното платно непосредствено преди Б.Л. в посока към работещото заведение и следователно същата е можело да бъде възприета от подсъдимия преди момента на възприемане на пострадалия. Това, че П.И. не е забелязал жената  води до извода, че скоростта на движение  на процесния автомобил е би била по-висока от определената от съдебно автотехническата експертиза.

Противоречиви са показанията на св.С.А.. В съдебно заседание същата твърди, че при пресичането на пътното платно се е движила след Б.Л., автомобилът блъснал Л. се движел на габарити и бил управляван от жена. На досъдебното производство св.А. твърди, че тя се е движила преди Б.Л.. Показанията и са приобщени след прочитане при условията на чл.281 ал.4 във вр. с ал.1 т.1 от НПК. Тази свидетелка е била най-близо до пострадалия по време на произшествието и поради това е била подложена на огромен стрес, поради това и поради факта, че А. е консумирала ракия  и поради ниското и интелектуално ниво определящо се от социалния и статус в ромската общност съдът приема, че вътрешните противоречия в показанията и, както  и противоречията им с останалите доказателства по делото се дължат на горните обстоятелства, поради което макар и показанията да не са тенденциозни, същите са негодни да доведат до изясняване на фактическата обстановка.

Действително на досъдебното производство в показанията си св.Ц.П. твърди, че разбрал от лицето Ф., че пострадалия е пресичал от заведението в посока към каруцата, такива са твърденията и на полицейския служител Г.Н. на който подсъдимия съобщил, че пострадалия внезапно излязъл от заведение. Съдът не кредитира с доверие показанията на тези свидетели в частта  касаеща горните противоречия поради това, че същите не са очевидци, а препредават факти казани им от други лица и техните свидетелски показания не кореспондират както с показанията на описаните по-горе свидетели така и със заключенията на съдебномедицинската  и автотехническа експертизи.

Противоречиви са показанията и на св.П.А. и Р. Андреева – собственици на заведението „Чакала” по отношение на това искали ли са други лица от компанията на Б.Л. да влизат в заведението и кога е станало това. Показанията и на двамата свидетели в тази им част са хаотични, неуверени и сочат на една незаинтересованост от произшествието, която е довела да неглижиране на факти от значение за настоящото дело.

При така установената фактическа обстановка съдът намери ,че подсъдимия И., управлявайки на 04.03.2017г. в 19.10 часа в тъмната част на денонощието по пътя  гр.Севлиево-Габрово  в зоната на местност „Чакала” общ.Севлиево, непосредствено до крайпътно заведение Снек бар ”Чакала”,   лек автомобил „Тойота Ланд Крузер 150 Серия” се движил със скорост от 84,1 км/ч, несъобразена  с възможността да спре в осветената зона на фаровете - около 40 метра  и така нарушил правилата за движение по пътищата по чл.20, ал.2 от ЗДвП съгласно който:  "Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват...  с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.", като по непредпазливост е причинил смъртта на пресичащия от ляво на дясно платното за движение Б.Л..

 Подсъдимият твърди, че не е възприел пострадалия като пешеходец пресичащ пътното платно. От заключението на първоначалната автотехническа експертиза се установява, че към момента на навлизане на св.А. на платното за движение, процесния автомобил се е намирал на разстояние около 118.2 м., а при навлизането на пострадалия Л. в платното за движение на 97 м., към момента на навлизане на св.А. в лентата за движение към гр.Габрово процесния автомобил е бил на разстояние от мястото на удара  от 49 метра, а към навлизане на Л. в лентата за движение към гр.Габрово е бил на разстояние от мястото на удара от 27,8м. В конкретния случай св.А. и пострадалия Б.Л. се явяват внезапна опасност на пътното платно към момента на навлизането им в асиметрично осветената от фаровете зона / в този смисъл е Решение №  684/1984г. и Решение № 380/1985г. на 3-то НО на ВС на РБ/  и към този момент  подсъдимия е можел и  следвало да ги възприеме и да се опита да спре преди удара или да го избегне. П.И. не ги е възприел и поради това не е предприел действия по спиране.  Несъобразената скорост с осветената част от фаровете на автомобила не е позволила на подсъдимия своевременно да реагира и при нужда да спре.

Извършеното от подсъдимия нарушение на правилата за движение по чл. 20, ал.2,  от ЗДП е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилата пътнотранспортна злополука, в резултат на която е настъпила смъртта на Б.Л.. П.И.  не е предвиждал настъпването на обществено-опасните последици, резултат от поведението му като водач при управлението на лекия  автомобил, но като правоспособен водач е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, т.е. същият е действал при условията на несъзнавана непредпазливост (небрежност) по смисъла на чл. 11, ал.3 от НК.

Причинявайки по непредпазливост смъртта на пресичащия платното за движение Б.Е.Л. ***, подсъдимият осъществил състава на престъплението по чл.343 ал.1, б”в” във вр. с  чл.342 ал.1 от НК. 

Съдът счете, че не са налице доказателства да се приеме, че подсъдимия П.И. след деянието е направил всичко зависещо от него  за оказване помощ на пострадалия и да се преквалифицира деянието му в такова по чл.343а, буква”б” от НК. В обясненията си подсъдимия И. и св.И.П. твърдят, че именно подсъдимия се обадил на телефон 112. След изслушване на тези записи и съпоставяне на телефонните номера става ясно, че обажданията са само от страна на св.П. и на други лица присъствали на произшествието. Установи се също, че подсъдимия е бил силно изплашен след произшествието, проявил е грижа към състоянието на пострадалия, но той лично не е  извършил действия по оказване помощ на Б.Л.. Такива действия е предприела по негова молба св.И.П., която имала медицински познания. Въпреки, че е житейски обясним факта ,че П.И. е предоставил активната роля по оказване на медицинска помощ на пострадалия на приятелката си, за да се преквалифицира деянието му по чл.343а, буква”б” от НК следва той лично да е предприел тези действия, а не само да е имал желание те да бъдат извършени./ В този смисъл е Решение № 96 от 17.05.2018г. на ВКС по НД №196/2018 на 1-во НО/

Вина за настъпилото ПТП безспорно има и пострадалия от произшествието Б.Л.. Същият е предприел пресичане на пътното платно в тъмната част на денонощието, на неосветено място на  което  няма пешеходна пътека, като  не е съобразил поведението си  с приближаващия към него автомобил на подсъдимия. При пресичането Л. е бил под влияние на алкохол, което е въздействало разконцентриращо върху вниманието му и върху бързината и стабилността на походката му. Приносът на пострадалия обаче за настъпване на произшествието не изключва наказателната отговорност на водача./ В този смисъл са :Решение 1072/1983 3-то НО, Решение №225/88 на 3-то НО и Решение №662/83 на 3-то НО на ВКС/.

От заключението както на единичната така и на комплексната съдебномедицинска експертиза категорично се установява, че получените от Б.Л. травми не са били несъвместими с живота. Пострадалият е имал шанс да оцелее при своевременно поставяне на диагноза и провеждане на реанимационни мероприятия. Транспортирането му първоначално до спешния център към болницата в гр.Севлиево и впоследствие до МБАЛ-Габрово е забавило с около час реанимационните действия, което е спомогнало за бързото настъпване на смъртта. Голямото количество алкохол употребено от пострадалия е въздействало неблагоприятно върху дихателната и сърдечна дейност на Л. и възможността на организма да се справи с травмите. Тези пропуски в медицинската дейност по лечение на пострадалия не изключват отговорността на подсъдимия като водач на МПС, първоначално виновен за причиняване на травмите на пострадалия. Наличието на пряка причинна връзка между нарушението на ЗДвП от страна на подсъдимия и настъпилия вредоносен резултат не изключват наказателната му отговорност поради налично виновно поведение и от страна на други лица, което може да е основание и тези лица да носят наказателна отговорност.

Съдът отчете описаните по-горе смекчаващи вината обстоятелства, касаещи неправомерното поведение на пострадалия при пресичане на пътното платно и неадекватно и несвоевременно оказаната медицинска помощ. Като смекчаващо вината обстоятелство съдът прие и установеното от показанията на  полицейския служител Х.Х. обстоятелство, че  мястото на процесното ПТП предпоставя транспортни произшествия през тъмната част на денонощието, имало е такива през годините, което преди време наложило да се постави ограничителен знак за движение със скорост над 60 км., който към момента на процесното деяние е бил премахнат. Съдът съобрази ниската степен на обществена опасност на подсъдимия като деец, който е млад човек,  не е осъждан, няма други противообществени прояви, полага обществено полезен труд, както и факта на искрено изразеното съжаление за случилото си  и изразената съпричастност и грижа към пострадалия веднага след деянието и  намери, че е налице превес на смекчаващите вината обстоятелства, като съпричиняването от страна на пострадалия Л. и пропуските при оказване на медицинската помощ отчете и като изключителни смекчаващи вината обстоятелства при които и най-лекото предвидено в закона наказание би се явило несъразмерно тежко за извършеното престъпление, поради което наложи на подсъдимия наказание при приложение на чл.55, ал.1, т.1 от НК от една година лишаване от свобода, както и  на основание чл.343г от НК лиши подсъдимия от право да управлява МПС за същия срок. При определяне размера на тези две наказания съдът съобрази и наличните отегчаващи вината обстоятелства, а именно  констатираните нарушения от страна на подсъдимия на ЗДвП за които е санкциониран по административен ред, както и това, че пострадалия от престъплението е млад човек с малолетно дете, което престъплението на подсъдимия е лишило от баща.

Съдът преценявайки добрите характеристични данни за личността на подсъдимия, това, че е млад човек, който работи и издържа съжителката си и малолетното си дете счете, че целите на наказанието могат да се постигнат и без същия да бъде изолиран от обществото, поради което на основание чл.66 ал.1 от НК отложи изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода, като определи изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Съдът призна подсъдимия за невиновен в това да е извършил горното престъпление нарушавайки чл.20 ал.1 от ЗДвП и го оправда в тази част на повдигнатото му обвинение да не е контролирал непрекъснато пътното превозно средство което управлява. Контролът, който се има в предвид в чл.20 ал.1 от ЗДвП представлява владеене на управляваното превозно средство във всяко отношение и той обхваща всички действия на водача, които засягат не само техническото състояние на ППС и показанията на  съответните негови уреди, както и възможността ППС да се движи само или да бъде задвижено или ползвано от трети лица, но и положението му спрямо останалите участници в движението, спрямо пътя или терена, включително ако се намира в покой. В конкретния случай доказателства в горната насока не са налице.

Съдът осъди подсъдимия П.И. да заплати както следва: по сметка на ОС-Габрово сумата от  2356.00 лева/ две хиляди триста петдесет и шест лева/ - направени по делото разноски; по сметка на ОП Габрово сумата от 1103.90 лева/ хиляда сто и три лева и деветдесет стотинки/ направени по делото разноски и  по сметка на ОД на МВР - Габрово сумата от 173.10 лева / сто седемдесет и три лева и десет стотинки/ направени по делото разноски, както и 5.00 лева по сметка на ГОС при служебно издаване на изпълнителен лист.

В този смисъл е и произнесената присъда.

 

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: