Определение по дело №4847/2011 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2298
Дата: 5 април 2017 г.
Съдия: Мария Георгиева Бойчева
Дело: 20111100904847
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 22 ноември 2011 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Гр. София, 05.04.2017 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в закрито заседание на пети април две хиляди и седемнадесета година в следния състав               

                                                       

              СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 4847 по описа за 2011 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по предявени от “Ю.Б.” АД (с предишно наименование “Ю.И Е.Д.Б.” АД), ЕИК *********, против ответниците - ЕТ “Х. – Я.В.”, ЕИК ********, и К.Ч.В., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 430 от ТЗ и чл. 138 и сл. от ЗЗД, за установяване съществуването на вземане по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, издадена на 29.06.2010 г. от Софийски районен съд, 41 състав по ч.гр.д. № 27408/2010 г., за сумата от 100 000 лева – главница по договора за кредит, сумата от 24 437,47 лева – договорна лихва за периода от 01.04.2009 г. до 14.06.2010 г., законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение (15.06.2010 г.) до окончателното й плащане.

Ответниците ЕТ “Х. – Я.В.” и К.Ч.В. са депозирали отговори на исковата молба със сходни доводи. Твърдят, че искът е предявен след срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК. Твърдят, че не дължат претендираните от ищеца парични суми. Излагат съображения за недопустимост на производството, доколкото искът не е предявен в преклузивния срок по чл.415, ал. 1 ГПК. Оспорват предявените искове по основание и размер. Оспорват, че не са сключвали договорите за кредит, респ. за поръчителство с ищцовата банка. Оспорват обявяването на кредита за предсрочно изискуем.

В съдебно заседание, проведено на 31.01.2017 г., е приключено съдебното дирене по делото.

 

Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въвеждането на заповедното производство в ГПК е свързано с осигуряването на по-бързо принудително изпълнение на задължения, които не се оспорват от длъжника, без да е необходимо провеждането на исков процес за същите. Целта на това производство е да се провери безспорността на вземането. Съгласно чл. 415, ал. 1 от ГПК, само когато длъжникът е подал възражение в срок, тогава заявителят може да предяви иск за съществуване на вземането си в едномесечен срок и то само срещу възразилия длъжник. Срокът по чл. 415, ал. 1 от ГПК е преклузивен и неспазването му води до последиците по чл. 415, ал. 2 от ГПК.

При постановяване на решението съдът е длъжен да извърши повторна проверка на редовността и допустимостта на предявения иск, независимо че такава е била извършена при насрочване на делото, преди да пристъпи към обсъждане на основателността на иска (така в § 68. Постановяване на решението. Българско гражданско процесуално право – Живко Сталев, Седмо допълнено и преработено издание – 2001 г.).

От приложеното ч.гр.д. № 27408/2010 г. по описа на Софийски районен съд, 41 състав, е видно, че по заявление с вх. № 27300/15.06.2010 г., подадено от “Ю.И Е.Д.Б.” АД, е издадена на 29.06.2010 г. заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, с която е разпоредено ответникът ЕТ “Х. – Я.В.”, ответникът К.Ч.В. и Д.Ч.М. да заплатят солидарно на кредитора “Ю.И Е.Д.Б.” АД сумата от 100 000 лева – главница, сумата от 24 437,47 лева – договорна лихва за периода от 01.04.2009 г. до 14.06.2010 г., ведно със законната лихва от 15.06.2010 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 5 877,50 лева - разноски, от които 2 488,75 лева – държавна такса и 3 388,75 лева – възнаграждение за адвокат.

Срещу издадената заповед са подадени от длъжниците ЕТ “Х. – Я.В.” К.Ч.В. възражения по чл. 414 от ГПК на 28.03.2011 г., находящи се в кориците на приложеното ч.гр.д. № 14947/2011 г. на СГС.

След указания на настоящия състав са представени от ищеца по делото покани за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 20118630400048 по ЧСИ С. Х., с рег. № 863 на КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд. От същите е видно, че заповедта за изпълнение е връчена на настоящите ответници на 14.03.2011 г. и възраженията са подадени в законоустановения двуседмичен срок от връчването й.

С разпореждане от 26.09.2011 г. Софийският районен съд е указал на заявителя “Ю.И Е.Д.Б.” АД, че предвид подаденото от длъжника възражение в едномесечен срок от връчване на разпореждането може да предяви иск за установяване на вземането си по издадената в негова полза заповед за изпълнение. Разпореждането е получено от настоящия ищец на 12.10.2011 г., видно от съобщението, намиращо се в кориците на приложеното ч.гр.д. № 14947/2011 г. на СГС. Срокът за предявяване на иска по чл. 415, ал. 1 от ГПК е изтекъл на 14.11.2011 г., първия работен ден след 12.11.2011 г. (събота – неработен ден).

Исковата молба е подадена пред Софийски градски съд едва на 18.11.2011 г. с вх. № 104795 от “Ю.Б.” АД против ответниците ЕТ “Х. – Я.В.” и К.Ч.В., т.е. след преклузивния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

С оглед на това предявеният установителен иск се явява недопустим. Неспазването на срока за предявяване на иска определя процесуалното правоотношение като нередовно, възникнало по недопустим иск. В настоящия случай, доколкото независимо че в заповедното производство е представен препис от исковата молба, заповедта за изпълнение не е обезсилена от заповедния съд по реда на чл. 415, ал.2 от ГПК, то в исковото производство не би могло да се премине от установителен към осъдителен иск, който би бил недопустим при издадена заповед за изпълнение, която не е обезсилена.

По изложените съображения следва да бъде отменен дадения ход на делото по същество, исковата молба заедно с приложенията следва да бъде върната, а производството по делото - прекратено.

Едновременно с прекратяване на производството по делото по иска по чл. 422 от ГПК следва да бъдат обезсилени издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от съда в исковото производство,  съгласно задължителните указания по т. 13 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

 

По разноските:

Ответниците не претендират разноски, поради което такива не им се присъждат по делото.

 

Водим от изложеното, СЪДЪТ

 

                                                             О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ протоколно определение от 31.01.2017 г., с което е даден ход по същество по търговско дело № 4847/2011 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-8 състав.

ВРЪЩА искова молба с вх. № 104795/18.11.2011 г., подадена от ищеца “Ю.Б.” АД (с предишно наименование “Ю.И Е.Д.Б.” АД), ЕИК *********, против ответниците - ЕТ “Х. – Я.В.”, ЕИК ********, и К.Ч.В., ЕГН **********, ведно с приложенията.

ПРЕКРАТЯВА производството по търговско дело № 4847/2011 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-8 състав.

ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, издадена на 29.06.2010 г. по ч.гр.д. № 27408/2010 г. по описа на Софийски районен съд, 41 състав, и издадения въз основа на заповедта изпълнителен лист.

Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - София с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му.

 

                                              

СЪДИЯ :