РЕШЕНИЕ
№424/24.06.2022г.,
гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Хасково в открито съдебно заседание на четиринадесети април, две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при
секретаря Дорета
Атанасова.................................................................и в
присъствието на
прокурор……………………...........................................................................като
разгледа докладваното от съдия Байнова адм.д №1145 по описа на съда за 2021г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от ЕТ „ШАНС – Г.Д.“***,
с посочен съдебен адрес:***, подадена чрез пълномощник, против Акт за
установяване на публично държавно вземане №02-260-2600/8784#4 от 08.10.2021г.,
издаден от Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.
В жалбата се релевират твърдения за
незаконосъобразност на оспорения акт. Сочи се, че според доклада
за извършване на проверка , не била налице недопустима за подпомагане площ. В
същия не било посочено и кои агротехнически мероприятия не били спазени. Налице
било пълно съответствие на заявената култура с установената площ. Не ставало
ясно и въз основа на какви критерии от експерта била извършена преценка за
недопустимост на площите. В АУПДВ не били изложени мотиви относно направените в
хода на административното производство възражения от страна на адресата на
акта. Липсвали и мотиви, обосноваващи извода за липса на основание за
прекратяване на производството. АУПДВ бил издаден без да са налице основания за
това и при неспазване на процедурата. Оспорват се констатациите в акта, както и
основателността, законосъобразността и размера на определената за
възстановяване сума. В тази връзка се твърди, че не била налице наддекларирана
площ. Установената такава напълно съответствала както по отношение на заявената
култура, така и по отношение на заявената за подпомагане площ. От доклада за
проверка на площи било видно, че за процесните парцели следвало да е посочено,
че установената площ е идентична със заявената. Оспорва се и обективираното в
доклада за проверка в графи „забележка“ и „допълнителен контрол“. В конкретния
случай били налице всички кумулативни основания за изплащане на финансовата
помощ по схемата. Административният орган не разполагал с правомощието при определяне
размера на финансовото подпомагане да формира изводи и да прилага критерии,
които излизали извън рамката на нормативно разписаните. Излизайки извън
правомощията си и редуцирайки финансовата помощ по ред и начин, който не
отговарял на условията на Наредба №3 от 17.02.2015г., административният орган
не само че извършил нарушение, но поставял под съмнение успешното реализиране
на целите на мярката за обвързано подпомагане за плодове и зеленчуци и създавал
порочна практика, която поставяла в риск земеделските производители. На
следващо място, формираните от административния орган изводи и констатации били
абсолютно неоснователни и формални. Макар АУПДВ да съдържал изложение, същото
не представлявало годни мотиви за издаването му, тъй като не отговаряло на
изискването за обоснованост и пълнота на анализираните факти и обстоятелства.
При издаването на акта били пренебрегнати всички факти и обстоятелства,
установени при извършената ПнМ, така и обективираните в депозираното от
жалбоподателя възражение от 03.06.2021г. На практика липсвало каквото и да било
конкретно установено обстоятелство и/или факт, който да съставлява нарушение по
смисъла на Наредба №3 от 17.02.2015г. или по смисъла на друг действащ
нормативен акт. Предвид това се счита, че при издаване на обжалвания АУПДВ
административният орган не изяснил всички релевантни факти и обстоятелства, и
формирал неправилни изводи, в противоречие с изискването на чл.35 от АПК. Нарушени
от органа били и разпоредбите на чл.26, чл.28, чл.34 и чл.36 от АПК.
По изложените съображения се иска от
съда да отмени АУПДВ. Претендират се разноски по делото.
Жалбата се поддържа в съдебно заседание
и чрез писмени бележки, като се излагат допълнителни доводи за
незаконосъобразност на оспорения акт.
Ответникът – Заместник-изпълнителен директор
на ДФ “Земеделие“, чрез процесуален представител излага аргументи за неоснователност на жалбата
и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар на пълномощника на жалбоподателя.
Съдът, като съобрази събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 04.05.2020г. със Заявление за
подпомагане, форма за физически лица, с УИН 26/270520/00731 (л.64), жалбоподателят
ЕТ „ШАНС – Г.Д.“ - ***, УРН
646284, е заявил за подпомагане схеми и мерки, сред които и схема за обвързано
подпомагане за зеленчуци – моркови, зеле, дини и пъпеши (СЗ – МЗДП). Видно от
„Таблица на използваните парцели 2020“ (л.81 и сл.) сред заявените за подпомагане
парцели по схемата са и тези с композитен номер 36110-18-24-1, 36110-22-19-2,
36110-31-16-2 и 36110-794-42-1 (№ 10, 12, 18 и 58 в таблицата), с код на
културата 141080 (пъпеши), с площ съответно 0.76 ха, 1.40 ха, 0.48 ха и 2.20 ха.
Със Заповед №400049/18.06.2020г. (л.50,
гръб) от Началник отдел Регионален технически инспекторат (РТИ) при Областна
дирекция „Земеделие“ (ОДЗ) – Хасково е било разпоредено извършване на проверка
на място на конкретно посочени парцели, сред които и 36110-18-24-1,
36110-22-19-2, 36110-31-16-2 и 36110-794-42-1, във връзка с кандидат с УРН 646284,
относно Заявление с УИН 26/270520/00731, като са определени начална и крайна
дата на извършване на проверката – съответно 30.07.2020г. и 27.08.2020г.
В посочения в заповедта период проверката
е била извършена, като резултатите от нея са обективирани в Доклад за проверка
на площи (л.51-56), попълнен от експерт от РТИ – Хасково.
Докладът за извършената проверка е бил
сведен до знанието на Г.Д., като приложение към Уведомително писмо
изх.№01-262-6500/328 от 10.08.2020г. (л.57), получено от последната на
12.08.2020г.
На 03.06.2021г. от Г.Д. е било получено
Уведомително писмо изх.№02-260-2600/8784
от 21.05.2021г. (л.59), с което същата е била уведомена, че на основание чл.26,
ал.1 от АПК, ДФ „Земеделие“ - Разплащателна агенция, открива производство по
издаване на акт за установяване на публично държавно вземане, поради недължимо
платена сума в общ размер на 10440.31 лв. по СЗ МЗДП. Посочено е, че
производството се открива, след като при извършването на административни
проверки на основание чл.37, ал.2 от ЗПЗП на резултатите от направените
проверки на място по заявление с УИН 26/270520/00731 за кампания 2020, било
установено, че данни, отнасящи се до площите, заявени по схемите за обвързана
подкрепа, не били отразени при определяне на размера на полагащата субсидия по
схемите за обвързана подкрепа за плодове и зеленчуци. Записано е, че за
резултатите от извършената проверка на място, съответно за недопустимостта на
част от проверените площи, Д. била уведомена с уведомително писмо от дирекция
„Технически инспекторат“ на ДФЗ.
С писмо вх.№02-260-2600/8784#2/03.06.2021г. (л.60) Г.Д., като собственик на ЕТ
„ШАНС – Г.Д.“, изразила съгласие сумата от 10440.31 лева да се удържи от
спрените ѝ субсидии.
На 10.06.2021г. в ДФ „Земеделие“ е постъпило
Възражение вх.№02-260-2600/8784#3 (л.61) от Г.Д., с което изразила отказ да
върне исканата сума, който обосновала.
С оспорения Акт за установяване на
публично държавно вземане (АУПДВ) №02-260-2600/8784#4 от 08.10.2021г., издаден
от Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, на основание
чл.27, ал.3, ал.5 и ал.7 от ЗПЗП, чл.162, ал.2, т.8 и т.9 от ДОПК и чл.27,
параграф 1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 908/2014 на Комисията, както и
чл.59, ал.1 и 2 от АПК и във връзка с чл.166 от ДОПК и чл.20а, ал.6 и ал.5,
предл. първо, във връзка с ал.1 и ал.2 от ЗПЗП, по отношение на ЕТ „ШАНС – Г.Д.“
е определено публично държавно вземане, представляващо недължимо платена сума
по схемата за обвързано подпомагане за зеленчуци (моркови, зеле, дини и пъпеши)
по заявление за подпомагане за кампания 2020 с УИН 26/270520/00731, в размер на
10440.31 лева. В мотивите на административния акт е посочено от фактическа
страна, че едноличният търговец заявил за подпомагане парцели по СЗ МЗДП, във
връзка с което била извършена проверка на място в периода 04.08.2020г. - 05.08.2020г.
от дирекция “Технически инспекторат“, със заявка №418528. Проверката определила
парцелите, описани в таблица 1, а именно: 36110-18-24-1, 36110-22-19-2,
36110-31-16-2 и 36110-794-42-1, за допустими за подпомагане по останалите
схеми, но след извършен допълнителен контрол на извършената проверка на място
за допустимост на декларираните парцели по заявената схема за обвързано
подпомагане, същите се явявали недопустими за подпомагане по СЗ МЗДП. Несъответствията
по схемата за гореописаните парцели били посочени в доклада от проверката на
място. За резултатите от извършената ПнМ и причините за недопустимост на
парцелите по схемата бенефициентът бил информиран с Уведомително писмо с изх. №
05-02-262-6500/328 от 10.08.2020г., получено на 12.08.2020г., с приложено копие
от доклад за извършената проверка. Писмото не било обжалвано от кандидата в
законоустановения срок. В акта е записано още, че при извършване на
калкулациите по СЗ МЗДП, вследствие на технически пропуск, недопустимостта на
парцелите, описани в таблица 1, определена от извършената ПнМ, не била взета
предвид и на бенефициента била изплатена сума в размер на 10440.31 лева по
схемата. Установяването на пропуск в отразяването на резултата от допълнителния
контрол на извършената проверка на място за допустимост на декларираните парнели
по СЗ МЗДП при извършване на калкулацията, допуснат поради техническа причина,
наложило повторното преразглеждане на подаденото заявление. След приключване на
повторните проверки било установено, че парцелите, описани в таблица 1, били
изначално недопустими за подпомагане по СЗ МЗДП. За недопустимостта на
парцелите кандидатът бил уведомен преди изплащането на финансовата помощ за тях
чрез писмото, с което му бил връчен доклада от извършената проверка на място.
След извършената прекалкулация, изчислената полагаема се финансова помощ по СЗ
ДККП възлизала на 0.00 лв. В акта е посочено на следващо място, че ДФЗ - РА не
приема направените възражения и представените доказателства за съотносими към
откритото производство, поради което не намира основание да прекрати
административното производство по издаване на АУПДВ.
Оспореният АУПДВ е бил получен от адресата си на 01.11.2021г.,
видно от известие за доставяне – л.63, гръб.
Жалбата срещу АУПДВ е подадена в
Административен съд – Хасково на 15.11.2021г.
Наред с описаните доказателства, по
делото се представиха още: Таблица на представените документи, доказващи
изискуем минимален добив на основание чл.32, ал.1 от Наредба 3 от 17.02.2015г.
(л.155 и сл.); Опис на документите, доказващи реализация на произведената продукция
от заявените култури по схемите за обвързано подпомагане за плодове и зеленчуци
(л.156 и сл.); копия от фактури, издадени в периода 14.09-28.09.2020г. от ЕТ
„ШАНС – Г.Д.“ за „пъпеши“ (л.157 и сл.) и др.
По делото се назначи съдебно-счетоводна
експертиза (ССчЕ), по която вещото лице да даде отговор на конкретно поставени въпроси.
В изпълнение на поставената задача експертът е установил, че добитата продукция
от процесните парцели е 72 900 кг. пъпеши, и е реализирана (фактури –
л.157 и сл.) на обща цена 7290 лева с ДДС. Фактурите за продажба на продукцията
били осчетоводени. Реализираните
приходи били декларирани в ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2020г. с
вх.№2600И0259548/25.03.2021г., като в Приложение №2 били посочени общо приходи
в размер на 157023.87 лв., в т. ч. нетни приходи от продажби - 82628.51 лв., и
приходи от държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд
за
гарантиране на земеделието, Европейския фонд за развитие на селските райони и
държавния бюджет - 68047.01 лв. Фактурите били включени в Дневник за
продажби и Справка декларация на ЕТ „ШАНС – Г.Д.“ за данъчен период м.септември
2020г., съгласно Уведомление с входящ номер на данните ДДС.2600-1784643 от дата
09.10.2020г.
Пред съда показания даде свидетелят Д.
Ш. Д. – съпруг на Г.Д., който заяви, че се занимава с култивиране, пръскане,
торене, сеитби и оране в стопанството на едноличния търговец. За процесните
площи посочва, че присъствал на проверката на място, при която инспекторът му
заявил, че няма да има реколта. Казал още, че ще дойде отново след месец, но
проверка не се състояла.
При така установената фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата, като насочена
срещу годен за обжалване административен акт, изхождаща от лице с правен
интерес и подадена в преклузивния законов срок, е допустима.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Оспореният акт е
издаден от компетентен орган. Съгласно предвиденото в чл.20а, ал.5 от ЗПЗП,
изпълнителният директор на ДФЗ издава актове за установяване на публични
държавни вземания по реда на ДОПК и решения за налагане на финансови корекции
по реда на глава пета, раздел III от ЗУСЕСИФ, а според ал. 6 на чл. 20а от ЗПЗП
визираните правомощия могат да бъдат делегирани със заповед на заместник
изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. По
делото е представена Заповед №03-РД/2891#2/16.06.2021г. (л.36) на Изпълнителния
директор на ДФЗ, с която на Зам.изпълнителния директор на ДФЗ – П.Д. С., се
делегират правомощия по издаване на актове от вида на оспорения. Следователно,
процесният АУПДВ е издаден от лице, действащо при надлежно упражняване на
делегираните му правомощия.
Оспореният акт е
издаден в писмена форма. Същият обаче не отговаря на необходимото съдържание по
чл.59, ал.2, т.4, тъй като не съдържа всички задължителни реквизити. АУПДВ е
издаден и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
Обжалваният АУПДВ
съдържа изложение на фактически и правни основания, като текста му може да се
направи извод защо е прието наличие на недопустимост за подпомагане на
процесните парцели, тъй като органът е обвързал правомощията на ДФ „Земеделие“
по чл.31а, ал.3 от Наредба №3 от 17.02.2015г. за условията и реда за прилагане
на схемите за директни плащания (Наредба №3 от 17.02.2015г.) с посочените в
доклада за проверка на място несъответствия. В случая административният орган е
приложил допустим способ за мотивиране на акта си, като е посочил, че мотивите
се съдържат в доклада за проверка на място. От съдържанието на същия се
установява, че за процесните парцели е отразена забележка „…към момента на ПнМ се установи, че
парцела е засят със заявената култура, но няма необходимата гъстота. Не са
спазени необходимите агротехнически мероприятия за получаване на минималният
изискуем добив.“. Същата забележка е посочена и по отношение на другите парцели,
предмет на оспорения акт. Така визираните мотиви обаче не са достатъчни за да
се направи извод какви са конкретните причини за определянето на площите за
недопустими за подпомагане. Съгласно относимата към дата на издаване на акта
редакция на чл.31а, ал.3 от Наредба №3 от 17.02.2015г. (нова – ДВ, бр. 18 от
2020г., в сила от 28.02.2020г.), при извършване на проверките по ал.2, както и
при извършване на проверките на място от ДФЗ – РА, по чл.37, ал.3 от ЗПЗП,
Министерството на земеделието, храните и горите и ДФЗ – РА, осъществяват
контрол на площите по ал.1 и по отношение на наличието на заявената култура,
както и за спазването на минималните агротехнически мероприятия, позволяващи
получаване на добив от площите, или за следи от растителни остатъци от
заявената култура. Според §1, т.19 от ДР на Наредба №3 от 17.02.2015г. (нова –
ДВ, бр. 18 от 2020г., в сила от 28.02.2020г.), „агротехнически мероприятия“
представляват съвкупност от технологични операции и дейности, съобразени с
биологичните изискванията на вида и сорта, съобразени с района и технологията
на отглеждане и включващи спазване на оптимални срокове и норми на сеитба и засаждане,
навременно извършване на обработка на почвата в реда и междуредията, торене,
напояване, провеждане на растителнозащитни мероприятия за опазване от болести,
неприятели и плевели и вписани в дневниците за проведените растителнозащитни
мероприятия и торене.
В случая от съдържанието на цитирания акт, както и от документите, съдържащи се в преписката по издаването му, на първо място не се установява от процесните площи да липсва добив от заявената култура. Напротив, изрично в доклада от ПнМ е записано, че парцелите са засети със заявената култура, но е прието, че няма необходимата гъстота. Така посоченото фактическо основание не е правно обосновано от административния орган, както в оспорения АУПДВ, така и в останалите документи по преписката. Не е описано каква следва да е гъстотата на посева, не са визирани никакви изисквания или общо приети стандарти в това отношение. На следващо място, нито в оспорения акт, нито в какъвто и да е друг документ е посочено кои точно агротехнически мероприятия за получаване на минималния изискуем добив не са били спазени от ползвателя на помощта. Както е видно, текстът на § 1, т.19 от ДР на Наредба №3 от 17.02.2015г. включва различни мероприятия. В този смисъл неизпълнението на част или на всички от тях трябва изрично да бъде посочено, за да се приеме, че е спазено изискването за мотивиране на административния акт.
По изложените съображения съдът приема, че оспореният акт не е надлежно мотивиран.
На следващо място и във връзка с гореизложеното, съдът намира, че в случая административният акт е издаден без да са били изяснени фактите и обстоятелствата по случая , и без да са събрани всички относими доказателства - в нарушение на чл.35 и чл.36 от АПК, тъй като не е посочено каква следва да е гъстотата на посева и кои точно агротехнически мероприятия не са били изпълнени. Без надлежно установяване на относимите обстоятелства е пристъпено към издаване на АУПДВ.
Административният орган е допуснал и нарушения във връзка с материалноправните основания за издаване на акта.
Видно от съдържанието на АУПДВ, същият е издаден на основание чл.27, ал.3, ал.5 и ал.7 от ЗПЗП и чл.162, ал.2, т.8 и т.9 от ДОПК, както и на основания чл.27 параграф 1 от Регламент за изпълнение №908/2014 на Комисията, във връзка с констатации на органа за недължимо получено плащане от жалбоподателя по заявената от него схема за обвързано подпомагане за зеленчуци – СЗ-МЗДП. Действително, по делото са представени документи, а има и данни за осъществен на основание чл.31а, ал.3 от Наредба №3 от 17.02.2015г. контрол по отношение на заявената култура за спазването на минималните агротехнически мероприятия, позволяващи добив от площта. В оспорения акт обаче административният орган само е възпроизвел текста на чл.31а, ал.3 от Наредба №3 от 17.02.2015г., в относимата му редакция, без да посочи доказателства в тази връзка. Обстоятелството, че при извършената проверка на място заявената култура не е засята на необходимата гъстота е възможно да доведе до извод за липса на необходимото и изискуемо количество добив, респ. да е основание за недопустимост за подпомагане по чл.30, ал.2 от Наредба № 3 от 17.02.2015г., но в конкретния случай тази вероятност не се доказва да е фактически реализирана от ЕТ. Доказателства в насока неизпълнение от страна оспорващия ЕТ на агротехнически мероприятия също не са налице. Не беше предприета и процесуална активност от ответника за доказване на визираните обстоятелства, за да се приеме, че не са били изпълнени каквито и да е изисквания за добив от културата пъпеш от посочените в АУПДВ парцели.
От съвкупната преценка на доказателствата по делото, вкл. и от заключението на вещото лице, се стига до извод, че жалбоподателят не е допуснал нарушения, обосноваващия издаване на акт от вида на процесния, що се отнася до спазване на изискванията за отглежданата земеделската култура в парцелите, предмет на АУПДВ.
По изложените съображения, оспорения административен акт се явява незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен.
С оглед изхода на спора, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски за производството, които се претендират и доказват пред съда в общ размер на 1100 лева, от които 50 лева – държавна такса за разглеждане на жалбата (л.166), 150 лева – депозит за вещо лице (л.209) и 900 лева – адвокатско възнаграждение (л.181). Направеното от ответника възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение съдът не споделя , доколкото размерът на същото е близък до нормативния минимум, определен в разпоредбата на чл.8, ал.1, т.4 от Наредба №1 от 9.07.2004г.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане №02-260-2600/8784#4 от
08.10.2021г., издаден от Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на ЕТ „ШАНС – Г.Д.“***, ЕИК *********,
разноски по делото в размер на 1100.00
(хиляда и сто) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14-срок от съобщаването му на страните.
Съдия: